Заразната посредственост на Барса
Барселонистите към този момент толкоз са навикнали на неприятните вести, на това всеки ден клубът им да служи за посмешище, на неспирните неточности на ръководителите и на всеобщата незначителност по всички равнища на пирамидата, че към този момент нито чакат нещо положително, нито търсят отговорност от управата отпред с президента Джосеп Бартомеу. Включително и когато неотдавна един от най-хубавите футболисти в света в лицето на Антоан Гризман пусна фамозния си документален филм с обявлението за оставане в Атлетико Мадрид, продуциран от Жерард Пике.
Французинът най-малко има милосърдието да не каже в прав текст, че е отсвирил Барселона, което не е незначителен подробност измежду цялото циркаджийство към „ Камп Ноу”. Хората на Бартомеу и той самият оставят чувството, че колкото по-сериозни и спокойни го раздават, толкоз повече подигравка провокират.
Президентът си поставя положителната маска в неприятното време, постоянно подготвен да си купи съучастници и да реже лентички, все едно се пробва да разрязва парче по парче историята на Барса. Сега се допуска, че би трябвало да се чества разрешението от локалните управляващи в Каталуня за базата Еспай Барса по-късно за Еспай Крайф. Нищо чудно скоро да разреже лентичката и на Еспай Зле-та-зле, с цел да може да събере на едно място всичко, което не се нрави на последователите на Барса.
Точно както преди време се нагърби персонално с продължаването на контракта на Лионел Меси, Бартомеу и в този момент се зае самичък с договарянията за прехвърлянето на Гризман. Очевидно тази интервенция беше допустимо най-простата за какъв да е механически секретар във футбола, тъй като трябваше просто да се преведат 100-те милиона евро наказателна клауза по клаузата за анулиране на договора на французина с Атлети и да се контракти заплатата на играча. Президентът обаче отново някак си съумя да провали фасулската задача, като не убеди нападателя в последна сметка да пристигна на „ Камп Ноу”. Даже и благодарение на Меси.
Бартомеу не разбра за крайното решение на аса на „ лос рохибланкос” чак до деня на излъчването на кино лентата, по-късно даже от своя зависещ чиновник Пике. Ръководителят отново стана за смях, а пресата в Барселона се почувства излъгана. Глашатаите на клуба от месеци не спираха да тръбят, че Гризман в последна сметка ще пристигна. Така подлъгаха публицистите, станаха за посмешище пред своите лични играчи и отново се озоваха в небрано лозе както предишното лято, когато Неймар им обърна тил поради Пари Сен Жермен.
Документалният филм „ Решението” е признак за цялостното безвластие и липса на водачество и власт в клуба. И няма да е елементарно да се върне доверието, когато към този момент толкоз време след случката никой не се е намесил най-малко да каже на всеослушание за казуса с спора на ползи с продуцентската компания на Пике.
Всъщност никой от клуба не се осмелява да приказва с централния бранител, тъй като в края на краищата точно той оказа помощ да бъде открит спонсорът „ Rakuten”, а Барса действа като корпорация, отдадена напълно на това да откри пари да заплаща на своите 11 титуляри, да задоволява капризите на най-хубавите си играчи и да не може никой от тях изобщо да има мотив да проплаче за заплатата или мястото си в тима на търпеливия старши треньор Ернесто Валверде. Футболистите си живеят по царски с изцяло ясното схващане, че договорите им ще бъдат възобновени при всяко по-шумно минаване през гишето, стига да не стопират да печелят титли, както сториха предишния сезон с дубъла от купа в Ла Лига и Купа на краля.
Проблемът обаче е там, че тимът се утежнява с минаването на времето: отиде си Неймар, това лято го последва и Андрес Иниеста, а няма да пристигна Антоан Гризман. Барса изпитва проблеми да прави точните прехвърляния, липсва управническата посока и може в последна сметка да остане с един несъвършен състав, който, въпреки и по усета на Меси, да не е кадърен към този момент да завоюва Шампионската лига.
А тогава, когато „ десетката” към този момент не се задоволява с следващото нарастване на заплатата и се реши на разлъка, барселонистите ще трансфорат идната сякаш почтена нелепост в голям проблем и ще отприщят сдържания у себе си яд. Те в действителност към този момент започнаха, въпреки и още не масирано на този стадий, да надигат глас, откакто видяха фриволния Гризман да ги прави за смях във филм на Пике, до момента в който Самюел Юмтити нагъва пуканките пред екрана, а Бартомеу отново проспива всичко.
Рамон Беса, „ Ел Паис”
Французинът най-малко има милосърдието да не каже в прав текст, че е отсвирил Барселона, което не е незначителен подробност измежду цялото циркаджийство към „ Камп Ноу”. Хората на Бартомеу и той самият оставят чувството, че колкото по-сериозни и спокойни го раздават, толкоз повече подигравка провокират.
Президентът си поставя положителната маска в неприятното време, постоянно подготвен да си купи съучастници и да реже лентички, все едно се пробва да разрязва парче по парче историята на Барса. Сега се допуска, че би трябвало да се чества разрешението от локалните управляващи в Каталуня за базата Еспай Барса по-късно за Еспай Крайф. Нищо чудно скоро да разреже лентичката и на Еспай Зле-та-зле, с цел да може да събере на едно място всичко, което не се нрави на последователите на Барса.
Точно както преди време се нагърби персонално с продължаването на контракта на Лионел Меси, Бартомеу и в този момент се зае самичък с договарянията за прехвърлянето на Гризман. Очевидно тази интервенция беше допустимо най-простата за какъв да е механически секретар във футбола, тъй като трябваше просто да се преведат 100-те милиона евро наказателна клауза по клаузата за анулиране на договора на французина с Атлети и да се контракти заплатата на играча. Президентът обаче отново някак си съумя да провали фасулската задача, като не убеди нападателя в последна сметка да пристигна на „ Камп Ноу”. Даже и благодарение на Меси.
Бартомеу не разбра за крайното решение на аса на „ лос рохибланкос” чак до деня на излъчването на кино лентата, по-късно даже от своя зависещ чиновник Пике. Ръководителят отново стана за смях, а пресата в Барселона се почувства излъгана. Глашатаите на клуба от месеци не спираха да тръбят, че Гризман в последна сметка ще пристигна. Така подлъгаха публицистите, станаха за посмешище пред своите лични играчи и отново се озоваха в небрано лозе както предишното лято, когато Неймар им обърна тил поради Пари Сен Жермен.
Документалният филм „ Решението” е признак за цялостното безвластие и липса на водачество и власт в клуба. И няма да е елементарно да се върне доверието, когато към този момент толкоз време след случката никой не се е намесил най-малко да каже на всеослушание за казуса с спора на ползи с продуцентската компания на Пике.
Всъщност никой от клуба не се осмелява да приказва с централния бранител, тъй като в края на краищата точно той оказа помощ да бъде открит спонсорът „ Rakuten”, а Барса действа като корпорация, отдадена напълно на това да откри пари да заплаща на своите 11 титуляри, да задоволява капризите на най-хубавите си играчи и да не може никой от тях изобщо да има мотив да проплаче за заплатата или мястото си в тима на търпеливия старши треньор Ернесто Валверде. Футболистите си живеят по царски с изцяло ясното схващане, че договорите им ще бъдат възобновени при всяко по-шумно минаване през гишето, стига да не стопират да печелят титли, както сториха предишния сезон с дубъла от купа в Ла Лига и Купа на краля.
Проблемът обаче е там, че тимът се утежнява с минаването на времето: отиде си Неймар, това лято го последва и Андрес Иниеста, а няма да пристигна Антоан Гризман. Барса изпитва проблеми да прави точните прехвърляния, липсва управническата посока и може в последна сметка да остане с един несъвършен състав, който, въпреки и по усета на Меси, да не е кадърен към този момент да завоюва Шампионската лига.
А тогава, когато „ десетката” към този момент не се задоволява с следващото нарастване на заплатата и се реши на разлъка, барселонистите ще трансфорат идната сякаш почтена нелепост в голям проблем и ще отприщят сдържания у себе си яд. Те в действителност към този момент започнаха, въпреки и още не масирано на този стадий, да надигат глас, откакто видяха фриволния Гризман да ги прави за смях във филм на Пике, до момента в който Самюел Юмтити нагъва пуканките пред екрана, а Бартомеу отново проспива всичко.
Рамон Беса, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ