... Бай Ганьо прави избори (Алеко Константинов)  - Не ми дрънкайте много-много,

...

Бай Ганьо прави избори
(Алеко Константинов) 

- Не ми дрънкайте много-много, аз ви споделям, че би трябвало да изберем държавни! - извика бай Ганьо и удари мощно по масата.

- А бе по какъв начин ще изберем държавни, от кое място ще изкопаем гласоподаватели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; сякаш либерал - осмели се да възрази Бочоолу.

- Кой ти сподели, че съм либерал! - попита строго бай Ганьо.

- Как кой ми сподели? Ами че не помниш ли какъв брой консерватори си пердашил, какъв брой си ги псувал, по какъв начин да не си либерал? Не знаеш ли - ти самичък сподели, - че дори на Иречека си се хвалил, че си либерал? - възразяваше Бочоолу.

- Ей че си елементарен! - дава отговор със снизходителна усмивка бай Ганьо. - Че какво, като съм споделил на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек в случай че не метна, кого ще метна?

- Имаш право, твоя благосклонност! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! - обади се Гочоолу. - И аз съм реакционер.

- Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен реакционер - изтърси Дочоолу, - я стани и ти бе, Бочоолу, един реакционер, че да ги пипнем тези, да не могат да мръднат.

- Добре, но не зная шефът с кои ще бъде - дава отговор Бочоолу.

- Управителят ли? С нашите, несъмнено - оповестява бай Ганьо, - и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, но кой ще му дири правда, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, но ще му отрежем куйрука. Общинските препоръки по селата не са одобрени преднамерено, разбирате ли? Ако бъдат с нас - ще ги утвърдим, в случай че не - на дяволите. Пак ти споделям - що се касае за шефа, нямай грижа, той е наш.

- Ами хамалите? - любопитствува Бочоолу.

- И хамалите са наши, и ромите, и Данко Харсъзина е наш...

- Ами че той нали беше затворен за кражба? - учудва се Бочоолу.

- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни завоюва хамалите. Отишъл при тях оня ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: " Зъбите ви ще разкъртя, в случай че не изберете бай Ганя! " - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лв. на човек и против изборите цяла нощ ядене-пиене.

- Страшен хайдучага, брей!

- И за какъв брой мислиш! За 50 лв.. Ходил при тези да желае 100 лв., те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш в този момент в неделя - кокалите им ще смаже! - споделя самодоволно бай Ганьо.

- Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да пристигна тука да ни напише едно възвание, кажи му: " Бай Ганьо те вика. "

Щом Бочоолу излезе, бай Ганьо си сниши главата и с един таинствен глас се обърна към другарите си:

- Мълчете си! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го създадем народен представител, ще напишем що се касае за лице няколко бюлетини с неговото име, а другите бюлетини ще ги напишат писарите в Градския съвет и от Окръжното ръководство. Сега чувайте ме: министърът желае аз безусловно да бъда народен представител. Ти, Гочоолу, искаш ли?

- Е, че желае ми се, бай Ганьо - дава отговор Гочоолу.

- Че и мен ми се желае - обажда се Дочоолу.

- А бе желае ти се тебе, но, право да ти кажа, хептен си се омаскарил пред хората. Защо ти трябваше да излизаш толкоз налице; кой кряскаше по площадите:. " Да живей великият родолюбец! ", " Долу гнусният тиранин! " ` " На бесилката Климента ", " Да живее Климент! "

- Ами че нали все дружно бяхме бе, бай Ганьо, за какво си кривиш душата?

- Заедно, но нашето излизане все шито-крито. Най-сетне, нейсе, като искаш толкоз - добре, ще те избера. Туй, че селяните те ненавиждат и чергите си им продал с твоя пусти фаисчилък...

- Колкото за туй, недей приказва, бай Ганьо, нали зная и ти каква си стока - дума внимателно Дочоолу.

Бай Ганьо е подготвен да кипне, само че в същото време влиза Гуньо Адвокатина. Бай Ганьо му разправя като какво би трябвало да бъде възванието. Гуньо сяда до масата, зема перото и се задълбочава в мисли. По поръчка на бай Ганя прислужникът донася едно шише мастика. Гочоолу, Дочоолу и бай Ганьо пият, Гуньо написа. След половин час е готово следующето:

 

" ВЪЗВАНИЕ
КЪМ ИЗБИРАTЕЛИTЕ НА НАШАТА ОКОЛИЯ

 

Пред тип на огромната значимост и значение, което идните избори за народни представители имат за сегашното и бъдещето на нашето родно място, нашите жители, на брой повече от 700 души, събрахме се през днешния ден в двора на учебното заведение в Парцал махлеси и като обсъдихме въпроса по кандидатурите на лицата за представители, останахме съгласни и единомислещо взехме решение да препоръчаме на година г. гласоподавателите от нашата околия за народни представители съгражданите си:

Ганю Балкански, търговец, прочут в цяла България.

Филю Гочоолу, търговец с капитал.

Танас Дочоолу, търговец с винена промишленост.

Именно същите тия лица, които и комитетът на Народната партия беше ви предложил с възванието си от 27 август на миналий месец.

Като разгласяваме това наше единомислещо решение на останалите година г. гласоподаватели от града и околията ни, които имат драговолно положителното на Отечеството, материално усъвършенстване на земеделеца, облекчение ситуацията на данъкоплатеца, с една дума, ползите на нашата околия, приканваме ги да гласоподават в избора на 11-й того за горните трима наши съграждани, в които имаме цялостно доверие, че те с достолепие ще показват страната ни в Народното събрание.

Г. година Избиратели,

Представена ви е към този момент от няколко жители една листа с имената на Никола Търновалията, Лулчо Докторов и Иваница Граматиков, лица не от Нашата среда, лица непознати за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие. Може би ще се явят и други, които да ви убеждават да гласувате за техни претенденти. Съветваме ви, година г. гласоподаватели, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на всякакви пръскани от тях клюки и измислици за някакви си окръжни телеграми и впрочем. Никола Търновалията е родом от гр. Търново и по тази причина той от дебелоглав за бълхата изгаря юргана. Лулчо Докторов е цял-целеничък Задунайская Губерния, а Иваница Граматиков никой не го познава и nota bene, той е съветски ученик, затова изменник на нашето благо Отечество.

Г. година Избиратели,

Ний сме уверени, че горните лица, т. е. долните:

Ганю Балкански,

Филю Гочоолу,

Танас Дочоолу,

които имат цялостна лоялност и коленопреклонна честност към ПРЕСТОЛА И ДИНАСТИЯТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ЛЮБИМИЙ НИ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I-Й и които правилно ще поддържат днешното ни патриотическо държавно управление воглаве със настоящия президент-министър, ще завоюват вашето доверие. "

- Браво бе, Гуньо - провикна се бай Ганьо, - ти си бил цялостен Бисмарк.

- Че ти за елементарен ли ме мислиш? - обажда се самодоволно Гуньо.

- Сега иди и дай това в печатницата да го напечатат с едри букви, ей таквиз!

- Ами пари?

- Няма пари, ти му кажи така да го напечата, в случай че не, кажи му, че ще речем на Градския съвет и на другите канцеларии да не си печатат книжата у него. Разбра ли? Хайде в този момент - командува бай Ганьо.

- Вий знаете ли - продължава бай Ганьо, - тези подали депеша до министъра да му се оплачат, че шефът тръгнал по селата да пропагандира.

- Диванета! - обажда се Гочоолу.

- Ама какви! - допълня Дочоолу.

- Министра чева не е света Богородичка, да ги послуша хемен по този начин! Отговорил им: изборите са свободни, ха-ха-ха!...

- Ха-ха-ха! - кикотят се Гочоолу и Дочоолу.

- Страшен демон, да го вземе мътната. Свобода ли? Н€-а независимост! Ще видят те в неделя една независимост, че ще я помнят до живот. Хеле Граматиков! Той, горкия, не е виждал още наши избори. Да му излязат отсреща ония ми ти влася, ония ми ти роми с кръвясали очи, изпъкнали два пръста на открито, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша; да му се облещят отсреща, па да иде оня глиган, Данко Харсъзина, отзаде му, па да извика единствено: " Дръжте го! "

- Ха-ха-ха! - кикотят се Гочоолу и Дочоолу със светнали от наслаждение очи.

- Ли-бе-ра-ли! Кос-тен-ту-ция! Нa-а, костентуция! Те все се надяват на " окръжната депеша ". Проглушили са ушите на хората с тази окръжна депеша. Току я четат, току я сочат на света. Че се смяхме през вчерашния ден с шефа в кафенето. Той, що се касае за лице, предиздвикал да напечатат тая пуста депеша, разпратил я по кафенетата. Вчера седим с него в кафенето, гледаме тези, като си навели главите над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се, чуваме, шушнат си: " Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси! " А ний с шефа кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му споделям на смях: " Ний сме сигур! " Той като се закикоти и хоп - една мастика. Той се потупа по джеба - сиреч това писмо, за свободата на изборите, смигне с око и каже: " Ний не сме сигур ", и кис-кис-кис! Хоп! Друга мастика.... На-а-рязахме се богато!... Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като се затворихме в кафенето, че като викнах на цигуларите: ха в този момент! Изпокъсаха си кордите!... Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не вземе да направи краставички, ами дава кисела бамя!... Уф! Боли ме глава от през вчерашния ден. Гочоолу, я налей още по една мастика.

- За махмурлук!

- Остави се, че и тази вечер отново би трябвало да се пие. От довечера би трябвало да наредим хората по кръчмите.

- Не е ли рано, бай Ганьо? - обажда се Дочоолу.

- Не е рано то, на следващия ден е събота, остава да пият 36 часа. Не е рано! Тамам! Па най-накрая няма хемен все да пият. Ще се изреждат. Едни ще пият 5-6 часа, ще си почиват, други ще почнат. Наред, наред! Като се съберат един път, няма да се разотиват. Там ще пият, там ще ядат, там ще спят! Разбрахте ли?

- Знаем ний, за пръв път ли вършим избори! - обажда се Гочоолу.

- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да подготви за довечера 300 оки самун и да ги прати - 100 оки в Циганската махала при Топачоолу, 100 оки в Парцал махлеси в Гоговата механа и 100 оки долу, при хамалите. Ти, Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат към този момент да дават от довечера вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват доста, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лв. ни оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат мозъка, зере Градският съвет е наш! Замини и около касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, вътрешности, кокали, дано ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите по един котел супа. Довечера шефът и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата. Ще съберем от всичките канцеларии да пишат бюлетини; ще ги караме цяла нощ да пишат. Аз избрах хартия, таквази сивичка, жълтичка. Нашите бюлетини ще ги сгъваме като муски...

- Юч-кюшелии - разяснява Дочоолу.

- Юч-кюшелии. Па би трябвало да пипнем няколко техни бюлетини, да забележим каква им е хартията и по какъв начин ги сгъват, та да накарам писарите да напишат 1000-2000 бюлетини на тяхна хартия с наши имена.

- Страшен си демон, бай Ганьо, изучил си ги тия пущини на пръсти! - споделя с страхопочитание Гочоолу.

- Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, в случай че няма да зная и този поминък. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи който щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лв.. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от прът, от въже, така 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: " Ха бакалъм! Да живее България! " Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една врява с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове - боязън да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази ужасия през измежду града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе отсреща! Прекарай ги край къщата на някой съперник... Мале блага! Като разтворят ония ми ти гърла!... От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!... Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им уточни тия синковци... Избиратели ли?... - И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете заедно, като събереш служителите и писарите, сложи по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 злодеи, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето депутат, ха-ха-ха!

- Ха-ха-ха - отзоваха се Гочоолу и Дочоолу, - отлично бе, бай Ганьо!

- Тъй, но единствено полицията не стига, би трябвало и бюрото да е твое - допълня Гочоолу.

- И аз така мисля - съпровожда Дочоолу. - То е в този момент наше, но споделям санким... Наистина бе, бай Ганьо, я разправи, апелирам ти се, по какъв начин скопосахте това бюро?

- Как ли? - отзовава се със самодоволна усмивка бай Ганьо. - Твърде просто! Нали избрахме областен съвет? Осем излязоха техни, четворица - наши. Накарахме да касират четворицата от техните, по-главните... Ама ще речете, че се дигнала виканица. Майната му! Додето я оправят - изборите ще свършат. Останахме четири техни и четири наши. Ама от техните оставихме единствено фукарите. Събрахме се да избираме непрекъсната комисия. Едного от техните разсилният не можа да го откри - сещате ли се?

- Ц... ц... ц...! - цъка Дочоолу. - Какъв ти Бисмарк! Бисмарк не може ти обърна чехлите!

- Чакай де, какво си видял ти още? Па най-сетне единствено немците ли имат Бисмарк?... Нейсе: останахме, ефендим, трима техни, наши четворица, мнозинство! Е, несъмнено, нямаме жълто на гагата - комисията излезе цяла наша. Остави това, ами получиха се повече гласове за нашите, тъй като на двама от техните бяхме дали обещание поотделно, че ще ги изберем за член-секретари, и те, ахмаците, гласоподават ли, гласоподават за нашите... ха-ха-ха! Сега вървят из улиците като афионлии. Хеле единия от тях, авторитетен, дженабетина, по селата ний го зехме да пропагандира с нас, като му обещахме да го изберем за секретар, и той, диването, зе, че си напусна службата... Остави питомното, та гони дивото. Ахмак!... Дочоолу, я налей още по една мастика.

Бай Ганьо процеди мастиката през мустаците си, избърса се с дланта, засука " тия пущини " и продължи:

- Сега да ви кажа по какъв начин се избира бюро за изборите. Това става по чоп. Председателят на съда го тегли. Тъй се споделя " по чоп ", но аз мога да ти избера, който желая. И прекомерно елементарно: в случай че пуснеш билетчетата в чаша, да могат извън да се виждат, би трябвало да драснеш с мастило по една чертичка на цялостните билетчета; в случай че ли пък са в кутия, би трябвало да вземеш по-дълбока кутия, да не се виждат отстрана билетчетата и ще наредиш цялостните от една страна, празните - от друга. След туй остава ти единствено да пошушнеш на ръководителя, че " работата му е спукана " и по тази причина " да си отваря очите "... Извикат: Иван, Стоян, Първан! Трябва ли ти Първан? - земи цялостно билетче. Не ти ли би трябвало Първан - земи празно билетче. Сиреч ръководителят тегли жребия...

- Пустия му бай Ганьо! И тези простаци намерили с кого да се борят. Тежко им - произнесе Гочоолу.

- И с тази глава да не станеш до момента министър! - учудва се Дочоолу.

- Нейсе, запуши я! - дума непретенциозно бай Ганьо. - Нали ги знаеш българите!...

 

На възток едва-едва се сипва зора и разсява бледна светлина навътре в Гоговата механа в Парцал махлеси. Около трийсет тим юнаци са натъркаляни по масите, по земята, върху столове; хъркане, като че трийсет тигъра са се сдавили, се чува от улицата и тревожи слуха на полицейския стражарин. От време на време някой от тия юнаци се повдига с полузатворени очи, прекрачва през труповете, набарва с ръце стомната и жадно гаси алкохолния огън, който спича стомаха му, гърлото, устата и напуканите устни; настъпаните от него в тъмницата мъртъвци се пробуждат и сипят псувни и обети с пресипнали, засъхнали гърла. Смрад! Геенски воня изпущат техните дихания и тровят и без туй отровения въздух в кръчмата, напоена от изпаренията на тази маса мрачни герои.

Гочоолу и Дочоолу са будни към този момент и пият кафе в Келеш Хасановото кафене. Време е към този момент да се разбудят спящите лагери на изборната армия. Ето ги към този момент пред Гоговата механа. Отварят вратите и една вълна удушлив воня ги отблъсква обратно.

- Пфуу! Да ги земе дявола! - вика със задавен глас Гочоолу и си запушва носа.

- Чесън ли са яли, кой знай! - процежда с кисела мимика Дочоолу и си запушва също носа.

През отворените врата нахлува чист въздух в кръчмата и дава опция на не до такава степен сензитивната двоица да проникне вътре.

- Още ли спите бе, говеда. Ставайте скоро! - командува авторитетно Гочоолу и почва с крайници да разритва пияната команда.

- Гого, дай им по една ракия да си отворят очите - допълня Дочоолу.

Гого става мързеливо от леглото си, Протяга се, прозява се, дръгне се по изпотените места и почва насилствено да рови сред шишетата и чашите. Ракията, наляна, той сервира на непробудените юнаци.

- Ставай бе, магаре, на, плюскай! Стига се прозява като куче. Я си виж очите - като циреи изпъкнали! Хайде гълтай!

С такива любезности, подкрепени и с енергически ритници, Гого обхожда вдървените от пиене посетители и им сервира ракия, с цел да ги свести. Сам-там по някой ще изръмжи в митинг на Гоговите ритници, различен ще облещи отсреща му свирепи, накървавени очи, а някой дори ще направи опит да рипне и хване дръжката на рибарския нож, забоден на пояса му. Тези страшни придвижвания вливат екстаз в душите на Гочоолу и Дочоолу. Те си шушукат:

- Дочоолу, я виж оня юначага там, в кьошето, с превързаното око, познаваш ли го?

- Как да не го познавам - Петреску, дето удави татко си в блатото! Знам го! Пази боже да му се паднеш на зъба! Видиш ли какъв е нож затъкнал! Ами ти познаваш ли оногова там, под тезгяха?

- Онзи дебелия, дето си превързва раната на крайници ли?

- Не, другия, с раздраните уста.

- Не ми иде на разум... Ха, чакай, не беше ли то на Серсем Пеца копелето, дето обра черквата?

- Не е. Серсем Пециното е това там, дето лежи до разбойник Бонча, а пък туй е на Данко Харсъзина внуче. Бай Ганьо го прати тука да следи тези хаймани да не би да ги подлъжат другите. Страшен хайдучага! Нали той открадна онази вечер един вързоп от техните бюлетини.

- Браво!

- Ти знаеш ли защо го отредихме него? Като нахълтаме към бюрото, в случай че би че дойдат от техните, туй хлапе ще хване Никола Търновалията за яката и ще почне да вика: " Дръжте го! Тоз попържа княза! Княза псува, дръжте го! " Тогаз Петреску и Данко Харсъзина ще сграбчен Никола и ще го изхвърлят на открито. Полицията ще го поемне и - в дранголника. Техните ще желаят да го отърват, ний - отсреща им. Ще стане стълкновение. Ще нахлуй полицията и ще ги разгони като пилци. То е подредено.

- Ами Лулча и Граматикова кой ще ги пипне?

- Че ти тях за хора ли ги смяташ? Един Топачоолу да им се облещи отсреща - ще изфирясат.

Такъв диалог водят Гочоолу и Дочоолу, като следят с екстаз мързеливото събуждане на тези трийсет от прът, от въже събрани тъмни персони, на които през днешния ден следва задачата да сплашат, да изгонят, да всеят смут и боязън към изборното място и да накарат и без туй сплашеният българин да се откаже от своето колкото да съзнато право да упражнява свободната си воля в ръководство на страната. Такъв диалог водят Гочоолу и Дочоолу, като гледат тези трийсет страшни фигури, обезобразени, подпухнали, с изпъкнали кръвясали очи, изранени, издраскани, с необятни пояси, с ножове на поясите, със жестокост на лицата, с незаконни спазми в придвижванията, гледат ги те и предвкушават сладостта на изборната победа.

Всички наемници бяха към този момент на крайник, когато откъм циганската махала се зачу музика... Музика! Да разказвам ли тази музика, която цяла нощ се е подвизавала в кръчмата на Топачоолу, пред която самият кръчмар се е кълчил и пял: " Вангелито чевре шило, на чеврето съгрешило, я гръмни, боже, удари ме и по-скоро прибери ме. " Да разказвам ли на крайници заспалия цигулар с цигулка, мързеливо опряна надали не на корема му? Да ви споделям ли за кларнетиста, който или напълно не свири, или пък като гневен ще надуе кларнето, ще надуе лицето си, ще изпъкнат жилите на шията му, ще изпъкнат кръвясалите му очи и коства ти се, че още малко напор, и една страшна епилепсия ще смае слушателите? Не, няма да ви разказвам музиката, тъй като мисля за задоволително да ви кажа единствено, че тези музиканти бяха à la бай Ганьо.

Музиката свиреше Печенежкия марш... Всред прекъсваните звукове един див, един разбъркан плач разцепи въздуха. Цял облак птички плашливо напуснаха дърветата и стрехите на Парцал махлеси. Ако една армия от гладни лъвове би имала отсреща си армия от раздразнени тигрове и при един сигнал би се впуснали тия войски една против друга, ревът, който ще разкърти бойното поле, би бил сходен на дивия плач, който в този момент изплаши жителите на циганската махала и Парцал махлеси. Това беше едно " ура " от наемниците, събрани от Данко Харсъзина. Ето ги, демонстрират се откъм завоя на улицата и се изсипват на площада.

Музиката напред, зад музиката ромите и хамалите. Начело, дигнат на ръце, със засукани мустаци, с накривена шапка... кой мислите? - Сам бай ви Ганьо Балкански. Даже и при този церемониален миг бай Ганьо не се не помни: той държи ръцете в джебовете си: " Хелбетя, ще бръкне някой хайдучага - отиде кесията. Нали си знам стоката. " Едно второ " ура ", в положение да разсъни и мъртвите, оглуши ушите на Гоговата банда, която се изтърси от кръчмата на площада и отговори с една канонада: " Да живее бай Ганьо! "

- Добрутро, момчета - извика снизходително сияющият бай Ганьо.

Една попара от трийсет пресипнали " положително утро " се отзова на неговия привет.

- Кураж, момчета, силата е с нас - ободрява бай Ганьо с тона на Наполеона пред Аустерлиц. - Я чувай ти, Данково унуче, ти помниш ли какво ти споделих: като видиш напън, дръж Търновалията за яката, па викай: " Княза попържа. " Разбра ли?

- Знам аз - обажда се радостно от строя Данковото унуче.

- А пък ти, Данко, и ти, Петреску...

- Знаем ний... с главата надолу - сподели Петреску с цялостно схващане значимостта на задачата си.

- Браво! Ами я чувай, Петреску, аз желая от тебе още един майсторлък: като се сбийте с гласоподавателите, ти ръгни с ножа единствено двама-трима, едвам ги сандърдисаш, па земи, че хвърли ножа настрани, па земи, че си съдери ризата на гърдите, па след земи, че си раз-кървави кожата, разбра ли? Па вземи, че си нацапай лицето с кръв, разбра ли? Па след туй земи да викаш, че жителите желали да те заколят, тъй като си викал: " Да живей княза ", разбра ли?

- Разбрах, но ще ми дадеш още пет лв. за кан-парасъ.

- За пари - елементарно, ти единствено направи, каквото ти думам - успокоява го бай Ганьо.

Изпратените на рекогносцировка от циганската махала към изборното място разведчици Адамчо Кокошарина, Спиро Копоя и Топал Мустафа дойдоха бързешката на площада и оповестиха на бай Ганя, че към три хиляди селяни през всякакви пътища пристигнали в града и хората на Търновалията им раздали бюлетини. " Околийският сподели да бързате, че работата е спукана. "

- Да го вземат дяволите твоя околийски! - изкрещя бай Ганьо. - За какъв бяс го назначихме шеф, в случай че не може едни селяни да сандърдиса. Началник! Краставици! Той знае единствено да закача селянките. Дурак! Защо не е пратил жандарми по краищата? Наплюскал се е магарето, че не запомнил какво би трябвало да прави. Тичай скоро да му речеш да сбере конните жандарми и да ги пусне в кариер през измежду града, разбра ли? През измежду града, като фурия да хвърчат, чу ли? Па и ний оттука да му теглим едно " ура ", та да забележим кой селяндур ще ни излезе отсреща. Тичай скоро!

- Гого, дай тука ракия - командува бай Ганьо. - Плюскайте, мама му остаряла, аз заплащам. Цигуларите за какво мълчат? Чàлънъз бе, ченгенелер! Надуй кларнето бе, какво ме зяпаш като говедо? Ха по този начин! И-и-их-ха-ха!

- Данко., раздай в този момент на всекиго по един вързоп бюлетини! Хайде в този момент, момчета, напред. Кураж! Да живее Негово Царско Височество, урааа!...

- Ураааа!...

И потеглиха... гласоподавателите!

 

Иваница Граматиков, претендентът на опозицията, се разсъни в шест часа сутринта. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата. Слънцето, едва-що изгряло, отражаваше се в купола на църквата и в обърнатите към изток прозорци. Тържествующа изглеждаше цялата природа. Всъщност природата си оставаше по този начин равнодушна, каквато си е постоянно, а тържествующа бе единствено душата на претендента.

Млад, просветен, малко мечтател, повече идеалист, с обич в сърцето, с религия в положителното, с вяра на бъдещето, той не беше още кален в действителността, в живота. Безгрижен до главозамайване, безвъзвратен оптимист, свикнал на всичко да гледа от положителната му страна, той беше лековерен до доверчивост, до нелепост.

Няколко другари му предложиха кандидатурата за национален представител; едно заседание от жители одобри прочувствено тая кандидатура и Граматиков намерения, че всичко е към този момент свършено, и плувна в фантазии за идната предприемчивост в Народното събрание. Рукна по България мед и масло. Но някои други детайлности, някои предшествующи избора приготовителни дейности на неговите другари, дейности, непредвидени в изборния закон, като че хвърляха сегиз-тогиз сянка върху неговите сладки фантазии. Защо трябваше в този момент той да излага своята стратегия пред гласоподавателите, като че не можеше и да се мине така и така. Защо трябваше да изпитва толкоз неловки минути, да дава отговор, да дава обещание подпомагане за задоволство на потребности, интересующи може би единствено запитвачите. Той като че беше поверил целия собствен разсъдък на окръжающия го щаб другари! Те му споделиха, че би трябвало да държи тирада, и той държа тирада. Те му споделяха, че би трябвало да одобри селските кметове и да им приказва общително, и той приемаше в къщата си кметовете и писарите и им говореше така общително, щото селяните си навеждаха очите и надали го разбираха. Те си изказваха потребностите, той държеше бележки и чистосърдечно споделяше кое може да се удовлетвори, кое не за извънредно отегчение на селяните, привикнали да им се дават обещание златни гори. Той трябваше да участвува в събранията на видните жители, в които събрания се определяха и разпределяха пропагандаторите за селата и за градските махали. Гражданите спорят, шумят, той седи настрани и мълчи, като че това не се касае до него. Тази глупава бездейност го тревожи, той отвори уста да каже нещо, да възрази, само че някой от щаба ще го хване за ръката и ще му каже с бащински застъпнически звук: " Ти мълчи, спри си настрани, ти още не разбираш тия работи. " И той млъкваше безропотно и се вслушваше в солидните и самоуверени диалози на почтените жители. " Нима постоянно по този начин стават изборите - мисли той - или това може би в този момент почва, от новата ера. " Той побутва едного от спорещите и му шепне на ухото: " Моля ви се, постоянно ли по този начин стават изборите? " Спорещият, унесен в различен диалог, погледва го като през мъгла и му каже усмихнат, менторски: " Остави в този момент това различен път; ти не разбираш от тия работи, спри си настрани: работата е наред. "

Работата е наред! Граматиков се привикна с мисълта, че работата е наред. Дето седне, дето стане, с който и да се срещне, търговец било, майстор, селяндур, все туй чуваше - че работата била наред, - иде ли в кафенето, наобиколят го другари и бързат да му оповестяват сведения от града и от селата: " О, добрутро, господин Иваница, по какъв начин сте? Артък в този момент работата е наред. " " О, господин Иваница, беше! Цялата околия от джеба да ти я извадя. Гледай си кефа! Работата е към този момент хептен наред! " Иде ли вечер на разходка в градската градина, из всичките алеи го срещат другари и отдалеко му вършат знакове с ръце - сиреч беше, работата е наред...

Работата наред! Но една преживелица, на която той биде свидетел в навечерието на изборите, му даде да разбере, че има една разлика сред изборите, начертани в изборния закон, и изборите в реалност. Тая преживелица със следните думи му напомни в едно писмо един негов другар: " Законност, ред, независимост, сполуката наша... Помниш ли, помниш ли? - Джумбуш! Помниш ли нашествието на хуните в кафенето вечерта пред изборите. Помниш ли оня " български жител " с съветската шапка на тила, с голите гърди, необут, със скъсани колене? Ами оногози с алените очи, по риза, гологлав, с огромната чомага в ръка? Ами влаха вън пред вратата, който в доблестното " упойване " от национализъм, в дълбокото схващане на своите свободни цивилен права и длъжности, зрял, т.е. узрял към този момент в политическа мъдрост, колкото да стоеше на краката си? Помниш ли по какъв начин от гърди, надути от най-благородните и човеколюбиви хрумвания, почтени да създадат благополучен един цялостен мир, с език задебелял от напъна на неизразимите и възвишени мисли, които вълнуваха мозъка му, помниш ли го по какъв начин декламираше за независимост и национални права, че като му извика един по-стар жител, който излязваше от кафенето, свободата и националните права се закачиха на гърлото му, както се закачиха и нейде в благородната душа на неговия честен съпартизанин и началник? И тази паплач, тази наслойка от тинята на един див, бестиален, лишен от всяко обучение и отхрана цивилен пласт, подготвена за всяка грубост, за която аз не можех дори да помисля, че съществува в самодоволния от своята " цивилизованост " и " европейщина " наш град, тази безпринципна навалица, водима от разнородни ней игноранти и безхарактерности, които нито начала имат, нито могат да имат; и тази паплач, споделям, има своите представители в Народното събрание, а хилядите гласоподаватели... "

И така, в неделя, в деня на изборите, към седем часа сутринта Граматиков стоеше на високата веранда на къщата и с лекота, с наслада поимаше утринната хладина. Избирателният закон, многолюден в неговите фантазии, рисуваше му поредно разните моменти на един парламентарен избор. Градският часовник, като възвести половинка с два удара на камбаната, пресече сладките фантазии на претендента и му подсети., че е време да се тръгне към изборното място. Той се облече, взе си бастончето, само че спомни, че е запретено да влиза при изборите с каквото и било оръдие, остави си бастона и потегли... Улиците съвсем пусти; народът беше се към този момент свлякъл към учебния двор. На площада пред църквата една група другари го посрещна с другарски приветствия:

- О, господин Иваница, добрутро. Видяхме ли ги?

- Кого?

- Избирателите. Само селяни три хиляди. Раздадохме им към този момент бюлетини. Работата наред. Хайде в този момент в учебното заведение.

Завиха през една тясна крива уличка и изпъкнаха към изборното място. Наистина, цяла маса жители и селяни спокойно и безшумно бръмчаха в двора и прилежащата улица. Агитаторите сновяха сред тях и полуявно, полутайно раздаваха бюлетини на новопристигналите. Сам-там се чуваха възгласи, че цели години наред не са се явявали на избор.

- Бре, демон да го вземе, от осем години през днешния ден се явявам на избор.

- Че и аз по този начин.

- И аз също.

Такива признания се чуваха отвсякъде.

Бюрото беше към този момент настанено в салона на учебното заведение. Някои гласоподаватели, както и един от претендентите на опозицията, се навъртаха към бюрото. Изборът почна. На Граматиков се видя необичайно туй събитие, че в прилежащия с учебното заведение двор, а също и в дворовете на срещната страна на улицата пъплеха голям брой мощно въоръжени жандарми, сред които сновяха двама пристави и им шепнеха някакви указания. " Ами нали е запретено от изборния закон да има въоръжена мощ в съседство с изборното място! Странно! "

Но не остана доста място за удивление... Пред очите на Граматикова се почна, завъртя се, зашумя, забуча една такава фурия от ужаси и насилия, щото той се вцепени, като треснат от мълния. Ето какво се случи: неуспешен още да се свести от странното усещане, което му направи съседството на въоръжена мощ към изборното място - той видя, че при един от полицейските пристави дотърча Адамчо Кокошкарина и задъхан, захлестен, пошепна му сепнато нещо на ухото. Приставът повика един стражар, сподели му няколко думи и го изпрати. След минута се яви околийският шеф. Адамчо му пошепна нещо. Околийският даде някакви заповеди на приставите; те се разтичаха и не мина доста - из прилежащите къщи почнаха да изпъкват жандарми, които водеха след себе си коне. Яхнаха конете, околийският отпред, с извадена шашка, изкомандува " напред! " и двадесет души конни жандарми, въоръжени до зъби, се втурнаха из тясната улица, задръстена с гласоподаватели, втурнаха се и почнаха да разкъртват с гърдите на конете живата стена. Вик, вик, врява, митинги, команда, шашки; лъснали на слънцето, талази от хора забушуваха назад-напред, конете се врязаха без ред в тълпата, живата стена се цепеше да им даде място; нови талази от задните редове нахлуваха и отблъсваха със своята маса жандармите... Но оръжието надделя, поколеба се живата стена. Турците гласоподаватели почнаха един по един да изфирясват: " Не ме лязъм бана даяк еме. " Селяните почнаха да се споглеждат. Жандармите съумяха да отхвърлен по-голямата част от гласоподавателите на едно доста разстояние.

Другата, напълно дребна част остана в учебния двор. Тук бяха Търновалията и Граматиков. От противоположната страна на улицата писъкът на един кларнет почна да реже въздуха, зачуха се цигулки, зачу се звук на приближающа навалица и една дива мълния разкърти покрайнината. Ето ги: цигуларите, зад тях с молния в очите бай Ганьо Балкански, ето Гочоолу и Дочоолу, ето Петреску, внучето на Данка Харсъзина, Спиро Копоя, Топал Мустафа, ето ромите, риболовците, ето самичък Данко Харсъзина...

- Да живее почитаемото държавно управление, ураа! - извика с тъничък глас Данковото внуче.

- Ура... ра... раааа! - изрева стоустата страшна навалица.

Тръпки побиха Граматикова. Мина му през мозъка 1876 година, възкръснаха пред него башибозушките орди; името на Фазлъ паша се спря на устните му.

Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на учебното заведение. Боже! Колко неучтивост, какъв брой надменност, какъв брой тъпа жестокост в тези изпъкнали кръвясали очи, в тези бабаитски придвижвания, в тези подстрекателски погледи!... Бай Ганьо, съпровождан от свитата си, която жестоко му отваряше път, възлезе по стълбите и се вмъкна в учебния салон, при бюрото. Зачу се през прозорците един звук, едно глухо ръмжене и изтласкан от нахлулата вълна, на стълбите се появи Никола Търновалията. Веднага към него се устреми като хищна птица Данковото внуче и като го сграбчи за яката, почна с прегракнал глас да си дере гърлото: " Дръжте го, той псува княза, княза попържа, дръжте го! " Петреску и Данко Харсъзина не закъсняха. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата. Бай Ганьо се вмъкна в салона, взе от ръководителя на бюрото някаква бележка, подаде я на Данковото внуче, което се промуши сред тълпата, вмъкна се в прилежащия двор и след една минута, когато в двора нахълтаха пеши и конни жандарми, те завариха бай Ганьовата войска притисната в едно кьоше от възмутените гласоподаватели, които бяха останали в двора. Петреску с разкървавени гърди, със зацапани с кръв ръце и лице ревеше като най-невинен младенец. Той беше сръгал към този момент двама-трима гласоподаватели и отрано съумя да извърши програмата - да се разкървави, да се повиши на един куп камъни и колкото му държи глас, да викана помощ: " Убиха ме, господин шеф, щяха да ме убият, аз крещя да живей князът, а те ме ръгат с ножове! "

Полицията почна своята роля... " Шашки вън! "... Зазвънтяха шашките, заплющяха камшици. Зачуха се митинги, заглушиха ги псувни. Полицията, спомогната от бай Ганьовата войска, отмъкна Никола Търновалията, отмъкна по-видните му другари; разфучаха се конните жандарми и изметоха двора.

И Граматиков, пристрастен от течението на масата, откри се на улицата. Той беше като изумен от молния! В ушите му звънтяха думите на бай Ганя, който от върха на стълбите викаше: " И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия пущини, изборите. Аз в Белгия съм бил... "

В ушите му звънтяха и думите на дяда Добри. Бедният дядо Добри! Изтласкан на улицата, ударен мощно в главата, насълзен от болест ли, от яд ли, от жал ли, той току се обаждаше, горкият, с кръстосан глас: " А бе, господин шеф... ами че нали сякаш... туйнака, нали щяха да бъдат сякаш свободни... таквозинка... " Бедният дядо Добри!...

 

След няколко дни Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата депеша: " София. Министър-президенту. Изборите се направиха при безспорна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните претенденти се провалиха позорно. Щом се появиха гласоподавателите с музика отпред, шайката им се разбяга. Целият град тържествува. Да живее Негово Царско Височество.

Ганю Балкански "

 

Писмото до Граматиков., за което нагоре споменахме, се свършваше с тези думи: " А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми споделяше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

Народа, в който ти вярваш, е плебей, споделям ти, роб; робуването е за него самодоволство, тиранията милосърдие, роболепието мъжество, презрителнот