Тома Биков: НС приключи бързо поради политическата неграмотност и липсата на стратегическа цел
Бързият завършек на 47-ото национално заседание задълбочи политическата рецесия, в която се намира страната от пролетта на предходната година. Сам по себе си, фактът, че този парламент беше привършен на седмия месец от учредяването си, приказва задоволително за ниската му политическа успеваемост. Добре би било да си дадем сметка за аргументите, които трансфораха 47-ото Народно заседание в несполучливо и да не се успокояваме с мантри от вида на „ смяната се случва мъчно ” и „ това е единствено дребна крачка към огромната смяна ”. Това се показва в разбор на Тома Биков, народен представител от ГЕРБ в 47 Народно събрание за БГНЕС.
На първо място, още в първите си дни този парламент загуби главната си цел, а тя беше трайно решение на политическата рецесия и стабилизиране на политическата система. Единствено постигането на тази цел гарантираше, че ръководството последователно ще стартира да взема решение останалите рецесии и ще стартира да дава отговор на провокациите пред българското общество. Вместо да се опита да успокои пристрастеностите и даже да приобщи опозицията към взимането на стратегически решения, ръководещото болшинство даде явен знак за некомпетентност като за пръв път в новата ни история, остави опозиционните партии без нито едно председателско място в парламентарните комисии. Това не беше някаква тактика, а проява на политическа неначетеност и липса на каквато и да било политическа просвета. Голяма част от депутатите от ръководещото болшинство, по този начин и не схванаха, че председателските места в комисиите не са нито пагони, нито институционални декорации, а опция да споделиш отговорността за ръководството, с хора и партии, които другояче не харесваш. Вместо това, парламентарните групи на ръководещите партии, взеха решение да изолират тотално опозицията, като без да знаят поеха сами цялата отговорност за ръководството в обстановка, която изискваше шерване на отговорността.
Отделям толкоз внимание на председателските места в парламентарните комисии, тъй като първият извод, който би трябвало да си създадем е, че решаването на една политическа рецесия се случва на първо място в Народното събрание и изисква най-малко минимална политическа просветеност. И би трябвало да знаем, че за тежкия недостиг на политическа просветеност в лагера на към този момент някогашните ръководещи, нямат виновност нито опозицията, нито мафията, нито интернационалното състояние. Вина имат най-много водачите на четирите обединения, които до един си мислеха, че ръководството е наслаждение, което може да се случва апропо.
Вторият признак за неефективност на 47-ото национално заседание е скромната му законодателна активност. За това огромна виновност носи и държавното управление на Кирил Петков, което по този начин и не влезе в естествен темп на работа във връзка с предложенията за законодателни промени. Като изключим закона за бюджета, единственият закон, който имаше някаква относителна значимост беше обвързван със закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Няколко месеца след този „ величествен триумф ”, Конституционният съд разгласи за противоконституционни част от текстовете на признатия закон. Това приказва задоволително за качеството на работа в Министерството на правораздаването, което беше вносител. Решението на Конституционния съд беше и отзив за юридическата мисъл в ръководещото болшинство, което в зала, с лозунги и мантри защитаваше противоконституционните текстове. Впрочем, към това би трябвало да се прибави и противоконституционния избор на ръководител на КЕВР. Решение, което за малко не блокира изцяло така и така намиращата се в тежко положение енергетика. Извън тези по известни проблеми, в Народното събрание на практика липсваше законодателна активност. Последното значи, че в случай че е имало някаква смяна, то тя е била единствено на думи. Защото в случай че в действителност имаше каквито и да било промени, то трябваше да има и редица признати закони. Към законодателната активност само можем да прибавим актуализацията на бюджета, при която финансовият министър Асен Василев беше неодобрен и тя беше написана и призната от опозицията. Подобен феномен се случи за пръв път в новата ни демократична история.
Третият признак за неадекватността на последния парламент се вижда във обстоятелството, че ръководещото болшинство, по този начин и не съумя да се сплоти към нито една стратегическа тематика. Като се стартира от декларацията за войната в Украйна, мине се през приемането на френското предложение за започване на договаряния сред Европейски Съюз и Република Северна Македония и Албания и се стигне до модернизацията на българската войска, стратегическите решения бяха одобрявани благодарение на опозиционните ГЕРБ и Движение за права и свободи и макар волята на ръководещата Българска социалистическа партия, а от време на време на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Този факт демонстрира, че обединението е била конструирана само върху настоящата политическа обстановка към декември 2021 година и е оставила отвън себе си каквито и да било идейни и трайни сходства сред съдружните сътрудници. Казано в резюме – сътрудниците се бяха разбрали, какво ще вършат през днешния ден, само че не се бяха разбрали, какво ще вършат на следващия ден. И когато на следващия ден стана през днешния ден, управническата формула се пропука и се срина за няколко дни.
Тези заключения са значими, тъй като по всичко проличава, че огромна част от партиите, които участваха в този зрелищен неуспех, явно не си дават сметка за него. Да отчиташ триумфи, откакто си паднал на седмия месец, значи, че не си в положение да правиш разлика сред победа и загуба. Изграждането на подправени структури от пояснения за личните ти неуспехи, които включват скрит план на мафията, на Путин и на дежурните ГЕРБ и Движение за права и свободи, а изключват каквито и да било лични неточности и дефекти, допускат липса на обикновена самокритичност и самоосъзнаване. Последното не води към никакъв оптимизъм във връзка с държанието на някои субекти и в идващия парламент. Подобен метод и неосъзнаване на личните провали, демонстрира генерална несериозност, неспособност за комплицирано мислене и въобще цялостна политическа неопитност. Едва ли тези дефицити, които при избрани политически субекти стартират да се трансформират от спорадични в хронични, могат да бъдат преодоляни в границите на предизборната акция.
Ако има добра вест, то тя е, че политическата логичност и разпоредбите на политиката са безотказни – те изхвърлят от властта всеки, който не е квалифициран и не се преценява с тях. Единственото, което ни остава е да се надяваме, че в 48-ото национално заседание ще има сериозна маса от готови хора, които да зададат грамотна формула на ръководство, която да постави завършек на политическата неустойчивост и да стартира да взема решение големите проблеми пред българското общество.
На първо място, още в първите си дни този парламент загуби главната си цел, а тя беше трайно решение на политическата рецесия и стабилизиране на политическата система. Единствено постигането на тази цел гарантираше, че ръководството последователно ще стартира да взема решение останалите рецесии и ще стартира да дава отговор на провокациите пред българското общество. Вместо да се опита да успокои пристрастеностите и даже да приобщи опозицията към взимането на стратегически решения, ръководещото болшинство даде явен знак за некомпетентност като за пръв път в новата ни история, остави опозиционните партии без нито едно председателско място в парламентарните комисии. Това не беше някаква тактика, а проява на политическа неначетеност и липса на каквато и да било политическа просвета. Голяма част от депутатите от ръководещото болшинство, по този начин и не схванаха, че председателските места в комисиите не са нито пагони, нито институционални декорации, а опция да споделиш отговорността за ръководството, с хора и партии, които другояче не харесваш. Вместо това, парламентарните групи на ръководещите партии, взеха решение да изолират тотално опозицията, като без да знаят поеха сами цялата отговорност за ръководството в обстановка, която изискваше шерване на отговорността.
Отделям толкоз внимание на председателските места в парламентарните комисии, тъй като първият извод, който би трябвало да си създадем е, че решаването на една политическа рецесия се случва на първо място в Народното събрание и изисква най-малко минимална политическа просветеност. И би трябвало да знаем, че за тежкия недостиг на политическа просветеност в лагера на към този момент някогашните ръководещи, нямат виновност нито опозицията, нито мафията, нито интернационалното състояние. Вина имат най-много водачите на четирите обединения, които до един си мислеха, че ръководството е наслаждение, което може да се случва апропо.
Вторият признак за неефективност на 47-ото национално заседание е скромната му законодателна активност. За това огромна виновност носи и държавното управление на Кирил Петков, което по този начин и не влезе в естествен темп на работа във връзка с предложенията за законодателни промени. Като изключим закона за бюджета, единственият закон, който имаше някаква относителна значимост беше обвързван със закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Няколко месеца след този „ величествен триумф ”, Конституционният съд разгласи за противоконституционни част от текстовете на признатия закон. Това приказва задоволително за качеството на работа в Министерството на правораздаването, което беше вносител. Решението на Конституционния съд беше и отзив за юридическата мисъл в ръководещото болшинство, което в зала, с лозунги и мантри защитаваше противоконституционните текстове. Впрочем, към това би трябвало да се прибави и противоконституционния избор на ръководител на КЕВР. Решение, което за малко не блокира изцяло така и така намиращата се в тежко положение енергетика. Извън тези по известни проблеми, в Народното събрание на практика липсваше законодателна активност. Последното значи, че в случай че е имало някаква смяна, то тя е била единствено на думи. Защото в случай че в действителност имаше каквито и да било промени, то трябваше да има и редица признати закони. Към законодателната активност само можем да прибавим актуализацията на бюджета, при която финансовият министър Асен Василев беше неодобрен и тя беше написана и призната от опозицията. Подобен феномен се случи за пръв път в новата ни демократична история.
Третият признак за неадекватността на последния парламент се вижда във обстоятелството, че ръководещото болшинство, по този начин и не съумя да се сплоти към нито една стратегическа тематика. Като се стартира от декларацията за войната в Украйна, мине се през приемането на френското предложение за започване на договаряния сред Европейски Съюз и Република Северна Македония и Албания и се стигне до модернизацията на българската войска, стратегическите решения бяха одобрявани благодарение на опозиционните ГЕРБ и Движение за права и свободи и макар волята на ръководещата Българска социалистическа партия, а от време на време на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Този факт демонстрира, че обединението е била конструирана само върху настоящата политическа обстановка към декември 2021 година и е оставила отвън себе си каквито и да било идейни и трайни сходства сред съдружните сътрудници. Казано в резюме – сътрудниците се бяха разбрали, какво ще вършат през днешния ден, само че не се бяха разбрали, какво ще вършат на следващия ден. И когато на следващия ден стана през днешния ден, управническата формула се пропука и се срина за няколко дни.
Тези заключения са значими, тъй като по всичко проличава, че огромна част от партиите, които участваха в този зрелищен неуспех, явно не си дават сметка за него. Да отчиташ триумфи, откакто си паднал на седмия месец, значи, че не си в положение да правиш разлика сред победа и загуба. Изграждането на подправени структури от пояснения за личните ти неуспехи, които включват скрит план на мафията, на Путин и на дежурните ГЕРБ и Движение за права и свободи, а изключват каквито и да било лични неточности и дефекти, допускат липса на обикновена самокритичност и самоосъзнаване. Последното не води към никакъв оптимизъм във връзка с държанието на някои субекти и в идващия парламент. Подобен метод и неосъзнаване на личните провали, демонстрира генерална несериозност, неспособност за комплицирано мислене и въобще цялостна политическа неопитност. Едва ли тези дефицити, които при избрани политически субекти стартират да се трансформират от спорадични в хронични, могат да бъдат преодоляни в границите на предизборната акция.
Ако има добра вест, то тя е, че политическата логичност и разпоредбите на политиката са безотказни – те изхвърлят от властта всеки, който не е квалифициран и не се преценява с тях. Единственото, което ни остава е да се надяваме, че в 48-ото национално заседание ще има сериозна маса от готови хора, които да зададат грамотна формула на ръководство, която да постави завършек на политическата неустойчивост и да стартира да взема решение големите проблеми пред българското общество.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ