Що е то: османски фес или съветско знаме?
Бърза задачка-закачка с неочакван край: какво би трябвало да стои на мястото на многоточието?
[…………………] унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната подчиненост, страната и българският хайлайф, които са основната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, заради което обществото остава без уредници и водачи.
Изкушавате се да отговорите със „ социализЪма “, нали? Защото историята помни и знае, че отговорът ви би бил верен. Само че…
… единствено че в тази ситуация правилният отговор е: „ Османското господство “. Не се майтапя, проверете в Wikipedia.
Ако сте прочели най-малко две исторически информации по отношение на двете „ робства “ в България, сте наясно какъв брой са идентични – методите им за смачкване, налагане, оскотяване, надзор, заплашване, заличаване, унижение, дестабилизиране, обезкървяване.
След като от съветското посолство ни оповестиха неотдавна, че в съветския културно-информационен център провеждат галерия във връзка „ освобождението “ на България от Съюз на съветските социалистически републики, започнахме да следим пространството с интерес… да забележим по кое време от турския културно-информационен център ще провеждат галерия „ 623 години от освобождението на България от монархо-феодализма “.
Замислих се за какво сме най-старата страна в Европа…? Мѝ, щото сме в хибернация през множеството време, ето за какво. Запазили сме се. Гръцко, след това турско, най-после – кремълско иго. Спинкаме и така… сън за здраве.
Наскоро писах за ботушa на Червената войска и че изобщо не си е тръгвал отсам. Какво имах поради ли? Ами… тъкмо това – че не си е тръгвал, още вилнее над бащиното ти огнище, съвсем като башибозук. Превзели са ни стопански, политически, обществено, ментално, вечер, като си лягам, поглеждам под леглото – да няма и там нещо кремълско.
Това е тематика, за която „ златна среда “ или умерено мнение няма. Няма и да има. Става дума за тематиката: има ли прекалено и зловредно въздействие Кремъл в България. Онези, които считат, че няма; и са удовлетворени с всичко, идващо от Изток и евразийско по природа, няма да проумеят сериозността на казуса, тъй като няма да изискат. Онези, които схващат съществото на протичащото се, само че са избрали (от някакъв интерес) да заемат кървавочервената страна, също не са вярната публика. След като сведохме очевидно до някакъв хигиеничен най-малко тези, които ще проявят схващане, да продължим.
На една (колкото и да е голяма/малка) група хора е ясно, че просмукването е голямо и е достигнало нечувани размери. Няколко (само в последно време) отчета и персонални отзиви на непознати специалисти по сигурността разкриват, че на интернационалните служби им е ясно, че България е в ролята на окупирана страна. От промиването на мозъци посредством подправени вести и изкуствено възвеличаване на изкуствени исторически мемоари, през икономическо завладяване на пазари и цели браншове, до политическо насилничество с подставени марионетни политици – български по паспорт, само че кремълски по всичко останало.
И в тази отровна, само че пък откровена кремълска среда (няма по какъв начин да я маскират като нещо друго) напълно, но напълно не е учудващо, че в България има настоящи кремълски шпиони. Може би към този момент сте забелязали, че съзнателно на всички места замествам „ съветски “ с „ кремълски “. Да, тъй като тези от Кремъл, както и поданиците и чиновниците им по целия свят, за мен, са обособена народност. Отделна от всички останали.
Чуват се всевъзможни отзиви по въпросите за какво в този момент и за какво толкоз „ ниска топка “ е изловена, придружени от отговори от: гарван гарвану око не вади; през: тòлко си могат; до: все от някъде би трябвало да се стартира. Аз персонално съм склонен, че все отнякъде би трябвало да се стартира.
Темата обаче е доста сензитивна и към нея би трябвало да се подхожда деликатно. Политическото ни пространство почти се оправи с това. От какво нямахме потребност обаче? Нямахме потребност от ето това: „ Румен Радев: Обвиненията в съветски шпионаж са неуместни “.
Защо? Откъде разбрахме? Русия няма шпиони ли? Или сме толкоз специфични, че Русия у нас единствено няма шпиони? Въобще: що за реакция е това?
Също по този начин, живо ме интересува, в случай че хванатите за шпионаж бяха избрани като „ американски “ или настоящи в интерес на Съединени американски щати, щеше ли реакцията на президента да е по този начин „ защитна “ и за тях и страната, за която са работили? Президентът, който – подсещам: е главнокомандващ на страната. Мхм… сещате се, нали…?
Можехме най-малко да изчакаме малко време да мине, да се посъберат доказателства, пък тогава да реагираме, а?
Или бързината е определяща равнището на угриженост, обич, честност?
Нищо не желая да кажа, единствено ще проследя хронологията на събитията. В публичното пространство се разисква журналистическо следствие за това, че Решетников начертава профила на бъдещия президент на България, който е комфортен за Кремъл; Българска социалистическа партия се заемат със задачата; намират и издигат за претендент Румен Радев; по проект на Решетников, се основава цяла акция, цялостна с подправени вести, пускани в комфортни медии и уеб сайтове с неназована собственост; Радев става президент; от самото начало хората усещат особена връзка сред Българска социалистическа партия и „ безпартийния “ Радев; реториката и държанието на президента необичайно наподобяват такива на опозиционен лидер; у президента липсва сдържаност към социалистическата партия; минава време и името на Решетников се замесва в шпионски скандал; президентът назовава дейностите на родните служби „ неуместни “. Пропускам ли нещо?
В изявлението на президента имаше и следното: „ Според мен здравият разсъдък явно напуща българското политическо пространство “; както и: „ Безсилието на ръководещите да се оправят с тежките проблеми в страната и цялостният неуспех на държавното управление в стратегически за европейското ни развиване цели се изражда в паническо търсене на зложелател и в предишното, и в актуалното “.
(не знам за какво думите „ на амбразурата “ и „ като Матросов “ ми се въртят в главата)
Това не е ли отбрана на съветския ПРЕДИ българския интерес? Не? Наистина ли?
А пък дали това „ минало “, за което се приказва, не е инцидентно това кървавочервено минало на социалистическия гнет в България, което май, по думите на Радев, би трябвало да е не-така-страшно-че-да-си-струва-да-се-споменава… да не търсим „ врагове “ там, а? Червената войска, шумкарите, лагерите, Държавна сигурност, репресиите, национализацията, избиването на инакомислещи, затварянето за разказан анекдот, печатите по краката, стригането на косата, багра по районните за слушане на Биийтълс… Не бе! – няма там врагове на българския народ. Не. Там – единствено цветя и рози!
Шпионажът е част от високата политика. Явно нещо се е случило. Може да е стартирано от неточност, може да е съзнателно. Говори се, че Тръмп, бидейки истински исполин на мисълта, е издал инцидентно самоличността на сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, работил в Кремъл – може и оттова да е стартирало всичко. Кой знае? Виждаме, че в този момент гърмят един след различен шпионски кавги, свързани със Съединени американски щати и Кремъл.
Руски разузнавач в Естония беше наказан на пет години затвор; в това време един от най-близките съветници на Путин се оказа сътрудник, съдействал на ЦРУ; шпионският скандал в България е резултат на разработка на българските служби с помощ извън. Ясно е, че тектонските плочи се наместват в това земетресение. Това се случва от време на време в света на най-голямата политика. Сега е този миг. Президентът на България просто избра неприятен миг за демонстриране на геополитически пристрастия. Историята ги запомня. Освен това самият той е НАТО-вски военачалник. О-о-о-о… почитателите бяха не запомнили за това, нали?
Ние в България, наподобява, сме наказани на политическо биполярно разстройство.
А що се отнася пък съответно за съветските сътрудници, работили в България – това е една остаряла, прастара традиция от незапомнени времена. Преди два месеца да вземем за пример отбелязахме годишнина от покушението над Стефан Стамболов, осъществено от проруски насочени главорези, подкрепени от властта, само че и под зоркото око на съветския цар, който е мразел Стамболов.
В деня след покушението над Стамболов… о, знамение! – незабавно, но ВЕДНАГА българската делегация, висяща и чакащ „ от починал писмо “ в Петербург, където са я мотаели ли мотаели – е призната за дълго отлаганата визита при император Николай II, а задачата ѝ е била Фердинанд най-сетне да получи признаването му за княз от Русия. Въобще историята ни с Москва е белязана от доста случайности… които не престават и до през днешния ден.
[…………………] унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната подчиненост, страната и българският хайлайф, които са основната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, заради което обществото остава без уредници и водачи.
Изкушавате се да отговорите със „ социализЪма “, нали? Защото историята помни и знае, че отговорът ви би бил верен. Само че…
… единствено че в тази ситуация правилният отговор е: „ Османското господство “. Не се майтапя, проверете в Wikipedia.
Ако сте прочели най-малко две исторически информации по отношение на двете „ робства “ в България, сте наясно какъв брой са идентични – методите им за смачкване, налагане, оскотяване, надзор, заплашване, заличаване, унижение, дестабилизиране, обезкървяване.
След като от съветското посолство ни оповестиха неотдавна, че в съветския културно-информационен център провеждат галерия във връзка „ освобождението “ на България от Съюз на съветските социалистически републики, започнахме да следим пространството с интерес… да забележим по кое време от турския културно-информационен център ще провеждат галерия „ 623 години от освобождението на България от монархо-феодализма “.
Замислих се за какво сме най-старата страна в Европа…? Мѝ, щото сме в хибернация през множеството време, ето за какво. Запазили сме се. Гръцко, след това турско, най-после – кремълско иго. Спинкаме и така… сън за здраве.
Наскоро писах за ботушa на Червената войска и че изобщо не си е тръгвал отсам. Какво имах поради ли? Ами… тъкмо това – че не си е тръгвал, още вилнее над бащиното ти огнище, съвсем като башибозук. Превзели са ни стопански, политически, обществено, ментално, вечер, като си лягам, поглеждам под леглото – да няма и там нещо кремълско.
Това е тематика, за която „ златна среда “ или умерено мнение няма. Няма и да има. Става дума за тематиката: има ли прекалено и зловредно въздействие Кремъл в България. Онези, които считат, че няма; и са удовлетворени с всичко, идващо от Изток и евразийско по природа, няма да проумеят сериозността на казуса, тъй като няма да изискат. Онези, които схващат съществото на протичащото се, само че са избрали (от някакъв интерес) да заемат кървавочервената страна, също не са вярната публика. След като сведохме очевидно до някакъв хигиеничен най-малко тези, които ще проявят схващане, да продължим.
На една (колкото и да е голяма/малка) група хора е ясно, че просмукването е голямо и е достигнало нечувани размери. Няколко (само в последно време) отчета и персонални отзиви на непознати специалисти по сигурността разкриват, че на интернационалните служби им е ясно, че България е в ролята на окупирана страна. От промиването на мозъци посредством подправени вести и изкуствено възвеличаване на изкуствени исторически мемоари, през икономическо завладяване на пазари и цели браншове, до политическо насилничество с подставени марионетни политици – български по паспорт, само че кремълски по всичко останало.
И в тази отровна, само че пък откровена кремълска среда (няма по какъв начин да я маскират като нещо друго) напълно, но напълно не е учудващо, че в България има настоящи кремълски шпиони. Може би към този момент сте забелязали, че съзнателно на всички места замествам „ съветски “ с „ кремълски “. Да, тъй като тези от Кремъл, както и поданиците и чиновниците им по целия свят, за мен, са обособена народност. Отделна от всички останали.
Чуват се всевъзможни отзиви по въпросите за какво в този момент и за какво толкоз „ ниска топка “ е изловена, придружени от отговори от: гарван гарвану око не вади; през: тòлко си могат; до: все от някъде би трябвало да се стартира. Аз персонално съм склонен, че все отнякъде би трябвало да се стартира.
Темата обаче е доста сензитивна и към нея би трябвало да се подхожда деликатно. Политическото ни пространство почти се оправи с това. От какво нямахме потребност обаче? Нямахме потребност от ето това: „ Румен Радев: Обвиненията в съветски шпионаж са неуместни “.
Защо? Откъде разбрахме? Русия няма шпиони ли? Или сме толкоз специфични, че Русия у нас единствено няма шпиони? Въобще: що за реакция е това?
Също по този начин, живо ме интересува, в случай че хванатите за шпионаж бяха избрани като „ американски “ или настоящи в интерес на Съединени американски щати, щеше ли реакцията на президента да е по този начин „ защитна “ и за тях и страната, за която са работили? Президентът, който – подсещам: е главнокомандващ на страната. Мхм… сещате се, нали…?
Можехме най-малко да изчакаме малко време да мине, да се посъберат доказателства, пък тогава да реагираме, а?
Или бързината е определяща равнището на угриженост, обич, честност?
Нищо не желая да кажа, единствено ще проследя хронологията на събитията. В публичното пространство се разисква журналистическо следствие за това, че Решетников начертава профила на бъдещия президент на България, който е комфортен за Кремъл; Българска социалистическа партия се заемат със задачата; намират и издигат за претендент Румен Радев; по проект на Решетников, се основава цяла акция, цялостна с подправени вести, пускани в комфортни медии и уеб сайтове с неназована собственост; Радев става президент; от самото начало хората усещат особена връзка сред Българска социалистическа партия и „ безпартийния “ Радев; реториката и държанието на президента необичайно наподобяват такива на опозиционен лидер; у президента липсва сдържаност към социалистическата партия; минава време и името на Решетников се замесва в шпионски скандал; президентът назовава дейностите на родните служби „ неуместни “. Пропускам ли нещо?
В изявлението на президента имаше и следното: „ Според мен здравият разсъдък явно напуща българското политическо пространство “; както и: „ Безсилието на ръководещите да се оправят с тежките проблеми в страната и цялостният неуспех на държавното управление в стратегически за европейското ни развиване цели се изражда в паническо търсене на зложелател и в предишното, и в актуалното “.
(не знам за какво думите „ на амбразурата “ и „ като Матросов “ ми се въртят в главата)
Това не е ли отбрана на съветския ПРЕДИ българския интерес? Не? Наистина ли?
А пък дали това „ минало “, за което се приказва, не е инцидентно това кървавочервено минало на социалистическия гнет в България, което май, по думите на Радев, би трябвало да е не-така-страшно-че-да-си-струва-да-се-споменава… да не търсим „ врагове “ там, а? Червената войска, шумкарите, лагерите, Държавна сигурност, репресиите, национализацията, избиването на инакомислещи, затварянето за разказан анекдот, печатите по краката, стригането на косата, багра по районните за слушане на Биийтълс… Не бе! – няма там врагове на българския народ. Не. Там – единствено цветя и рози!
Шпионажът е част от високата политика. Явно нещо се е случило. Може да е стартирано от неточност, може да е съзнателно. Говори се, че Тръмп, бидейки истински исполин на мисълта, е издал инцидентно самоличността на сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, работил в Кремъл – може и оттова да е стартирало всичко. Кой знае? Виждаме, че в този момент гърмят един след различен шпионски кавги, свързани със Съединени американски щати и Кремъл.
Руски разузнавач в Естония беше наказан на пет години затвор; в това време един от най-близките съветници на Путин се оказа сътрудник, съдействал на ЦРУ; шпионският скандал в България е резултат на разработка на българските служби с помощ извън. Ясно е, че тектонските плочи се наместват в това земетресение. Това се случва от време на време в света на най-голямата политика. Сега е този миг. Президентът на България просто избра неприятен миг за демонстриране на геополитически пристрастия. Историята ги запомня. Освен това самият той е НАТО-вски военачалник. О-о-о-о… почитателите бяха не запомнили за това, нали?
Ние в България, наподобява, сме наказани на политическо биполярно разстройство.
А що се отнася пък съответно за съветските сътрудници, работили в България – това е една остаряла, прастара традиция от незапомнени времена. Преди два месеца да вземем за пример отбелязахме годишнина от покушението над Стефан Стамболов, осъществено от проруски насочени главорези, подкрепени от властта, само че и под зоркото око на съветския цар, който е мразел Стамболов.
В деня след покушението над Стамболов… о, знамение! – незабавно, но ВЕДНАГА българската делегация, висяща и чакащ „ от починал писмо “ в Петербург, където са я мотаели ли мотаели – е призната за дълго отлаганата визита при император Николай II, а задачата ѝ е била Фердинанд най-сетне да получи признаването му за княз от Русия. Въобще историята ни с Москва е белязана от доста случайности… които не престават и до през днешния ден.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ