Изследователят Иван Чолаков: Бащиният род на Васил Левски тр...
Бащата на Васил Левски е роден в Кочмаларе, днешното село Отец Паисиево. Родът се основава към 1600 година, а в идващите два века и половина се разраства и в него се раждат хайдути, войводи и поборници против османската власт. Сред тях са войводите Кръстил, обесен в Цариград през 1741 година, Видул, доброволец в Гръцкото въстание от 1821 година, Иван Арабаджията от Царацово, участник в Легията на Раковски, пощальон на БРЦК, лидер на чета в Априлското въстание, герой за Съединението, и още видни персони, живели във втората половина на 19. век, освободителят на Родопите полк. Владимир Серафимов.
На откриването на къщата на полк. Владимир Серафимов в Свежен, превърната в музей
Това споделя Иван Чолаков от Карлово, колекционер и откривател, някогашен офицер от Карловската танкова бригада, който през последните десетина години разпространява живота и делото на Васил Левски и на героите на Отец Паисиево.
Той, неговият съидейник инж. Петър Синапов и други родолюбци сътвориха
художествена версия на родословното дърво на рода на Апостола по бащина линия.
Те отпечатаха изображението в стотици екземпляри дружно с диплянки със същото наличие. Даряват материалите на музеи, читалища, учебни заведения в цялата страна. Част от активността им е изработването на осведомителни табла за рода на Левски и героите на Отец Паисиево, които сложиха в селото. А преди няколко дни издадоха събраните материали в богато илюстриран сборник.
" Идеята за основаването на художествената имитация на главната част от родословието на Васил Левски по бащина линия, както и на осведомителни табла за рода и героите от с. Бурско - с. Кочмаларе - с. Отец Паисиево, героично село, сгушило се в южните скатове на Средна гора, се зароди у мен преди няколко години при визитата ми в музейната експозиция на Етнокъща „ Върли Гюро “ в Отец Паисиево. Тя е основана от господин Стойко Загорчев, един разгорещен патриот от селото, някогашен боен авиатор, който я бе събирал в продължение на доста години - споделя Иван Чолаков. - Там видях доста документи и материали, свързани с историята, героичното минало, героите и етнографията на селото и родния край, в който са се родили и доста знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата родното място и родината.
Между множеството папки с документи се намираше копие на автентичен документ, формиран през 1940 година, оригиналът на който е в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ - София.
Свитъкът с дължина към седем метра,
заимствуван от господин Стойко Загорчев преди доста години, съдържаше родословието на Левски по бащина линия, основано след дълго изследване, въз основа на събрани сведения от известния историк Димитър Страшимиров, родственика на Васил Левски доктор Петър Караиванов, доктор Иван Клинчаров и Данаил Кацев-Бурски, ръководител на Народен комитет „ Васил Левски ” през 1923 година, основан по негова самодейност. Родословието е допълнено от още десетина най-близки роднини на Апостола, измежду които неговият първи братовчед по майчина линия и създател на Карловския революционен комитет Васил Караиванов. "
Поредното подаяние на читалище " Пробуда " в Отец Паисиево - копие на афиш, отпечатан по случай 50 години от гибелта на Васил Левски
Иван Чолаков бил заинтригуван и в същото време окуражен от обстоятелството, че повече от 80 години от основаването на това потекло то не е споменавано публично на никое място. Разглеждайки всички тези документи, които събрал Стойко Загорчев, той решил цялата информация за героите на с. Отец Паисиево и родословието на Васил Левски да бъде обработена и показана в осведомителни табла. Те да са сложени на видно място в центъра на селото. Информацията от таблата да стане налична до допустимо повече хора, като породи у тях възприятие на родолюбие, спомен за жанр и фамилна история, горделивост, че са наследници на храбър народ.
Споделяйки концепцията за този собствен план с другари и съидейници, Чолаков получил поддръжката им и почнал да събира още документи и материали. Прегледал архива на починалия краевед и откривател на Карловския край Ангел Танев в Историческия музей на Карлово, както и списък от документи в библиотеката на Военна академия „ Георги С. Раковски “. Със сведенията, които разкрил в тях, допълнил и обработил материалите на Стойко Загорчев и архивите, свързани с героичното минало на този край.
Таблото с родословието на Васил Левски по бащина линия към този момент е в десетки учебни заведения, музеи, институции, патриотични организации
" Като потомък на един от героите поборници от с. Кочмаларе, откъдето са и родовете на родителите ми, посветих направата на таблата, дипляните и алманаха на 150-годишнината от гибелта на Васил Левски и 175 години от рождението на моя прапрадядо Иван Дечов Маринов - Юзбашията (1848-1915 г.), въстаник в четата на Христо Ботйов, въстаник при войводата Филип Тотю по време на Сръбско-османската война (1876-1878 г.), опълченец, взел присъединяване в боевете при Стара Загора, Шейново и Шипка, където получава прозвището Юзбашията - шеф на 100 души, ротен пълководец, по време на Освободителната Руско-османска война. Няколко дни преди празника на Отец Паисиево, през май 2023 година, таблата бяха направени и инсталирани на площада ", споделя Чолаков.
Основната част от родословието и графичното проучване наблюдава произхода на рода от към 1600 година до раждането и гибелта на Васил Левски.
Корените на рода потеглят от остарялото село Бурско,
което през 1685 година е изгорено по времето на Голямото въстание. Спасилите се се настаняват в Брястова курия и дават ново име на селото - Кочмаларе. Голяма част от мъжкото население на рода е убито, обесено или съсечено през годините. Много от мъжете в рода са били хайдути, революционери, войводи и поборници за национална независимост.
Преломен миг за бащиния жанр на Васил Левски настава през 1812 година, когато след изменничество пловдивският палач Събри бей научил, че Кунчовият наследник Видул, фамозен челник, който след 1796 година почнал да хайдутува, се криел в с. Кочмаларе, и пристигнал с към 20 османски главорези да го залови. Селото се употребило с правдини - специфичен статут, и османлия нямал право да влезе, без да желае позволение от спахията - притежателя на селото. Щом обаче Събри бей се появил на втория ден след Великден на площада Корията, хорото се разпръснало и празнуващото население се изпокрило.
Останал единствено Кунчо, дядото на Васил Левски. Той извадил кремаклията пищов от силяха и стрелял по Сърби бей, който паднал погубен, а неговите хора обърнали конете и хукнали обратно.
Те скоро били настигнати от хайманите на Спахи Тудор и избити в гората на местността Дивчолията. След този героизъм Кунчо трябвало да бяга и се скрил във войнишкото село Войнягово, покрай Карлово, при другари на сина му Видул челник. Баща му Спахи Тудор потърпевш - бил затворен в Одринския затвор, лишили му спахийството, т.е. правата, нишана и сабята, оставили му единствено силяха и един пищов.
Дядо Кунчо бил женен за Виша от Кочмаларе, от която имал седем деца.
След гибелта на Виша във Войнягово Кунчо се оженил за Яна, от която имал още един наследник Руси. От преселването на дядо Кунчо във Войнягово през 1812 година следва, че Иван Кунчев, бащата на Левски, е роден в с. Кочмаларе.
Дядо Кунчо бил погубен от османлиите от засада при река Мурла, когато се прибирал от Карлово, на път за Войнягово, споделя Чолаков.
Иван Чолаков продължава да събира сведения и документи от предишното и да издава печатни материали и табла. Те доближават до учебни заведения, библиотеки, музеи, патриотични клубове, институции и родолюбиви българи в цялата страна. Тяхното разпространяване продължава.
На откриването на къщата на полк. Владимир Серафимов в Свежен, превърната в музей
Това споделя Иван Чолаков от Карлово, колекционер и откривател, някогашен офицер от Карловската танкова бригада, който през последните десетина години разпространява живота и делото на Васил Левски и на героите на Отец Паисиево.
Той, неговият съидейник инж. Петър Синапов и други родолюбци сътвориха
художествена версия на родословното дърво на рода на Апостола по бащина линия.
Те отпечатаха изображението в стотици екземпляри дружно с диплянки със същото наличие. Даряват материалите на музеи, читалища, учебни заведения в цялата страна. Част от активността им е изработването на осведомителни табла за рода на Левски и героите на Отец Паисиево, които сложиха в селото. А преди няколко дни издадоха събраните материали в богато илюстриран сборник.
" Идеята за основаването на художествената имитация на главната част от родословието на Васил Левски по бащина линия, както и на осведомителни табла за рода и героите от с. Бурско - с. Кочмаларе - с. Отец Паисиево, героично село, сгушило се в южните скатове на Средна гора, се зароди у мен преди няколко години при визитата ми в музейната експозиция на Етнокъща „ Върли Гюро “ в Отец Паисиево. Тя е основана от господин Стойко Загорчев, един разгорещен патриот от селото, някогашен боен авиатор, който я бе събирал в продължение на доста години - споделя Иван Чолаков. - Там видях доста документи и материали, свързани с историята, героичното минало, героите и етнографията на селото и родния край, в който са се родили и доста знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата родното място и родината.
Между множеството папки с документи се намираше копие на автентичен документ, формиран през 1940 година, оригиналът на който е в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ - София.
Свитъкът с дължина към седем метра,
заимствуван от господин Стойко Загорчев преди доста години, съдържаше родословието на Левски по бащина линия, основано след дълго изследване, въз основа на събрани сведения от известния историк Димитър Страшимиров, родственика на Васил Левски доктор Петър Караиванов, доктор Иван Клинчаров и Данаил Кацев-Бурски, ръководител на Народен комитет „ Васил Левски ” през 1923 година, основан по негова самодейност. Родословието е допълнено от още десетина най-близки роднини на Апостола, измежду които неговият първи братовчед по майчина линия и създател на Карловския революционен комитет Васил Караиванов. "
Поредното подаяние на читалище " Пробуда " в Отец Паисиево - копие на афиш, отпечатан по случай 50 години от гибелта на Васил Левски
Иван Чолаков бил заинтригуван и в същото време окуражен от обстоятелството, че повече от 80 години от основаването на това потекло то не е споменавано публично на никое място. Разглеждайки всички тези документи, които събрал Стойко Загорчев, той решил цялата информация за героите на с. Отец Паисиево и родословието на Васил Левски да бъде обработена и показана в осведомителни табла. Те да са сложени на видно място в центъра на селото. Информацията от таблата да стане налична до допустимо повече хора, като породи у тях възприятие на родолюбие, спомен за жанр и фамилна история, горделивост, че са наследници на храбър народ.
Споделяйки концепцията за този собствен план с другари и съидейници, Чолаков получил поддръжката им и почнал да събира още документи и материали. Прегледал архива на починалия краевед и откривател на Карловския край Ангел Танев в Историческия музей на Карлово, както и списък от документи в библиотеката на Военна академия „ Георги С. Раковски “. Със сведенията, които разкрил в тях, допълнил и обработил материалите на Стойко Загорчев и архивите, свързани с героичното минало на този край.
Таблото с родословието на Васил Левски по бащина линия към този момент е в десетки учебни заведения, музеи, институции, патриотични организации
" Като потомък на един от героите поборници от с. Кочмаларе, откъдето са и родовете на родителите ми, посветих направата на таблата, дипляните и алманаха на 150-годишнината от гибелта на Васил Левски и 175 години от рождението на моя прапрадядо Иван Дечов Маринов - Юзбашията (1848-1915 г.), въстаник в четата на Христо Ботйов, въстаник при войводата Филип Тотю по време на Сръбско-османската война (1876-1878 г.), опълченец, взел присъединяване в боевете при Стара Загора, Шейново и Шипка, където получава прозвището Юзбашията - шеф на 100 души, ротен пълководец, по време на Освободителната Руско-османска война. Няколко дни преди празника на Отец Паисиево, през май 2023 година, таблата бяха направени и инсталирани на площада ", споделя Чолаков.
Основната част от родословието и графичното проучване наблюдава произхода на рода от към 1600 година до раждането и гибелта на Васил Левски.
Корените на рода потеглят от остарялото село Бурско,
което през 1685 година е изгорено по времето на Голямото въстание. Спасилите се се настаняват в Брястова курия и дават ново име на селото - Кочмаларе. Голяма част от мъжкото население на рода е убито, обесено или съсечено през годините. Много от мъжете в рода са били хайдути, революционери, войводи и поборници за национална независимост.
Преломен миг за бащиния жанр на Васил Левски настава през 1812 година, когато след изменничество пловдивският палач Събри бей научил, че Кунчовият наследник Видул, фамозен челник, който след 1796 година почнал да хайдутува, се криел в с. Кочмаларе, и пристигнал с към 20 османски главорези да го залови. Селото се употребило с правдини - специфичен статут, и османлия нямал право да влезе, без да желае позволение от спахията - притежателя на селото. Щом обаче Събри бей се появил на втория ден след Великден на площада Корията, хорото се разпръснало и празнуващото население се изпокрило.
Останал единствено Кунчо, дядото на Васил Левски. Той извадил кремаклията пищов от силяха и стрелял по Сърби бей, който паднал погубен, а неговите хора обърнали конете и хукнали обратно.
Те скоро били настигнати от хайманите на Спахи Тудор и избити в гората на местността Дивчолията. След този героизъм Кунчо трябвало да бяга и се скрил във войнишкото село Войнягово, покрай Карлово, при другари на сина му Видул челник. Баща му Спахи Тудор потърпевш - бил затворен в Одринския затвор, лишили му спахийството, т.е. правата, нишана и сабята, оставили му единствено силяха и един пищов.
Дядо Кунчо бил женен за Виша от Кочмаларе, от която имал седем деца.
След гибелта на Виша във Войнягово Кунчо се оженил за Яна, от която имал още един наследник Руси. От преселването на дядо Кунчо във Войнягово през 1812 година следва, че Иван Кунчев, бащата на Левски, е роден в с. Кочмаларе.
Дядо Кунчо бил погубен от османлиите от засада при река Мурла, когато се прибирал от Карлово, на път за Войнягово, споделя Чолаков.
Иван Чолаков продължава да събира сведения и документи от предишното и да издава печатни материали и табла. Те доближават до учебни заведения, библиотеки, музеи, патриотични клубове, институции и родолюбиви българи в цялата страна. Тяхното разпространяване продължава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ