Баща му е следвал медицина, майка му – фармация. Певец?

Баща му е следвал медицина, майка му – фармация. Певец? Абсурд! Художник? Абсурд. Ще станеш лекар. Ще станеш проектант, упорстват родителите му. „ Но аз имах доста остро и нападателно мнение във връзка с това, че желая да се занимавам с изкуство “, споделя Али Абдала, едно от лицата и част от сърцето на Ali...

Може да се каже, че българската инди група е родена в пандемията, окрилена от локдауна и закалена от времето. За нищожните 48 месеца момчетата вършат своето бойно кръщение в музиката, развиват се и израстват, с цел да стигнат до стадий, в който могат да бъдат наричани фактор, да бъдат разпознаваеми и да съумяват да предизвикат – преди всичко себе си, а по-късно и тези, които ги слушат.

Али – вокали и китари, Калоян Димитров – бас китара и пиано, Петар Шварц – китара, Антони Иванов – китара, Орлин Станчев – барабани, и Емил Доков – вокал и перкусии, носят в себе си и самокритичността, и самочувствието, че основават читава авторска музика. „ С обувките и егото дотук! “, гласи надпис върху вратата на тяхното студио. И това не е единствено девиз, а част от сбития преразказ на тяхната същина като актьори, само че и като хора.

България 2 мин. Времето през идващите дни: Очаква ни стопляне през уикенда Съдържание от сътрудници 4 мин. iuvoSAVE с промоционална рента от 8.5% – уверена крачка към твоите бъдещи проекти Тази заран 2 мин. Двама мъже пребиха пенсионер поради кутия цигари и кибрит България 2 мин. Започват инспекции за зимните гуми, ще има и санкции – от кой момент? Светът 4 мин. Научен пробив: Растяща върху гъсеници паразитна гъба може да лекува рак Светът 3 мин. Въоръжени банди откриха огън по два пътнически самолета Любопитно 2 мин. Неизвестни сигнали идват от покрайнините на тиха вселена България 2 мин. Времето през идващите дни: Очаква ни стопляне през уикенда Съдържание от сътрудници 4 мин. iuvoSAVE с промоционална рента от 8.5% – уверена крачка към твоите бъдещи проекти Тази заран 2 мин. Двама мъже пребиха пенсионер поради кутия цигари и кибрит България 2 мин. Започват инспекции за зимните гуми, ще има и санкции – от кой момент? Светът 4 мин. Научен пробив: Растяща върху гъсеници паразитна гъба може да лекува рак Светът 3 мин. Въоръжени банди откриха огън по два пътнически самолета Любопитно 2 мин. Неизвестни сигнали идват от покрайнините на тиха вселена

Снимка: Даниел Димитров

Introverse, чиято промоция е на 23 ноември в „ Строежа “, за егото и покорените хълмчета, за балоните и за филмите, и за песните като филми. И още: Какво не харесва в музиката, която слуша. Кой различен приема за институция в бг музиката, с изключение на Нуфри. Представя ли си един ден да живее отвън България. Какво го вбесява тук и какво го задържа. Ако човек има единствено музика в главата си, това пречи ли му по някакъв метод отвън музиката...

Интересувал ли сте какво значи името Ви – Алан, Али?

- Не, единственото, което съм се интересувал, е дали има имен ден (Смее се – бел. а.). Но нямам имен ден. В цялата международна история не е имало имен ден на Али. Къса съчка (Смее се – бел. а.).

Наричат Ви мотор на групата. Що за мотор е Али – бензинов, дизелов, хибриден...

- Това, най-вероятно, го споделят момчетата от групата, само че аз не съм склонен. По-скоро, за момента, песните ни са по мои демозаписи. Общо взето, това е приносът ми. Оттук нататък, към този момент има много нови хрумвания, които са на самата група. Тези неща ще се развиват. Иначе, всеки от нас е безспорен мотор, и всички сме крепко бензин (Смее се – бел. а.). 

Пуснахме първата си авторска ария по време на пандемията и целия локдаун, което беше голям шанс, тъй като всички си бяха у дома, във фейсбук, YouTube... Нетът гръмна и ние си повярвахме, че можем да пишем авторска музика, което тогава беше някак доста наивно, само че хората ни харесаха. Тъпото беше, че все едно я пуснахме от мое име...

Вие сте първият актьор, който е удовлетворен от пандемията...

- Не, просто, няма по какъв начин да си изкривявам душата, че главният ни триумф пристигна по време на пандемията. Тогава се чу за нас, само че хората нямаше по какъв начин да дойдат на концерт, което, може би, беше добре, тъй като ние към момента се учехме да свирим...

Коя е най-хубавата и най-неприятната трансформация, която групата претърпя за това време?

- В първия ден на групата, ние бяхме просто IT-та, които съвсем на бяха хващали   китара. Бяхме ужасно пресни. Всичко това, от първия ден до момента, е голяма трансформация във всеки един аспект – първо, в това да се учим да бъдем тайфа, да се учим да свирим, по какъв начин да се държим, по какъв начин да изглеждаме.

Най-голямата трансформация за мен е да осъзнаем, че свирим авторска музика, а методът към авторската музика няма нищо общо с метода към свирене на кавъри. Това ти да се почувстваш същински актьор, действително е най-голямото „ превключване “, което направихме през тези четири години и възприятието беше ужасно. А неприятна трансформация не мисля, че е имало. 

Основното, което ни движи, е, че непрекъснато се стремим да усъвършенстваме себе си, технологиите, техниката. Другото е, че постоянно се доверяваме на процеса. Ние доста добре осъзнаваме, че, в случай че някъде сме затлачили или дърпаме обратно, в някакъв миг, това ще се промени и още веднъж ще излезем на повърхността, по-силни отвсякога... 

Не е ли прекомерно дълъг този интервал от четири години, след които стигате до албум?

- Ако погледнете „ същински “ музиканти и банди, четири години в действителност е дълъг интервал. Но нашата тайфа потегля безусловно от нулата, четири години са безусловно нищо, още повече, че трима от нас имат фамилии с по две деца. Всички жертви, които те се постанова да дават – като време, като нерви... Надявам се, обаче, идващият албум да бъде доста по-скоро, тъй като към този момент сме натрупали скорост. 

Наистина ли егото Ви е сведено до нула? Питам Ви и на фона на това, че у нас няма същинска музикална рецензия, която разрешава на егото да цъфти и да се развива?

- Мога да подсигурявам, че в групата няма никакво его. Освен това, има голяма разлика сред его и самочувствие. Ние, лека-полека, придобиваме самочувствие, само че то постоянно стъпва на нещо. Ние знаем доста добре къде се намираме, какво представляваме. Ние не можем да демонстрираме его пред никого, тъй като има толкоз доста по-добри музиканти, по тази причина е смешно да имаш его. Единственото, което считам, че имаме, е самочувствие.

Кое е последното хълмче, което покорихте?

- Последното хълмче, което покорихме, е напряко планина, Еверест – да изградим бизнеса си във връзка с мърча като група. Искахме да създадем нещата по този начин, както тук никой не го е правил. Тепърва това ще набира мощ. Даже не съм сигурен, че ще може да го покажем в целия му искра на нашата промоция.

Снимка: Даниел Димитров

Мисля, че самите хора ще бъдат удовлетворени – ще могат да имат какъвто си пожелаят артикул на групата. 

Фреди Меркюри разпалва любовта Ви към музиката, а има ли такива, които се пробват да я „ убият “? Какво не харесвате в музиката, която слушате?

- Аз не съм геймър, само че обичам да играя, когато имам опция. Едно време, story-то на играта беше нещо ужасно. Графиката беше част от арта на играта. В момента игрите, които се вършат, са най-вече графика, съвсем никакъв арт, тъй като към този момент няма какво толкоз да бъде арт. По същия метод е и с музиката. Това, което не ми харесва в съответната музика, е, когато артът го няма, а всичко е единствено саунд. В момента ужасно доста хора се възхищават на саунда, саунда, саунда, саунда, и никой не споделя, че песента е хубава. Няма е сърцевината на парчето, няма го перформънса, няма я бандата. И това не се отнася за цялата музика по света.

Кой различен приемате за институция у нас, с изключение на Нуфри?

- (Отговаря, без да се замисля – бел. а.) Насо Русков, Гурко... Говорим за хора, които имат собствен личен жанр. Примерно, Нуфри като рокендрол персона е неоспорим. Насо Русков като облик, като темперамент, е като Дракула от Дракула. Той е суперпървичен облик, като призрак, който като кажеш Насо и незабавно ти излиза пред очите. Гурко е от дребното вокали в България, който в действителност осъзнава какво е груув. Той самият, с вокалите си, основава темп, основава пулсация на парчето.

Снимка: Даниел Димитров

Миро от „ Сафо “, който за мен е Миро от Saint Electric, също има смъртоносен груув. Аз, макар че съм вокал, по никакъв метод, не съм фокусиран единствено върху вокалите. За мен, да вземем за пример, един от най-яките барабанисти в България е Наско Попов. Има хора, които на прима виста ми изникват като нещо особено, поради нещо, в което са брутално положителни. Ето незабавно се сещам за Дани от „ Остава “ – страховит барабанист, няма различен като него, който може да държи толкоз прав бийт. 

Все още ли сте уверен, че на открито не може да се пробие на български?

- Не мога да кажа, че съм сигурен... Но, в случай че приказваме за рок, не виждам по какъв начин ще стане. Защото нашата национална музика е една от най-великите музики въобще, Дейвид Боуи се дами със „ Мистерията на българските гласове “. Народната ни музика е доста по-голяма от всяка международна рок музика, от всяка международна поп музика. Говорим за нещо извънредно, което доста малко хора могат да осъзнаят по какъв начин се прави и, когато е направено добре, естествено. Не да тропкаме хорца на Народния... 

Последния път, в който Ви гледах онлайн, бе на The Editors . Какво Ви носят сходни участия. Успявате ли да създадете прекрасен професионален контакт, или това остава единствено точка в биографията на Ali ?

- Беше малко необичайно, особено за The Editors. За мен персонално, всичко друго беше на назад във времето. Аз, като почитател, просто желаех да се срещна и да си приказвам с тях, даже към момента не мога да допускам, че са били окей да свирим на една сцена. Те самите са жестоки пичове. Подписаха ми китарата с гвоздей (Смее се и демонстрира китарата – бел. а.). Беше малко като в сън, все едно се е случило в някаква нереална действителност. 

Снимка: Даниел Димитров

Има голяма разлика сред фантазии и цели. За мен цел е да мога да пиша музика като Дейвид Боуи и да я пея като Фреди Меркюри. Някой ден, в случай че си изиграя

картите като хората, може и да стане. Нищо не се знае... Мечта ми е да изсвирвам с Radiohead, да се срещна с Том Йорк и по този начин нататък. Цел е обаче да изсвирвам на същите фестивали като Radiohead и Том Йорк. Всичко, което зависи от мен, е цел. Всичко, което зависи от звездите, е фантазия.

Коя е последната биография, която прочетохте?

- В момента чета биографията на първия управител на Rolling Stones – сър принц Рупърт, първият управител, който изкарва групата на плюс, и прави гражданска война в мениджмънта чисто финансово. Защото, няма какво да си приказваме, една група от подобен диаметър върви добре, в случай че финансите ѝ вървят добре. Този човек е един от най-големите пионери в музикалния бизнес, без изобщо да е бил част от музикалния бизнес. Той просто е управител на Stones, които тогава са станали и бизнес, и това няма нищо общо с музиката.

Аз споделям това мнение – че, когато една музика е подготвена, оттук насетне е единствено бизнес. Ти имаш нещо в ръцете, което би трябвало да го продадеш по допустимо най-готиния, най-масовия и огромен метод, и това не значи, че ти богохулстваш с изкуството. Няма такова нещо – ти правиш изкуство и по-късно изкуството се трансформира в бизнес. Това е направил принц Рупърт. Нашата концепция за мърч идва от втория управител на Stones. Когато групата потегля надолу финансово, измисля няколко неща, които непосредствено, още веднъж я изстрелват на върха, с стремглава скорост. 

Вие нямате този проблем за момента... 

- Нямаме, само че нищо не пречи да придобием модела. Хубаво е да го имаш този модел, още преди нещата да са се случили. То ти дава опцията да гледаш по-напред, дава ти свободата да импровизираш, да създаваш безкрайно количество артикули и да развиваш бизнеса. 

Как бихте нарекъл личната си биография?

- Не знам дали някой ден бих имал биография. Или, в случай че имам биография, се надявам да бъда доста остарял. Защото има хора, които са на по 25 и пишат биография. Не съм сигурен, че толкоз неща са им се случили в този живот... 

Кой Ви сподели за първи път, че можете да пеете?

- Аз постоянно съм обичал да пея и съм пял цялостен живот. Но две преломни неща се случиха в моя живот, които ме изстреляха в музиката. Първото беше саундтрака към кино лентата „ Кралицата на прокълнатите “. Оттам се възпламених по Linkin Park, Limp Bizkit, Corn, Orgy, Godhead... Това беше към 2000 година После, около музиката, която чувам, започнах да се срещам с разнообразни хора. С един от тях взехме решение да вършим музика и да я запишем. Така попаднахме в студиото на Кольо (Никола Николов – бел. а.), китаристът в Macrophone. И това е вторият миг в моя живот. 99 % от това, което имам сега като ноу-хау за музиката, идва от Кольо, той ме научи на всичко. Аз не знаех каква е разликата сред акустична и електрическа китара (Смее се – бел. а.).

Половинката Ви слуша ли Ali ?

- Ами, постанова ѝ се (Смее се – бел. а.). Харесва ѝ. Наистина ѝ харесва. За мен постоянно е необичайно, когато някой харесва нашата музика... Не знам по какъв начин тъкмо да го обясня... Гледам на нашата музика като нещо, което върша, и което доста обичам. Но, когато я направя, по-късно не я чувам. И си представям, че до момента в който я вършим, хората я слушат, а откакто я създадем, хората не я слушат... Което са някакви филми... (Смее се – бел. а.).

Тя с музика ли се занимава, вслушвате ли се в нейните рецензии. Въобще, чие мнение цените, с изключение на вътрешно в групата? 

- Нашите близки, нашите сътрудници, приятелки, съпруги, другари – всички сме от първия ден с групата и всеки дава някакви доста готини отзиви. Разбира се, вслушвам се в моята другарка, както и в съпругите на момчетата от групата.

Снимка: Даниел Димитров

Всяко предложение и мнение е супервалидно, тъй като те знаят кое е добре за нас. Те гледат на тази група като на нещо тяхно и доста добре знаят накъде сме ориентирани, какво върви и какво не върви. Няма несъответстващи оферти и отзиви. 

Например, в клипа на Don`t hate Me вземат участие всички деца в групата. Досега нито една от нашите приятелки и съпруги не е изявила предпочитание да взе участие в клип, тъкмо заради тази причина – в случай че някой реши, че е добър за клипа, ще предложи, и ние ще се съгласим, най-вероятно. Какво друго да вършим? (Смее се – бел. а.).

Представяте ли си един ден да живеете другаде, отвън България?

- (Отговаря стремително – бел. а.) Да. Представям си, само че не си представям да избягам от България. Баща ми е от Ливан и сега живее в Бейрут. Аз имам доста родственици във Франция, имам доста другари в чужбина. Често вървим на посетители, на доста хора. За мен към този момент светът не е да живееш в България. В момента пребивавам, работя и създавам в България. Но зная, че нищо не ми пречи да напусна страната за известно време – с цел да създавам. Вече всичко е толкоз свободно, най-малко в балона, който сме си основали... Ако нещо е по-добре да бъде свършено на открито, несъмнено, че ще се свърши на открито. Ако нещо е по-добре да бъде свършено тук, ще е тук.

Какво Ви вбесява тук и какво Ви задържа най-вече?

- Едно от хубавите неща в България, че на никого не му пука за твоята музика и за това, което правиш. Това е и неприятно, и хубаво, тъй като, в случай че на никого не му пука какво правиш, ти имаш свободата да правиш каквото си пожелаеш. Може да решиш да събаряш здания, да взривяваш, и това не е окей. Но, също по този начин, може да решиш да правиш музика – и на никого да не му пука. Ако се поддадеш на заобикалящата те среда, ще изградиш незаинтересованост...

Снимка: Даниел Димитров

Аз съм българин, с българско схващане. Аз боготворя България като среда, като другари – в случай че още веднъж приказваме за балон, тъй като знаем какво е ситуацията като обучение, като просвета и всичко останало. България ме задържа с това, че съм българин. Майка ми е от Разлог, тъй че съм доста мощно откърмен с националната музика и с македонската част на България. Просто, в случай че тук беше добре – чисто организационно – няма да имам причина да желая да бъда на открито.

Единственото хубаво на открито е, че се слуша това, което ние свирим. Прави се това, което ние свирим. Аудиторията е по-голяма и средата е друга. Има същински музикален бизнес. 

Какво има в Стамболийски и в Царево? 

- В Стамболийски е Ванката, а в Царево имаме апартамент, дружно с един другар. 

Ванката е нещо като моята втората бащинска фигура. Моята рокендрол част е развита от Ванката, който е най-големият почитател на Stones, който познавам. Той е в Стамболийски с жена му Марийка. Стамболийски е единството място, където можеш да отидеш и просто да си починеш в действителност. Не мислиш за нищо, седите и си лафите. Всяка Нова година сме там. Изключваш. И всичко е цялостен блус, рок и рокендрол. Там се слуша единствено това и се приказва единствено за това. Ванката е един от дребното хора, на които изобщо не му пука да даде рецензия.

Има ли дума, която най-добре Ви разказва като човек?

- Филмар. Аз съм заплашителен филмар. Винаги се екранизирам за всичко. Но нали знаете, има и хубави филми, има и неприятни (Смее се – бел. а.). Аз доста си обичам балона, в който пребивавам.  

Снимка: Даниел Димитров

Знам, че съм филмар. Знам, че има балон, който съм си построил... Но това, което съм забелязал през всичките години досега, и в което съм безусловно уверен, е, че аз си го подкрепям този балон – с цената на живота си. И този балон има влияние върху околната среда. Странно е, когато от нищо става нещо, и хората го виждат. Тоест, аз оформям заобикалящата ме среда, с помощта на тия мои филми, които си сътворявам. И това е доста хубаво, тъй като по този начин разгръщам балона и за момента няма никакви негативи. Но тук още веднъж идва моментът, в който би трябвало да се озаптява егото. Защото, когато създаваш някакъв балон, неизбежно започваш да си мислиш, че си центърът на този балон...

Какъв цвят е този балон?

- (Отговаря, без да замисля – бел. а.) Розов. Моят балон е розов. 

Ali има песни по същински истории, само че да попитам един „ филмар “ – песните филми ли са? 

- Понякога, да. Понякога, когато върша ария, я изживявам. Буквално сътворявам филм вътре, в главата си. Понякога имам кино лентата, още преди да основа парчето и въз основата на този филм го върша. Но за множеството хора, които са ни слушали, всяка наша ария е филм.

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- Аз съм човек, който обича Дейвид Боуи. И Фреди Меркюри. Заради метода на мислене във връзка с живота – на Фреди, и поради отношението към изкуството – на Дейвид Боуи.

Снимка: Даниел Димитров

Има неща, на които единствено същински актьор може да ми повлияе, и те са доста съкровени.

Ако човек има единствено музика в главата си, или най-вече музика, това пречи ли му по някакъв метод отвън музиката?  

- Аз не мога да дремя поради това. Понякога, не мога да се съсредоточвам на работа. Понякога, не мога да се съсредоточвам, до момента в който моята другарка ми приказва. Събуждам се измежду нощ, и то не с концепцията за нова ария, а примерно – с цел да разреша някакъв проблем в ария на Ali. Това е на подсъзнателно равнище...

Последвайте ни за още настоящи новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK