Бащата и дългогодишен треньор на Александра Жекова – Виктор Жеков,

Бащата и дълготраен треньор на Александра Жекова – Виктор Жеков, беше специфичен посетител в предаването на Българска национална телевизия „ Днес на Игрите “. Специалистът разяснява миналите надпревари в дисциплината бордъркрос.
Сани Жекова: Янков е водачът, Замфирови са бъдещето
„ Даже два пъти гледах конкуренциите в бордеркроса. Човек може да научи доста. Този спорт ми е доста на сърце. Виждат се елементи, свързани с структурата на самото трасе, линията на каране и всички фактори, които въздействат. Имаше страхотни борби и доста забавни надпревари. Трасето беше доста енергоемко и състезателите трябваше да приложат извънредно прецизна техника, с цел да завоюват ", сподели той.

„ Липсва ми българско присъединяване и скърбя, че тази инерция, откакто завърши, не я овладяхме. Имахме положителни състезатели, на които просто трябваше да се помогне, с цел да продължат напред. Румънците го направиха ", добави Жеков.
Александра Жекова: На 7 години към този момент играех футбол на двора
„ България не изостава като капацитет, само че в случай че изобщо има вложения, те са доста дребни спрямо това, което вършат водещите народи по света. Преди години, когато ние започнахме, имахме щастието да имаме относително еднакъв старт. В момента нещата са радикално разнообразни. Загубихме доста надарени момчета и девойки, които не съумяха да осъществят своя гений ", счита той.

" Аз съм от 40 години в този спорт. Ако нямаш инфраструктура, няма по какъв начин да се случат нещата. Това е първото нещо, което би трябвало да бъде построено за който и да е спорт и която и да е дисциплинираност. Трябва да се даде опция на младите да употребяват тази инфраструктура, да имат положително обучение и да могат да спортуват. Оттам нататък е значимо да има ясна вероятност, когато влагат цялото си време и сила, да виждат бъдеще. Това са фактори, които работят и действат на всички места по света ", сподели още Жеков.

„ Това е съревнование и в спорта човек би трябвало да е подготвен на всичко. В никакъв случай не съм го претърпял отрицателно – в случай че беше през днешния ден, Сани щеше да има орден. Правилата се трансформираха в посока сигурност и към този момент е по-трудно сходни обстановки да се случват. Не съм изпитвал горест – за мен беше благополучие, че съм минал този път и че сме били във финала и в битката за подиума “, добави той.