Честит прайд, но долу ръцете от децата и не забременявайте мъжете
Бащата на това, което през днешния ден е известно като Queer Theory — Мишел Фуко — е педофил и води акция против законите за “възрастта на съгласие” (минималната законово открита възраст за секс - б.р.).
Човекът, който създаде концепцията за „ джендъра “ (т.нар. обществен пол, тъкмо сходство на този термин не можа да откри даже Конституционният съд) – Джон Мъни – е неетичен практикуващ, отговорен за полово принуждение над деца, който също не поддържа концепцията за „ възрастта за единодушие “.
Но какво е queer? Тази съвременна дума все по-упорито ЛГБТ деятелите се пробват да наложат като синоним на общността — въпреки и много спорен, този термин се употребява като събирателно нарицателно за хора с нехетеросексуална ориентировка (хомосексуални, бисексуални) или полова еднаквост (трансджендъри, интерсексуални). Това е петата писмен знак от непрестанно удължаващия се акроним LGBTQ+.
На британски език думата queer е пренебрежително определение за човек с хомосексуална ориентировка и е употребена дълго време в това си значение
(според английско-българския речник: чудноват, необикновен, чудноват, ексцентричен; подозрителен, недоверчив, не напълно почтен; хомосексуалист — освен това в най-негативния смисъл, сходно на неразрешената за приложимост през днешния ден дума “негър”). Напоследък обаче се вършат неистови опити терминът да се реновира и да се одобри положително като самоопределително наименование и синоним на ЛГБТ. В същото време “куиър” се експлоатира необятно от науките за джендъра (gender studies), да вземем за пример в трудовете на Джудит Бътлър.
Показателно е, че всеобщата приложимост на “куиър” от теоретици и представители на ЛГБТ общността е необятно подложена на критика в самата общост.
Куиър теорията е област от сериозната доктрина, която се появява при започване на 90-те години на предишния век от куиър проучванията (преди това, наричани просто гей и лесбийки проучвания или науки за половата ориентировка, само че това към този момент се смята за остаряла концепция) и проучванията на дамите. Терминът е необятно обвързван с проучването и теоретизирането на пола и половите практики, които съществуват отвън хетеросексуалността и които оспорват схващането, че хетеросексуалното предпочитание е „ обикновено “.
Отвъд сухата терминология, куиър теорията роди днешната джендър идеология. ЛГБТ деятелите обаче енергично отхвърлят съществуването на такава идеология.
Куиър безусловно значи „ размивам “ – размиване на линията на биологичния пол, на линията на половата ориентировка и „ възрастта за единодушие “. Споменатият нагоре Мишел Фуко има вяра, че същинското полово избавление може да настъпи единствено когато всички тези линии са замъглени.
А кой е най-бързият метод да „ замъглите “ линия от молив? С гумичка.
Куиър доктрина прави същото. Изтрива дамите, лесбийките, гей мъжете, бисексуалните. И малолетните.
В куиър теорията това е избавление.
Но не е избавление за дамите, лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и малолетните да бъдат изтрити като предпазени категории.
Миналата година някогашният другар на Мишел Фуко - Ги Сорман, разкри пред France TV, че изтъкнатият френски мъдрец е изнасилвал деца в Тунис. Според него педофилията на Фуко е оказала въздействие върху интелектуалните му творби и политически възгледи.
Сорман отприщва същинска стихия във френското общество с признанията си, че Фуко е бил педофил изнасилвач, който е правил секс с арабски деца, до момента в който е живял в Тунис в края на 60-те години.
77-годишният Сорман споделя, че е посетил Фуко с група другари на великденско ваканционно пътешестване до село Сиди Бу Саид, покрай Тунис, където философът живее през 1969 година „ Малки деца тичаха след Фуко и споделяха: „ Ами аз? Вземи ме, вземи ме! “.
Мишел Фуко е един от първите известни интелектуалци на 20-и век, запомнени освен със своите спорни разбори на пандизите, лудостта и сексуалността, само че и с подписването на петиция през 1977 година за узаконяване на секса с деца на 13 години. Очевидно разрешената възраст за секс по това време — 15 години — е била трудно непостижима за подписалите петицията, измежду които са и други изтъкнати философи като Жан-Пол Сартър и Жак Дерида.
Мишел Фуко е един от първите известни интелектуалци на 20-и век, запомнени освен със своите спорни разбори на пандизите, лудостта и сексуалността, само че и с подписването на петиция през 1977 година за узаконяване на секса с 13-годишни деца
Фуко умира от СПИН през 1984 година в Париж.
Джон Уилям Мъни е новозеландски психолог, сексолог и създател, прочут със своите проучвания върху половата еднаквост и биологията на пола. Днес в биографиите му написа че е “противоречив по за държанието си към уязвими пациенти, в това число полово принуждение и одобрение на конверсионна терапия, ориентирана към дребни деца”.
Д-р Джон Мъни, бащата на джендър теорията, е апологет на педофилията.
Името му е останало в историята на проучванията върху трансджендърите. Влиятелният интелектуалец е пионер в теориите за пола, които сега се смятат като основа на политиката за еднаквост.
Един образец за проучванията на доктор Мъни е историята на дете, което е отгледано като момиче (въпреки че е родено като мъж) под негово управление. Д-р Мъни теоретизира, че „ полът е просто обществена структура “ и в случай че родителите на момчето го отгледат като момиче, то ще порасне и ще бъде обикновено, душевен крепко момиче.
Наричат Джон Мъни извратеняка педофил, който изобрети джендъра. Е, не университетските информации и биографии, естествено
Историята не приключва добре за детето. Момчето постоянно си е мислело, че е момче, даже когато е носило роклите, които родителите му са му купили, до момента в който най-после то се самоубива със свръхдоза антидепресанти. Преди политиката на еднаквост да се появи в културата, “кръстосаното” (момче в облекла за момиче или обратно) обличане е обичайно известно като полов култ, тъй че единствено си представете почтено дете, накарано да се облича по този метод под управлението на „ специалист “. Нормализирането на половото принуждение над деца е може би една от най-добре защитаваните секрети в залите на университетските среди.
Ето ви един откъс от същия този Мъни:
...Ако видях случая на момче на 10 или единадесет, което е мощно еротично привлечено от мъж на двадесет или тридесет години, в случай че връзката е в действителност изцяло взаимна [...] тогава не бих я нарекъл патологична по никакъв метод...
Дерик Дженсън е коренен, ляв природозащитник, който ненавижда капитализма. Но когато Дженсън прави изказване, че мъжете са мъже, а дамите са дами заради обстоятелството, че биологичният секс съществува, деятелите на джендър политиката се заеха да нападат и унищожат кариерата му, тъкмо както те се заеха да унищожат кариерите на тези всред десните, които се осмеляват да приказват против про-трансджендърното придвижване.
Дори обществена персона като Дж. K. Роулинг, която изрази загрижеността си против отричането на биологичния секс, е грубо атакувана и етикетирана като ненавиждан трансфоб. За такава е набедена и професор Шиела Джефрис, която загатва нещо в действителност прочувствено за истината зад про-транс придвижването, за което повече хора би трябвало да се замислят.
Тя сподели, че това в действителност е полов култ, маскиран като придвижване за права.
Позволяваме си единствено да прибавим, че главната идея на транс придвижването — “роден в неверно тяло” — е извънредно ловко разработвана от фармацевтична промишленост, медии, хирургически интервенции, мода. Популярното пояснение на множеството човешки драми “следете потока на парите” идеално изяснява по какъв начин за десетилетие случаите на “транс” деца на Запад са се нараснали хиляди пъти…
Така че - цветущ прайд, само че долу ръцете от децата и не забременявайте мъжете.
За първото никой в никакъв случай няма да ви елементарни, а второто е толкоз неуместно и мислено, че само връща спомените за вицовете от отминали времена: “Мъж не може да забременее, само че в турските затвори опитите продължават”.
Днешният прочит е: Ако не може мъж да забременее, то тогава променяме дефиницията за мъж, с цел да включва и дамите, които се разпознават като мъже. В името на разнообразието и приобщаването.
Човекът, който създаде концепцията за „ джендъра “ (т.нар. обществен пол, тъкмо сходство на този термин не можа да откри даже Конституционният съд) – Джон Мъни – е неетичен практикуващ, отговорен за полово принуждение над деца, който също не поддържа концепцията за „ възрастта за единодушие “.
Но какво е queer? Тази съвременна дума все по-упорито ЛГБТ деятелите се пробват да наложат като синоним на общността — въпреки и много спорен, този термин се употребява като събирателно нарицателно за хора с нехетеросексуална ориентировка (хомосексуални, бисексуални) или полова еднаквост (трансджендъри, интерсексуални). Това е петата писмен знак от непрестанно удължаващия се акроним LGBTQ+.
На британски език думата queer е пренебрежително определение за човек с хомосексуална ориентировка и е употребена дълго време в това си значение
(според английско-българския речник: чудноват, необикновен, чудноват, ексцентричен; подозрителен, недоверчив, не напълно почтен; хомосексуалист — освен това в най-негативния смисъл, сходно на неразрешената за приложимост през днешния ден дума “негър”). Напоследък обаче се вършат неистови опити терминът да се реновира и да се одобри положително като самоопределително наименование и синоним на ЛГБТ. В същото време “куиър” се експлоатира необятно от науките за джендъра (gender studies), да вземем за пример в трудовете на Джудит Бътлър.
Показателно е, че всеобщата приложимост на “куиър” от теоретици и представители на ЛГБТ общността е необятно подложена на критика в самата общост.
Куиър теорията е област от сериозната доктрина, която се появява при започване на 90-те години на предишния век от куиър проучванията (преди това, наричани просто гей и лесбийки проучвания или науки за половата ориентировка, само че това към този момент се смята за остаряла концепция) и проучванията на дамите. Терминът е необятно обвързван с проучването и теоретизирането на пола и половите практики, които съществуват отвън хетеросексуалността и които оспорват схващането, че хетеросексуалното предпочитание е „ обикновено “.
Отвъд сухата терминология, куиър теорията роди днешната джендър идеология. ЛГБТ деятелите обаче енергично отхвърлят съществуването на такава идеология.
Куиър безусловно значи „ размивам “ – размиване на линията на биологичния пол, на линията на половата ориентировка и „ възрастта за единодушие “. Споменатият нагоре Мишел Фуко има вяра, че същинското полово избавление може да настъпи единствено когато всички тези линии са замъглени.
А кой е най-бързият метод да „ замъглите “ линия от молив? С гумичка.
Куиър доктрина прави същото. Изтрива дамите, лесбийките, гей мъжете, бисексуалните. И малолетните.
В куиър теорията това е избавление.
Но не е избавление за дамите, лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и малолетните да бъдат изтрити като предпазени категории.
Миналата година някогашният другар на Мишел Фуко - Ги Сорман, разкри пред France TV, че изтъкнатият френски мъдрец е изнасилвал деца в Тунис. Според него педофилията на Фуко е оказала въздействие върху интелектуалните му творби и политически възгледи.
Сорман отприщва същинска стихия във френското общество с признанията си, че Фуко е бил педофил изнасилвач, който е правил секс с арабски деца, до момента в който е живял в Тунис в края на 60-те години.
77-годишният Сорман споделя, че е посетил Фуко с група другари на великденско ваканционно пътешестване до село Сиди Бу Саид, покрай Тунис, където философът живее през 1969 година „ Малки деца тичаха след Фуко и споделяха: „ Ами аз? Вземи ме, вземи ме! “.
Мишел Фуко е един от първите известни интелектуалци на 20-и век, запомнени освен със своите спорни разбори на пандизите, лудостта и сексуалността, само че и с подписването на петиция през 1977 година за узаконяване на секса с деца на 13 години. Очевидно разрешената възраст за секс по това време — 15 години — е била трудно непостижима за подписалите петицията, измежду които са и други изтъкнати философи като Жан-Пол Сартър и Жак Дерида.
Мишел Фуко е един от първите известни интелектуалци на 20-и век, запомнени освен със своите спорни разбори на пандизите, лудостта и сексуалността, само че и с подписването на петиция през 1977 година за узаконяване на секса с 13-годишни деца
Фуко умира от СПИН през 1984 година в Париж.
Джон Уилям Мъни е новозеландски психолог, сексолог и създател, прочут със своите проучвания върху половата еднаквост и биологията на пола. Днес в биографиите му написа че е “противоречив по за държанието си към уязвими пациенти, в това число полово принуждение и одобрение на конверсионна терапия, ориентирана към дребни деца”.
Д-р Джон Мъни, бащата на джендър теорията, е апологет на педофилията.
Името му е останало в историята на проучванията върху трансджендърите. Влиятелният интелектуалец е пионер в теориите за пола, които сега се смятат като основа на политиката за еднаквост.
Един образец за проучванията на доктор Мъни е историята на дете, което е отгледано като момиче (въпреки че е родено като мъж) под негово управление. Д-р Мъни теоретизира, че „ полът е просто обществена структура “ и в случай че родителите на момчето го отгледат като момиче, то ще порасне и ще бъде обикновено, душевен крепко момиче.
Наричат Джон Мъни извратеняка педофил, който изобрети джендъра. Е, не университетските информации и биографии, естествено
Историята не приключва добре за детето. Момчето постоянно си е мислело, че е момче, даже когато е носило роклите, които родителите му са му купили, до момента в който най-после то се самоубива със свръхдоза антидепресанти. Преди политиката на еднаквост да се появи в културата, “кръстосаното” (момче в облекла за момиче или обратно) обличане е обичайно известно като полов култ, тъй че единствено си представете почтено дете, накарано да се облича по този метод под управлението на „ специалист “. Нормализирането на половото принуждение над деца е може би една от най-добре защитаваните секрети в залите на университетските среди.
Ето ви един откъс от същия този Мъни:
...Ако видях случая на момче на 10 или единадесет, което е мощно еротично привлечено от мъж на двадесет или тридесет години, в случай че връзката е в действителност изцяло взаимна [...] тогава не бих я нарекъл патологична по никакъв метод...
Дерик Дженсън е коренен, ляв природозащитник, който ненавижда капитализма. Но когато Дженсън прави изказване, че мъжете са мъже, а дамите са дами заради обстоятелството, че биологичният секс съществува, деятелите на джендър политиката се заеха да нападат и унищожат кариерата му, тъкмо както те се заеха да унищожат кариерите на тези всред десните, които се осмеляват да приказват против про-трансджендърното придвижване.
Дори обществена персона като Дж. K. Роулинг, която изрази загрижеността си против отричането на биологичния секс, е грубо атакувана и етикетирана като ненавиждан трансфоб. За такава е набедена и професор Шиела Джефрис, която загатва нещо в действителност прочувствено за истината зад про-транс придвижването, за което повече хора би трябвало да се замислят.
Тя сподели, че това в действителност е полов култ, маскиран като придвижване за права.
Позволяваме си единствено да прибавим, че главната идея на транс придвижването — “роден в неверно тяло” — е извънредно ловко разработвана от фармацевтична промишленост, медии, хирургически интервенции, мода. Популярното пояснение на множеството човешки драми “следете потока на парите” идеално изяснява по какъв начин за десетилетие случаите на “транс” деца на Запад са се нараснали хиляди пъти…
Така че - цветущ прайд, само че долу ръцете от децата и не забременявайте мъжете.
За първото никой в никакъв случай няма да ви елементарни, а второто е толкоз неуместно и мислено, че само връща спомените за вицовете от отминали времена: “Мъж не може да забременее, само че в турските затвори опитите продължават”.
Днешният прочит е: Ако не може мъж да забременее, то тогава променяме дефиницията за мъж, с цел да включва и дамите, които се разпознават като мъже. В името на разнообразието и приобщаването.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ