Бавно си пробиваме път през Космоса и въпросът дали някъде

Бавно си пробиваме път през Космоса и въпросът дали някъде измежду звездите не ни следят рационални същества става все по-актуален. Холивуд разказва инопланетяните като доброжелателни човечета или като зли завоеватели, сходно на  марсианците от «Война на световете». По-голямата част от извънземните в киното и научнофантастичната литература обаче са плод на чисто човешките ни страхове и очаквания, а не на някаква рационална доктрина. Ако сценаристите и писателите като цяло са обезсърчителен източник на информация, какво може да каже по въпроса за извънземния живот формалната просвета?

Един от най-често цитираните образци е така наречен уравнение на Дрейк. Астрономът Франк Дрейк е основател на плана за търсене на извънземен живот SETI в Съединени американски щати. Уравнението, което написва през 1960 година, е с доста незнайни. Затова, прилагайки го, учените доближават до напълно разнообразни резултати: да вземем за пример, че в Млечния път има сред 10 и 10 хиляди цивилизации, задоволително развити, че да имат радиоапаратура и да изпращат сигнали в Космоса. Грубо казано, формулата се базира на това какъв брой звезди има в галактиката, какъв брой от тях имат планети и на каква част от тези планети би могъл да възникне рационален живот.  Но от кое място да вземем за пример можем да сме сигурни, че даже при верните стечения на събитията на една планета ще се зароди живот, още повече - образован? Срещу логиката на Дрейк се изправя и така нареченият абсурд на Ферми – щом галактиката изобилства от интелигентни извънземни, за какво до момента не сме разкрили и диря от тях? 

Отговорът може би се крие в големите дистанции.

Млечният път е с диаметър от към 100 хиляди светлинни години, а в него греят 250 милиарда звезди. При това състояние е извънредно мъчно да засечем нещо по-дребно от планета, камо ли да „ забележим ” дали на нея има белези от рационален живот – градове, артефакти и така нататък Не би трябвало да се изключва и разновидността част от тези вероятно съществували цивилизации просто да не са оживели и в разгара на софтуерния си взрив да са били унищожени от война, привършване на ресурсите или огромен планетарен прелом. Накрая, изцяло допустимо е да сме толкоз незначителни спрямо тях, че просто да не знаят за съществуването ни или да не считат за нужно да се свързват с нас.

Сет Шостак, основен астроном в института SETI, претърсва Космоса посредством радиотелескоп, надявайки се да попадне на  сигнали, които да посочват съществуването на чуждопланетен разсъдък. Той твърдо има вяра в съществуването на извънземен разсъдък, само че счита че тиражираните от Холивуд облици на галактически завоеватели отразяват много примитивни човешки страхове, наследени още от пещерните ни предшественици. Всъщност страхът от това, че някой ще пристигна, ще унищожи домовете ни и ще ни убие, е боязън от нещо, което хората са си причинявали едни на други през цялата история.

Друг публикуван стандарт - високите слаби пришълци с огромни глави и очи, също по този начин е надълбоко антропоморфен и най-вероятно неправилен. Според Шостак това е по-скоро облик на самите нас – такива, каквито си се представяме след още хиляди години еволюция. Големият череп би трябвало да свидетелства за повече разсъдък, само че за какво той ще бъде развъртян по биологичен път, а не по машинен, каквато е наклонността с компютрите сега? Следователно доста е евентуално първият контакт да не е „ диалог ” непосредствено с пришълците, а с някаква форма на мислещи машини, плод на напредналата им технология.

Що се отнася до размера на извънземните,

би трябвало да имаме поради, че въпреки всичко приказваме за рационални същества. Поне на Земята интелектът изисква централна нервна система и пространство – затова надали ще става дума за извънредно дребни същества като хлебарки, счита Шостак. От друга страна, посетителите от звездите надали ще са стометрови титани. Големите размери изискват доста запаси, с цел да се поддържа тялото живо, и биха били спънка, най-малко що се отнася до работа с принадлежности.

Както и да наподобяват те обаче, Шостак залага на това, че нашите галактически събратя по разсъдък ще употребяват някаква форма на радиокомуникация. За да засече сигнала,

SETI построява инсталацията Allen Telescope Array (ATA) наоколо до Сан Франциско.  Когато бъде довършена изцяло, ATA ще разполага с близо 350 радиотелескопа, които ще проучат към 1 млн. звезди за вероятни радиоемисии от непознати цивилизации. Астрономът е уверен, че с сходна апаратура първият контакт може да стане действителност до 2025 година

Александра Барнет, астроном и изпълнителен шеф на Космическия теоретичен център в Кебът в Оукланд, Калифорния, също не има вяра, че ще открием екзотични пришълци с доста очи и пипала. Въпрос на успеваемост. Учените чакат, че извънземният живот най-вероятно ще се е зародил на планета, обикаляща към звезда. В подобен случай той ще живее в условия на светлина и ще има някаква форма на образни рецептори – очи. От еволюционна позиция, с цел да има положителни предпоставки за оцеляване, вероятност на погледа и по-приемлива визия,

две очи са добра основа. А за какво не 10?

Защото биха натоварили извънредно мозъчната активност с малко или никаква изгода от това. Същото важи и за крака като ръцете. Извънземните би трябвало да имат повече от една ръка или сходен орган за операция, в случай че чакаме от тях да основават комплицирани уреди като радиостанции, телескопи и кораби, само че пък надали биха имали потребност от 20, защото това отново ще изисква голям мозъчен запас за координирани придвижвания.

Можем да създадем научен облик на инопланетяните, в случай че знаем изискванията на родната им планета.  През 2005 година в Лондонския музей на науката група експерти в областта на палеонтологията, биологията и други науки провеждат интерактивна галерия “Науката за извънземните ” (Тhe Science of the Aliens). Нейната цел е да покаже на необятната аудитория най-логичните догатки за това какъв може да наподобява животът на други планети въз основа на техните характерности. За задачата посредством компютърна анимация са били „ основани ” фиктивни планети като Синята луна (Blue Moon). Тя има толкоз гъста атмосфера от О2 и въглероден двуокис, че в нея могат да летят даже същества с големи размери. На базата на тази характерност учените „ обитават ” Синята луна с големи „ небесни китове ” – скотски тип с десетметрови криле, който се носи във въздуха с помощта на мощните течения на планетата. Те са мечтана плячка за различен тип летящи инсектоиди, които живеят в колония. В небето на Синята луна пък се извисяват дървета с височина от три километра.

Колкото и необикновено да звучи, сходни екосистеми следват логиката на живота – подобен, какъвто го познаваме тук, на Земята. Естествен асортимент, хищници, плячка, акомодация към околната среда. Дали обаче тук-там като тези е допустимо да се появи и разсъдък, си остава следващата нечиста сделка.

Образът на пришълците може да е и още по-странен.

На Земята да вземем за пример всички биологични типове се базират на въглерода, защото той е в положение да се свързва в  доста дълги молекули и да оформя органични субстанции - от захари до ДНК. Теоретично е изцяло допустимо

в Космоса да има същества, които употребяват различен химичен детайл в основата си. Като най-подходяща опция на въглерода, най-малко за момента, наподобява силицият. Той е седмият най-разпространен детайл във Вселената, а на Земята е втори след кислорода. Някои бактерии и други форми на живот - като protozoa radiolaria - имат скелет от силициев двуокис, а бодлите на морските таралежи също са построени от това съединяване. През 1891 година немският астроном Юлиус Шайнер преглежда опцията силицият да бъде база на живота, защото заради изключителната си устойчивост той би разрешил на сходно създание да оцелява при доста високи температури.

Американският физик и футурист доктор Мичио Каку разсъждава върху напредналите цивилизации, които човечеството може да срещне в Космоса, въз основата на

скалата, основана от руския астроном Кардашев.

Според нея съществуват три вида напреднали цивилизации. Първият е в положение да управлява всички форми на планетарна сила – слънчева, геотермална и така нататък Подобна цивилизация би имала енергиен потенциал от хиляди до милиони пъти по-висок от този, с който човечеството разполага. Това би й дало опция напълно да господства над времето и да предотвратява катаклизми като изригвания на вулкани и трусове. След като изразходи всичките налични енергийни запаси на планетата си, сходна цивилизация най-вероятно би насочила взор към Космоса и би почнала да усвоява цялостния енергиен потенциал на личното си слънце. Според физика Фрийман Дайсън това би могло да се реализира най-лесно посредством създаване на голяма сфера към слънцето, която да усвоява огромен % от неговата сила. Това би дало на цивилизацията статус от втори вид. Цивилизация от трети вид пък би била в    положение да експлоатира силата освен на своето слънце, само че и на десетки, а може би и на стотици други звезди, даже на черните дупки.