Асад - поредната жертва на Арабската пролет. Но какво ще стане с Ал Джаулани
Башар Асад се трансформира в следващата жертва на Арабската пролет, почнала през 2011 година Но кои бяха другите властнически водачи, отстранени по подобен метод. Това се напомня в информация на Франс прес.
Зин ал Абидин бен Алин
Тунизийският президент беше първият, който падна от власт вследствие на Арабската пролет. Идвайки на власт 7 ноември 1987 година Бен Али беше породил очаквания за смяна в Тунис. Той наследи поста от Хабиб Бургиба, който разгласи за неспособен за осъществяване на президентските отговорности. През годините обаче нещата в Тунис не се трансформираха и фамилията на Бен Али пое контрола върху цели сектори в стопанската система. В края на 2010 година в страната избухна национално неодобрение, като последователно то обхвана огромните градове в източната част на Тунис. След огромен митинг на 14 януари в столицата Бен Али напусна страната с вярата, че може да се върне и да поеме още веднъж надзор върху нещата. Това по този начин и не се случи и той умря в заточение в Саудитска Арабия през септември 2019 година
Муамар Кадафи
Водач на либийската гражданска война от септември 1969, Муамар Кадафи се задържа 42 години на власт, прокарвайки концепцията за арабското единение, употребявайки изобилните петролни запаси на Либия, с цел да поддържа военни режими в другарски страни и политически придвижвания по света, по-специално Ирландската републиканска войска. В самата Либия той наложи една неповторима по рода си политическа система, при която той твърдеше, че сънародниците му ръководят сами страната. Но в действителност вместо директна народна власт по време на четирите му десетилетия на власт той извърши издевателства против опозицията и народа.
Режимът на Кадафи бе упрекнат в присъединяване в самолетните атентати в Локърби през декември 1988 и в пустинята Тенере в Нигер през септември 1989 година, в които починаха стотици хора и поради които Либия беше сложена под петролно ембарго и трябваше да заплати компенсации на околните на починалите. Когато народът на Либия се подвигна на протест против Кадафи, НАТО се намеси и някогашният водач избяга от столицата, само че в последна сметка попадна в ръцете на бунтовниците и през октомври 2011 година беше погубен при неизяснени условия.
Хосни Мубарак
Вицепрезидентът Хосни Мубарак стана президент на Египет през 1981 година след убийството не предшественика му Ануар Садат и остана отпред на страната 30 години. Той беше бойкотиран от арабските страни поради подписания мир с Израел през 1979 година През президентството му страната има и стопански компликации и претърпява принуждение от страна на радикални ислямисти.
Мубарак неведнъж е обрисуван като оцеляващ в сложни обстановки. Но през януари народът въстана против него на фона на съмнения, че той се готви да отстъпи властта на сина си Аля и да сътвори по този метод една династична република по образеца на Сирия. В последна сметка Мубарак бе зарязан от армията, от която произлиза, и се отхвърли от властта месец по-късно. После беше съден поради гибелта на протестиращи и за корупция. Пратен беше в пандиза. Оневинен беше през 2017 година и умря през февруари 2020 година
Абдула Салех
Президентът на Йемен имаше навика да споделя, че оня, който ръководи страната, наподобява на човек, танцуващ върху главите на пепелянки. Абдула Салех притежаваше изострен политически усет и ръководи Йемен в продължение на 33 години. Той съумя да оцелее при няколко шиитски протеста и в революция, последвала проваления опит за обединяване на севера и на юга в страната. През 2011 година обаче народът оспори ръководството му и той съобщи властта с отвращение на заместника си Абд Рабу Мансур Хади. Но Салех направи всичко допустимо да се вкопчи във властта, включително и да се съюзи с йеменските шиитски бунтовници хуси, които бяха негови съперници едно време и които в последна сметка го убиха през декември 2017 година
Омар Башир
Военният Омар Башир завзе властта в Судан през 1989 година, преди да бъде свален с прелом през 2019 година от армията след национални митинги. Той беше на власт в продължение на 30 години, съюзявайки се или късайки връзки с локални ислямисти. Издирван е от Международния углавен съд от 2010 година по обвинявания в геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения поради спора в Дарфур. В Судан Омар Башир е съден за корупция и е в пандиза, до момента в който страната потъна в революция от 2023 година, когато в противоборство влязоха двама генерали, оспорващи си властта.
Абу Мохамед ал Джаулани
Истинското му име е Ахмед аш Шарех. Роден е през 1982 година, израснал е в Мазе, изящен квартал на Дамаск. Потомък е на заможно семейство. Учи медицина.
От 2011 г,., когато стартира войната в Сирия влиза в редиците на джихадистите. Оглавява организацията " Хаят Тахрир аш Шам ", която едно време беше клон на " Ал Каида " в Сирия и чиято цел беше свалянето на Асад. От 2016 година скъсва с " Ал Каида " и стартира да се показва като сдържан, без да успее да убеди в това анализаторите или западните столици, които категоризират неговата организация като терористична група. Според френския анализатор Тома Пиере, който е експерт по ислямизма в Сирия, Ал Джаулани е коренен прагматик.
През 2021 година в изявление за американското радио Пи Би Ес Ал Джаулани описа, че военното му название идва от това, че фамилията му произлиза от Голанските възвишения, които на арабски са Ал Джаулан. Тогава той споделя, че дядо му е бил изместен от този регион през 1967 година, когато Израел окупира огромна част от него.
Още след 11 септември 2001 година при Ал Джаулани се следят първи признаци на радикализиране. След американската инвазия на Ирак през 2003 година той отпътува да се бие там против американските военни. Присъединява се към " Ал Каида в Ирак ", след това е хванат и пратен за пет години в пандиза.
След началото на протеста против Асад се връща в Сирия, с цел да сътвори " Фронта ан Нусра ", който след това се преобразува в " Хаят Тахрир аш Шам " и локален клон на " Ал Каида ". През 2014 година се опълчва на " Ислямска страна ".
Привържениците му го разказват като реалист, а съперниците му като опортюнист. През 2015 година той споделя, че няма да подхваща офанзиви против Запада, обратно на " Ислямска страна ". Когато взема решение да скъса с " Ал Каида " през 2016 година споделя, че го прави, с цел да лиши интернационалната общественост от мотив да нападна неговата организация.
През 2017 година основава гражданска администрация в Северна Сирия и умножава и жестовете на благосклонност към християните от провинция Идлиб, която неговите хора управляват от две години. Но там групировката му е упрекната от поданици и правозащитници в издевателства, които съгласно Организация на обединените нации могат да бъдат оприличени на военни закононарушения.
Сега той приканва бойците си да запазят сигурността в освободените региони. Според анализатори колкото по-малко сирийците и интернационалната общественост се опасяват от Ал Джаулани, толкоз повече той ще наподобява като виновен водач, в сравнение с като екстремист и джихадист.
Но не трябва да се не помни, че в този момент той приказва, каквото би трябвало да се каже, само че сигурно не е изцяло откровен и не трябва да се не помни от кое място произлиза той, предизвестява откривателят Арон Лунд, визирайки твърдото фундаменталистко минало на Ал Джаулани.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Зин ал Абидин бен Алин
Тунизийският президент беше първият, който падна от власт вследствие на Арабската пролет. Идвайки на власт 7 ноември 1987 година Бен Али беше породил очаквания за смяна в Тунис. Той наследи поста от Хабиб Бургиба, който разгласи за неспособен за осъществяване на президентските отговорности. През годините обаче нещата в Тунис не се трансформираха и фамилията на Бен Али пое контрола върху цели сектори в стопанската система. В края на 2010 година в страната избухна национално неодобрение, като последователно то обхвана огромните градове в източната част на Тунис. След огромен митинг на 14 януари в столицата Бен Али напусна страната с вярата, че може да се върне и да поеме още веднъж надзор върху нещата. Това по този начин и не се случи и той умря в заточение в Саудитска Арабия през септември 2019 година
Муамар Кадафи
Водач на либийската гражданска война от септември 1969, Муамар Кадафи се задържа 42 години на власт, прокарвайки концепцията за арабското единение, употребявайки изобилните петролни запаси на Либия, с цел да поддържа военни режими в другарски страни и политически придвижвания по света, по-специално Ирландската републиканска войска. В самата Либия той наложи една неповторима по рода си политическа система, при която той твърдеше, че сънародниците му ръководят сами страната. Но в действителност вместо директна народна власт по време на четирите му десетилетия на власт той извърши издевателства против опозицията и народа.
Режимът на Кадафи бе упрекнат в присъединяване в самолетните атентати в Локърби през декември 1988 и в пустинята Тенере в Нигер през септември 1989 година, в които починаха стотици хора и поради които Либия беше сложена под петролно ембарго и трябваше да заплати компенсации на околните на починалите. Когато народът на Либия се подвигна на протест против Кадафи, НАТО се намеси и някогашният водач избяга от столицата, само че в последна сметка попадна в ръцете на бунтовниците и през октомври 2011 година беше погубен при неизяснени условия.
Хосни Мубарак
Вицепрезидентът Хосни Мубарак стана президент на Египет през 1981 година след убийството не предшественика му Ануар Садат и остана отпред на страната 30 години. Той беше бойкотиран от арабските страни поради подписания мир с Израел през 1979 година През президентството му страната има и стопански компликации и претърпява принуждение от страна на радикални ислямисти.
Мубарак неведнъж е обрисуван като оцеляващ в сложни обстановки. Но през януари народът въстана против него на фона на съмнения, че той се готви да отстъпи властта на сина си Аля и да сътвори по този метод една династична република по образеца на Сирия. В последна сметка Мубарак бе зарязан от армията, от която произлиза, и се отхвърли от властта месец по-късно. После беше съден поради гибелта на протестиращи и за корупция. Пратен беше в пандиза. Оневинен беше през 2017 година и умря през февруари 2020 година
Абдула Салех
Президентът на Йемен имаше навика да споделя, че оня, който ръководи страната, наподобява на човек, танцуващ върху главите на пепелянки. Абдула Салех притежаваше изострен политически усет и ръководи Йемен в продължение на 33 години. Той съумя да оцелее при няколко шиитски протеста и в революция, последвала проваления опит за обединяване на севера и на юга в страната. През 2011 година обаче народът оспори ръководството му и той съобщи властта с отвращение на заместника си Абд Рабу Мансур Хади. Но Салех направи всичко допустимо да се вкопчи във властта, включително и да се съюзи с йеменските шиитски бунтовници хуси, които бяха негови съперници едно време и които в последна сметка го убиха през декември 2017 година
Омар Башир
Военният Омар Башир завзе властта в Судан през 1989 година, преди да бъде свален с прелом през 2019 година от армията след национални митинги. Той беше на власт в продължение на 30 години, съюзявайки се или късайки връзки с локални ислямисти. Издирван е от Международния углавен съд от 2010 година по обвинявания в геноцид, закононарушения против човечеството и военни закононарушения поради спора в Дарфур. В Судан Омар Башир е съден за корупция и е в пандиза, до момента в който страната потъна в революция от 2023 година, когато в противоборство влязоха двама генерали, оспорващи си властта.
Абу Мохамед ал Джаулани
Истинското му име е Ахмед аш Шарех. Роден е през 1982 година, израснал е в Мазе, изящен квартал на Дамаск. Потомък е на заможно семейство. Учи медицина.
От 2011 г,., когато стартира войната в Сирия влиза в редиците на джихадистите. Оглавява организацията " Хаят Тахрир аш Шам ", която едно време беше клон на " Ал Каида " в Сирия и чиято цел беше свалянето на Асад. От 2016 година скъсва с " Ал Каида " и стартира да се показва като сдържан, без да успее да убеди в това анализаторите или западните столици, които категоризират неговата организация като терористична група. Според френския анализатор Тома Пиере, който е експерт по ислямизма в Сирия, Ал Джаулани е коренен прагматик.
През 2021 година в изявление за американското радио Пи Би Ес Ал Джаулани описа, че военното му название идва от това, че фамилията му произлиза от Голанските възвишения, които на арабски са Ал Джаулан. Тогава той споделя, че дядо му е бил изместен от този регион през 1967 година, когато Израел окупира огромна част от него.
Още след 11 септември 2001 година при Ал Джаулани се следят първи признаци на радикализиране. След американската инвазия на Ирак през 2003 година той отпътува да се бие там против американските военни. Присъединява се към " Ал Каида в Ирак ", след това е хванат и пратен за пет години в пандиза.
След началото на протеста против Асад се връща в Сирия, с цел да сътвори " Фронта ан Нусра ", който след това се преобразува в " Хаят Тахрир аш Шам " и локален клон на " Ал Каида ". През 2014 година се опълчва на " Ислямска страна ".
Привържениците му го разказват като реалист, а съперниците му като опортюнист. През 2015 година той споделя, че няма да подхваща офанзиви против Запада, обратно на " Ислямска страна ". Когато взема решение да скъса с " Ал Каида " през 2016 година споделя, че го прави, с цел да лиши интернационалната общественост от мотив да нападна неговата организация.
През 2017 година основава гражданска администрация в Северна Сирия и умножава и жестовете на благосклонност към християните от провинция Идлиб, която неговите хора управляват от две години. Но там групировката му е упрекната от поданици и правозащитници в издевателства, които съгласно Организация на обединените нации могат да бъдат оприличени на военни закононарушения.
Сега той приканва бойците си да запазят сигурността в освободените региони. Според анализатори колкото по-малко сирийците и интернационалната общественост се опасяват от Ал Джаулани, толкоз повече той ще наподобява като виновен водач, в сравнение с като екстремист и джихадист.
Но не трябва да се не помни, че в този момент той приказва, каквото би трябвало да се каже, само че сигурно не е изцяло откровен и не трябва да се не помни от кое място произлиза той, предизвестява откривателят Арон Лунд, визирайки твърдото фундаменталистко минало на Ал Джаулани.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ