Бащинство. Един от най-вълнуващите и променящи живота моменти. Но за

Бащинство. Един от най-вълнуващите и изменящи живота моменти. Но за Васко Енев, гражданин на Добрич, то идва с ненадейно предизвикателство – неравните, разрушени и мъчно проходими тротоари на града. Още преди да стане татко, той забелязвал проблемите с инфраструктурата, само че едвам в този момент, когато се придвижва с бебешка количка, осъзнава същинския мащаб на казуса.

Къде е казусът?

Според Васко, и освен съгласно него, труднопроходимите улици в Добрич са на всички места, само че изключително фрапиращо е положението на бул. „ Трети март “ и ул. „ Захари Стоянов “. Разбити плочки, пропаднали сектори, изчезнали тротоари – една същинска градска джунгла, в която прекосяването с детска количка, инвалидна количка или даже просто с пазарска чанта се трансформира в тестване.

Кой страда най-вече?

Разбира се, освен младите родители изпитват компликации. Възрастни хора, хора с увреждания, велосипедисти – всички те всекидневно се сблъскват с неравностите и трудностите по тротоарите на града. Проблемът не е единствено в неудобството, а в действителната заплаха от произшествия – спъвания, рухвания, даже контузии.

Ето какво е написал във Faсebook младият баща:

Още преди да стана татко, виждах криви и тесни пътеки и неотремонтирани тротоари и прочие. Но към този момент разбирам за какво се заобикалят места като бул. Трети март, улица Захари Стоянов и други, в (и около) централната градска част тротоари.
Пускам сигнал до Община град Добрич/Dobrich Municipality, само че съм сигурен че няма да има резултат, само че, в случай че повече хора се включат, може и да има някакъв резултат - с информация за други трудни/непроходими тротоари.

Какво прави локалната власт?

Васко Енев е подал сигнал към Община Добрич. Реакция? Засега – липсва. Но това не го стопира. Той приканва повече хора да се включат в самодейността и да изпращат сигнали за недостъпните зони на града. Според него, в случай че задоволително жители покажат дейна позиция, ще бъде по-трудно институциите да пренебрегват казуса.

Какво можем да създадем?

Да сигнализираме – колкото повече хора подават сигнали, толкоз по-голям късмет има казусът да бъде взет под внимание.

Да споделяме – обществените мрежи са мощен инструмент за напън. Ако един проблем стане забележим, институциите мъчно ще го подценен.

Да пожелаваме бистрота – локалната власт дължи отчетност за средствата, които се отделят за инфраструктурни планове. Къде са парите за ремонт на тротоарите?

Град на всички или градът на малко на брой?

Въпросът, който Васко и други дейни жители слагат, е явен: по кое време Добрич ще се трансформира в наличен град за всички? Град, в който родителите могат умерено да разхождат децата си, възрастните да се движат без боязън, а хората с увреждания да не се усещат изолирани?

Докато чакаме отговор от локалните управляващи, едно е ясно – борбата с тротоарите е на всички. И тя няма да бъде извоювана без напън, интензивност и неотстъпчивост към бездействието.

Ето я и безобразната картинка от добричките тротоари, както ги видя един татко с количка: