Петко Маринов: ЦСКА - Левски е най-хубавото в българския спорт
Баскетболната легенда Петко Маринов даде особено изявление за уеб страницата на ЦСКА, в което приказва за дербито с Левски, което се завръща след 13-годишно неявяване, за подрастващите и за спомените като състезател.
- Г-н Маринов, по какъв начин ще коментирате равнището на ЦСКА и Левски при юношите старша възраст?
- Вижте единствено габаритите. Няма високи момчета. На тази възраст в баскетболни държавни като Испания, Италия, да не приказваме за Сърбия има извънредно развити центрове. Това е на първо място укор към българските треньори - не може междинният растеж на волейболните тимове да е 205 см., а в баскетбола под 2 метра. Много съществено куца селекцията на високи спортисти в нашия спорт.
- Колко постоянно посещавате мачове?
- Не съм спирал. Дори когато в ЦСКА имахме единствено детски тимове. Сега естествено не пропущам мач на първия тим. Гледам на драго сърце.
Вечното дерби още веднъж приковава вниманието на баскетболна България
- Какво очаквате от мача против Левски при мъжете?
- Би трябвало ние да сме любимци. Но ЦСКА - Левски е най-хубавото в българския спорт. Очаквам прекрасен мач, с добра атмосфера, изходът постоянно е непредвидим.
- Кой от играчите на ЦСКА прави положително усещане досега?
- Аз съм доста удовлетворен от треньорския щаб. За Росен Барчовски и Роберт Гергов няма какво да приказваме, те са част от историята на клуба. От деца са в клуба. Росен направи доста мощен ход като притегли за помощници Георги Давидов и Даниел Клечков. Работяги, от които всеки клуб има потребност. Имам персонално наблюдаване. Смея да си дам заслуга за идването в клуба на центъра Андрей Иванов. С него съм работил, има голям капацитет. Много се веселя, че пристигна и Венци Петков - изострен състезател, който скоро ще покаже за какво е капитан на тима. Ноулс е мощен състезател, би трябвало му време за акомодация. За страдание не можахме да забележим Брандън Йънг, само че като се върне ще вдигне класата на отбора. Другият американец Райли Оуенс е извънредно атлетичен и зрелищен. Видяхте какво направи против Балкан. Тепърва ще демонстрира доста.
Райли Оуенс пред Sportal.bg - за фамилията, баскетболния си път, ЦСКА и шампионските упоритости
- Само неналичието на дерби Левски - ЦСКА ли е причина за ниската посещаемост на баскетболните мачове в София?
- Когато бях играч в София имаше 7-8 тима, като всеки имаше своите причини и ставаха доста оспорвани срещи. Всеки от тези тимове си имаше аудитория. " Универсиада " се пълнеше постоянно. По принцип баскетболът в София замря. Дълго време бе останал един тим единствено. Сега с новия спонсор ЦСКА се завърна, нека Академик, Славия и Локо София също да намерят средства. За страдание финансите са в основата на всичко.
- Нека се върнем обратно във времето. Защо баскетбол, господин Маринов?
- Първо в махалата всички играехме футбол, след това вуйчо ми ме записа на бокс, само че " кариерата " ми продължи тъкмо един рунд. След това участвах в учебното състезание по баскетбол на Бургас. От там се класирахме на един народен фестивал, където за моя изненада ме оповестиха за най-хубав изпълнител. От там ме включиха в народен пионерски тим и по този начин се възпламених.
- А по кое време се появи ЦСКА в живота Ви?
- Още като съм се родил. Родителите ми подкрепяха " алените " и ми предадоха тази обич. От дете по радиото слушах всеки мач на футболния тим - Янев, Колев, Панайотов, Миланов и в този момент мога да изредя целия състав от това време. За огромна моя наслада след време аз им станах любим на футболните звезди. И идваха да гледат всеки мач в залата. Дори като отидох треньор в Димитровград, продължаваха да идват. От доста дребен съм цеденевист и като пристигнах да последвам в София разумно станах част от най-великия клуб. Прекарах 20 години в ЦСКА и за мен тези четири букви в действителност са свещенни.
Новият ас на ЦСКА дебютира против Левски
- Тогава футболисти и баскетболисти сте били извънредно близки?
- Със състезателите от всички спортове бяхме близки, само че особено връзката с футболистите беше най-здрава. Буквално живеехме дружно. Бяхме неразделни.
- Защо баскетболът в ЦСКА страда толкоз доста от 90-те години насам?
- Те безусловно го закриха, а имахме добър тим. Мисля, че Румен Пейчев беше треньор. Аз бях във Франция 3 години и не съм директен очевидец на събитията. Но това беше неприемливо, толкоз време да няма ЦСКА в мъжкия баскетбол.
- Кой е най-запомнящият се мач, който сте изиграл?
- Най-важните са против Левски. През 1977 в Ямбол изиграхме един паметен мач. Ние бяхме в много понижен състав. Румен Пейчев беше в болница, центровете също контузени. Всички експерти и публицисти предричаха елементарен триумф за " сините ". Вкарах 39 точки, без тройки, до 36 минута и Цеко Барчовски ме извади от игра. Казах му да ме остави да им вкарам 50, само че той ми отвърна да не " преяждам ". Иначе и в европейските шампионати имам доста мощни мачове. Срещу Сараево, с Бадалона, като треньор против Цибона Загреб. Тогава им нанесохме единствената загуба, като завоюваха Европейската купа.
- Има ли ЦСКА капацитет да се завърне в Европа?
- Разбира се, че има. Аз съм в страни от ръководството, само че знам, че упоритостите на спонсорите от efbet са огромни, има постоянни финанси и сигурно този тим ще се развива. Само не трябва да се бърза ненужно. ЦСКА ще търпи развиване и ще се веселя да виждам тима още веднъж в влиятелен европейски шампионат.
Дамян Минков: Не би трябвало да се прекалява нито с надъхването, нито със спокойствието в мача с Левски
- Защо българският баскетбол не може да сътвори играчи като Везенков?
- Много хора ми задават този въпрос. Много е занемарена самостоятелната работа с играчите. Именно за това споделих, че Давидов и Клечков са доста подобаващи за щаба на ЦСКА. Три години съм работил с тях в Правец и неслучайно съвсем всички наши играчи оттогава играят професионален баскетбол, значително са и национали. Не са отговорни единствено треньорите, залите също са доста ангажирани. Реално съвсем няма по кое време да отидеш и да работиш самостоятелно. Графикът е цялостен. Разбира се би трябвало и да знаеш по какъв начин да работиш с младите.
- Съвет към треньорите, които работят с подрастващи?
- Да завоюват доверието на децата. Това става с доста обич, грижа и топлина. Виждам, че има треньори, които се държат студено. Хладни и дистанцирани хора не могат да въодушевяват младите. Дъщеря ми тренираше волейбол в детския тим на ЦСКА при Фанка Шаханова. Често спореше с нас, като имаше един стоманен мотив - " Кака Фанка сподели по този начин ". Треньорът би трябвало да бъде фигура, институция даже.
- Доколко обаче треньорите могат да компенсират пропуснатото в фамилията и в учебно заведение като полезности, образование и отношение?
- Наблюдавам през последните 10 години, по какъв начин родителите стартират да се възприемат и да се държат като работодатели на треньорите. Това е поради таксите, които заплащат. Спорт не може да се прави по този метод. Родителите не трябва да се месят и да дават препоръки на клуба или треньора. Тяхната работа е да възпитават вкъщи и когато има конфликтна обстановка да застанат на страната на треньора или учителя. Само един образец ще дам - бях капитан на юношеския народен тим. В 11 клас играхме полуфинал на интернационален шампионат в Бургас. Загубихме, а аз играх едва. Прибирам се да обядвам вкъщи, преди да отида на учебно заведение. Питам майка ми какво има за ястие, а тя ми отвърна - " в моята къща за " мърди " самун няма ". И ме прати гладен на учебно заведение. Винаги фамилията ми и треньорите са били дружно, когато кривна от правия път.
Гледай баскетбол на MAX с най-вълнуващите дуели от Евролига, Еврокупа и Национална баскетболна лига на България, онлайн, единствено в ефира на MAX Sport.
- Г-н Маринов, по какъв начин ще коментирате равнището на ЦСКА и Левски при юношите старша възраст?
- Вижте единствено габаритите. Няма високи момчета. На тази възраст в баскетболни държавни като Испания, Италия, да не приказваме за Сърбия има извънредно развити центрове. Това е на първо място укор към българските треньори - не може междинният растеж на волейболните тимове да е 205 см., а в баскетбола под 2 метра. Много съществено куца селекцията на високи спортисти в нашия спорт.
- Колко постоянно посещавате мачове?
- Не съм спирал. Дори когато в ЦСКА имахме единствено детски тимове. Сега естествено не пропущам мач на първия тим. Гледам на драго сърце.
- Какво очаквате от мача против Левски при мъжете?
- Би трябвало ние да сме любимци. Но ЦСКА - Левски е най-хубавото в българския спорт. Очаквам прекрасен мач, с добра атмосфера, изходът постоянно е непредвидим.
- Кой от играчите на ЦСКА прави положително усещане досега?
- Аз съм доста удовлетворен от треньорския щаб. За Росен Барчовски и Роберт Гергов няма какво да приказваме, те са част от историята на клуба. От деца са в клуба. Росен направи доста мощен ход като притегли за помощници Георги Давидов и Даниел Клечков. Работяги, от които всеки клуб има потребност. Имам персонално наблюдаване. Смея да си дам заслуга за идването в клуба на центъра Андрей Иванов. С него съм работил, има голям капацитет. Много се веселя, че пристигна и Венци Петков - изострен състезател, който скоро ще покаже за какво е капитан на тима. Ноулс е мощен състезател, би трябвало му време за акомодация. За страдание не можахме да забележим Брандън Йънг, само че като се върне ще вдигне класата на отбора. Другият американец Райли Оуенс е извънредно атлетичен и зрелищен. Видяхте какво направи против Балкан. Тепърва ще демонстрира доста.
- Само неналичието на дерби Левски - ЦСКА ли е причина за ниската посещаемост на баскетболните мачове в София?
- Когато бях играч в София имаше 7-8 тима, като всеки имаше своите причини и ставаха доста оспорвани срещи. Всеки от тези тимове си имаше аудитория. " Универсиада " се пълнеше постоянно. По принцип баскетболът в София замря. Дълго време бе останал един тим единствено. Сега с новия спонсор ЦСКА се завърна, нека Академик, Славия и Локо София също да намерят средства. За страдание финансите са в основата на всичко.
- Нека се върнем обратно във времето. Защо баскетбол, господин Маринов?
- Първо в махалата всички играехме футбол, след това вуйчо ми ме записа на бокс, само че " кариерата " ми продължи тъкмо един рунд. След това участвах в учебното състезание по баскетбол на Бургас. От там се класирахме на един народен фестивал, където за моя изненада ме оповестиха за най-хубав изпълнител. От там ме включиха в народен пионерски тим и по този начин се възпламених.
- А по кое време се появи ЦСКА в живота Ви?
- Още като съм се родил. Родителите ми подкрепяха " алените " и ми предадоха тази обич. От дете по радиото слушах всеки мач на футболния тим - Янев, Колев, Панайотов, Миланов и в този момент мога да изредя целия състав от това време. За огромна моя наслада след време аз им станах любим на футболните звезди. И идваха да гледат всеки мач в залата. Дори като отидох треньор в Димитровград, продължаваха да идват. От доста дребен съм цеденевист и като пристигнах да последвам в София разумно станах част от най-великия клуб. Прекарах 20 години в ЦСКА и за мен тези четири букви в действителност са свещенни.
- Тогава футболисти и баскетболисти сте били извънредно близки?
- Със състезателите от всички спортове бяхме близки, само че особено връзката с футболистите беше най-здрава. Буквално живеехме дружно. Бяхме неразделни.
- Защо баскетболът в ЦСКА страда толкоз доста от 90-те години насам?
- Те безусловно го закриха, а имахме добър тим. Мисля, че Румен Пейчев беше треньор. Аз бях във Франция 3 години и не съм директен очевидец на събитията. Но това беше неприемливо, толкоз време да няма ЦСКА в мъжкия баскетбол.
- Кой е най-запомнящият се мач, който сте изиграл?
- Най-важните са против Левски. През 1977 в Ямбол изиграхме един паметен мач. Ние бяхме в много понижен състав. Румен Пейчев беше в болница, центровете също контузени. Всички експерти и публицисти предричаха елементарен триумф за " сините ". Вкарах 39 точки, без тройки, до 36 минута и Цеко Барчовски ме извади от игра. Казах му да ме остави да им вкарам 50, само че той ми отвърна да не " преяждам ". Иначе и в европейските шампионати имам доста мощни мачове. Срещу Сараево, с Бадалона, като треньор против Цибона Загреб. Тогава им нанесохме единствената загуба, като завоюваха Европейската купа.
- Има ли ЦСКА капацитет да се завърне в Европа?
- Разбира се, че има. Аз съм в страни от ръководството, само че знам, че упоритостите на спонсорите от efbet са огромни, има постоянни финанси и сигурно този тим ще се развива. Само не трябва да се бърза ненужно. ЦСКА ще търпи развиване и ще се веселя да виждам тима още веднъж в влиятелен европейски шампионат.
- Защо българският баскетбол не може да сътвори играчи като Везенков?
- Много хора ми задават този въпрос. Много е занемарена самостоятелната работа с играчите. Именно за това споделих, че Давидов и Клечков са доста подобаващи за щаба на ЦСКА. Три години съм работил с тях в Правец и неслучайно съвсем всички наши играчи оттогава играят професионален баскетбол, значително са и национали. Не са отговорни единствено треньорите, залите също са доста ангажирани. Реално съвсем няма по кое време да отидеш и да работиш самостоятелно. Графикът е цялостен. Разбира се би трябвало и да знаеш по какъв начин да работиш с младите.
- Съвет към треньорите, които работят с подрастващи?
- Да завоюват доверието на децата. Това става с доста обич, грижа и топлина. Виждам, че има треньори, които се държат студено. Хладни и дистанцирани хора не могат да въодушевяват младите. Дъщеря ми тренираше волейбол в детския тим на ЦСКА при Фанка Шаханова. Често спореше с нас, като имаше един стоманен мотив - " Кака Фанка сподели по този начин ". Треньорът би трябвало да бъде фигура, институция даже.
- Доколко обаче треньорите могат да компенсират пропуснатото в фамилията и в учебно заведение като полезности, образование и отношение?
- Наблюдавам през последните 10 години, по какъв начин родителите стартират да се възприемат и да се държат като работодатели на треньорите. Това е поради таксите, които заплащат. Спорт не може да се прави по този метод. Родителите не трябва да се месят и да дават препоръки на клуба или треньора. Тяхната работа е да възпитават вкъщи и когато има конфликтна обстановка да застанат на страната на треньора или учителя. Само един образец ще дам - бях капитан на юношеския народен тим. В 11 клас играхме полуфинал на интернационален шампионат в Бургас. Загубихме, а аз играх едва. Прибирам се да обядвам вкъщи, преди да отида на учебно заведение. Питам майка ми какво има за ястие, а тя ми отвърна - " в моята къща за " мърди " самун няма ". И ме прати гладен на учебно заведение. Винаги фамилията ми и треньорите са били дружно, когато кривна от правия път.
Гледай баскетбол на MAX с най-вълнуващите дуели от Евролига, Еврокупа и Национална баскетболна лига на България, онлайн, единствено в ефира на MAX Sport.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




