Да даваме радост на нашите деца е единственото нещо, което можем да контролираме
Баща ми беше водач на камион на дълги дистанции. Той управляваше една от тези осемнадесетколесни коли с клаксон, който можеше да възкресява мъртвите. Като дете копнеех да се причисля към него по време на пътуванията му и да открия нещо от света оттатък Хънтсвил, Алабама, където живеехме.
Въпреки многочислените си обещания, той в никакъв случай не взе аз дружно. Този неуспех и неговите пристрастявания, които дефинираха огромна част от детството ми, ми дадоха обучение от друг тип. Научих, че светът може да бъде нечовечен и разочароващ.
Сега, когато съм татко, се боря какъв брой доста от този сложен свят да разкрия на синовете и дъщерите си. Признавам привилегията даже да премислям това. Родителите на деца в Газа и Украйна нямат лукса да вземат решение дали да опишат на децата си за осъществените несгоди и за всички оставени добрини. Бомби, спускащи се от горната страна, безразлични към невинността на младостта, станаха тех...
Прочетете целия текст »
