„Десетилетия минават, преди да хванем татко отново за ръка”: Фотограф снима бащи и порасналите им синове
" Баща и наследник ". Това е името на поредицата от портрети на фотографаВалерий Пощаров,която демонстрира татковци и техните пораснали синове, хванати за ръце, написа.
" Като татко на две дребни момчета, които порастват с всеки минал ден, осъзнах какъв брой бързо ще пристигна времето, когато няма да имат потребност да ги повеждам до учебно заведение, до момента в който ги държа крепко за ръцете ",казва Пощаровза това по какъв начин се е родила концепцията за плана. Инициативата се финансира от Национален фонд " Култура " по стратегия " Социално ангажирани изкуства ".
Първата фотография, която прави е на неговия 95-годишен дядо и татко му. " След началото на пандемията взехме решение да предпазим дядо ми, тъй че не можахме да се срещнем съвсем година ", споделя Пощаров.
" В началото на пролетта стопирах пред къща, която беше привлякла интереса ми. Вратата на къщата се отвори и излезе жена, бутаща мъж в инвалидна количка. Жената се приближи до мен, стиснала крепко портрет на млад мъж. " Това беше единственият ни наследник “, сподели тя. " Той умря преди 8 месеца. Съпругът ми би желал да се снима с него ”.
Така Пощаров стартира да прави портрети на други татковци и техните възрастни синове. " След това се трансформира в по-дълго пътешестване, в сравнение с чаках ", споделя Пощаров.
„ От момента, в който пуснем ръката на татко си досега, в който имаме смелостта да я поемем още веднъж, минават десетилетия “, споделя Пощаров.
Портретите са композиция от инцидентни срещи на Пощаров с татковци и синове, до момента в който пътува из България, и авансово уговорени фотосесии. Фотографът постоянно употребява Фейсбук общности, които притеглят интереса му, с цел да се свърже и да попита дали мъжете биха желали да театралничат.
Пощаров споделя, че молбата му мъжете да се заловен за ръце идва като потрес за някои от тях, последван от несръчност, при която синът нормално пръв се отдръпва от от дълго време забравената постъпка.
" Трудно да посегнеш към ръката на татко си, тъй като ние, като мъже, се опитваме да покажем нашата лична версия на себе си “, сподели Пощаров за Свободна Европа.
„ Това е част от играта на израстването “, споделя Пощаров. „ Да излезем пред света и да създадем личната си еднаквост. Но по-късно да се върнем изцяло пораснали и да разпознаем от кое място идваме и кои сме, като част от нещо по-голямо. Това е предизвикателство за всички нас ".
На една от фотосите охранител и синът му в Болярово се хващат за ръце като познати, преди малко сключили бизнес договорка.
През април поредицата на Пощаров получи премията на журито на премиите Lensculture Portrait Awards за 2023 година Сега той желае да разшири плана и отвън България и първата му цел е Грузия.
https://www.instagram.com/p/CkApz3hI4sS/?hl=bg
Намирането на искащи да се сниматне е елементарно и е предизвикателство пред фотографа.
" За мен бащата е нещо, което надвишава персоналния фамилен кръг. Бащата е знак на еднаквост и всички ние по някакъв метод се стремим да изградим тази еднаквост ", споделя Пощаров.
Валерий Пощарове роден през 1986 година в Добрич. Израснал е в семейство на художник и поетеса. Учи живопис в Националното учебно заведение по изкуства във Варна, а по-късно пластични изкуства в Париж.
" Като татко на две дребни момчета, които порастват с всеки минал ден, осъзнах какъв брой бързо ще пристигна времето, когато няма да имат потребност да ги повеждам до учебно заведение, до момента в който ги държа крепко за ръцете ",казва Пощаровза това по какъв начин се е родила концепцията за плана. Инициативата се финансира от Национален фонд " Култура " по стратегия " Социално ангажирани изкуства ".
Първата фотография, която прави е на неговия 95-годишен дядо и татко му. " След началото на пандемията взехме решение да предпазим дядо ми, тъй че не можахме да се срещнем съвсем година ", споделя Пощаров.
" В началото на пролетта стопирах пред къща, която беше привлякла интереса ми. Вратата на къщата се отвори и излезе жена, бутаща мъж в инвалидна количка. Жената се приближи до мен, стиснала крепко портрет на млад мъж. " Това беше единственият ни наследник “, сподели тя. " Той умря преди 8 месеца. Съпругът ми би желал да се снима с него ”.
Така Пощаров стартира да прави портрети на други татковци и техните възрастни синове. " След това се трансформира в по-дълго пътешестване, в сравнение с чаках ", споделя Пощаров.
„ От момента, в който пуснем ръката на татко си досега, в който имаме смелостта да я поемем още веднъж, минават десетилетия “, споделя Пощаров.
Портретите са композиция от инцидентни срещи на Пощаров с татковци и синове, до момента в който пътува из България, и авансово уговорени фотосесии. Фотографът постоянно употребява Фейсбук общности, които притеглят интереса му, с цел да се свърже и да попита дали мъжете биха желали да театралничат.
Пощаров споделя, че молбата му мъжете да се заловен за ръце идва като потрес за някои от тях, последван от несръчност, при която синът нормално пръв се отдръпва от от дълго време забравената постъпка.
" Трудно да посегнеш към ръката на татко си, тъй като ние, като мъже, се опитваме да покажем нашата лична версия на себе си “, сподели Пощаров за Свободна Европа.
„ Това е част от играта на израстването “, споделя Пощаров. „ Да излезем пред света и да създадем личната си еднаквост. Но по-късно да се върнем изцяло пораснали и да разпознаем от кое място идваме и кои сме, като част от нещо по-голямо. Това е предизвикателство за всички нас ".
На една от фотосите охранител и синът му в Болярово се хващат за ръце като познати, преди малко сключили бизнес договорка.
През април поредицата на Пощаров получи премията на журито на премиите Lensculture Portrait Awards за 2023 година Сега той желае да разшири плана и отвън България и първата му цел е Грузия.
https://www.instagram.com/p/CkApz3hI4sS/?hl=bg
Намирането на искащи да се сниматне е елементарно и е предизвикателство пред фотографа.
" За мен бащата е нещо, което надвишава персоналния фамилен кръг. Бащата е знак на еднаквост и всички ние по някакъв метод се стремим да изградим тази еднаквост ", споделя Пощаров.
Валерий Пощарове роден през 1986 година в Добрич. Израснал е в семейство на художник и поетеса. Учи живопис в Националното учебно заведение по изкуства във Варна, а по-късно пластични изкуства в Париж.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ