Как падането на Башар Асад застраши базите на Русия в Сирия
Башар Асад загуби властта в Сирия, само че това не го прави единствения губещ. Големият му съдружник – Русия – рискува да загуби свои стратегически бази в страната. Това може да докара до такава степен, че Москва да няма боен център в Близкия изток, нито елементарен достъп до Африка, където водят война нейни елементи.
Преди девет години групи от големи военни товарни самолети и остаряващи военни кораби започнаха да се придвижват напред-назад из съветските бази. Накрая всички се оказаха в Западна Сирия , а задачата беше ясна – да се затвърди военното наличие на Москва в Близкия изток и да бъде избавен режимът на Башар Асад .
Днес, а ориста на базите е застрашена. Това от своя страна пък заплашва и цялата военна тактика на Москва в Близкия изток и Африка, тъй като точно от тези бази съветски и бойци и наемници тръгваха на своите задачи.
Падането на режима на Асад през уикенда е тектонично събитие за целия район. Намесата на Кремъл в Сирия през 2015 година, която обърка районните сметки, в този момент се прекатурва наново, а Москва се пробва да реши какво да прави по-нататък.
Към 10 декември няма доказани данни за евакуиране на съветските сили от Сирия. Неназован чиновник на Кремъл сподели пред държавната осведомителна организация ТАСС, че Русия е постигнала съглашение за гарантиране на сигурността на военните си активи в страната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли да разяснява пред кореспонденти.
„ Все още е прибързано да обсъждаме. Това обаче ще бъде тематика за разискване с този, който ще дава отговор за Сирия в бъдеще “.
Ето какво би трябвало да знаете за наличието на Русия в Сирия и какво може да последва.
Къде са руснаците в Сирия и за какво са там
Присъствието на Русия в Сирия датира още от руските връзки с бащата на Асад – Хафез Асад през 1971 година То дава извънредно значим актив на Москва – достъп до дълбоководното средиземноморско пристанище Тартус .
Там вниманието на Кремъл отслабва до 2011 година, когато националното въстание прераства в открита революция, заплашваща държавното управление на Асад.
През септември 2015 година съветският президент Владимир Путин подрежда на най-големите съветски експедиционни сили от десетилетия насам, в случай че не и въобще за всички времена, да се разположат в Сирия. На тях им е подредено да поддържат Асад в битката с бунтовниците и екстремистките групи.
В подмяна Сирия дава на Русия 49-годишен достъп до Тартус и военновъздушната база в Хмеймим .
„ Ситуацията беше доста сложна, както от позиция на морала, по този начин и поради изтощението “, сподели военачалник Валерий Герасимов , началник на съветския Генерален щаб в изявление, оповестено през 2017 година „ Липсваха муниции, нужните типове поддръжка, командване. Нашата интервенция стартира и след известно време видяхме първите триумфи “.
В рамките на година следват въздушни удари, които заличават цели градове. Тази акция даде на Герасимов прозвището „ военачалник Армагедон “ поради безмилостните му дейности и хилядите жертви. С помощта на съветските сили, подкрепени от наемници от частната войска „ Вагнер “, сирийската войска получи превъзходство. Стигна се и до конфликти с подкрепяните от Съединени американски щати бунтовници в Източна Сирия.
В пика на съветската интервенция в Сирия през 2017 година, Русия разполага с минимум 6000 бойци и още спомагателни военнослужещи, в това число наемнически сили. Това гласи оценката на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания във Вашингтон.
Не е ясно какъв брой огромен е актуалният съветски контингент на място. По данни на канала в Telegram YeZh в страната са останали общо 7000 военнослужещи.
Къде е пристанището на Русия в топли води
Тартус е трамплин за Русия. Пристанището оказва помощ на Москва да показва своята мощност освен в Сирия и Близкия изток, само че и в Африка и на още други места. След 2015 година Русия употребява постоянно корабите си в Балтийско и Черно море, с цел да доставя пристанището и с цел да транспортира тежко въоръжение и строителна техника.
Капацитетът на пристанището е за цели 11 кораба, в това число такива с нуклеарни мотори. Няколко подводници са влизали и излизали от оборудването и са употребявани за изстрелване на крилати ракети „ Калибър “ по сирийски цели.
Дълбочината на водата в пристанището е побирала и по-големи кораби, в това число постоянно осмивания флагман на съветските военноморски сили – самолетоносача „ Адмирал Кузнецов “ . Той е ситуиран в Източното Средиземноморие сред октомври 2016 година и януари 2017 година Самолетоносачът от години е в ремонт на изсъхнал док без да е ясно дали в миналото отново ще може да действа.
В дните преди завладяването на Дамаск от сирийски размирен групировки, няколко кораба, множеството от които дебаркирали в Тартус, бяха видяни да се насочат към морето. Това подхрани спекулациите, че е в ход евакуация.
На 3 декември Министерството на защитата на Русия разгласява фрагменти на флотилия, която изстрелва ракети, само че добави, че това е по отношение на обучение.
Въздушно превъзходство
Разположени на към 60 км на юг по крайбрежието от Тартус, съветските сили употребяват военновъздушната база Хмеймим . Освен че в нея се намират изтребители и хеликоптери, тя е служи и като дестинация за големи товарни самолети, които транспортират хора и материали в и отвън Сирия.
През 2016-2017 година съветски инженери уголемяват базата като удължават пистите и потенциала за паркиране. През декември 2017 година Путин направи ненадейно посещаване в базата. Тогава той разгласи успеха над сирийските размирен сили, които назова „ терористи “.
„ Ако терористите още веднъж надигнат глава, ще им нанесем такива удари, каквито в никакъв случай не са виждали “, сподели тогава той.
Според всекидневен отчет, оповестен през 2016 година, въздушният флот на Русия в Сирия включва повече от двадесет фронтови бомбардировачи Су-24 и Су-25 и самолети за наземни офанзиви, както и най-малко осем съвременни изтребителя бомбардировачи Су-30 и 12 бойни хеликоптера Ми-24 и Ка-52 .
По оценки на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания от септември 2015 година до януари 2018 година съветските сили са направили повече от 34 000 бойни полета, като Су-24 и Су-30 са служили като съществени ударни самолети.
Руските сили разполагат също по този начин с балистични ракетни системи с дребен обхват „ Искандер-М “. На място е ситуирана и комплицираната система за противовъздушна защита с огромен обхват С-400 дружно със отбрани с дребен обхват като системите „ Панцир “ и „ Тор “. Всички те ще би трябвало да бъдат изнесени по въздух или по море.
През последните дни сателитни фотоси демонстрираха наличието на няколко самолета „ Илюшин Ил-76 “ - тежки товарни самолети, паркирани на пистите в Хмеймим, което подсказва опцията за начало на евакуация.
Предвид количеството оръжия и съоръжение, ситуирани в Сирия, и нежеланието на Москва да ги остави на сирийските бунтовници, ще са нужни десетки полети или морски транспорти, с цел да се изнесе всичко, настояват специалисти.
От Либия до Донбас
Най-доброто пояснение за главозамайващия провал на Асад и неговата войска е неналичието на поддръжка от страна на двамата най-силни съдружници на Дамаск – Иран и Русия. Що се отнася до Русия, обяснението е войната в Украйна, която продължава към този момент 34-ти месец , а краят ѝ не се вижда.
Според западните оценки жертвите на Русия там надвишиха 600 000 души, а стопанската система ѝ работи с мъчителни темпове, защото заводите за защита бързат да се оправят с унищожаването на оръжия и съоръжение в Украйна.
Това значи малко свободен потенциал, както на хора, по този начин и на материали, които да бъдат ориентирани към Сирия.
Кремъл може да реализира съглашение с управлението на бойците, които водят война с Асад, и да резервира достъпа до едното или двете уреди в Сирия. В противоположен случай обаче способността на Русия да показва военна или икономическа мощност ще бъде мощно лимитирана.
Двете уреди бяха основен канал за секрети и очевидни военни доставки в Северна и Централна Африка . Те служеха и като канал за доходи, генерирани в няколко страни, постоянно при съмнителни условия.
Това включва места като Либия , където съветски наемници и нередовни сили се сражаваха дружно с либийския военачалник Халифа Хафтар в офанзивата през 2019 година за завладяване на пристанището в Триполи .
Руските интервенции се разпространиха и в други размирни африкански райони като Централноафриканската република и Нигер . През юли предходната година в Мали съветски наемнически отряд претърпя огромни загуби в борба с бунтовници.
Експерти настояват, че Русия би могла да трансферира някои авиационни интервенции в Либия, на към 1500 км югозападно през Средиземно море. Но ще бъде по-трудно да се пренесат товарни самолети от Русия до Либия, изключително в случай че са натоварени с тежко въоръжение – даже в случай че се одобри, че Русия може да си обезпечи право за прехвръкване от Турция.
Руските военни блогъри показват паника от евентуалната загуба на съветските бази в Сирия.
„ Военното наличие на Русия в района на Близкия изток виси на косъм “, написа Рибар , блогър, обвързван с Министерството на защитата, в обява в Telegram.
„ Почти невероятно е да се изтеглят базите. В най-хубавия случай е допустимо да се изтегля по-голямата част от личния състав, документите и изправните самолети “, написа един от известните блогъри, с псевдоним FighterBomber , в пост в Telegram преди рухването на Асад. „ Част от оборудването, което към момента действа, може да бъде опаковано в сухотоварни и десантни кораби, само че, несъмнено, не всичко. Всичко останало ще остане в базите “.
Преди девет години групи от големи военни товарни самолети и остаряващи военни кораби започнаха да се придвижват напред-назад из съветските бази. Накрая всички се оказаха в Западна Сирия , а задачата беше ясна – да се затвърди военното наличие на Москва в Близкия изток и да бъде избавен режимът на Башар Асад .
Днес, а ориста на базите е застрашена. Това от своя страна пък заплашва и цялата военна тактика на Москва в Близкия изток и Африка, тъй като точно от тези бази съветски и бойци и наемници тръгваха на своите задачи.
Падането на режима на Асад през уикенда е тектонично събитие за целия район. Намесата на Кремъл в Сирия през 2015 година, която обърка районните сметки, в този момент се прекатурва наново, а Москва се пробва да реши какво да прави по-нататък.
Към 10 декември няма доказани данни за евакуиране на съветските сили от Сирия. Неназован чиновник на Кремъл сподели пред държавната осведомителна организация ТАСС, че Русия е постигнала съглашение за гарантиране на сигурността на военните си активи в страната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли да разяснява пред кореспонденти.
„ Все още е прибързано да обсъждаме. Това обаче ще бъде тематика за разискване с този, който ще дава отговор за Сирия в бъдеще “.
Ето какво би трябвало да знаете за наличието на Русия в Сирия и какво може да последва.
Къде са руснаците в Сирия и за какво са там
Присъствието на Русия в Сирия датира още от руските връзки с бащата на Асад – Хафез Асад през 1971 година То дава извънредно значим актив на Москва – достъп до дълбоководното средиземноморско пристанище Тартус .
Там вниманието на Кремъл отслабва до 2011 година, когато националното въстание прераства в открита революция, заплашваща държавното управление на Асад.
През септември 2015 година съветският президент Владимир Путин подрежда на най-големите съветски експедиционни сили от десетилетия насам, в случай че не и въобще за всички времена, да се разположат в Сирия. На тях им е подредено да поддържат Асад в битката с бунтовниците и екстремистките групи.
В подмяна Сирия дава на Русия 49-годишен достъп до Тартус и военновъздушната база в Хмеймим .
„ Ситуацията беше доста сложна, както от позиция на морала, по този начин и поради изтощението “, сподели военачалник Валерий Герасимов , началник на съветския Генерален щаб в изявление, оповестено през 2017 година „ Липсваха муниции, нужните типове поддръжка, командване. Нашата интервенция стартира и след известно време видяхме първите триумфи “.
В рамките на година следват въздушни удари, които заличават цели градове. Тази акция даде на Герасимов прозвището „ военачалник Армагедон “ поради безмилостните му дейности и хилядите жертви. С помощта на съветските сили, подкрепени от наемници от частната войска „ Вагнер “, сирийската войска получи превъзходство. Стигна се и до конфликти с подкрепяните от Съединени американски щати бунтовници в Източна Сирия.
В пика на съветската интервенция в Сирия през 2017 година, Русия разполага с минимум 6000 бойци и още спомагателни военнослужещи, в това число наемнически сили. Това гласи оценката на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания във Вашингтон.
Не е ясно какъв брой огромен е актуалният съветски контингент на място. По данни на канала в Telegram YeZh в страната са останали общо 7000 военнослужещи.
Къде е пристанището на Русия в топли води
Тартус е трамплин за Русия. Пристанището оказва помощ на Москва да показва своята мощност освен в Сирия и Близкия изток, само че и в Африка и на още други места. След 2015 година Русия употребява постоянно корабите си в Балтийско и Черно море, с цел да доставя пристанището и с цел да транспортира тежко въоръжение и строителна техника.
Капацитетът на пристанището е за цели 11 кораба, в това число такива с нуклеарни мотори. Няколко подводници са влизали и излизали от оборудването и са употребявани за изстрелване на крилати ракети „ Калибър “ по сирийски цели.
Дълбочината на водата в пристанището е побирала и по-големи кораби, в това число постоянно осмивания флагман на съветските военноморски сили – самолетоносача „ Адмирал Кузнецов “ . Той е ситуиран в Източното Средиземноморие сред октомври 2016 година и януари 2017 година Самолетоносачът от години е в ремонт на изсъхнал док без да е ясно дали в миналото отново ще може да действа.
В дните преди завладяването на Дамаск от сирийски размирен групировки, няколко кораба, множеството от които дебаркирали в Тартус, бяха видяни да се насочат към морето. Това подхрани спекулациите, че е в ход евакуация.
На 3 декември Министерството на защитата на Русия разгласява фрагменти на флотилия, която изстрелва ракети, само че добави, че това е по отношение на обучение.
Въздушно превъзходство
Разположени на към 60 км на юг по крайбрежието от Тартус, съветските сили употребяват военновъздушната база Хмеймим . Освен че в нея се намират изтребители и хеликоптери, тя е служи и като дестинация за големи товарни самолети, които транспортират хора и материали в и отвън Сирия.
През 2016-2017 година съветски инженери уголемяват базата като удължават пистите и потенциала за паркиране. През декември 2017 година Путин направи ненадейно посещаване в базата. Тогава той разгласи успеха над сирийските размирен сили, които назова „ терористи “.
„ Ако терористите още веднъж надигнат глава, ще им нанесем такива удари, каквито в никакъв случай не са виждали “, сподели тогава той.
Според всекидневен отчет, оповестен през 2016 година, въздушният флот на Русия в Сирия включва повече от двадесет фронтови бомбардировачи Су-24 и Су-25 и самолети за наземни офанзиви, както и най-малко осем съвременни изтребителя бомбардировачи Су-30 и 12 бойни хеликоптера Ми-24 и Ка-52 .
По оценки на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания от септември 2015 година до януари 2018 година съветските сили са направили повече от 34 000 бойни полета, като Су-24 и Су-30 са служили като съществени ударни самолети.
Руските сили разполагат също по този начин с балистични ракетни системи с дребен обхват „ Искандер-М “. На място е ситуирана и комплицираната система за противовъздушна защита с огромен обхват С-400 дружно със отбрани с дребен обхват като системите „ Панцир “ и „ Тор “. Всички те ще би трябвало да бъдат изнесени по въздух или по море.
През последните дни сателитни фотоси демонстрираха наличието на няколко самолета „ Илюшин Ил-76 “ - тежки товарни самолети, паркирани на пистите в Хмеймим, което подсказва опцията за начало на евакуация.
Предвид количеството оръжия и съоръжение, ситуирани в Сирия, и нежеланието на Москва да ги остави на сирийските бунтовници, ще са нужни десетки полети или морски транспорти, с цел да се изнесе всичко, настояват специалисти.
От Либия до Донбас
Най-доброто пояснение за главозамайващия провал на Асад и неговата войска е неналичието на поддръжка от страна на двамата най-силни съдружници на Дамаск – Иран и Русия. Що се отнася до Русия, обяснението е войната в Украйна, която продължава към този момент 34-ти месец , а краят ѝ не се вижда.
Според западните оценки жертвите на Русия там надвишиха 600 000 души, а стопанската система ѝ работи с мъчителни темпове, защото заводите за защита бързат да се оправят с унищожаването на оръжия и съоръжение в Украйна.
Това значи малко свободен потенциал, както на хора, по този начин и на материали, които да бъдат ориентирани към Сирия.
Кремъл може да реализира съглашение с управлението на бойците, които водят война с Асад, и да резервира достъпа до едното или двете уреди в Сирия. В противоположен случай обаче способността на Русия да показва военна или икономическа мощност ще бъде мощно лимитирана.
Двете уреди бяха основен канал за секрети и очевидни военни доставки в Северна и Централна Африка . Те служеха и като канал за доходи, генерирани в няколко страни, постоянно при съмнителни условия.
Това включва места като Либия , където съветски наемници и нередовни сили се сражаваха дружно с либийския военачалник Халифа Хафтар в офанзивата през 2019 година за завладяване на пристанището в Триполи .
Руските интервенции се разпространиха и в други размирни африкански райони като Централноафриканската република и Нигер . През юли предходната година в Мали съветски наемнически отряд претърпя огромни загуби в борба с бунтовници.
Експерти настояват, че Русия би могла да трансферира някои авиационни интервенции в Либия, на към 1500 км югозападно през Средиземно море. Но ще бъде по-трудно да се пренесат товарни самолети от Русия до Либия, изключително в случай че са натоварени с тежко въоръжение – даже в случай че се одобри, че Русия може да си обезпечи право за прехвръкване от Турция.
Руските военни блогъри показват паника от евентуалната загуба на съветските бази в Сирия.
„ Военното наличие на Русия в района на Близкия изток виси на косъм “, написа Рибар , блогър, обвързван с Министерството на защитата, в обява в Telegram.
„ Почти невероятно е да се изтеглят базите. В най-хубавия случай е допустимо да се изтегля по-голямата част от личния състав, документите и изправните самолети “, написа един от известните блогъри, с псевдоним FighterBomber , в пост в Telegram преди рухването на Асад. „ Част от оборудването, което към момента действа, може да бъде опаковано в сухотоварни и десантни кораби, само че, несъмнено, не всичко. Всичко останало ще остане в базите “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ