Баща ми беше алкохолик, който системно малтретираше майка ми. Тя

Баща ми беше пияч, който редовно малтретираше майка ми. Тя няколко пъти лежа в реанимация, пребита и обезобразена. До ден сегашен не разбирам повода за безкрайното й самообладание. Години наред се криех ужасена под одеялото, до момента в който от прилежащата стая чувах удари и викове.
На другия ден татко ми се прибираше с кутия шоколадови бонбони, бутилка ликьор, падаше на колене пред майка ми и тя му прощаваше. Примирието им траеше до идващото му пиене и ужасът за следващ път се повтаряше. Нито тя, нито той осъзнаваха какво ми предизвикват с техните кавги. Съчувствах на мама, която търпеше издевателствата на татко ми.

Израснах с мисълта, че един ден ще поправя злото, което мъжете предизвикват на дамите. Мечтаех да стана юрист. Приеха ме, приключих. С времето съумях да се наложа в сектора и скоро се трансфорах в един от най-търсените адвокати. Бях експерт по бракоразводни каузи в огромна адвокатска фирма. Поемах и отбраната на съпрузи, само че рядко, в особени случаи. Предпочитах да защищавам в полза на съпругите и нямах изгубено дело. С нежна физика съм, само че в правосъдната зала се превръщах в безпощадна и безкомпромисна Темида. Смятах, че по хипотеза мъжете постоянно са отговорни за разтрогването на един брак. Не щадях време и нерви, и доказвах пред съдиите, че съпругите постоянно са жертви.

След работа се прибирах в подредения си апартамент, пълнех ваната догоре, затварях очи и се отпусках. Това бяха обичаните ми мигове на релаксация. Живеех, с цел да работя. Не поддържах връзка с роднините и се стараех да вардя сърцето си от стрелите на любовта. Смятах, че да обичаш, значи да страдаш.
Една заран в офиса ми нахлу добре облечена млада жена, на към 30 години. Непознатата поздрави хладно и, без да чака покана, се настани на стола против мен. Свикнала съм със странностите на нервни клиентки, по тази причина държанието й не ме учуди. С треперещи ръце дамата отвори дамската си чанта и откакто порови в нея, измъкна смачкана фотография, която тикна под носа ми. След това безусловно изстреля: „ Това е мъжът ми. Искам бързо да ме разведете, като ми съдействате цялото имущество да остане мое. Трябва да взема това, което ми се поставя. Ще го оставя единствено с една риза на гърба. “ Помолих я да се успокои и да ми опише защо става дума. Мариана, по този начин се споделяше дамата, беше омъжена за предприемач, който задоволявал всичките й прищявки. Преди две години бизнесът му закъсал и той изгубил всичко. Финансовите проблеми му докарали инфаркт, от който към момента се възстановявал. Сега упорствал да продадат парцелите, а след това да се преселят в по-малък град. Според нея брачният партньор й си е изгубил мозъка и тя изрично отхвърля да го последва. Нещо в държанието й ме накара да бъда внимателна. Приех да поема развода й, само че учтиво я помолих да ми се обади след седмица, тъй като съм претрупана с каузи.

На другия ден, в ранния следобяд, в офиса ми влезе мъж на междинна възраст. Човекът поздрави и седна на стола, който му показах. Оказа се, че това е Адриан – брачният партньор на Мариана. Кой знае за какво, двамата желаеха аз да поема случая им. Адриан също настояваше за бракоразвод. За разлика от Мариана, беше подготвен на взаимни отстъпки, с цел да се разделят цивилизовано. Докато го слушах, останах с усещане, че не лъже. Той се безпокоеше, че един скандал ще се отрази зле на здравето му, ще съсипе родителите му. Беше склонен жена му да вземе колата, вилата и дребното пари в банковата му сметка. Искаше единствено жилището, с цел да има къде да преспива, когато идва в столицата. Слушах го и му имах вяра – той мечтаеше за спокоен живот, надалеч от градската суетност. Отговорих му, че за жалост няма да мога да го съставлявам в съда, и му предложих един сътрудник.
Два дни по-късно Адриан още веднъж пристигна в кабинета ми, този път с превъзходен букет. Искал да ми благодари, че въпреки всичко съм му помогнала. С леко разстройване в гласа ме предложения на вечеря и аз одобрих. Беше запазил маса в изтънчено заведение с камина и особено меню. Докато разговаряхме, разбрахме, че и двамата обичаме едни и същи неща. И Адриан, също като мен, постоянно се усамотяваше, харесвахме една и съща музика. Оказа се, че и детството ни е било нещастно.

Докато ми наливаше вино, забелязах, че е свалил брачната си халка – знак, че е оставил брачната половинка си в предишното. Изпрати ме до у дома и на разлъка като същински джентълмен ми целуна ръка. Гледах го през прозореца на стаята си и осъзнавах, че от ден на ден се влюбвам в него. Месец по-късно връзките ми с Адриан се трансфораха от платонични в интимни. В този миг осъзнах, че съм нарушила професионалната нравственос и, с цел да спася имиджа си, подадох оставка. Години наред се борих със зъби и нокти да изградя кариера, а се отхвърлих от нея в един момент.
Мариана бързо си откри нов юрист. Няколко дни преди делото съобщи, че няма да му даде бракоразвод, в случай че Адриан не й остави и жилището. Адриан не се поколеба и одобри всичките й условия. Тази алчна жена бе подготвена на всичко, с цел да попречи на връзката ни. Официалната им разлъка означаваше бъдеще за мен.
Денят на сватбата беше най-щастливото събитие в живота ми. До мен е Адриан – мъжът, поради който обърнах тил на столицата и суетата. Нито парите, нито парцелите са значими. Важна е само любовта.
Двамата се преместихме в безшумно градче край морето. Започнахме от нулата, само че това въобще не ме тормози. Благодаря на ориста, че ме срещна с Адриан. Домът е там, където е и обичаният.
Цвета