Статуии, които бодат очите
Барелефите на 4-ма американски президенти, изсечени в скалите в Южна Дакота.
Произведението на Роден не включва съвсем нищо, което да го разпознава като сходство на Балзак.
Наклонената дъга на Ричард Сера, която минава през Федералния площад на Манхатън от 1981 година до 1989 година
Спорни креативен визии постоянно разделят публичното мнение – както неотдавна се случи с мемориала на Пенчо Кубадински
Наклонената дъга на Ричард Сера провокира скандал в Манхатън
Изкуството не е единствено в музеите. Най-впечатляващото изкуство постоянно е към нас, по улиците, постройките и площадите. Някои творения се харесват на всички, други не напълно. И у нас дни преди 9 септември един монумент раздели обществеността на две. Поставянето на противоречивия мемориал на един от членовете на Централен комитет на Българска комунистическа партия – Пенчо Кубадински беше неразрешен от общинския съвет в родния му град Лозница, само че все пак беше тържествено открит в деня на Съединението.
Произведения на изкуството, които шокират критиците и провокират бурни разногласия измежду обществото има по целия свят.
След гибелта на огромния френски публицист Оноре дьо Балзак през 1850 година основаното в Париж „Сдружение на френските писатели“, учредено през 1838 година от Балзак, Виктор Юго, Александър Дюма и Джордж Санд стартира да мисли за своя скулптура, с която да уважи паметта му.
Едва при започване на 90-те години скулптурът Огюст Роден, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство, който по това време се радва на международната популярност е определен да извае облика на Балзак.
От сдружението си показват гордо, величествено произведение, което да бъде споделено с целия Париж – подобаващ монумент на създателя „ Човешката комедия“. Тъй като Роден се потопил в живота и работата на Балзак, той все по-малко се занимавал с дословното му обрисуване и вместо това се стремял да съобщи креативния му дух. Представено от Роден произведение през 1898 година не включва съвсем нищо, което да го разпознава като сходство на Балзак – нито даже химикалка или купчина книги.
Отговорът на критиците е предстоящо необработен – толкоз необработен, че проектите потопят творението на Роден в бронз са внезапно анулирани. Едва през 1939 година, повече от 20 години след гибелта на художника, бронзовият Balzac в цялостен размер най-сетне е открит в сърцето на Париж. Той става нарицателно за това, че основаването на амбициозни публични статуи, посредством налагане на персонално мнение, могат не да запазят, а да оскърбят паметта на великите персони.
За обществените скулптори изключително значение има мястото, на което се намират и по какъв начин приспособяват средата към концепцията на творбата. Не по този начин обаче стоят нещата с наклонената дъга на Ричард Сера, която минава през Федералния площад на Манхатън от 1981 година до 1989 година Според създателя е предопределена да взаимодейства с движещия се през площада – място, през което нормално се минава бързо, директно. През по-голямата част от 80-те години скулптурата принуждава минувачите да подхващат неуместно неуместни направления, с цел да пресекат площада. До 1985 година над 7 000 души, доста от които са наети в близките здания, подписват петиция, призоваваща за отстраняването на дъгата. По-късно през същата година съдът се изправя против вносителите на петицията.
Решението за премахването й е изпълнено единствено след още четири години обжалване. За Сера събитията са знак на несъответствието на съдилищата с художественото изложение. За другите това е знак на нечувствителността на художниците към усетите и практическите потребности на обществото, за което настояват, че се интересуват.
Много от най-известните публични статуи намерено се занимават с митологизиране на предишното. Тъй като те постоянно се финансират от държавното управление и са теоретично налични за всички, могат да действат като агитация, предлагайки утвърден от страната план на история, който всеки предан жител би трябвало да знае.
Ако това звучи сурово, помислете за шедьовъра на художника Гуцон Борглум: „ Национален монумент на връх Ръшмор“.Това са барелефите на 4-ма американски президенти, изсечени в скалите в Южна Дакота – Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Абрахам Линкълн и Теодор Рузвелт.
Идеята за мемориала е на шефа на историческото сдружение на щата Южна Дакота Доан Робинсън. През 1938 година обаче майсторът умира, сетне стартира и Втората международна война. Синът на Борглум – Линкълн, довършва мемориала и през 1941 година той е открит публично. До през днешния ден десетки хиляди американци и непознати туристи се тълпят пред неповторимия монумент на американската история. Много хора пък в никакъв случай не утвърждават скулптурата с претекста, че в случай че всички американски президенти са дали опция или са взели участие директно в кражбата на локалните американски земи, тези четири са най-отговорни за това.
През 1970 година локални американски деятели окупират паметника и му дават ново име в чест на генерала, който дава живота си да се бие с армията на Съединени американски щати: Crazy Horse Mountain.
Натрапчивото изкуство на Аниш Капур
„ Бобчето “ в Чикаго – декор на милиони фотоси
Скулптурата е направена от 168 платна неръждаема стомана
От 2006 година насам 110-тонната статуя, наречена Облачната врата на английския създател Аниш Капуркато е декор на милиони фотоси от посетителите на Милениум парк в Чикаго. Красотата й не може да бъде лимитирана до нейната форма. По-скоро това, което в действителност е удивително за Cloud Gate, е методът, по който тя взаимодейства с околната среда, изкривявайки и увеличавайки хоризонта на Чикаго и лицата на туристите, които идват да я видят.
Аниш Капур основава скулптурата в интервала сред 2004 и 2006 година. Прякорът, с който е известна в града е „ Бобчето ”, защото тя има форма на бобено зърно. Това въобще не се харесва на създателя на творбата. Скулптурата е направена от 168 платна неръждаема стомана, които са събрани в единна комбинация. Те са по този начин точно закрепени едно за друго, че човешкото око не е в положение да види нито една заварка сред тях. Творецът признава, че получил ентусиазъм за скулптурата си от това по какъв начин наподобява течният живак.
Идеята печели конкурс за дизайн през 1999 година, когато административният отдел на парка Милениум и група колекционери на изкуството, архитекти и куратори на галерии прегледали креативните планове на тридесет разнообразни създатели от целия свят.
След като е определена творбата на Капур пораждат доста въпроси по какъв начин тя да бъде направена. Някои специалисти даже са били на мнение, че този дизайн не може да бъде претворен в действителна статуя. Официалното й разкриване е през май 2006 година и от този момент Облачната врата става все по-популярна освен в Съединени американски щати, само че и в целия свят. И до през днешния ден има доста съперници, които считат, че тя е едно грозно произведение на криворазбраното изкуство.
Крещяща концепция, вместо безшумно състрадание
Лалета в памет на жертвите от Париж
Френското министерство на културата не утвърди инсталацията
След нещастия хората сервират цветя пред паметта на жертвите и безшумно демонстрират състрадание. След терористичните офанзиви през 2016 година в Париж Джеф Коунс избра друг метод.
Той основава скулптурата „ Букет от лалета “- 11-метровата структура на ръка, държаща 11 лалета – изчезналото дванадесето цвете, съставлява тези, които са изгубили живота си. Тя е замислена от художника по искане на Джейн Хартли, някогашният дипломат на Съединени американски щати, който желае да разшири поддръжката си във Франция.
От компанията Noirmont art productions, която съставлява Кунс в Париж, допускат, че символичното място за скулптурата ще бъде пред постройката на Пале де Токио и Музея и парижкия Музей за съвременно изкуство.
Решението бе в ръцете на френското министерство на културата, което преди няколко месеца се отхвърли от концепцията да конфигурира скулптурата. Тя бе посрещната много спорно и ядоса стотици видни парижани, които събраха подписка против това „ цинично “ и „ шокиращо “ създание.
Френският фотограф Рафаел Джанели-Мериано споделя: „Поставянето на това произведение пред постройката на Пале де Токио ще зацапа музея и ще поеме прекомерно доста от неговия пейзаж.
Среден пръст праща Дейвид Черни в ареста
Розовият танк в сърцето на Прага
Творбата бе изложена наново през 2011 година.
Чешкият художник Дейвид Черни, който по-късно провокира скандал откакто изобрази България като тоалетна в арт апаратура, става прочут за първи път през 1991 година. Тогава той боядисва в розово руски танк, подложен като монумент на Втората международна война в центъра на Прага, и поставя на него огромен стърчащ междинен пръст. Тъй като по това време танкът е бил към момента народен монумент, поради боядисването му и поради недвусмисления жест – междинен пръст, Черни е задържан за малко. Деянието му е несъмнено не като провокация посредством изкуство, а като вандализъм и квалифицирано като „ смущение на публичния ред “.
Няколко дни по-късно бойци от армията връщат зеления цвят на танка, единствено с цел да бъде още веднъж пребоядисан в розов след 10 дни, този път персонално от 15 депутати от новоизбрания парламент. Краят на спора настава, когато градските управляващи реалокират танка в музея на военното изкуство в Лешани – покрай Прага.
Произведението на Роден не включва съвсем нищо, което да го разпознава като сходство на Балзак.
Наклонената дъга на Ричард Сера, която минава през Федералния площад на Манхатън от 1981 година до 1989 година
Спорни креативен визии постоянно разделят публичното мнение – както неотдавна се случи с мемориала на Пенчо Кубадински
Наклонената дъга на Ричард Сера провокира скандал в Манхатън
Изкуството не е единствено в музеите. Най-впечатляващото изкуство постоянно е към нас, по улиците, постройките и площадите. Някои творения се харесват на всички, други не напълно. И у нас дни преди 9 септември един монумент раздели обществеността на две. Поставянето на противоречивия мемориал на един от членовете на Централен комитет на Българска комунистическа партия – Пенчо Кубадински беше неразрешен от общинския съвет в родния му град Лозница, само че все пак беше тържествено открит в деня на Съединението.
Произведения на изкуството, които шокират критиците и провокират бурни разногласия измежду обществото има по целия свят.
След гибелта на огромния френски публицист Оноре дьо Балзак през 1850 година основаното в Париж „Сдружение на френските писатели“, учредено през 1838 година от Балзак, Виктор Юго, Александър Дюма и Джордж Санд стартира да мисли за своя скулптура, с която да уважи паметта му.
Едва при започване на 90-те години скулптурът Огюст Роден, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство, който по това време се радва на международната популярност е определен да извае облика на Балзак.
От сдружението си показват гордо, величествено произведение, което да бъде споделено с целия Париж – подобаващ монумент на създателя „ Човешката комедия“. Тъй като Роден се потопил в живота и работата на Балзак, той все по-малко се занимавал с дословното му обрисуване и вместо това се стремял да съобщи креативния му дух. Представено от Роден произведение през 1898 година не включва съвсем нищо, което да го разпознава като сходство на Балзак – нито даже химикалка или купчина книги.
Отговорът на критиците е предстоящо необработен – толкоз необработен, че проектите потопят творението на Роден в бронз са внезапно анулирани. Едва през 1939 година, повече от 20 години след гибелта на художника, бронзовият Balzac в цялостен размер най-сетне е открит в сърцето на Париж. Той става нарицателно за това, че основаването на амбициозни публични статуи, посредством налагане на персонално мнение, могат не да запазят, а да оскърбят паметта на великите персони.
За обществените скулптори изключително значение има мястото, на което се намират и по какъв начин приспособяват средата към концепцията на творбата. Не по този начин обаче стоят нещата с наклонената дъга на Ричард Сера, която минава през Федералния площад на Манхатън от 1981 година до 1989 година Според създателя е предопределена да взаимодейства с движещия се през площада – място, през което нормално се минава бързо, директно. През по-голямата част от 80-те години скулптурата принуждава минувачите да подхващат неуместно неуместни направления, с цел да пресекат площада. До 1985 година над 7 000 души, доста от които са наети в близките здания, подписват петиция, призоваваща за отстраняването на дъгата. По-късно през същата година съдът се изправя против вносителите на петицията.
Решението за премахването й е изпълнено единствено след още четири години обжалване. За Сера събитията са знак на несъответствието на съдилищата с художественото изложение. За другите това е знак на нечувствителността на художниците към усетите и практическите потребности на обществото, за което настояват, че се интересуват.
Много от най-известните публични статуи намерено се занимават с митологизиране на предишното. Тъй като те постоянно се финансират от държавното управление и са теоретично налични за всички, могат да действат като агитация, предлагайки утвърден от страната план на история, който всеки предан жител би трябвало да знае.
Ако това звучи сурово, помислете за шедьовъра на художника Гуцон Борглум: „ Национален монумент на връх Ръшмор“.Това са барелефите на 4-ма американски президенти, изсечени в скалите в Южна Дакота – Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Абрахам Линкълн и Теодор Рузвелт.
Идеята за мемориала е на шефа на историческото сдружение на щата Южна Дакота Доан Робинсън. През 1938 година обаче майсторът умира, сетне стартира и Втората международна война. Синът на Борглум – Линкълн, довършва мемориала и през 1941 година той е открит публично. До през днешния ден десетки хиляди американци и непознати туристи се тълпят пред неповторимия монумент на американската история. Много хора пък в никакъв случай не утвърждават скулптурата с претекста, че в случай че всички американски президенти са дали опция или са взели участие директно в кражбата на локалните американски земи, тези четири са най-отговорни за това.
През 1970 година локални американски деятели окупират паметника и му дават ново име в чест на генерала, който дава живота си да се бие с армията на Съединени американски щати: Crazy Horse Mountain.
Натрапчивото изкуство на Аниш Капур
„ Бобчето “ в Чикаго – декор на милиони фотоси
Скулптурата е направена от 168 платна неръждаема стомана
От 2006 година насам 110-тонната статуя, наречена Облачната врата на английския създател Аниш Капуркато е декор на милиони фотоси от посетителите на Милениум парк в Чикаго. Красотата й не може да бъде лимитирана до нейната форма. По-скоро това, което в действителност е удивително за Cloud Gate, е методът, по който тя взаимодейства с околната среда, изкривявайки и увеличавайки хоризонта на Чикаго и лицата на туристите, които идват да я видят. Аниш Капур основава скулптурата в интервала сред 2004 и 2006 година. Прякорът, с който е известна в града е „ Бобчето ”, защото тя има форма на бобено зърно. Това въобще не се харесва на създателя на творбата. Скулптурата е направена от 168 платна неръждаема стомана, които са събрани в единна комбинация. Те са по този начин точно закрепени едно за друго, че човешкото око не е в положение да види нито една заварка сред тях. Творецът признава, че получил ентусиазъм за скулптурата си от това по какъв начин наподобява течният живак.
Идеята печели конкурс за дизайн през 1999 година, когато административният отдел на парка Милениум и група колекционери на изкуството, архитекти и куратори на галерии прегледали креативните планове на тридесет разнообразни създатели от целия свят.
След като е определена творбата на Капур пораждат доста въпроси по какъв начин тя да бъде направена. Някои специалисти даже са били на мнение, че този дизайн не може да бъде претворен в действителна статуя. Официалното й разкриване е през май 2006 година и от този момент Облачната врата става все по-популярна освен в Съединени американски щати, само че и в целия свят. И до през днешния ден има доста съперници, които считат, че тя е едно грозно произведение на криворазбраното изкуство.
Крещяща концепция, вместо безшумно състрадание
Лалета в памет на жертвите от Париж
Френското министерство на културата не утвърди инсталацията
След нещастия хората сервират цветя пред паметта на жертвите и безшумно демонстрират състрадание. След терористичните офанзиви през 2016 година в Париж Джеф Коунс избра друг метод. Той основава скулптурата „ Букет от лалета “- 11-метровата структура на ръка, държаща 11 лалета – изчезналото дванадесето цвете, съставлява тези, които са изгубили живота си. Тя е замислена от художника по искане на Джейн Хартли, някогашният дипломат на Съединени американски щати, който желае да разшири поддръжката си във Франция.
От компанията Noirmont art productions, която съставлява Кунс в Париж, допускат, че символичното място за скулптурата ще бъде пред постройката на Пале де Токио и Музея и парижкия Музей за съвременно изкуство.
Решението бе в ръцете на френското министерство на културата, което преди няколко месеца се отхвърли от концепцията да конфигурира скулптурата. Тя бе посрещната много спорно и ядоса стотици видни парижани, които събраха подписка против това „ цинично “ и „ шокиращо “ създание.
Френският фотограф Рафаел Джанели-Мериано споделя: „Поставянето на това произведение пред постройката на Пале де Токио ще зацапа музея и ще поеме прекомерно доста от неговия пейзаж.
Среден пръст праща Дейвид Черни в ареста
Розовият танк в сърцето на Прага
Творбата бе изложена наново през 2011 година.
Чешкият художник Дейвид Черни, който по-късно провокира скандал откакто изобрази България като тоалетна в арт апаратура, става прочут за първи път през 1991 година. Тогава той боядисва в розово руски танк, подложен като монумент на Втората международна война в центъра на Прага, и поставя на него огромен стърчащ междинен пръст. Тъй като по това време танкът е бил към момента народен монумент, поради боядисването му и поради недвусмисления жест – междинен пръст, Черни е задържан за малко. Деянието му е несъмнено не като провокация посредством изкуство, а като вандализъм и квалифицирано като „ смущение на публичния ред “. Няколко дни по-късно бойци от армията връщат зеления цвят на танка, единствено с цел да бъде още веднъж пребоядисан в розов след 10 дни, този път персонално от 15 депутати от новоизбрания парламент. Краят на спора настава, когато градските управляващи реалокират танка в музея на военното изкуство в Лешани – покрай Прага.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ