)
Баща на починало в катастрофа момиче: Когато убиецът е на свобода, а детето ти - в гроба, справедливост няма
Бащата на умрялата в злополука Божидара от Хасково написа отворено писмо до медиите с зов истории като тази на щерка му да не бъдат премълчавани. Според Данаил Тодоров „ когато килърът е на независимост, а детето ти - в гроба, правдивост няма ”.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВОТО
Уважаеми публицисти и сънародници,
Обръщам се към вас освен като татко, само че и като човек, който 7 години носи в сърцето си болежка, която не стихва – болката от загубата на щерка ми Божидара Данаилова Тодорова, единствено на 15 години. На 21 май 2018 година в гр. Хасково, Божидара и сестра ѝ София, дружно с тяхна другарка, се качват в автомобил, ръководен от познато момче. Вместо да ги закара до дома ни, той съзнателно кара с над 110 км/ч при ограничаване 50 км/ч. Момичетата го молят да понижи, изплашени. Той им се смее и споделя: „ Ще ви трябват памперси “, и усилва скоростта.Минути по-късно – преден удар в кола, извършваща неразрешен завой, по-късно – в железен дирек. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава изцяло парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и споделя:„ Софи, поисквам ти прекрасен живот.
“После, в болничното заведение, на леглото, съвсем без глас, тя ми прошепна: „ Тате… тате… нищо не чувствам… “А аз ѝ споделих: „ Спокойно, Тате… всичко ще е наред. “ Дадох ѝ заричане. Но какво зависеше от мен? Откарана в болница „ Св. Георги “ в Пловдив, Божидара претърпява незабавна интервенция, само че 25 дни по-късно умира от контузиите – несъвместими с живота. Детето ми умря, тъй като някой реши, че животът е смешка и скоростта е за развлечение. Днес, седем години по-късно, към момента чакаме правдивост. Делото мина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина отнемане от независимост и 4 години без брошура. След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато още веднъж в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме. Същият човек, единствено година след злополуката, е заловен да кара под влияние на опиати. Прокуратурата не му лиши книжката, макар нашите многократни претенции още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и през днешния ден е професионален водач. Това ли е страната, която пази децата си? А какво стана със фамилията ни? Сестрата на Божидара – София, година след нещастието, ни помоли да ѝ издадем пълномощие да напусне страната. Тя не устоя. Виждаше по какъв начин в България отговорните не заплащат. Днес живее и работи в Англия и отхвърля да се върне.Обръщам се към вас – медиите, жителите, хората с морал и съвест. Ние не търсим сензация. Търсим правдивост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето. Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато килърът е на независимост, а детето ти е в гроба – правдивост няма.
С почитание и болежка, Данаил Кирилов Тодоров.
