Бащата на кмета на Варна, Рубин Бисеров Коцев, изпрати отворено

Бащата на кмета на Варна, Рубин Бисеров Коцев, изпрати отворено писмо до медиите и варненската общност, в което се извинява за държанието си по време на митинг на 1 юни на метода към Морската градина.

Припомняме, че митингът беше част от националната самодейност " Ангелите на пътя ", в памет на починалата в злополука Сияна Николай.

Публикуваме цялото писмо без редакторска интервенция:

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Рубин Бисеров Коцев

Уважаеми представители на медиите,

Уважаеми съграждани,

Уважаеми господин Попов,

Обръщам се към варненската общност с молба да бъда извинен за непристойните думи, които изрекох в положение на афект по време на митинга на 1 юни на метода към Морската градина.

Последвалата борба с протестиращите даде път на мощни страсти и от двете страни, които доведоха до това да изрека думи, които са освен несъвместими с духа на митинга, само че и непривични за мен като персона.

През годините, без да разгласявам, помагах на доста хора и фамилии в неволя, в това число на Светлозар Ботев и Людмил Стойчев след автомобилните произшествия, в които те, Слава Богу, оцеляха, въпреки и инвалидизирани за цялостен живот.

Затова ми позволете да настоявам, че болката на околните на починалите в произшествия по българските пътища, не ми е непозната. Именно заради тази причина декларирам отговорно и умишлено, че държанието, което демонстрирах и думите, които споделих, са неприемливи.

Извинявам се на скърбящите родственици за тях сърдечно и абсолютно.

Но апелирам също по този начин да чуете и моята страна от историята.

Нямах предварителна визия каква е повода за митинга и че той се организира под егидата на " Ангелите на пътя “. Съответно пробвах да изясня с стачкуващите за какво припознават персонално мен като обект на борба. Дали тъй като съм татко на кмета на Варна или тъй като съм притежател на парцел в околност " Салтанат “, дали от политически опортюнизъм или с ясна предумисъл – не можех да дефинира. Но е реалност, че те знаеха кой съм аз, а аз не знаех кои са те. Това сложи взаимоотношението ни на напълно друга от тематиката на митинга повърхност.

Едва в процеса на борбата, осъзнах, че митингът в действителност носи политическо измерение, защото огромна част от стачкуващите бяха кариерни членове и деятели на партия " Възраждане “, като госпожа Мария Димитрова, някогашен общински консултант от " Възраждане “ и госпожа Полина Костадинова, някогашен кандидат-депутат, също от " Възраждане “.

Още преди тонът да се изостри, бях именуван от тях с извънредно обидни думи и прилагателни, които намирам за неестествени за мирни стачкуващи, почитащи паметта на починалите по пътищата наши съграждани. Като брачен партньор, счетох, че е мой дълг да защитя своята чест и тази на брачната половинка ми от 40 години. Не с думите, които изрекох, само че сигурно и не като сведа глава и се примиря с грозните и нападателни нападки, граничещи с безчинство, които бяха отправени към мен и брачната половинка ми.

В дните преди митинга бях заплашван вербално и физически от непознати за мен лица. Това никога не оправдава държанието ми, само че сигурно изяснява изострената ми реакция на проявената против мен и брачната половинка ми словесна експанзия.

Оставам на управляващите да дефинират дали има връзка сред тези произшествия и събитията от 1 юни. И употребявам случая да се обърна непосредствено към господин Николай Попов.

Г-н Попов,

Споделям тъгата Ви, както всеки български жител. Аз също съм родител и не мога да си показва какво е да се случи най-страшното в едно семейство.

Проследих бдението, което организирахте пред Народното събрание в София и Ви приветствам за метода, по който почетохте паметта на починалите. Той се различаваше фрапантно от метода, по който аз бях замесен в справедливия, само че за жалост, политизиран митинг във Варна.

Бъдете сигурен, че споделям кредото Ви. Плакатите, които държаха стачкуващите в ръцете си, не са просто хартии, а сърдечен спомен и знак на несправедливостта, която почерни толкоз доста български фамилии.

Като общество, в никакъв случай няма да забравим Сияна и починалите по пътищата деца, тъй като тя стана знак на последната преляла капка. А, като татко Ви апелирам да простите прочувствения ми афект и последвалите реплики, и да повярвате в искреността ми.

С почитание,

Рубин Бисеров Коцев