Копринени буби с гени на паяци започнаха да произвеждат свръхздрави нишки
Базираната в Мичиган Kraig Biocraft Laboratories е постигнала забележителен прогрес в производството на паешка коприна, като сполучливо е въвела гените на Дарвиновия паяк в генома на черничевата копринена буба. В началото на 2025 година компанията разгласи въвеждането на най-големия ген за паяжина, употребен в миналото при сходни опити, вследствие на което се получават хибридни пашкули, формирани от 90% от протеините на паяжината.
Това, което прави коприната паяка на Дарвин специфична, е нейната неповторима молекулярна конструкция, която съчетава кристални бета-листове и аморфни домени, придавайки на материала изключителна издръжливост и разтегливост. По отношение на тежестта тази коприна превъзхожда стоманата, като в същото време може да се разтегне на повече от една трета от дължината си, без да се скъса.
С помощта на усъвършенствани техники за трансгенеза учените на компанията вкарват няколко гена на паяковата коприна непосредствено в генома на копринената буба, което кара копринените жлези на насекомото да създават протеини на паяковата коприна дружно със личния си фиброин. С този метод се заобикалят проблемите, свързани с увеличението мащаба на производството, с които се сблъскваха предходните способи, като да вземем за пример производството на копринени протеини в бактерии и дрожди.
Kraig Biocraft Laboratories откри индустриална база във Виетнам, където възнамерява да създава до 10 метрични тона паяжина годишно. Този размер на произвеждане ще разреши на текстилните компании да организират пълномащабни тествания на материала.
Потенциалните приложения на паяковата коприна включват медицината (биоразградими шевове, изкуствени връзки, рамки за възобновяване на тъкани), защитата (леки непробиваеми тъкани) и текстила (високоефективни биоразградими тъкани).
