Батак: Историята ни е написана с кръв и кости и нямаме право да я променяме
Батак е име, което всеки българин произнася с респект и болежка, тъй като ориста на дребния родопски град е белязана от едно от най-кървавите събития в националната ни памет – Баташкото кръвопролитие. И няма съотечественик, който да не изпита мощна страст, когато посети Батак и усети тежестта на историята, пропита във всяка педя земя.
В първите дни след експлоадирането на Априлското въстание напролет на 1876 година градът се отбранява сполучливо. Но на 30 април османската власт изпраща башибозушки отряди, водени от Ахмед ага Барутанлията, с цел да санкционират непокорното население . На 1 май 1876 година Батак е обсаден и стартират всеобщите убийства. Част от популацията се укрива в църквата, само че на вятъра.
Теодора Пейчинова, шеф на Историческия музей в града споделя пред БНР:
" Църквата " Света Неделя " става последното леговище на най-беззащитните, които преценят, че башибозушката войска на Ахмет Барутанлията няма да посмее да влезе в християнски храм и ще ги остави живи. И стоят затворени там три дни без храна, без вода. Децата непрестанно плачели . Когато водата не доближава, майките копаят бунар с вярата в дълбочината да намерят вода. Но пролетта е била суха, вода по този начин и не намират. И стартират да дават на децата си олиото от кандилата. А когато и то свършва, тъй като извън непрекъснато се е стреляло, стартират да квасят устните им с кръвта на загиващите край тях " – не скрива страстта си Теодора Пейчинова.
Близо две хиляди души намират гибелта си в храма. Днес тези мъченици на вярата и свободата са канонизирани от Българската православна черква и заемат почетно място измежду светците на православието.
" В самата черква може да видите дупките от патроните по стените и кладенеца, изкопан от майките с голи ръце. Може да видите черепите и костите (които са изложени в костницата – бел. ред.) – споделя Теодора Пейчинова. – Всъщност историята ни е написана с кръв и кости и ние нямаме право да я променяме. Трябва просто да я запазим, да я предадем на децата си, за да се помни и в никакъв случай да не се повтаря това, което се е случило в Батак по време на Априлското въстание. "
Паметта за тези мрачни страници от българската история се пази освен в храма " Света Неделя ", само че и в Историческия музей в Батак, а също и на Алеята на възрожденците, отдадена на героите и жертвите. На нея са изложени паметни плочи и паметници, които наблюдават жестоката орис на жертвите и увековечават подвига им.
" Батак дава най-вече жертви в Априлското въстание през 1876 година От 6-7 хилядното население умират близо 5 хиляди души – дами, деца, старци, бебета. В музея в Батак може да се види стената с имената на част от починалите батачани в Априлското въстание. Ако човек се вгледа деликатно, ще прочете имена на бебета, на дребни деца, четат се имена на 100-годишни старци. А на тази стена са упоменати единствено една трета от всички починали батачани в Априлското въстание! " – разяснява Теодора Пейчинова.
Събитията в Батак получават необятен отзив по света с помощта на американския публицист Джанюариъс Макгахан , на английския посланик Юджийн Скайлър, на писатели и общественици като Виктор Юго и други.
Вестници в Лондон и Париж разгласяват детайлности за Баташкото кръвопролитие, а известният английски политик Уилям Гладстон осъжда османските управляващи и приканва за незабавна интернационална реакция:
" Батак е град с велика, тежка история, тъй като е знак на силата на българския дух в името на една велика идея – свободата. Батак е знак на българщината, свято място за всеки българин! " – споделя в умозаключение Теодора Пейчинова.
В първите дни след експлоадирането на Априлското въстание напролет на 1876 година градът се отбранява сполучливо. Но на 30 април османската власт изпраща башибозушки отряди, водени от Ахмед ага Барутанлията, с цел да санкционират непокорното население . На 1 май 1876 година Батак е обсаден и стартират всеобщите убийства. Част от популацията се укрива в църквата, само че на вятъра.
Теодора Пейчинова, шеф на Историческия музей в града споделя пред БНР:
" Църквата " Света Неделя " става последното леговище на най-беззащитните, които преценят, че башибозушката войска на Ахмет Барутанлията няма да посмее да влезе в християнски храм и ще ги остави живи. И стоят затворени там три дни без храна, без вода. Децата непрестанно плачели . Когато водата не доближава, майките копаят бунар с вярата в дълбочината да намерят вода. Но пролетта е била суха, вода по този начин и не намират. И стартират да дават на децата си олиото от кандилата. А когато и то свършва, тъй като извън непрекъснато се е стреляло, стартират да квасят устните им с кръвта на загиващите край тях " – не скрива страстта си Теодора Пейчинова.
Близо две хиляди души намират гибелта си в храма. Днес тези мъченици на вярата и свободата са канонизирани от Българската православна черква и заемат почетно място измежду светците на православието.
" В самата черква може да видите дупките от патроните по стените и кладенеца, изкопан от майките с голи ръце. Може да видите черепите и костите (които са изложени в костницата – бел. ред.) – споделя Теодора Пейчинова. – Всъщност историята ни е написана с кръв и кости и ние нямаме право да я променяме. Трябва просто да я запазим, да я предадем на децата си, за да се помни и в никакъв случай да не се повтаря това, което се е случило в Батак по време на Априлското въстание. "
Паметта за тези мрачни страници от българската история се пази освен в храма " Света Неделя ", само че и в Историческия музей в Батак, а също и на Алеята на възрожденците, отдадена на героите и жертвите. На нея са изложени паметни плочи и паметници, които наблюдават жестоката орис на жертвите и увековечават подвига им.
" Батак дава най-вече жертви в Априлското въстание през 1876 година От 6-7 хилядното население умират близо 5 хиляди души – дами, деца, старци, бебета. В музея в Батак може да се види стената с имената на част от починалите батачани в Априлското въстание. Ако човек се вгледа деликатно, ще прочете имена на бебета, на дребни деца, четат се имена на 100-годишни старци. А на тази стена са упоменати единствено една трета от всички починали батачани в Априлското въстание! " – разяснява Теодора Пейчинова.
Събитията в Батак получават необятен отзив по света с помощта на американския публицист Джанюариъс Макгахан , на английския посланик Юджийн Скайлър, на писатели и общественици като Виктор Юго и други.
Вестници в Лондон и Париж разгласяват детайлности за Баташкото кръвопролитие, а известният английски политик Уилям Гладстон осъжда османските управляващи и приканва за незабавна интернационална реакция:
" Батак е град с велика, тежка история, тъй като е знак на силата на българския дух в името на една велика идея – свободата. Батак е знак на българщината, свято място за всеки българин! " – споделя в умозаключение Теодора Пейчинова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ