Как паркът Чикано се издигна над безхаберието на държавата
Барио Логан, именуван по-рано Логан Хайтс, е исторически квартал на мексиканските американци (от етноса чикано), който се намира на юг от центъра на Сан Диего и който датира от началото на века. През 40-те години военноморските интервенции на Съединени американски щати по продължение на залива Сан Диего водят до възбрана на достъпа на жителите до плажовете по брега, а през идващите десетилетия градската администрация преустройва региона по този начин, че да се разреши бързото му индустриално разгръщане. Така вторичните първични материали и други сходни, причиняващи заболявания бизнеси, се популяризират, което довежда освен до загуба на жилищна инфраструктура, само че и до утежняване на околната среда.
Дългогодишното искане на жителите за публичен парк наподобява е на път да бъде задоволено от градската управа… Но на 22 април 1970 година деятели виждат съществуването на строително съоръжение към избраното за парка място.
Когато проекти да се построи подстанция за магистрални патрули в Калифорния са споделени с местните, те, дружно с поддръжници от други близки квартали, бързо се събират, с цел да окупират пространството. Тази готовност води до непрекъснати и сполучливи старания, които в последна сметка създават едно любимо място за събиране на хората, историческа забележителност и известна туристическа атракция. Местният режисьор Пол Еспиноса продуцира филма „ Singing Our Way to Freedom “ през 2019 година за живота на Рамон „ Чънки “ Санчес, който е ръководител на управителния комитет на парка Чикано.
Санчес, който почива през 2016 година, е музикант, водач на общността, деятел и воин за мнозина. Думите му във кино лентата на Мерилин Мълфорд от 1988 година „ Chicano Park “ разказват ангажираността на огромна част от местните към идеята: „ Мисля, че за първи път в живота си видях хора, които са доста отдадени и вярващи в нещо. И това в действителност ме въодушеви и ме накара да си кажа, че желая да бъда част от такова нещо. Искам да бъда като тези хора. Искам да мога да се усещам предан на нещо, на добра идея и за мен казусът с парка Чикано е тази идея. “
Паркът Чикано е ситуиран на близо 32 декара под моста, който свързва Сан Диего с остров Коронадо. Сред нормалните улеснения там е централен павилион, който имитира пирамида на маите. Но може би най-известната му характерност е масивът от зашеметяващи фрески, изпълнени върху опорите на мостове и подпорни стени от известни локални и непознати художници. Цветните и живи подиуми изобразяват редица културни и исторически облици на чикано, които предават послания, вариращи от надълбоко духовни до изрично предизвикателни.
В главната постройка на обекта се изготвят проекти за музей и културен център на парка Чикано – изпитание, ръководено от члена на Управителния комитет на Чикано Парк и някогашен чиновник на Калифорнийския съвет за изкуства Джоузи Таламантес. „ Въпреки че ще открием с галерия с присъединяване на художниците на фрески в парка – споделя Таламантес за плана, който би трябвало да бъде открит тази година – ние също планираме да представим историческо и научно наличие, в това число, да вземем за пример, практиката на различни лечебни способи в нашата общественост. “
Архитект Сибони Диас-Санчес показва, че: „ Членовете на общността са специалисти в това, което желаят. Като публични пространства, парковете носят по-висока стойност, отразявайки трайната потребност на общността от принадлежност. А арт интервенциите ги усъвършенстват оттатък очевидната хармония – те способстват за възприятието за психическо и прочувствено богатство на общността. “ Диас-Санчес работи с Nuestra Comunidad, основаната в Бостън корпорация за развиване на общността, по проектирането и развиването на Оазис – различен публичен парк, който ще бъде построен върху свободна площадка покрай остарялата гара Бартлет в Роксбъри. Там, както и в Барио Логан, доста поданици нямат дворове и по тази причина на парковете се гледа като тук-там, където, както Чънки пее в песента „ Chicano Park Samba “, записана от Smithsonian Folkways, „ всички фамилии могат да дойдат и просто да се съберат в неделя следобяд и да отпразнуват самия дух на живота. “
