Бързите кредити през 2025 г. – факти и информираност
Бързите заеми се трансфораха в естествено продължение на цифровия живот – с няколко клика потребителят получава средства по сметката си. Днес към този момент всеки четвърти българин е употребил най-малко един път услугите на небанкова финансова институция, демонстрира изследване на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Над 90 % изплащат задължението си в границите на една година, само че при останалите бавенето бързо прераства в серпантина от такси и колекторски практики.
Размерът на портфейла в бранша е 4,329 милиарда лева (3,3 % от БВП) към края на III трим. 2024 година, а годишният растеж е 18 %. Най-големият дял – близо три милиарда – са заеми с матуритет над пет години, което демонстрира, че “бърз ” към този момент не постоянно значи “краткосрочен ”.
Увеличаването на размерите води и до повече просрочия. Необслужваните бързи заеми доближават 475,9 млн. лева, което е скок от 30,8 % за година – явен сигнал, че рискът в портфейла на профилираните сдружения пораства по-бързо от самия пазар.
В същото време общата сума на потребителските заеми, отпуснати от банковата система, към този момент е 19,216 милиарда лева (+11,7 % на годишна база), което подсказва, че банките не престават да преобладават при по-големите и по-евтини заеми.
Средната рента по банковите потребителски заеми остава висока – 9,3 % към март 2025 година Това изяснява за какво част от семействата въпреки всичко избират небанковия артикул – при близки разноски за обслужване, процесът при тях постоянно е по-бърз и бюрокрацията – минимална.
Гледано в по-широк мащаб, задлъжнялостта на семействата по всички типове заеми към този момент надвишава 45,8 милиарда лева или към 23 % от Брутният вътрешен продукт – исторически връх, който подхранва и вниманието на регулатора.
За да не ставата част от статистиката на хората, които изпадат в несъстоятелност, споделяме тези 5 съвета на специалистите от.
Пет въпроса, които да си зададете, преди да изтеглите бърз заем
1. Наистина ли парите ви трябват незабавно?
Небанковите компании популяризират “одобрение за минути ”, а фактът, че 90 % от заемите се връщат в границите на година, демонстрира, че доста клиенти ги употребяват за къси ликвидни дупки – ремонт, техника, форсмажор. Ако потребността не е неотложна, банката съвсем постоянно излиза по-евтино.
2. Колко ще ви коства закъснение?
При 30 % годишен растеж на просрочените бързи заеми санкционните лихви към този момент не са изключение, а предписание. Проверете таксите при просрочие и дали те натрупат рента върху лихвата.
3. Какъв е действителният ГПР?
Дори при банковите потребителски заеми той доближава 10 %, а при бързите заеми постоянно се движи в горната законова граница (до пет пъти законната лихва). Сравнете офертите не по номинална рента, а по ГПР и общо оскъпяване.
4. Сравнихте ли другите възможности?
Потребителският банков заем със междинна рента 9,3 % може да изисква гарант, само че икономисва скъпите такси за продължение на бърз заем. При суми над 3000 лева разликата в последна цена става забележителна.
5. Ще удържите ли на дисциплината?
Фиксирайте месечна вноска в бюджета си. Помнете, че необслужван заем може да бъде продаден на колектор, а просрочието остава в Централния кредитен указател и затваря вратата към бъдещо финансиране.
*публикация
