На 101-годишна възраст е починал 39-ият президент на САЩ Джими Ка...
" Баща ми беше воин освен за мен, само че и за всички, които имат вяра в мира, човешките права и безкористната обич ", сподели Чип Картър, наследник на някогашния президент. Братята ми, сестра ми и аз го споделихме с останалия свят посредством тези общи убеждения. Светът е нашето семейство поради метода, по който той обединяваше хората, и ние ви благодарим, че почитате паметта му, като продължавате да живеете съгласно тези общи убеждения ", заяви Atlanta Journal-Constitution.
Представител на Демократическата партия, Джими Картър влиза в Белия дом през 1976 година, откакто надвива над тогавашния президент Джералд Форд.
На идващите президенттски избори, през 1980 година, Картър е надвит от републиканеца Роналд Рейгън.
Последната година от ръководството му минава под знака на заложническата рецесия в Иран, когато през ноември 1979 година в посолството на Съединени американски щати са пленени 52 американци. В деня на напускането му, 20 януари 1981 година, заложниците са освободени. Картър продължава да води подмолни договаряния даже след провалянето на изборите.
Картър е най-възрастният от четирите деца на Джеймс Ърл Картър и Беси Лилиан Горди. Той е първият президент, роден в болница.
Той е роден в Плейнс, Джорджия. Картър е талантлив възпитаник още ранна детска възраст, който постоянно се е наслаждавал на четенето. Посещава гимназията Плейнс и е звезда в баскетбола и американския футбол. Той е мощно повлиян от една от своите учителки – Джулия Колман. Госпожа Колман е повредена от детски паралич и тя предизвиква младия Джими да чете „ Война и мир “, той загатва обичаната си учителка в речта за встъпване в служба като образец на човек, който се оправя с връхлетелите го компликации.
Картър посещава Югозападния лицей на Джорджия, Института на технологиите на Джорджия, получава и тапия от Морската академия на Съединени американски щати през 1946 година, а същата година се дами за Розалин Смит, двамата имат трима сина. След завършването на образованието си Картър се занимава с проучване на нуклеарна физика и реакторна технология.
Картър служи на подводници в атлантическия и тихоокеанския флот. Специално е определен за присъединяване в програмата на Съединени американски щати за атомни подводници и става дипломиран нуклеарен инженер. Военният, който го избира за програмата – адмирал Риковър е непоколебим офицер и има извънредно въздействие върху него.
Разказва се историята, че когато адмиралът го интервюира, го пита за неговия чин и клас във военната академия, а Картър дава отговор „ Сър, приключих 59 от общо 820 випускници. “, Риковър попитал само „ Вие постоянно ли давате най-хубавото от себе си? “, Картър е заставен да отговори, че това не всеки път е по този начин и адмиралът пита за какво. Адмирал Риковър е упоменат от Картър в речта си по встъпване в служба, той обича флота и даже има предпочитание да прави кариера в него.
След гибелта на татко му през 1953 година Картър подава оставка от армията и поема фамилния бизнес по развъждане на фъстъци, там претърпява случай, който го оставя с непрекъснато повреден пръст. От ранна възраст Картър е предан на християнската вяра, преподавател е в неделното учебно заведение даже по време на политическата си кариера. Дори и като президент Картър се моли по няколко пъти да ден и твърди, че Исус Христос е движеща мощ в живота му.
През 1966 година, с края на кариерата му като щатски сенатор, той взема решение да се кандидатира за Камарата на представителите на Съединени американски щати. Опонентът му от Републиканската партия се отхвърли и се насочва към изборите за губернатор на Джорджия. Картър не желае да види републиканец за губернатор и се отхвърля от първата си концепция, с цел да се включи в губернаторската конкуренция. Картър губи изборите и през идващите четири години се връща към развъждането на фъстъци и деликатно възнамерява идната си акция за губернатор, като произнася повече от 1800 речи из щата.
По време на акцията от 1970 година той организира мощно популистична акция в предварителните избори на Демократическата партия, против някогашния губернатор Карл Сандърс.
Той печели първичните избори, а по-късно и губернаторското място.По време на речта си за встъпване в служба той изненадва щата и печели национална известност със заявката си, че времето на сегрегацията е свършило и че расовата дискриминация няма място в бъдещето на щата. Той е първият човек на сходна висока изборна служба от Дълбокия Юг, който прави сходно изказване.
Картър къса с традицията на демократите от Новия курс за разширение на държавното управление и подхваща стъпки за редуциране на службите. Като покровител на отбрана на околната среда той се опълчва на голям брой обществени планове, като да вземем за пример на построяването на голям язовир, като потвърждава, че са за предпочитане спестяващи разноските други възможности. Съкращава щатските комисии от 300 на 30, прокарва през локалния парламент законодателство за равна помощ за учебните заведения на бедните и богатите области на Джорджия, основава публични центрове за умствено изостаналите деца, уголемява просветителните стратегии за наказаните. По искане на Картър се признати правила за отбрана на околната среда, отбрана на историческите полезности и за увеличение на прозрачността на администрацията.
Той се трансформира в първия кандидат от Дълбокия юг, определен за президент от 1848 година насам. Той печели с 50,1 % от подадените гласове и е едвам втория демократ след успеха през 1944 година на Рузвелт, който печели с болшинство.
Президентството на Картър е белязано със застой след Виетнамската война, абсурда Уотъргейт и стопански компликации. Някои от неговите значими постижения са основаването на национална енергийна политика и консолидация на федералните организации.
Той вкарва строго законодателство за отбрана на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, информационната и петролната индустрия; оказва помощ на обществената система и назначава рекорден брой дами и представители на малцинствата на значими държавни и правосъдни позиции.
В региона на външната политика достиженията на Картър включват Споразумението от Кемп Дейвид, Договорите за Панамския канал, открива цялостни дипломатически връзки с Китай. В допълнение той е покровител на човешките права и ги слага в центъра на своята политика.
Кризата със заложници в Иран е една от аргументите за неговата загуба на изборите през 1980 година След мощната отрицателна реакция на интернационалната общественост против нашествието на Съветския съюз в Афганистан, администрацията на Картър остава индиферентна и въздействието на Америка стартира да понижава.
В същото време лихвите по заемите стигат до най-високия си размер след Втората международна война и администрацията замразява цените на петрола в отговор на натиска на ОПЕК. Въпреки че личната му партия управлява Конгреса, администрацията му се оказва неспособна да реформира данъчната система и да приложи националния здравен проект, както е заречен по време на предизборната си акция.
В годините след овакантяване на длъжността, Картър си печели славата на почитан общественик и интернационален медиатор. Той употребява престижа си на някогашен президент, с цел да подкрепи доста благотворителни дела. Той е създател на „ Центъра Картър “ – организация, която е в поддръжка на демокрацията и човешките права. Картър пътува доста, с цел да следи провеждането на избори, да взе участие при договаряния и да доставя помощ за нуждаещите се.
През 2002 година Картър печели Нобелова премия за мир за неговите старания за „ намиране на спокойно позволение на интернационалните спорове, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за поощряване на икономическото и обществено развиване. “
Представител на Демократическата партия, Джими Картър влиза в Белия дом през 1976 година, откакто надвива над тогавашния президент Джералд Форд.
На идващите президенттски избори, през 1980 година, Картър е надвит от републиканеца Роналд Рейгън.
Последната година от ръководството му минава под знака на заложническата рецесия в Иран, когато през ноември 1979 година в посолството на Съединени американски щати са пленени 52 американци. В деня на напускането му, 20 януари 1981 година, заложниците са освободени. Картър продължава да води подмолни договаряния даже след провалянето на изборите.
Картър е най-възрастният от четирите деца на Джеймс Ърл Картър и Беси Лилиан Горди. Той е първият президент, роден в болница.
Той е роден в Плейнс, Джорджия. Картър е талантлив възпитаник още ранна детска възраст, който постоянно се е наслаждавал на четенето. Посещава гимназията Плейнс и е звезда в баскетбола и американския футбол. Той е мощно повлиян от една от своите учителки – Джулия Колман. Госпожа Колман е повредена от детски паралич и тя предизвиква младия Джими да чете „ Война и мир “, той загатва обичаната си учителка в речта за встъпване в служба като образец на човек, който се оправя с връхлетелите го компликации.
Картър посещава Югозападния лицей на Джорджия, Института на технологиите на Джорджия, получава и тапия от Морската академия на Съединени американски щати през 1946 година, а същата година се дами за Розалин Смит, двамата имат трима сина. След завършването на образованието си Картър се занимава с проучване на нуклеарна физика и реакторна технология.
Картър служи на подводници в атлантическия и тихоокеанския флот. Специално е определен за присъединяване в програмата на Съединени американски щати за атомни подводници и става дипломиран нуклеарен инженер. Военният, който го избира за програмата – адмирал Риковър е непоколебим офицер и има извънредно въздействие върху него.
Разказва се историята, че когато адмиралът го интервюира, го пита за неговия чин и клас във военната академия, а Картър дава отговор „ Сър, приключих 59 от общо 820 випускници. “, Риковър попитал само „ Вие постоянно ли давате най-хубавото от себе си? “, Картър е заставен да отговори, че това не всеки път е по този начин и адмиралът пита за какво. Адмирал Риковър е упоменат от Картър в речта си по встъпване в служба, той обича флота и даже има предпочитание да прави кариера в него.
След гибелта на татко му през 1953 година Картър подава оставка от армията и поема фамилния бизнес по развъждане на фъстъци, там претърпява случай, който го оставя с непрекъснато повреден пръст. От ранна възраст Картър е предан на християнската вяра, преподавател е в неделното учебно заведение даже по време на политическата си кариера. Дори и като президент Картър се моли по няколко пъти да ден и твърди, че Исус Христос е движеща мощ в живота му.
През 1966 година, с края на кариерата му като щатски сенатор, той взема решение да се кандидатира за Камарата на представителите на Съединени американски щати. Опонентът му от Републиканската партия се отхвърли и се насочва към изборите за губернатор на Джорджия. Картър не желае да види републиканец за губернатор и се отхвърля от първата си концепция, с цел да се включи в губернаторската конкуренция. Картър губи изборите и през идващите четири години се връща към развъждането на фъстъци и деликатно възнамерява идната си акция за губернатор, като произнася повече от 1800 речи из щата.
По време на акцията от 1970 година той организира мощно популистична акция в предварителните избори на Демократическата партия, против някогашния губернатор Карл Сандърс.
Той печели първичните избори, а по-късно и губернаторското място.По време на речта си за встъпване в служба той изненадва щата и печели национална известност със заявката си, че времето на сегрегацията е свършило и че расовата дискриминация няма място в бъдещето на щата. Той е първият човек на сходна висока изборна служба от Дълбокия Юг, който прави сходно изказване.
Картър къса с традицията на демократите от Новия курс за разширение на държавното управление и подхваща стъпки за редуциране на службите. Като покровител на отбрана на околната среда той се опълчва на голям брой обществени планове, като да вземем за пример на построяването на голям язовир, като потвърждава, че са за предпочитане спестяващи разноските други възможности. Съкращава щатските комисии от 300 на 30, прокарва през локалния парламент законодателство за равна помощ за учебните заведения на бедните и богатите области на Джорджия, основава публични центрове за умствено изостаналите деца, уголемява просветителните стратегии за наказаните. По искане на Картър се признати правила за отбрана на околната среда, отбрана на историческите полезности и за увеличение на прозрачността на администрацията.
Той се трансформира в първия кандидат от Дълбокия юг, определен за президент от 1848 година насам. Той печели с 50,1 % от подадените гласове и е едвам втория демократ след успеха през 1944 година на Рузвелт, който печели с болшинство.
Президентството на Картър е белязано със застой след Виетнамската война, абсурда Уотъргейт и стопански компликации. Някои от неговите значими постижения са основаването на национална енергийна политика и консолидация на федералните организации.
Той вкарва строго законодателство за отбрана на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, информационната и петролната индустрия; оказва помощ на обществената система и назначава рекорден брой дами и представители на малцинствата на значими държавни и правосъдни позиции.
В региона на външната политика достиженията на Картър включват Споразумението от Кемп Дейвид, Договорите за Панамския канал, открива цялостни дипломатически връзки с Китай. В допълнение той е покровител на човешките права и ги слага в центъра на своята политика.
Кризата със заложници в Иран е една от аргументите за неговата загуба на изборите през 1980 година След мощната отрицателна реакция на интернационалната общественост против нашествието на Съветския съюз в Афганистан, администрацията на Картър остава индиферентна и въздействието на Америка стартира да понижава.
В същото време лихвите по заемите стигат до най-високия си размер след Втората международна война и администрацията замразява цените на петрола в отговор на натиска на ОПЕК. Въпреки че личната му партия управлява Конгреса, администрацията му се оказва неспособна да реформира данъчната система и да приложи националния здравен проект, както е заречен по време на предизборната си акция.
В годините след овакантяване на длъжността, Картър си печели славата на почитан общественик и интернационален медиатор. Той употребява престижа си на някогашен президент, с цел да подкрепи доста благотворителни дела. Той е създател на „ Центъра Картър “ – организация, която е в поддръжка на демокрацията и човешките права. Картър пътува доста, с цел да следи провеждането на избори, да взе участие при договаряния и да доставя помощ за нуждаещите се.
През 2002 година Картър печели Нобелова премия за мир за неговите старания за „ намиране на спокойно позволение на интернационалните спорове, за насърчаването на демокрацията и човешките права, за поощряване на икономическото и обществено развиване. “
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ