Бащата на Сияна с отворено писмо към всички, които изграждат пътищата на България: Оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го отнемат
Бащата на починалата в злополука с ТИР край Плевен, Сияна, Николай Попов разгласява в профила си във Facebook отворено писмо, адресирано до българските строители, проектанти, компании и всички, които построяват пътищата на България.
Ето какво написа опечаленият родител:
Аз съм един татко. Един от тези, които към този момент не могат да прегърнат детето си.
Загубих щерка си. На път.
Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично положение.
Само за последните три години на този сектор са починали 51 души повече спрямо времето преди оттова да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра ".
Не ви упреквам.
Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отхвърли да пожелаваме.
Но през днешния ден се обръщам към вас не с обвиняване, а с молба.
Като татко към татковци.
Като родител към родители.
Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви.
Утре в колата може да бъде някой от тях.
Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност.
Животът има стойност. И тя не се мери в сантиметри асфалт или в икономии от материали.
Чашата преля.
Не можем повече да умираме върху некачествени поправки.
Не можем повече да се помиряваме с два сантиметра асфалт, положени за изложба, а не за сигурност.
Парите за асфалт са за асфалт — не за разкош, парцели и лимузини.
Работете. Печелете. Това е вашето право.
Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го лишават.
Пътища, с които да се гордеете.
Истински, качествени, сигурни.
Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим.
Защото животът е скъп.
А никоя облага не коства колкото едно детско сърце, което към този момент не бие.
С почитание и болежка,
Един татко
Ето какво написа опечаленият родител:
Аз съм един татко. Един от тези, които към този момент не могат да прегърнат детето си.
Загубих щерка си. На път.
Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично положение.
Само за последните три години на този сектор са починали 51 души повече спрямо времето преди оттова да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра ".
Не ви упреквам.
Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отхвърли да пожелаваме.
Но през днешния ден се обръщам към вас не с обвиняване, а с молба.
Като татко към татковци.
Като родител към родители.
Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви.
Утре в колата може да бъде някой от тях.
Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност.
Животът има стойност. И тя не се мери в сантиметри асфалт или в икономии от материали.
Чашата преля.
Не можем повече да умираме върху некачествени поправки.
Не можем повече да се помиряваме с два сантиметра асфалт, положени за изложба, а не за сигурност.
Парите за асфалт са за асфалт — не за разкош, парцели и лимузини.
Работете. Печелете. Това е вашето право.
Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го лишават.
Пътища, с които да се гордеете.
Истински, качествени, сигурни.
Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим.
Защото животът е скъп.
А никоя облага не коства колкото едно детско сърце, което към този момент не бие.
С почитание и болежка,
Един татко
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




