Чекпойнт „Свободна Европа“
Баща ми преди време работеше с руснаци и доставяше роднините и комшиите с именития руски (латвийски) ВЕФ – емблематичния радиопарат на социализма. За „ Сделано в Съюз на съветските социалистически републики “ беше удивително радио, доста положително и най-важното –хващаше западни станции.
Помня, че през 80-а година се разболях от жълтеница и лежах в болничното заведение, та ми донесоха един ВЕФ и на него слушах Би Би Си на български. Но слушахме главно „ Свободна Европа “. Вкъщи и не сме се крили, както настояват множеството хора. Но вероятно по жилищата в огромните градове е било по този начин.
Към края на века бях изгряваща звезда в софийската публицистика и почнаха да ме канят да приказвам по радиото.
Беше нещо като Циципас против Федерер на тазгодишния „ Аустрелиън опън “. Никога не съм вярвал, че може да стане.
Тогава работеха в радиото Емилия Антова, Петко Георгиев, Руми Червенкова, Васко Чобанов, Калин Манолов, Катя Бончева – хора с добра известност в занаята. Радиото плащаше добре и можеше да си вземе качествени хора.
През 2004 Конгресът на Съединени американски щати спря финансирането, радиото продължи още година-две на системи, след което вездесъщият Гергов прибра честотата.
Преди няколко дни „ Свободна Европа “ възобнови наличието си в България. Бях се заблудил, мислех, че и като радио, и като уебсайт. Оказа се единствено уебсайт.
И това е нещо.
По подигравка – или пък е търсено – няколко дни по-късно потегли и малкия екран на Българска социалистическа партия. Българска свободна телевизия.
И тя свободна. Като свободна Европа.
Почти 30 години след рухването на комунизма свободата продължава да бъде основна дума. Дори някогашните комунисти ратуват за нея.
Макар и на думи.
Правя вестници съвсем 30 години. Минах през интервал, в който като основен редактор бях цар и стопанин – плащах заплати, разписвах отпуски и други такива, определях политиката. После нещата се трансформираха. Хора с пари и власт концентрираха медиите и основните редактори станаха фигуранти.
Спирани са ми публикации – не постоянно, само че много. Както комунисти, по този начин и седесари. Седесарите – по-деликатно, комунистите – без пояснения. Най-гадно ми е било, когато други Петър Москов пристигна да ме поучава какво може и какво не.
Не че е похвала, само че не съм цензурирал никого. С изключение на една подигравка на Чавдар Николов, на която беше нарисувал Антонина Стоянова и Елена Костова. Даже не я цензурирах, единствено мълчах. Чавдар ме гледа-гледа, па рече – ясно, няма да мине. Като се забележим, ми го припомня. Саркастично, несъмнено.
Но главното е свободата.
Доколко я имаме. Доколко я нямаме.
Мисля, че и публицистите, и притежателите на медии, в случай че имат вяра в това, което вършат и желаят да си правят работата, би трябвало да са почтени. Да споделят истината.
Това се отнася и за възродената „ Свободна Европа “, и за новородената БС(П)ТВ.
Георги Даскалов, коментар във фейсбук
Помня, че през 80-а година се разболях от жълтеница и лежах в болничното заведение, та ми донесоха един ВЕФ и на него слушах Би Би Си на български. Но слушахме главно „ Свободна Европа “. Вкъщи и не сме се крили, както настояват множеството хора. Но вероятно по жилищата в огромните градове е било по този начин.
Към края на века бях изгряваща звезда в софийската публицистика и почнаха да ме канят да приказвам по радиото.
Беше нещо като Циципас против Федерер на тазгодишния „ Аустрелиън опън “. Никога не съм вярвал, че може да стане.
Тогава работеха в радиото Емилия Антова, Петко Георгиев, Руми Червенкова, Васко Чобанов, Калин Манолов, Катя Бончева – хора с добра известност в занаята. Радиото плащаше добре и можеше да си вземе качествени хора.
През 2004 Конгресът на Съединени американски щати спря финансирането, радиото продължи още година-две на системи, след което вездесъщият Гергов прибра честотата.
Преди няколко дни „ Свободна Европа “ възобнови наличието си в България. Бях се заблудил, мислех, че и като радио, и като уебсайт. Оказа се единствено уебсайт.
И това е нещо.
По подигравка – или пък е търсено – няколко дни по-късно потегли и малкия екран на Българска социалистическа партия. Българска свободна телевизия.
И тя свободна. Като свободна Европа.
Почти 30 години след рухването на комунизма свободата продължава да бъде основна дума. Дори някогашните комунисти ратуват за нея.
Макар и на думи.
Правя вестници съвсем 30 години. Минах през интервал, в който като основен редактор бях цар и стопанин – плащах заплати, разписвах отпуски и други такива, определях политиката. После нещата се трансформираха. Хора с пари и власт концентрираха медиите и основните редактори станаха фигуранти.
Спирани са ми публикации – не постоянно, само че много. Както комунисти, по този начин и седесари. Седесарите – по-деликатно, комунистите – без пояснения. Най-гадно ми е било, когато други Петър Москов пристигна да ме поучава какво може и какво не.
Не че е похвала, само че не съм цензурирал никого. С изключение на една подигравка на Чавдар Николов, на която беше нарисувал Антонина Стоянова и Елена Костова. Даже не я цензурирах, единствено мълчах. Чавдар ме гледа-гледа, па рече – ясно, няма да мине. Като се забележим, ми го припомня. Саркастично, несъмнено.
Но главното е свободата.
Доколко я имаме. Доколко я нямаме.
Мисля, че и публицистите, и притежателите на медии, в случай че имат вяра в това, което вършат и желаят да си правят работата, би трябвало да са почтени. Да споделят истината.
Това се отнася и за възродената „ Свободна Европа “, и за новородената БС(П)ТВ.
Георги Даскалов, коментар във фейсбук
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ