5 неща, с които руснаците се хранят в продължение на векове
Бъркани яйца?
Само на празници. Месо? Веднъж или два пъти годишно. Грах, цвекло, краставици – понякога. Руските селяни в предишното са доста небогати. Също като храненето им. Руснаците са главно селяни – фермери, занаятчии, бойци, търговци, ловци… Всички ядат съвсем едно и също в продължение на епохи. Ето и някои от най-разпространените ястия.
Капуста (зеле)
Legion Media
Преди повече от 800 години руснаците още не познават зелето. Те ядат кейл или листно зеле, което е доста известно в елинистичния свят и идва в съветските земи от Византия. Зелето, което познаваме през днешния ден, се появява в Русия към XII-XIII век.
Руснаците употребяват и двете „ елементи “ на този зарзават – листата към главата се назовават „ сиво зеле “, а самата глава – „ бяло зеле “, макар че те са част от едно и също растение.
Зелето се прави на туршия с елементарни техники, с цел да може да се запази за зимата. Сивото зеле се нарязва на части, осолява се и се тъпче компактно в каца или в малко дървено каче. През първите три дни в зелето се пробиват дупки с дървена пръчка – с цел да излязат газовете. След това още веднъж се нарязва и намачква, покрива се с нещо тежко и се оставя за през зимата. Една каца сиво зеле може да обезпечи шчи (супа) за цяло семейство за през цялата зима.
Legion Media
Бялото зеле ферментира малко по-различно, като се прибавят лимони, анасон и даже шафран – за специфични празнични мотиви. Разбира се, селяните не постоянно разполагат с тези скъпи и сложни за намиране съставки, само че в случай че зелето се прави за царската софра, се намират способи да се набират лимони, шафран и така нататък Селяните по селата, които персонално са част от царската фамилия (например в с. Коломенско) са задължени да подготвят бяло зеле за царската софра. Така че зелето е известно както измежду селяните, по този начин и измежду царете!
Кама (ферментирало брашно)
Legion Media
Това ядене се подготвя от ръжено (или овесено) брашно и на съветски го назовават „ толокно “. Първо, то се поставя да престои във фурната за през нощта. Така протеините на зърното минават през смяна, денатурират се и брашното от това зърно губи способността си да образува глутен, само че шупва добре във вода и се сгъстява бързо. Зърното се натрошава ръчно, като се резервират всичките му елементи (при меленето в мелница външните елементи на зърното, които в действителност са доста хранителни, нормално се хвърлят на боклука).
„ Селски обяд “, Михаил Шибанов, 1774Третяковска галерия/Свободни източници
Полученото брашно може по-късно да се смеси с вода, с цел да се образува гъста и лепкава храна. Важно е, че толокното може да се прави в придвижване, по тази причина овесената каша остава една от най-популярните храни измежду съветските бойци на бойното поле чак до края на XIX век.
Квасен самун
Legion Media
Квасеният ръжен самун или „ черният самун “, както го назовават постоянно в Русия, е главното ядене и бърза закуска за съветските селяни. Етнографът Дмитрий Семьонов написа през 1869 година за храненето на селяните от Рязанска област: „ Ръженият самун е с положително качество; от време на време само заради недобро подготвяне е сложен за храносмилане. На празници се пече от ръжено брашно с добавка на пшенично брашно “.
Хляб с мая е друг от този, който се подготвя с квас. Той може да се съхранява малко по-дълго, което го прави незаменима бърза закуска (например, при дълга работа на полето). Такъв самун се пече постоянно – нормално един път или два пъти седмично.
Каша
Legion Media
Руснаците употребяват разнообразни съставки за приготвянето на каша: елда, овес, ечемик и спелта са измежду най-разпространените артикули. Освен това има два съществени типа каши: гъсти и редки.
В обичайното съветско общество кашата е типично сватбено ядене – през XI и XII в., „ да готвиш каша “ е израз, който значи, че организираш сватбено празненство. Кашата е ритуално ядене при родилките; готвят се и за гостите след кръщене. В съветската войска кашата е съвсем синоним на храна – даже военните готвачи в Русия нормално са наричани „ кашевари “ или „ хора, които варят каша “.
Творог (извара)
Legion Media
Творогът е бяла субстанция на бучки, която мнозина считат за неапетитна на външен тип. Но тя е един от главните източници на хранителни субстанции за съветските селяни – естествено, за тези от тях, които имат или имат достъп до крави. Колкото и да е изненадващо, съветските селяни не пият мляко! „ Млякото и сметаната са по-скоро за подправяне на супата и кашата “, написа Дмитрий Семьонов. „ Понякога се яде пресечено мляко, само че от него главно се прави извара, която, също като бърканите яйца, се сервира на масата по-скоро на празници, в сравнение с в всекидневието “.
По селата изварата се прави от ферментирало мляко с течна суроватка, която се отделя от изварата благодарение на тензух.
„ Селски обяд в полето “, Константин Маковский, 1871Таганрогска картинна галерия/Свободни източници/Legion Media
Изварата е горе долу най-хранителната храна на съветската селска софра. Богата на протеини и калций, тя съдържа доста витамини и е доста по-хранителна от млякото. Ето за какво русктие селяни не хабят млякото, като го пият, а вършат от него извара.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Само на празници. Месо? Веднъж или два пъти годишно. Грах, цвекло, краставици – понякога. Руските селяни в предишното са доста небогати. Също като храненето им. Руснаците са главно селяни – фермери, занаятчии, бойци, търговци, ловци… Всички ядат съвсем едно и също в продължение на епохи. Ето и някои от най-разпространените ястия.
Капуста (зеле)
Legion Media
Преди повече от 800 години руснаците още не познават зелето. Те ядат кейл или листно зеле, което е доста известно в елинистичния свят и идва в съветските земи от Византия. Зелето, което познаваме през днешния ден, се появява в Русия към XII-XIII век.
Руснаците употребяват и двете „ елементи “ на този зарзават – листата към главата се назовават „ сиво зеле “, а самата глава – „ бяло зеле “, макар че те са част от едно и също растение.
Зелето се прави на туршия с елементарни техники, с цел да може да се запази за зимата. Сивото зеле се нарязва на части, осолява се и се тъпче компактно в каца или в малко дървено каче. През първите три дни в зелето се пробиват дупки с дървена пръчка – с цел да излязат газовете. След това още веднъж се нарязва и намачква, покрива се с нещо тежко и се оставя за през зимата. Една каца сиво зеле може да обезпечи шчи (супа) за цяло семейство за през цялата зима.
Legion Media
Бялото зеле ферментира малко по-различно, като се прибавят лимони, анасон и даже шафран – за специфични празнични мотиви. Разбира се, селяните не постоянно разполагат с тези скъпи и сложни за намиране съставки, само че в случай че зелето се прави за царската софра, се намират способи да се набират лимони, шафран и така нататък Селяните по селата, които персонално са част от царската фамилия (например в с. Коломенско) са задължени да подготвят бяло зеле за царската софра. Така че зелето е известно както измежду селяните, по този начин и измежду царете!
Кама (ферментирало брашно)
Legion Media
Това ядене се подготвя от ръжено (или овесено) брашно и на съветски го назовават „ толокно “. Първо, то се поставя да престои във фурната за през нощта. Така протеините на зърното минават през смяна, денатурират се и брашното от това зърно губи способността си да образува глутен, само че шупва добре във вода и се сгъстява бързо. Зърното се натрошава ръчно, като се резервират всичките му елементи (при меленето в мелница външните елементи на зърното, които в действителност са доста хранителни, нормално се хвърлят на боклука).
„ Селски обяд “, Михаил Шибанов, 1774Третяковска галерия/Свободни източници
Полученото брашно може по-късно да се смеси с вода, с цел да се образува гъста и лепкава храна. Важно е, че толокното може да се прави в придвижване, по тази причина овесената каша остава една от най-популярните храни измежду съветските бойци на бойното поле чак до края на XIX век.
Квасен самун
Legion Media
Квасеният ръжен самун или „ черният самун “, както го назовават постоянно в Русия, е главното ядене и бърза закуска за съветските селяни. Етнографът Дмитрий Семьонов написа през 1869 година за храненето на селяните от Рязанска област: „ Ръженият самун е с положително качество; от време на време само заради недобро подготвяне е сложен за храносмилане. На празници се пече от ръжено брашно с добавка на пшенично брашно “.
Хляб с мая е друг от този, който се подготвя с квас. Той може да се съхранява малко по-дълго, което го прави незаменима бърза закуска (например, при дълга работа на полето). Такъв самун се пече постоянно – нормално един път или два пъти седмично.
Каша
Legion Media
Руснаците употребяват разнообразни съставки за приготвянето на каша: елда, овес, ечемик и спелта са измежду най-разпространените артикули. Освен това има два съществени типа каши: гъсти и редки.
В обичайното съветско общество кашата е типично сватбено ядене – през XI и XII в., „ да готвиш каша “ е израз, който значи, че организираш сватбено празненство. Кашата е ритуално ядене при родилките; готвят се и за гостите след кръщене. В съветската войска кашата е съвсем синоним на храна – даже военните готвачи в Русия нормално са наричани „ кашевари “ или „ хора, които варят каша “.
Творог (извара)
Legion Media
Творогът е бяла субстанция на бучки, която мнозина считат за неапетитна на външен тип. Но тя е един от главните източници на хранителни субстанции за съветските селяни – естествено, за тези от тях, които имат или имат достъп до крави. Колкото и да е изненадващо, съветските селяни не пият мляко! „ Млякото и сметаната са по-скоро за подправяне на супата и кашата “, написа Дмитрий Семьонов. „ Понякога се яде пресечено мляко, само че от него главно се прави извара, която, също като бърканите яйца, се сервира на масата по-скоро на празници, в сравнение с в всекидневието “.
По селата изварата се прави от ферментирало мляко с течна суроватка, която се отделя от изварата благодарение на тензух.
„ Селски обяд в полето “, Константин Маковский, 1871Таганрогска картинна галерия/Свободни източници/Legion Media
Изварата е горе долу най-хранителната храна на съветската селска софра. Богата на протеини и калций, тя съдържа доста витамини и е доста по-хранителна от млякото. Ето за какво русктие селяни не хабят млякото, като го пият, а вършат от него извара.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ