На тази дата: Роден е Ивайло Петров
" Баща ми, като мнозина от нашия жанр, не бе от умните, само че първата забележителна нелепост извърши едвам на шестнадесет години и два месеца. За негова чест, която отсетне трябваше да бъде и моя, незабавно би трябвало да поясня, че баба и дядо имат виновност за тази работа. Една заран баба влезе при него в обора, когато той бе изринал на добитъка и се мъчеше да отлепи някаква муха отдолу под опашката на кобилата, пришляпа боса купчината тор, взе една сламка от коша и почна да си чопли зъбите. Тя зъзнеше в памучния си елек без ръкави, гледаше татко ми с мазни очи и се оригваше на лучена супа. Баща ми или не я забелязваше, или не искаше да й обърне внимание. Тогава тя сподели:
— Петре, тази зима ще те оженим!
Баща ми окачи конското чесало на гвоздея и излезе на двора. Бе по този начин компрометиран от думите на майка си, че се прибра у дома доста късно след среднощ. Баба и дядо не туриха в сметките си неговия малоумен срам от бъдещата сватба и взеха решение да се снабдят с още две работни ръце. Оставаше да решат на чия врата в селото да похлопат.
Баба, като всяка жена, имаше прекомерно високо мнение за себе си и за своето семейство, само че дядо си бе същински реалист. Без да се залъгва с празни илюзии, той сподели, че снаха би трябвало да се търси в някое от прилежащите села. Баба прояви учудващо самолюбие. „ Как така, ще изпуснем питомното, с цел да гоним дивото? Момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник! “ Цял месец обикаля селото, посети стотици фамилии, само че визитите й останаха без триумф. Накрай, изпосталяла от вървене, тя рапортува на дядо, че нито една мома не й се харесва за снаха, без да й мине през разум, че хората нямат изключително положително мнение за нашата честна фамилия. В края на краищата работата опря отново до Гочо Патладжана. "
Така стартира повестта на Ивайло Петров (19 януари 1923 година - 16 април 2005 г.) " Преди да се родя и след гибелта ми " (1968г.). Чак през 1982 година той ще издаде " Хайка за вълци " - творбата, с което той може би е най-известен. " Преди да се родя и след гибелта ми " обаче дава ясни поръчки за цялото творчество на Петров. Демитологизиращ възрожденската традиция за поетизиране на българското село, осмиващ и иронизиращ бита и съзнанието на консервативния, да не кажем, консервативен българин. Но Ивайло Петров и за момент не губи мярката, след която иронията минава в жлъч. Дори и в най-острите си съпоставения и метафори, той в никакъв случай не е злобен и злостен, а пази някаква носталгична обич. Любов, към която Йовков и Елин Пелин, Чудомир ни водят, само че като че ли ни оставят с благословията си в неговите ръце.
Цитатът е взет от Издателство „ Захарий Стоянов “ към Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “. Всяко издание на творчеството на Ивайло Петров си коства парите, времето и четенето. А кой е Патладжана, самата история по сватосването, битието и житието на Разказвача и неговата кончина са колкото забавни и чудновати, каквато онази ера е била, по този начин и близки и сходни на всеки от нас в този момент.
— Петре, тази зима ще те оженим!
Баща ми окачи конското чесало на гвоздея и излезе на двора. Бе по този начин компрометиран от думите на майка си, че се прибра у дома доста късно след среднощ. Баба и дядо не туриха в сметките си неговия малоумен срам от бъдещата сватба и взеха решение да се снабдят с още две работни ръце. Оставаше да решат на чия врата в селото да похлопат.
Баба, като всяка жена, имаше прекомерно високо мнение за себе си и за своето семейство, само че дядо си бе същински реалист. Без да се залъгва с празни илюзии, той сподели, че снаха би трябвало да се търси в някое от прилежащите села. Баба прояви учудващо самолюбие. „ Как така, ще изпуснем питомното, с цел да гоним дивото? Момите от селото ще се наредят на опашка пред нашия вратник! “ Цял месец обикаля селото, посети стотици фамилии, само че визитите й останаха без триумф. Накрай, изпосталяла от вървене, тя рапортува на дядо, че нито една мома не й се харесва за снаха, без да й мине през разум, че хората нямат изключително положително мнение за нашата честна фамилия. В края на краищата работата опря отново до Гочо Патладжана. "
Така стартира повестта на Ивайло Петров (19 януари 1923 година - 16 април 2005 г.) " Преди да се родя и след гибелта ми " (1968г.). Чак през 1982 година той ще издаде " Хайка за вълци " - творбата, с което той може би е най-известен. " Преди да се родя и след гибелта ми " обаче дава ясни поръчки за цялото творчество на Петров. Демитологизиращ възрожденската традиция за поетизиране на българското село, осмиващ и иронизиращ бита и съзнанието на консервативния, да не кажем, консервативен българин. Но Ивайло Петров и за момент не губи мярката, след която иронията минава в жлъч. Дори и в най-острите си съпоставения и метафори, той в никакъв случай не е злобен и злостен, а пази някаква носталгична обич. Любов, към която Йовков и Елин Пелин, Чудомир ни водят, само че като че ли ни оставят с благословията си в неговите ръце.
Цитатът е взет от Издателство „ Захарий Стоянов “ към Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “. Всяко издание на творчеството на Ивайло Петров си коства парите, времето и четенето. А кой е Патладжана, самата история по сватосването, битието и житието на Разказвача и неговата кончина са колкото забавни и чудновати, каквато онази ера е била, по този начин и близки и сходни на всеки от нас в този момент.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ