На баща ми - МИХАИЛ БЕЛЧЕВ
„ Баща ми не ми сподели по какъв начин да пребивавам, той просто живя и ме остави да го следя по какъв начин го прави. “ – Кларънс Бъдингтън Келанд
Михаил Белчев е от дребното създатели, които могат да си заслужат избрания като сантиментален рицар, положителен ерудит, духовна персона, неостаряващ като любовта, влюбен в живота.
Неговата ария „ На татко ми “ е едно от най-красивите самопризнания, които един наследник може да направи на индивидът, който го е отгледал и възпитал:
НА БАЩА МИ
На мен ми би трябвало да е мраз, а не да бъде лято
Ръката ми да е пестник подпрял гърба на някой
Рояк от хиляди звезди като мухи да зъзнат
И влюбените до зори да се целуват без да зъзнат
А мойта жадност за живот да утоли дървото
Порасло върху татков гроб, бухнал от положителното
И както неговия сън сънувам без да лягам
Така загивам денем, когато го не помня
И в синьо-сивите очи на баща се прибирам
А той си е към момента жив и шеговито ми намига
Земята му се подравни и монумент ще върша
А ми се желае да съм аз на гроба му от камък.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: ОТКРОВЕНИЕ – МИХАИЛ БЕЛЧЕВ
