Бащата на загиналата Сияна публикува емоционален и тежък текст в

Бащата на починалата Сияна разгласява прочувствен и тежък текст в обществените мрежи през днешния ден, в който още веднъж приказва за болката от загубата на детето си, за безразличието на институциите и за неналичието на действителна отговорност след нещастието.

В обявата си той признава, че след гибелта на щерка си е почнал да пуши, съумял е да се откаже, само че през днешния ден още веднъж е протегнал ръка към цигарата. Причината – следващата вест за дете, починало при злополука с тежкотоварен автомобил. „ Паля свещ на Сияна и слушам от екрана жена с еднакъв глас да отсича: „ ТИР умъртви дете в Прохода на Републиката. “ Толкова безразлично. Все едно чете цената на доматите “, написа той.

Според него нещастията с камиони се възприемат като нещо рутинно и неизбежно, а човешката драма зад сухите вести остава изцяло обезличена. Бащата на Сияна акцентира, че против големите камиони „ никакви отбрани не могат да ви спасят “, а страната също работи като „ преса от стомана “ – безчувствена и смазваща.

В текста си той насочва остри обвинявания към ръководещите и политическата система, като декларира, че за тях „ рецесията след гибелта на Сияна завърши “, до момента в който той самият продължава да се бори с „ продънената страна “. По думите му нито ръководещите, нито опозицията са показали действителна поддръжка, а вниманието им е ориентирано само към кадрови борби за правосъдната власт.

Бащата на Сияна слага акцент върху неналичието на надзор по пътищата и чувството за безотговорност, изключително за задграничните водачи. Според него, до момента в който политиците имат въздействие върху правосъдната система, нещастията ще продължат и „ ще умират децата ни “.

Ето цялата му обява: 

" Не пуша цигари.

Когато изгубих Сияна – пропуших.

После, с воля, отхвърлих този недостатък.

До през днешния ден.

Днес отново възпламених цигара.

Буцата в гърлото стана още по-голяма.

Ставам рано. Ако въобще дремя.

Паля свещ на Сияна и слушам от екрана жена с еднакъв глас да отсича:

„ ТИР умъртви дете в Прохода на Републиката. “

Толкова безразлично.

Все едно чете цената на доматите в магазина.

Сякаш нещо изцяло обикновено се е случило.

Просто следващото дете.

Поредното семейство.

Никой няма късмет против големите камиони.

Никакви отбрани не могат да ви спасят, когато попаднете под камион.

Това е гилотина. Преса от стомана.

Същото е и отношението на страната.

Децата на управниците са живи.

Повечето даже не са в България.

За тях рецесията след гибелта на Сияна завърши.

Аз не преставам да се боря с продънената страна.

Те даже не си подвигат телефона.

Нито ръководещите, в лицето на премиера,

нито измислената съпротива, която се интересува само

кой да постави за началник на Върховен касационен съд и за основен прокурор.

Разберете го – имената нямат значение. Системата е значима.

Докато политиците владеят правосъдната система, постоянно ще е по този начин.

Ще умират децата ни.

Чуждите водачи ще знаят, че тук могат да убиват на воля.

Да карат както си желаят.

Защото няма надзор.

Всичко е прогнило и продънено.

Червеите към този момент ядат и децата ни.

Майките ни. Бащите ни.

И на никого не му пука.

Никой, който живее добре в кочината, не го е грижа.

Никой, който живее добре, не желае да се изцапа.

Понеже ме изкараха ту „ изтъкнат гербаджия “,

след това „ от ПП–ДБ “,

след това болшевик,

че дори и от Държавна сигурност –

макар че, когато закриха Държавна сигурност, съм бил на 6 години…

Искам да ви попитам нещо просто:

чухте ли най-малко една скапана партия да каже

„ Ние поддържаме Николай Попов в неговата идея “?

Не. Разбира се.

Вместо това – тролове, публикации, мръсотия.

Искам да видите какви хора ни ръководят

и добре да помислите

дали желаете – да не дава Господ –

да сте на моето място.

Това искам-никой, в никакъв случай повече да не бъде на моето място….стига. "