Баща и син се сдобили с един кон. На следващия

Баща и наследник се сдобили с един кон. На идващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата споделил:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.

Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, глей къв наследник – татко му върви пешком, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
– Бе къв татко бе, детето му върви пешком, пък той язди!

На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
– Нямат благосклонност тия, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и двамата тръгнали пешком, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, глей кви простаци! Кон имат, пешком вървят! Хахаха...

На идващия ден, от терзание какво ли го още го чака, конят взел, че починал.
И бащата рекъл на сина:
– Виждаш ли сине, в случай че слушаш какво приказват хората, ще свършиш като коня!