КТБ е била лишена от правото на съдебен контрол, обяви съдът в Страсбург -
Базираният в Страсбург Европейски съд за правата на индивида се произнесе през днешния ден по делото на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) против страната, заведено поради лишаване на лиценза на банката през 2014 година
По същество делото преглежда въпроса дали след прекратяването на лиценза ѝ - което по това време съвсем автоматизирано води до неплатежоспособност и закриването ѝ - КТБ е имала практическа възможност да изиска и получи справедлив правосъден развой и да стачкува това деяние. Делото също по този начин преглежда обстоятелството, че в производството по оповестяване на неплатежоспособност на банката и затварянето ѝ тя е била представлявана от хора, за които се твърди, че поддържат насрещната страна.
В същото време държавното управление поддържа позицията, че КТБ не е изчерпала всички вътрешни благоприятни условия за правосъден надзор и отбрана у нас.
Съдът в Страсбург намира за възможни жалбата на банката, че не е могла да получи правосъден надзор върху отнемането на лиценза ѝ и че в процедурата по неплатежоспособност е била представлявана от лица, подвластни от нейния конкурент, както и че отнемането на лиценза ѝ и последвалото решение за ликвидацията ѝ са представлявали противозаконна и неоправдана интервенция в нейното имущество.
В същото време съдът отхвърля настояването на КТБ за финансово обезщетение. Четиримата някогашни изпълнителни шефове на банката, от чието име е заведено делото, са поискали възобновяване на 5,33 милиарда лв. плюс лихвите за имуществени вреди. Посочва се, че 4,39 милиарда от тях съставляват разликата сред личния капитал на КТБ към 31 декември 2013 година и 31 декември 2014 година, когато към този момент е затворена.
Ищците желаят и 270 000 евро плюс 20% Данък добавена стойност за адвокатски разноски, които съдията също отхвърля да им присъди, защото тези разноски са недоказани. Правителството твърди, че формулировката на съответните клаузи в двете съглашения за хонорар не демонстрира, че КТБ е била задължена да заплати адвокатските възнаграждения, чието възобновяване желае. Съгласно практиката на Съда такива възнаграждения са фактически направени, в случай че жалбоподателят ги е платил или е задължен да ги заплати, се показва в решението. В последна сметка съдията заключава, че това не е потвърдено и не присъжда изплащането им.
В решението липсва оценка дали самото лишаване на лиценза е нарушило законодателството. По този мотив се отбелязва, че пpaвoмoщиeтo мy дa пpepaзглeждa cпaзвaнeтo нa вътpeшнoтo пpaвo e oгpaничeнo и нe e в нeгoвитe ĸoмпeтенции. Българската страна обаче би трябвало да пpeдпpиeмe cтъпĸи дa гapaнтиpa, чe бaнĸa, чийтo лицeнз e oтнет, мoжe дa тъpcи и пoлyчaвa eфeĸтивeн cъдeбeн ĸoнтpoл въpxy тaзи мяpĸa.
По същество делото преглежда въпроса дали след прекратяването на лиценза ѝ - което по това време съвсем автоматизирано води до неплатежоспособност и закриването ѝ - КТБ е имала практическа възможност да изиска и получи справедлив правосъден развой и да стачкува това деяние. Делото също по този начин преглежда обстоятелството, че в производството по оповестяване на неплатежоспособност на банката и затварянето ѝ тя е била представлявана от хора, за които се твърди, че поддържат насрещната страна.
В същото време държавното управление поддържа позицията, че КТБ не е изчерпала всички вътрешни благоприятни условия за правосъден надзор и отбрана у нас.
Съдът в Страсбург намира за възможни жалбата на банката, че не е могла да получи правосъден надзор върху отнемането на лиценза ѝ и че в процедурата по неплатежоспособност е била представлявана от лица, подвластни от нейния конкурент, както и че отнемането на лиценза ѝ и последвалото решение за ликвидацията ѝ са представлявали противозаконна и неоправдана интервенция в нейното имущество.
В същото време съдът отхвърля настояването на КТБ за финансово обезщетение. Четиримата някогашни изпълнителни шефове на банката, от чието име е заведено делото, са поискали възобновяване на 5,33 милиарда лв. плюс лихвите за имуществени вреди. Посочва се, че 4,39 милиарда от тях съставляват разликата сред личния капитал на КТБ към 31 декември 2013 година и 31 декември 2014 година, когато към този момент е затворена.
Ищците желаят и 270 000 евро плюс 20% Данък добавена стойност за адвокатски разноски, които съдията също отхвърля да им присъди, защото тези разноски са недоказани. Правителството твърди, че формулировката на съответните клаузи в двете съглашения за хонорар не демонстрира, че КТБ е била задължена да заплати адвокатските възнаграждения, чието възобновяване желае. Съгласно практиката на Съда такива възнаграждения са фактически направени, в случай че жалбоподателят ги е платил или е задължен да ги заплати, се показва в решението. В последна сметка съдията заключава, че това не е потвърдено и не присъжда изплащането им.
В решението липсва оценка дали самото лишаване на лиценза е нарушило законодателството. По този мотив се отбелязва, че пpaвoмoщиeтo мy дa пpepaзглeждa cпaзвaнeтo нa вътpeшнoтo пpaвo e oгpaничeнo и нe e в нeгoвитe ĸoмпeтенции. Българската страна обаче би трябвало да пpeдпpиeмe cтъпĸи дa гapaнтиpa, чe бaнĸa, чийтo лицeнз e oтнет, мoжe дa тъpcи и пoлyчaвa eфeĸтивeн cъдeбeн ĸoнтpoл въpxy тaзи мяpĸa.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ