Бъзакът, познат още като тревист бъз, дълго време е бил

Бъзакът, прочут още като тревист бъз, дълго време е бил несправедливо подценяван. Доскоро се считаше, че зрънцата му са мощно отровни. И това фактически е по този начин, само че се отнася единствено за неузрелите зелени плодчета, с които би трябвало доста да се внимава. В черните има цяла естествена аптека. Най-доброто време за тяхното бране е краят на август и началото на септември, когато са изцяло узрели и цялостни с потребни субстанции. Пръв за невероятните качества на бъзака е писал Петър Димков. Вероятно сте чували неговата история за усойницата и невестулката, чиято борба на живот и гибел той персонално е следил. Змията клъвнала гризача и изглеждало, че тя ще победи, само че раненото животно се добрало до бъзак, загризало от кората на храстчето, след няколко минути възвърнало силите си и се върнало в борбата и умъртвило усойницата. Това предизвикало лечителя да следи растението. Така забелязал, че наесен, когато узрее, кравите и козите похапвали от плодовете му. Същото правили и лястовичките, преди да отлетят на юг. Явно било, че по този метод се зареждат с сила. Рецептата, която Димков е основал и записал в бележниците си, въобще не е комплицирана.

Тя е повсеместен лек и имуностимулатор №1. В огромен стъклен съд се редуват слой плодчета и слой захар (с дебелина към един пръст). Подредбата би трябвало да приключи със захар. Разбира се, по-добре е рецептата да се извърши с пчелен мед, като съотношението сред меда и бъза би трябвало да е 1,5 или 2 към 1. Това не е отклоняване от истинската рецепта на Димков, както мнозина майстори на еликсира настояват. Не бива да подценяваме обстоятелството, че по негово време захарта е била натурална меласа от захарна тръстика или захарно цвекло, а не бяла рафинирана отрова. Съдът се покрива с марля и се държи от 3 седмици до 40 дни на място, което не е огрято от директна слънчева светлина. След това се прецежда през няколко пласта марля. Прецеденият сок се налива в стъклени шишета. Съхранява се на мрачно и хладно място, по опция в ледник или в студена маза.
Препоръчителната доза за деца над 3 години е една чаена лъжичка заран на гладно. Сиропчето може да се разрежда и в малко хладка вода, преди да се даде на детето. При възрастните профилактичната доза е същата, като последователно може да стигне до една супена лъжица, само че не повече, тъй като лекарството е мощно и може да провокира световъртеж и разстройство. При грипна зараза дозата се удвоява – две чаени лъжички заран и вечер, само че единствено до момента в който заплахата от заразяване отмине. Ползите от черния бъз не остават секрети и за различен огромен български преподавател – феномена Дядо Влайчо. Той също завещава на генерации напред своята рецепта. След набирането на плодовете се разстилат на изсъхнало и топло място и се изсушават за няколко дни. Приемат се по следния метод: Първи ден се приема 1 плодче и всеки ден се усилва с 1 до достигането на 21 плодчета едновременно.
Ако тази доза работи прекомерно мощно, понижа се до броя плодчета, при който се чувствате удобно. Този обред подвига имунитета, пречиства кръвта, храносмилателната система и черния дроб, пази от диабет и още куп заболявания. Баба Ванга също употребила черния бъз и го препоръчвала на хилядите хора, търсещи излекуване при нея. При бронхит да се вземат по 1 с. л. мащерка, 1 ч. л. лайка и 1 ч. л. черен бъз. Смесват се и от тях се подготвя чай, който се пие вместо вода 10 следващи дни, съветвала пророчицата от Рупите. При диабет се прави чай от листата и филизите на бъза. При високо кръвно се взема о 1 ч. л. хвощ и бъз. Сместа се запарва с 400 мл вода, престоява 1 час. Прецежда се и се пие по 100 мл преди хранене, написа в бележника с предписания на Ванга.