Носете си токчетата, момичета!
Бавно мърда с пръсти. Палецът й наподобява на мощно стегната прясна наденичка. Кутрето се е лепнало за безименния пръст като недъгав наследник за баща си. Показалецът (защо по този начин се споделя и вторият пръст на крайници, като с него нищо не можеш да посочиш?!) е по-висок от палеца и снизходително се е навел над него, с цел да открие панорама към междинния пръст. В средата му, навръх сгъвката, се мъдри разкървавена раничка.
Встрани от двете съвсем бездиханни стъпала са се разкикерчили два елегантни сандала.
Паднали са като покосени от картечен откос. Катарамите им придържат към момента красивите тънки каишки, оставили гневния си отпечатък върху глезените на момичето, а неизтритите капачки на високите токове потвърждават, че това е първо обуване.
Наблюдавам момичето, което се старае да изтрие загатна за последните си крачки до стола в заведението, но не й се получава. Всяко помръдване на пръстите се отразява на лицето й, което придобива страдалческо изражение – като че стъпва върху таралежи.
Шегите в близост си текат, никой не се вторачва в босите й пръстчета, само че аз, попадалата не веднъж в напълно същото състояние, прочувствено чувствам болката й.
Егати, по какъв начин боли от високи токове!
Само практичната щастливка, която цялостен живот се е придвижвала безвредно на равни подметки, кръстосвала е градските улици с балеринки или е подтичвала леко с ортопедични обувки след транспортни средства, мъже и деца, няма да разбeре защо тъкмо приказвам.
Онези, благословени с дълги крайници, естествен светоглед, присъщ реализъм или кардинално отрицателно отношение към момичешките работи (сред които са и високите токове) крачат решително по необятния свят, стъпили нацяло ходило и визия си нямат защо ние – дребните на растеж, влюбените в полета на високо или страдащите от женски мании същества – претърпяваме, покачени на едни нищо и никакви 8-12 сантиметра над тротоарното ниво.
В името на всички дами, които в миналото са носили токове, в името на тези, които в никакъв случай не са, за тези, които няма да се откажат да носят и за тези, които занапред ще решат на какво разстояние от земята да го живеят тоя живот, представям субективния си взор към положителните и неприятните страни на носенето на токчета.
Лошите страни на токчетата
1. Представете си го в този момент това момиче с мъчителните рани по стъпалата като по какъв начин е стъпало и какво му се е въртяло в главата, до момента в който каишките безмилостно са се пробвали да преполовят кутретата й! Със сигурност е мразела цялата обувна промишленост и единствената й фантазия е била просто да ги разкара тия пирани от краката си, да седне някъде вечно или да изчезне от света, шляпайки боса.
2. Тънките токчета са секси, обаче да се върви на тях е като да се опитваш да строиш къща на съчка за зъби. Плътните са по-удобни, само че и те си желаят тренировки, с цел да не стоят на краката като наденати топки за боулинг.
3. Гравитацията въобще не се интересува, че дамите имат мераци да наподобяват елегантно. Затова и студенокръвно притегля крайници да се свлича непрекъснато напред, като открива съвсем сантиметър празнота в задната част на обувката. Ако си със сандали, нещата са още по-зле – палецът напряко си опира в земята, а всичките ти старания да го задържиш върху подметката, го разкривяват идиотски, заедно с другите пръсти, които наподобяват като че са прекомерно доста за това място.
4. Ходенето с високи токове си има похват – кракът би трябвало да се разтяга изцяло в коляното, преди да стъпиш. Не го ли умееш това, започваш да приличаш на отстреляна чапла. Да не приказваме за болките в тазобедрените стави, бедрата и глезените.
5. Когато кардинално си висока, пък си и на токчета, социализацията ти стартира да страда. На никого не му е прелестно да стои в подножието на жена с размерите на църковна кула.
6. Токчетата се усещат най-добре на килим, това е ясно. Реалността обаче е друга, тъй че ни се постанова да крачим из всевъзможни терени. Най-невъзможният за превъзмогване на токче е този с павета или калдаръм.
Само си представете да вземем за пример Стария Пловдив в абитуриентска вечер!
Момичетата лазят едва-едва, вкопчени в ръкавите на момчетата или концентрирано балансират върху облите каменни ръбове, молейки се за две неща: да не се пребият и токовете им да останат цели.
Добрите страни на токчетата
1. Токът е най-хубавият метод за една невисока, неслаба и не с манекенска фигура жена да промени типа и походката си към положително. Тези 7-10 сантиметра под петата подвигат отлично задните елементи и ги вършат да наподобяват по-стегнати. Същото се случва с прасеца и коляното. Заслужава си.
2. Хубавата обувка с ток дава самочувствие. Точно както с красивото долни дрехи – никой не се интересува от него, само че ти вървиш, като че ли целия свят му се възхищава.
3. Добре подбраният ток дава грациозност, съблазън и даже някаква умерена суровост, които нито една друга обувка не може да даде. Достатъчно е единствено да извършите следния тест: обличате сериозен костюм (пола, риза и сако). Обувате обувки вид балеринки. Хубаво се поогледайте – постоянните като дорийски колони крайници, квадратния гъз като екран на тв приемник, лекото отпуснато коремче…
Сега сменете с обувки с ток. Дори и да е холандски ток (тип танк), силуетът фрапантно се трансформира. С високия ток просто няма метод да приличаш на кондукторка в градския превоз!
4. Походката с ток е особено нещо. Защото тогава се движим в темп. Стъпките ни се отмерват от почукването на токчетата, а тялото без да желае стартира да танцува в този темп.
5. Дори и седнала, дамата на токове е по-секси. Самите стъпала, сложени на високо, издигат коляното нагоре и кракът наподобява доста по-дълъг. Кръстосаните крайници са по-изящни, когато обувката с ток естествено приключва силуета им.
6. Въпреки че в приказката обувките на Пепеляшка настойчиво се назовават стъклени пантофки, те в действителност напълно не са такива! За стъклени не диспутирам, само че пантофки несъмнено не са! Кой уважаващ себе си принц би тръгнал да търси някаква жена, единствено тъй като си е паднал по чехъла й, пък бил той и стъклен пантоф?!
Така че да сме наясно – в случай че ще оставяте обувка, по която да ви откри някой уединен, хетеросексуален принц – дано тя да е на ток.
Тия работи с карирани топлинки или слипърси с картинки котенца не стават!
7. Да си на ток не е просто физическо положение, при което де факто се придвижваш на пръсти. В прочут смисъл то е полет, порив. Има нещо доста поетично в това да съществуваш в пространството, “летейки ”, докоснала земята едвам с връхчетата на пръстите си.
Докато нахвърлям на салфетка положителните и неприятните страни на носенето на обувки с ток, наблюдавайки момичето от началото на този текст, тя се подготвя да си тръгне.
За моя изненада дискретно обува сандалите си под масата, навежда се елегантно, с цел да затегне каишките и да закопчае катарамите, стъпва уверена на двете си повдигнати стъпала и се изправя.
Струва ми се, че тялото й се разгъва дълго нагоре, като тялото на акордеон, който се подготвя да засвири.
По лицето й не се изписва нито грам болежка. Напротив.
Усмихва се необятно, леко завърта ханша си встрани, повдига стъпалото, придвижването незабавно се отразява в овалното й коляно, което чинно се подвига, с цел да съобщи тежестта на другия крайник. После огледално.
Една красива жена размести въздуха на планетата и даде темп с почукването на токчетата си. Малка женска магия, която си заслужава всяко мизерно мазолче.
Автор: Мария Касимова
