Барселона победи Реал (Мадрид) с 3:2 в контрола през изминалата

Барселона победи Реал (Мадрид) с 3:2 в контрола през миналата нощ на препълнения „ Хард Рок Стейдиъм ” в Маями. Рядко се случва двата испански гранда да играят другарски срещи. За последно беше на два пъти през 1991 година в другарски шампионат, проведен от ефирен испански колос.

Последната контрола сред Барса и Реал отвън Европа е на 30 май 1982 година във Венецуела...

18 дни преди този момент – на 12 май, Барселона е спечелил трофея във към този момент несъществуващия евротурнир Купа на носителите на купи (КНК). На финала воденият от германеца Удо Латек отбор побеждава Стандард Лиеж с 2:1. Головете за каталунците осъществят Алан Симонсен и Кини. На процедура с този мач завършва формалната част от сезона. Първенството в Испания завършва още на 24/25 април, след което всички национални състезатели на Барса, а и на Реал Мадрид, стартират да се готвят за идното международно състезание, което стартира на 13 юни в Испания.

След края на сезона обаче Барселона и Реал Мадрид получават покана да вземат участие в другарски шампионат за купата на президента на Венецуела. Поканени са още Интер и Порто. Четирите тима би трябвало да изиграят два полуфинала, край и мач за трето/четвърто място. " Какво, за Бога, вършим тук? ", питат се играчите и на Барса, и на Реал при идването си във Венецуела. Каталунците си мислят, че след извоювания трофей в КНК ще честват, само че са сюрпризирани от поканата за южноамериканското турне. И имат съществени проблеми с превоза, до момента в който стигнат до Каракас, а от там на 368 километра до мястото, на което би трябвало да играят футбол.

На 28 май 1982 година Порто отстрани Барселона след дузпи, а Интер се оправя с Реал Мадрид. Така двата испански гранда би трябвало да играят успокоителен мач за трето и четвърто място. Той се състои на 31 май 82-ра в град Баркисимето на скромния стадион „ Фарид Риша ”, който е с потенциал единствено от десетина хиляди места. На трибуните обаче се стичат извънредно малко фенове, с цел да следят... запасите на Барселона и Реал. Една от аргументите е, че венецуелската телевизия взема решение да излъчи директно дуела и доста от почитателите връщат към този момент закупените си билети. И без това цените са били непостижими за мнозина от тях. Освен това уредниците до последно променяли началния час на дуела. " Усещането беше необичайно. Бяхме изолирани от всичко и всички. Пътувахме до Еквадор, от там с няколко спирки до Каракас и най-после шест часа с рейс до град Баркисимето. Спомням си, че стадионът имаше 3-4 реда седалки ", споделя Мигели.

По това време в Испания никой не се интересува от южноамериканското турне на каталунци и мадридчани и срещата, която би трябвало да изиграят между тях. Нищо, че допреди ден тя бе с историческо значение. Приятелският дуел през 1982 година във Венецуела е първият сред Барселона и Реал (Мадрид) и единствен (допреди този в Съединени американски щати през миналата нощ), който се играе отвън рамките на Испания. Така Венецуела и стадиончето в град Баркисимето остават вечно в историята на испанското Ел Класико. В края на месец май, когато двата гранда се срещат във Венецуела, в Испания почитателите на футбола имат напълно други цели. Освен че локалните се готвят да посрещнат международните финали последователите на Барселона чакат с боязън великия Диего Марадона на „ Камп Ноу ”. Трансферът е организиран и след Световното магьосникът с №10 би трябвало да облече синьо-червената фланелка. Той е притеглен, с цел да размени датчанина Алан Симонсен, който напуща столицата на Каталуня.

Ветеранът тогава Висенте дел Боске (32 години) вкарва единственото попадение в дребния край на приятелския шампионат (на фотографията вляво). Всъщност, той е един от дребното известни футболисти, които Реал (Мадрид) праща във Венецуела. Почти същата е и обстановката в Барселона, за който играят бранителят Мигели и Симонсен. Реал (Мадрид) даже няма непрекъснат треньор. Начело на отбора е краткотрайният ментор Луис Молоуни, който е сменил Вуядин Бошков на 29 март 1982 година. Именно Молоуни довършва сезона, в който Реал Мадрид финишира на трето място, след първенеца Реал Сосиедад и Барселона. А от 1 юли 82-ра на „ Бернабеу ” идва Алфредо ди Стефано, с цел да поеме отбора и да го води в идващите два сезона. Той също е измежду седемте хиляди на трибуните, които следят контролата във венецуелския град.

„ Вестниците бяха цялостни с вести за подготовката на Испания за международното състезание, както и за идването на Марадона. Ние, които отидохме във Венецуела, в действителност бяхме в задния двор на новините ”, споделя за тогава голмайсторът Висенте дел Боске.

Поглеждайки обратно към архивите на „ Мундо Депортиво ” излиза наяве, че в действителност никой не се е интересувал от дуела сред Барселона и Реал. Първите седем страници на испанския ежедневник са отдадени на прехвърлянето на Марадона в Барселона, а венецуелското Ел Класико е поместено чак на девета страница!

„ Спомням си само горещината и влагата във Венецуела. На всеки час и половина трябваше да влизаш под душа, с цел да се освежиш ”, напомня си Франсиско Караско, някогашен състезател на Барса, а в този момент ефирен коментатор.

Медиите в Испания назовават въпросния мач - тайното Ел Класико или скритото Ел Класико поради неналичието на всевъзможен интерес. В днешно време, когато играят Барселона и Реал Мадрид, на която и да е точка на света, това наподобява невероятно...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Барселона - Реал (Мадрид) 0:1
0:1 Дел Боске (10)

Барселона: Амадор, Херардо, Мигели, Олмо, Рамос (52 – Валор), Моратала, Сувирия (52 – Моран), Естея (75 – Салва), Ландабуру, Симонсен (52 – Клос), Караско

Реал (Мадрид): Гарсия Ремон, Хуан Хосе, Фрайл, Салгеро, Сан Хосе, Дел Боске, Ангел, Карселен (Гарсия Кортес), Ито, Пинеда, Исидро

Стадион: „ Фарид Риша ”, Баркисимето
Съдия: Бланко (Венецуела)