Бавноходките яхват охлюви, за да се придвижват по-бързо
Бавноходките са истински безсмъртни мъничета. Когато става въпрос за изминаване на дълги дистанции обаче, те не стават за нищо. Сега ново проучване демонстрира, че дундестите същества са разкрили по какъв начин да преодоляват и този собствен минус. За да се придвижат по-бързо от точка А до точка Б, бавноходките постоянно се качват на… охлювите. Да, охлювът несъмнено не е най-бързото творение на света, само че едно странствуване с него е надалеч по-безопасно, в сравнение с да яхнеш вятъра или някое друго по-голямо животно.
Размерът на бавноходките е от 0,05 до 1,2 мм. Освен това имат ниски и набити крачета, с които мъчно могат да доближат изключително надалеч. Ето за какво те постоянно разчитат на външни фактори, с цел да се придвижват. Предишно проучване сподели, че от време на време очарователните дребни водни мечки се транспортират в червата на охлювите или птиците, които, на някакъв стадий, ги изхвърлят с изпражненията си на друго място.
За да преживеят сходно странствуване, бавноходките влизат в самобитно положение на анабиоза. Те го реализират, като изхвърлят цялата вода от своите тела. Това им разрешава да устоят и на най-екстремните тествания, в това число галактическо странствуване.
Веднъж щом се озоват в по-гостоприемна среда, микроскопичните същества стартират да се хидратират отначало и се връщат към нормалните си занимания. Учените са наясно с обстоятелството, че бавноходките постоянно споделят един и същи хабитат с охлювите. Ето за какво те вземат решение да ревизират дали мъничетата не се качват върху гърбовете на охлювите и не ги употребяват като средство за превоз.
За тази цел експертите обгръщат бавноходките в силиконови контейнери и ги слагат в петриева паничка в компанията на охлюв от типа Cepaea nemoralis. В някои от паничките на бавноходките им е разрешено да се настанят навътре в мъхеста завивка, до момента в който при други мъничетата плуват само във водни капчици.
Бавноходките съумяват да се измъкнат от своите силиконови контейнери само в случаите, когато край тях има охлюв. Това значи, че „ охлювите са виновни за превозването на бавнноходките “, пишат откривателите.
При опитите, включващи мъх обаче, доста по-малък брой бавноходки яхват охлювите, в сравнение с при тези, които са включвали единствено вода. Според откривателите това евентуално се дължи на обстоятелството, че мъничетата обичат да се заравят в мъх, което от своя страна понижава възможностите им да бъдат „ забърсани “ от охлюва.
И по-рано учени са забелязвали, че бавноходките употребяват охлювите за транспорт. Предишни проучвания демонстрират, че от време на време мъничетата могат да изминат и цели 1000 км благодарение на въздушните течения. В тази обстановка обаче финалната спирка може да се окаже относително негостоприемна. Същевременно „ охлювът пък е транспортно средство, пригодено за съответен вид микрохабитат “, изясняват учените и прибавят, че „ в случай че охлювът вземе със себе си бавноходка (или нейно яйце), пасажерът евентуално ще бъде оставен в една много по-подходяща среда. “
Звучи комфортно, нали? Пътешествията с охлюв обаче си имат един главен минус и той е обвързван с тяхната слуз, която може да бъде смъртоносна за мъничетата.
Слузта е построена главно от вода. Ето за какво когато бавноходките влязат в контакт с нея, те незабавно стартират да се хидратират. Слузта обаче изсъхва извънредно бързо и бавноходките изпитват усложнения да се приспособяват към толкоз светкавична смяна. Поради тази причина те постоянно не съумяват да влязат отначало и задоволително бързо в положение на анабиоза, с цел да оцелеят.
В резултат на това единствено 34 % от бавноходките, които влязат в контакт със слузта, претърпяват пътешествието. Процентът на триумф при останалите мъничета, които не се допират до нея, е много по-голям – 98.
Понякога е по-добре просто да си стоиш у дома.
Изследването е оповестено в Scientific Reports.
Източник: IFLScience
