Кеворк Кеворкян: Оскъдица
Бавно, само че трайно се превърнахме в Рай на несъстояли се хора
Тия дни Коста Филипов крепко наплеска премиера Желязков - той пък още не е схванал, че в случай че приказваш за „ българско малцинство в Македония “ напряко източваш кръв от Българската Памет и Свяст. Точно това направил Желязков - за кеф на скопяни. Ние, наподобява, и до самия ни завършек няма да се научим да не провокираме сами Голямото си Свличане.
След тягостни случки като тази, няма какво да се чудим, че българите от ден на ден ще се усещат като бежанци в България. Това е неизбежно, откакто за множеството от властниците ни „ татковина “ е Европейски Съюз. Най-драматичната специфичност на нашия Провал е, че той не се схваща по този начин от политиканите ни - въпреки добре да им е известно, че никой не им има вяра, когато непохватно се хвалят с някакви мислени триумфи, минимум те си имат вяра.
Отгоре на всичко, всичката Мара втасала, сме тръгнали да се вършим на „ ходатаи “, даже на „ гаранти “ - в този момент пък на Черна гора. Ние към този момент даже за себе си не можем да ходатайстваме, с цел да измолим някаква дребна благосклонност, даже към този момент не се проумяваме, обаче ще агитираме за други. В Черна гора сигурно гледат на нашите заклинания като на неизбежна част от ритуалите на Европейски Съюз, които от дълго време не значат нищо. Едва ли има страна-членка, която да не е наясно с дереджето ни. Да почерпя ситуационните „ русофоби “ с едно просветление на Юз Алешковски: „ Родината се дава на руснака единствено един път - споделяше той - и най-много за цялостен живот да го е позор от нея “. Дали това към този момент не се отнася в някаква степен и за нас?
Политическата ни Секта като че ли обитава на стотици години отсам, на няколко робства отсам - и по този начин можем да кажем. Един създател твърдеше, че когато човек се проваля, би трябвало да го прави, прегърнал Истината - още повече това се отнася за огромна общественост или цялостен народ. Коя Истина би трябвало да прегърнем ние - и кой би имал правото да я изрече?
Но преди този момент би трябвало да си изясним, какво ни изяде главите?
Във всеки случай, една от аргументите за Провала е неналичието на задоволително любознание в нас - и въобще не става дума единствено за неналичието на любознание към Миналото - тази смъртоносна наша уязвимост.
Веднъж гениалният Едисон беше споделил във връзка на един от опитите си: „ Не съм се провалил. Просто открих 10 хиляди метода, по които няма да стане “. Ние обаче даже не се опитахме да дадем едно ясно определение на Провала - предпочетохме той да остане някакво неразбираемо, митично страшилище. Поразпитайте за това по-активните политикани и ще получите невероятни отговори, които дефинитивно ще ви убедят, че Сектата е парализирана.
Не правят работа и тези, които оправдаваха всичко с несъстоялият се „ соц “ - в случай че имаха капка разсъдък, въобще не трябваше да го вършат, само че те се подлъгаха и се стартира идиотската конкуренция с един труп.
В романа си „ Лимонов “ Еманюел Карер цитира Мартин Малиа: „ Интегралният социализъм не е офанзива против някакви характерни злоупотреби на капитализма, а против действителността. Той е опит да се анулира действителният свят, опит, жертван на неуспех в дълготрайна вероятност, само че съумял в избран интервал от време да сътвори сюреалистичен свят, учреден на парадоксалното показване на неефикасността, оскъдицата и насилието като висше богатство “.
Този къс текст изяснява източника и същността на доста от грешките на Българския Преход. Властниците ни по този начин и останаха безпомощни в опознаването - правилно, а не насилено - на действителния свят, те избраха да водят война с един намислен от тях свят, със съчинени от тях или наложени им подправени „ действителности “.
И така се оказаха в изолатора Европейски Съюз: слепи за неефикасността на концепциите - доколкото въобще ги имаше - които им предлагаха. Останаха слепи и за оскъдицата, която победи неусетно и се настани трайно във всички области от Живота, в това число и в духовната.
Съветският вид тотално принуждение не съществува, обаче нерядко сме очевидци на насилието на посредствеността, постепенно, само че трайно се превърнахме в Рай на към момента несъстояли се хора, които медиите и особено малките екрани постановат с някакво садистично твърдоглавие. Всъщност, това бе предстоящо и неизбежно при очевидния превес на неандерталците в политиката.
И по какъв начин не се откри даже един човек като учен Благовест Сендов, който да повтори думите му, изречени незабавно след преврата на
10 ноември 1989-а: „ Всички съгрешихме и заедно непотребни станахме “.
Сендов беше забележителна персона от международна класа - е, да, някой питекантроп от късните демократи ще подскочи незабавно, че ученият не е от „ нашите “. Ами, не е, то към този момент вие признавате за „ ваши “ единствено най-фалшивите приспособенци. А Сендов беше от „ вражеско “ семейство, години наред не му разрешаваха да кандидатства в Софийския университет, само че той упорстваше, като в това време миеше софийските улици - той, бъдещият ректор на СУ, бъдещият ръководител на Българската академия на науките и всичко останало.
Това беше от най-големите ни сладости в ония години: когато тоталитарната власт влизаше в ролята на приспособенец, с цел да получи по-човешко лъчение - около хора като Сендов.
Днес пък нелепи хора създават политика от нелепици. Направо е смайваща, да вземем за пример, лекотата, с която някои се преквалифицират от сапуните към Хамас. Навремето Денков не се посвени да показа фамозния си отчет за премиерстването си - беше напряко неповторим със стахановското количество срещи, конференции и работни визити в чужбина, множеството от които дружно с Габриел - прочее, нейното загадъчно изгубване от политическата сцена не провокира никакво любознание, даже не се сещат да ядосат Бойко с някой въпрос.
Двойката ротационери - Денков и Габриел - прескочиха даже до Израел, към този момент изцяло повярвали си, че вършат, апропо, и международната политика. В Йерусалим нашият Голиат Денков споделил на израелският министър председател Нетаняху, че „ Хамас “ би трябвало да бъде изцяло погубен “. Такава закана - и то обществена - не би си разрешил никой, който има най-малко малко разум. Интересно, на какъв ум е през днешния ден Денков - не за перилните препарати, които съчинява с такова ентусиазъм, а за ликвидирането на Хамас.
Но по-голямата неволя е друга: Времето все дефицита и може би скоро напълно ще бъде присвоено от машините, а ние продължаваме да харчим от него за незначителните истории на незначителни хора.
Намалява любознанието - този „ всесилен съблазнител “, както го наричаше един публицист - към това, което има същинска стойност. Корупцията, която толкоз одумват, се дължи и на това, че на повърхностните хора и въобще на незначителното се отделя толкоз внимание. Не може да очакваш нещо от „ младите “, когато същинските персони са затворени в някакъв познавач изолатор и най-после си получават своето с отвратителната фраза - „ Отиде си огромният... “, към момента липсва добавката „ Майната му! “ Големият? Затова ли си работил цялостен живот, с цел да те кръстят по този начин, преди да те изсипят в трапа - той пък напълно общоприет.
Треванян има едно прелестно изложение на Времето: „ Преди да си тръгнат, селяните/от баските села бяха махнали стрелките на църковните часовници. Това се прави, тъй като няма да има никой в селото, с цел да ги сверява, а човек не може да допусне часовникът на Господ да бъде неакуратен... “ Тук, по нашите безразсъдни краища, в никакъв случай не бихме се сетили за нещо сходно - да вземем за пример, че когато изпращаме „ Големия “ Часовникът стопира за известно време. И сетне би трябвало още веднъж да проработи, с цел да навакса пропуснатото Време. Но дали това се случва в действителност - доста се колебая.
А какво ли би трябвало да се случи, когато незабелязано и безмълвно си отива - от себе си - самият Народ?
Тия дни Коста Филипов крепко наплеска премиера Желязков - той пък още не е схванал, че в случай че приказваш за „ българско малцинство в Македония “ напряко източваш кръв от Българската Памет и Свяст. Точно това направил Желязков - за кеф на скопяни. Ние, наподобява, и до самия ни завършек няма да се научим да не провокираме сами Голямото си Свличане.
След тягостни случки като тази, няма какво да се чудим, че българите от ден на ден ще се усещат като бежанци в България. Това е неизбежно, откакто за множеството от властниците ни „ татковина “ е Европейски Съюз. Най-драматичната специфичност на нашия Провал е, че той не се схваща по този начин от политиканите ни - въпреки добре да им е известно, че никой не им има вяра, когато непохватно се хвалят с някакви мислени триумфи, минимум те си имат вяра.
Отгоре на всичко, всичката Мара втасала, сме тръгнали да се вършим на „ ходатаи “, даже на „ гаранти “ - в този момент пък на Черна гора. Ние към този момент даже за себе си не можем да ходатайстваме, с цел да измолим някаква дребна благосклонност, даже към този момент не се проумяваме, обаче ще агитираме за други. В Черна гора сигурно гледат на нашите заклинания като на неизбежна част от ритуалите на Европейски Съюз, които от дълго време не значат нищо. Едва ли има страна-членка, която да не е наясно с дереджето ни. Да почерпя ситуационните „ русофоби “ с едно просветление на Юз Алешковски: „ Родината се дава на руснака единствено един път - споделяше той - и най-много за цялостен живот да го е позор от нея “. Дали това към този момент не се отнася в някаква степен и за нас?
Политическата ни Секта като че ли обитава на стотици години отсам, на няколко робства отсам - и по този начин можем да кажем. Един създател твърдеше, че когато човек се проваля, би трябвало да го прави, прегърнал Истината - още повече това се отнася за огромна общественост или цялостен народ. Коя Истина би трябвало да прегърнем ние - и кой би имал правото да я изрече?
Но преди този момент би трябвало да си изясним, какво ни изяде главите?
Във всеки случай, една от аргументите за Провала е неналичието на задоволително любознание в нас - и въобще не става дума единствено за неналичието на любознание към Миналото - тази смъртоносна наша уязвимост.
Веднъж гениалният Едисон беше споделил във връзка на един от опитите си: „ Не съм се провалил. Просто открих 10 хиляди метода, по които няма да стане “. Ние обаче даже не се опитахме да дадем едно ясно определение на Провала - предпочетохме той да остане някакво неразбираемо, митично страшилище. Поразпитайте за това по-активните политикани и ще получите невероятни отговори, които дефинитивно ще ви убедят, че Сектата е парализирана.
Не правят работа и тези, които оправдаваха всичко с несъстоялият се „ соц “ - в случай че имаха капка разсъдък, въобще не трябваше да го вършат, само че те се подлъгаха и се стартира идиотската конкуренция с един труп.
В романа си „ Лимонов “ Еманюел Карер цитира Мартин Малиа: „ Интегралният социализъм не е офанзива против някакви характерни злоупотреби на капитализма, а против действителността. Той е опит да се анулира действителният свят, опит, жертван на неуспех в дълготрайна вероятност, само че съумял в избран интервал от време да сътвори сюреалистичен свят, учреден на парадоксалното показване на неефикасността, оскъдицата и насилието като висше богатство “.
Този къс текст изяснява източника и същността на доста от грешките на Българския Преход. Властниците ни по този начин и останаха безпомощни в опознаването - правилно, а не насилено - на действителния свят, те избраха да водят война с един намислен от тях свят, със съчинени от тях или наложени им подправени „ действителности “.
И така се оказаха в изолатора Европейски Съюз: слепи за неефикасността на концепциите - доколкото въобще ги имаше - които им предлагаха. Останаха слепи и за оскъдицата, която победи неусетно и се настани трайно във всички области от Живота, в това число и в духовната.
Съветският вид тотално принуждение не съществува, обаче нерядко сме очевидци на насилието на посредствеността, постепенно, само че трайно се превърнахме в Рай на към момента несъстояли се хора, които медиите и особено малките екрани постановат с някакво садистично твърдоглавие. Всъщност, това бе предстоящо и неизбежно при очевидния превес на неандерталците в политиката.
И по какъв начин не се откри даже един човек като учен Благовест Сендов, който да повтори думите му, изречени незабавно след преврата на
10 ноември 1989-а: „ Всички съгрешихме и заедно непотребни станахме “.
Сендов беше забележителна персона от международна класа - е, да, някой питекантроп от късните демократи ще подскочи незабавно, че ученият не е от „ нашите “. Ами, не е, то към този момент вие признавате за „ ваши “ единствено най-фалшивите приспособенци. А Сендов беше от „ вражеско “ семейство, години наред не му разрешаваха да кандидатства в Софийския университет, само че той упорстваше, като в това време миеше софийските улици - той, бъдещият ректор на СУ, бъдещият ръководител на Българската академия на науките и всичко останало.
Това беше от най-големите ни сладости в ония години: когато тоталитарната власт влизаше в ролята на приспособенец, с цел да получи по-човешко лъчение - около хора като Сендов.
Днес пък нелепи хора създават политика от нелепици. Направо е смайваща, да вземем за пример, лекотата, с която някои се преквалифицират от сапуните към Хамас. Навремето Денков не се посвени да показа фамозния си отчет за премиерстването си - беше напряко неповторим със стахановското количество срещи, конференции и работни визити в чужбина, множеството от които дружно с Габриел - прочее, нейното загадъчно изгубване от политическата сцена не провокира никакво любознание, даже не се сещат да ядосат Бойко с някой въпрос.
Двойката ротационери - Денков и Габриел - прескочиха даже до Израел, към този момент изцяло повярвали си, че вършат, апропо, и международната политика. В Йерусалим нашият Голиат Денков споделил на израелският министър председател Нетаняху, че „ Хамас “ би трябвало да бъде изцяло погубен “. Такава закана - и то обществена - не би си разрешил никой, който има най-малко малко разум. Интересно, на какъв ум е през днешния ден Денков - не за перилните препарати, които съчинява с такова ентусиазъм, а за ликвидирането на Хамас.
Но по-голямата неволя е друга: Времето все дефицита и може би скоро напълно ще бъде присвоено от машините, а ние продължаваме да харчим от него за незначителните истории на незначителни хора.
Намалява любознанието - този „ всесилен съблазнител “, както го наричаше един публицист - към това, което има същинска стойност. Корупцията, която толкоз одумват, се дължи и на това, че на повърхностните хора и въобще на незначителното се отделя толкоз внимание. Не може да очакваш нещо от „ младите “, когато същинските персони са затворени в някакъв познавач изолатор и най-после си получават своето с отвратителната фраза - „ Отиде си огромният... “, към момента липсва добавката „ Майната му! “ Големият? Затова ли си работил цялостен живот, с цел да те кръстят по този начин, преди да те изсипят в трапа - той пък напълно общоприет.
Треванян има едно прелестно изложение на Времето: „ Преди да си тръгнат, селяните/от баските села бяха махнали стрелките на църковните часовници. Това се прави, тъй като няма да има никой в селото, с цел да ги сверява, а човек не може да допусне часовникът на Господ да бъде неакуратен... “ Тук, по нашите безразсъдни краища, в никакъв случай не бихме се сетили за нещо сходно - да вземем за пример, че когато изпращаме „ Големия “ Часовникът стопира за известно време. И сетне би трябвало още веднъж да проработи, с цел да навакса пропуснатото Време. Но дали това се случва в действителност - доста се колебая.
А какво ли би трябвало да се случи, когато незабелязано и безмълвно си отива - от себе си - самият Народ?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ