Изкуственият интелект подобрява едно, влошава друго
Бързото нахлуване на AI крие риск от генериране на некачествено наличие
(снимка: CC0 Public Domain)
Постоянно текат разногласия за изгодите и вредата от изкуствения разсъдък. Според фанатичните поддръжници на технологията, AI носи единствено изгоди, до момента в който крайните скептици виждат единствено вредите. Истината, както нормално, е по средата.
Британски учени се пробваха да оценят степента на въздействие на изкуствения разсъдък върху творчеството и получиха смесени резултати. Оказва се, че AI може да увеличи самостоятелните креативен качества на човек, само че в същото време понижава междинното качество на генерираното наличие като цяло.
Експеримент с къс роман
Изследването, за което споделя TechCrunch, е извършено от Анил Доши от Университетския лицей в Лондон и Оливър Хаузър от Университета на Ексетър. В опита няколкостотин души са помолени да напишат къс роман, подобаващ за необятна аудитория, с дължина към осем фрази.
Доброволците са разграничени на три групи: участниците от първата пишат историите сами; участниците от втората могат да създадат една поръчка към GPT-4 с колкото желаят дълъг отговор; участниците от третата група могат да изпратят до пет поръчки до невронната мрежа в търсене на източник на ентусиазъм.
След това доброволците правят оценка историите съгласно три критерия: оригиналност, стойност (т.е. вероятността за публикуване) и прочувствен резултат.
Преди да стартират работа, те са помолени да изпълнят къса задача, с цел да оценят авансово своята креативност. Самостоятелните работи на хората с ниско равнище на креативност предстоящо получават най-ниски резултати по всички критерии. С една концепция, препоръчана от AI, техните резултати се усилват по всеки критерий; когато има избор от пет разновидността, оценките са още по-високи.
За доброволците, чието в началото равнище на креативност е високо, присъединяване на AI не оказва помощ по никакъв метод – от време на време поради това рейтингите им даже понижават.
Но откривателите не стопират дотук. Използвайки OpenAI API, те се пробват да оценят до каква степен всяка история е сходна с други творби в своята категория: човешко авторство, една или пет поръчки към AI. Оказва се, че присъединяване на AI в креативния развой приближава историята до междинната категория. Разликата варира от 9% до 10%, т.е. текстовете не са копирани един от различен.
Изводи от изследването
Учените стигат до заключението, че изкуственият разсъдък способства за растежа на самостоятелната креативност и в това време основава опасност от загуба на групова оригиналност.
Това отразява опасенията по отношение на качеството на материалите в актуалното изкуство и интернет: наличието на наличие, генерирано от AI, нараства, а с него се образоват други AI модели – по този начин се образува самоподдържащ се цикъл от скучни текстове и фотоси.
Генеративният изкуствен интелект прониква в съвсем всяка област и сходни проучвания са значим коректив на изказванията за безгранична креативност и нова епоха с музика и филми, генерирани от AI. Авторите признават, че до момента в който работата им обгръща изцяло нова област, предметът на проучването е значително стеснен до къси разкази с дължина осем фрази.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ