Работиш по 12 часа и пак не стига? КНСБ: Време е за реални пари, не обещания
Бавно и несъмнено се усъвършенстват нещата, само че толкоз постепенно, че даже не можем да ги усетим и да им се зарадваме. Това съобщи пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров .
„ Има хора, които не могат да свържат двата края, въпреки да работят по 10-12 часа дневно. Ръстът на приходите е резистентен през последните години – сред 13% и 15% номинално от 2021 година насам. За 4 години имаме нарастване на минималната работна заплата с близо 56-57%, а на междинната с близо 50%. Това са осреднени цифри “, уточни той и изясни, че това нарастване значително покрива инфлацията . Синдикалистът означи високите цени на съществени хранителни артикули и заключи за работещия българин:
„ Дори с тези темпове на растеж на приходите, той продължава да е оценен незаслужено и приходите му не стигат да живее обичайно. 2/3 от работещите българи работят на заплата под междинната, единствено 1/3 са на нея или по-висока. Около 280 хиляди работят на минимална работна заплата на цялостно работно време. Други 250-260 хиляди получават приход до минималната работна заплата, само че не работят 8 часа, а по-малко “.
Към момента има крещяща потребност от най-малко 10-15% нарастване на приходите , с цел да може чувството за това, че гоним цените и ги настигаме да бъде някак потушимо, безапелационен бе Пламен Димитров в изявление за предаването „ Неделя 150 “. Според него това, което „ взриви хората “ с бюджета, е непремереното деяние към бранш „ Сигурност “ :
„ Когато за някои има 50 и повече %, пък за другите няма или има някакви смешни 5% – това взривява всички и с съображение “.
Той чака да продължат митингите и натиска в публичните медии – БНР, Българска национална телевизия и Българска телеграфна агенция, които се готвят за митинг на 15 май . Много частни медии ще ги поддържат, уточни Димитров. И добави, че има напрежение и в други браншове – земеделие, детско опазване на здравето, организации и т. н.
„ Напрежението ще продължи и ръководещите би трябвало да го чуят. Това не е апел към дестабилизация. Говорим сумарно за 150 – 200 млн. лева, с цел да могат тези недофинансирани браншове, организации и структури да получат минимално нарастване от 10-15%, с цел да може да има някаква правдивост. На фона на 97 милиарда бюджет, това е нещо, което всеки финансов министър може да откри, без каквито и да било негативи “.
Според синдиката има най-малко 5 милиарда буфер , заложени разноски, които няма да се изпълнят. Правителството мисли по въпроса, посочи президентът на КНСБ. Той е сдържан оптимист, че доста скоро, в идващите няколко седмици, финансовият министър ще откри решение. Той подсети и митингите в градския превоз , където се готви ефикасна стачка и цялостно парализиране на столицата, в случай че не се откри решение.
„ Чувам, че се готвят и други митинги – следва да ги чуем след празниците като график. В това число и АПИ – може би някои автомагистрали ще бъдат блокирани. Това може би ще стане във втората половина на май. Нищо не се дава безплатно, битката продължава “, безапелационен бе Пламен Димитров.
„ Извън заплатите, считам, че имаме положителни обществени придобивки и в законодателството, и в груповите трудови контракти “ . По думите му числата удостоверяват, че битката би трябвало да продължава. Нетният размер на минималната заплата за прехрана би трябвало да бъде 1521 лева най-малко , с цел да може човек да си посрещне най-малко минималните разноски, пресметна той и още веднъж повтори, че 5% нарастване са малко .
Пенсионната система – накъде?
Реформата на пенсионната система беше направена преди 25-28 години, подсети Димитров и добави, че това няма по какъв начин да бъде променяно. Реформа на промяната няма да има, безапелационен бе той, добавяйки: „ Ако приказваме за рационализиране и възстановяване – да. “
Договорените нараствания на стажа и възрастта за пенсиониране свършат през 2038-2039 година, уточни синдикалистът. Той предизвести:
„ Никакво друго нарастване нямаме желание да разясняваме “.
Отдавна приказваме, че системата няма по какъв начин да бъде нормализирана, в случай че няма минимално нарастване на осигирутелните вноски, сподели Пламен Димитров. Не приказваме за повдигане на налозите, а не вноските, посочи той. Според него нарастването на вноските няма опция.
100-те дни на държавното управление
Президентът на КНСБ вижда предпочитание за разговор . Според него обаче има много „ бели петна “ в разговора и планове, които не са ясни. По думите му програмата е нищожна откъм конкретика. Все още сме в интервал, в който си даваме доверие, означи той.
„ Много от работещите признават 1 май като собствен празник. Много битки са се случили, с цел да се стигне до това. Това не е някаква волност на комунистическия режим, с цел да можем с лека ръка да бъде приравняваме към предишното “ , разяснява също Пламен Димитров и установи:
„ При нас културата на митинга на 1 май не се случва, може би и поради почивните дни. Имаме въпросителни в тази посока, само че това е към нас самите – дали желаеме да манифестираме в главите си за своите права и да ги пазиме още по-успешно или се помиряваме и вървим по течението “.
Присъединете се към нашия
Срив в уебсайтовете на Национална агенция за приходите и Митниците – допустима хакерска атака или техническа нередовност?




