Бавното живеене не означава да не правиш нищо. Означава да

Бавното живеене не значи да не правиш нищо. Означава да правиш по-малко, само че с повече внимание. Означава да преоткриеш насладата в простите неща – тези, които постоянно подценяваме в забързаното си всекидневие.

А какво по-хубаво време от това да започнеш деня без крещящия тон на алармата, без паническо бързане, без описи със задания, без проекти и големи отговорности от началото на лятото. В лятото постоянно има една особена ленивост – от хубавия вид... Не онази, която те държи в леглото през целия ден, а тази, която ти разрешава да дишаш, която ти разрешава да оцениш свободата да бъдеш облечен леко, да прекарваш времето си на открито, да ядеш сладолед, да правиш джогинг не във фитнеса, а в парка вечер, наблюдавайки по какъв начин небето сменя цветовете си.

Да, това лято считам да опитвам нещо ново: да забавя темпото… Да не скачам от леглото с мисълта „ би трябвало да “. Вместо това да стартира да закусвам – постепенно и деликатно, без бързане, да се пробвам да слушам по какъв начин пеят птиците, да виждам всяко красиво ново цвете в градината, да правя оценка дребните неща, които постоянно остават незабелязани в забързаното всекидневие.

Като дребна прекарвах летата при баба ми с братовчедките ми. Но откогато нея я няма, не съм се прибирала там. Красотата на мястото е същата – пресен вятър, тиха атмосфера и природа в обилие: гори, планини, поляни с цветя. Но неналичието на индивида трансформира картинката…. Знаеш, това сладко-горчиво чувство, когато се връщаш на място, където си бил с обичан човек, който към този момент не е там.

Дали от носталгия по отминалото детство, или нещо друго преди седмица взехме решение да изкараме с братовчедка ми една седмица на прочут остров. Този път обаче си обещахме да не се смесваме с тълпите от туристи, да не тичаме по забележителности или празненства, а просто да се любуваме на сегашния миг, на времето дружно – тъкмо както беше през лятото при баба.Тя доста добре знаеше по какъв начин да основава уют в беседката на двора – малко козе сирене, което сама беше направила няколко дни по-рано, пресни зелени чушки, парче топъл самун с най-вкусното масло на света и сладки приказки.

Може би същинското благополучие се крие в тихата вечер на балкона с непосредствен човек и резен със сирене... А какъв по-добър избор от – усетът на лятото, събран в една екзотична хапка.

Това не са просто сирена – това са усети, които ви водят на странствуване. С първата хапка усещате, че сте някъде другаде. Може би в тропическа градина, на вила в Сицилия или под палмите край Бали.
носи свежестта на тропиците. Кадифена текстура, фина екзотична наслада и лека цитрусова киселинност – композиция, която елементарно се трансформира в шлагер на всяка лятна аперитивна дъска. Този усет ни придвижва в място на мира, лекост и хладина – с мохито в ръка, боси крайници и залез на хоризонта.
От другата страна на лятното прекарване стои – по-изразен, по-контрастен, носещ салдото сред плодова наслада и нежна хрупкавост. Вдъхновен от лятната кулинария на южна Европа и островните усети на Хаваите, това сирене се съчетава прелестно с чаша пенливо вино, купа ягоди или леко изгорял тост с пресни малини.

И двата усета се комбинират чудесно с лятна селекция от ядки, пресни плодове (ягоди, боровинки, череши, малини) и свежи коктейли.Те са идеални за сервиране на плато с темперамент – плато, което споделя история. Не просто за сирене, а за лято, независимост, пътешествия и удоволствието от храната. Поканете сетивата си на странствуване, а ще се погрижи за усета.

 

И не забравяйте, че есента ще пристигна – с графици, задания и бързане. Затова просто забавете, дишайте надълбоко и в действителност преживейте лятото! Вярвам, че това е същинският смисъл на „ бавния живот “ – оня, в който не просто стигаш някъде, а си разрешаваш да присъстваш по пътя с резен самун, парче сирене и непосредствен човек, с който да създаваш мемоари.

(в материала има продуктово позициониране)