Все още има утре: Филмът, който победи Барби в боксофиса в Италия
Барби на Грета Геруиг може да е най-успешният във финансово отношение филм, режисиран в миналото от жена режисьор, и най-касовият филм за 2023 година Но беше надвит в боксофиса в Италия от различен филм, също изработен от жена и говорещ непосредствено за женския опит.
Все още има на следващия ден (C`è Ancora Domani), от 50-годишната актриса, писателка и певица Паола Кортелези, в този момент излиза в цяла Европа, в това число Обединеното кралство. Миналата година се трансформира във феномен в Италия, като взе повече пари и от Барби, и от Опенхаймер.
Към предишния месец той направи към £31,5 милиона в кината, беше най-големият филм в страната за 2023 година и най-успешният филм, режисиран в миналото от италианка. Кортелези разяснява за BBC News, че към момента не може да повярва на триумфа му.
„ Никой не би могъл да планува вълната от присъединяване и обвързаност на публиката към този филм “, споделя тя.
„ Актриса съм от близо 30 години и съм писала сюжети през последните 10 години, в този момент направих първия си филм на 50 години. И да споделя екрана и боксофиса с голям филм като Барби, което също се занимава с опита на дамите, би трябвало да е нещо положително. "
Част от повода, заради която „ Все още има на следващия ден “ може да провокира подобен акомпанимент в Италия обаче, е, че героинята Делия (също изиграна от Кортелези) страда от грубо физическо и прочувствено принуждение от брачна половинка си. Във кино лентата Делия е стопанка и майка, живееща в беднотия в следвоенен Рим през 1946 година, годината, в която италианските дами за първи път могат да гласоподават.
Въпреки това, историята на кино лентата резонира със актуалната италианска аудитория . Според последните полицейски статистики 120 дами са били убити в Италия през 2023 година, към една на всеки три дни. В отчета се споделя, че малко над 50% от тях са били убити от сътрудници или някогашни сътрудници. Една четвърт от тях са били убити от децата си - в 89% от тези случаи синът им.
Темата за убийството на дами избухна в Италия през ноември 2023 година, няколко седмици след излизането на кино лентата „ Все още има на следващия ден “. Проведоха се всеобщи митинги поради убийството на 22-годишната студентка Джулия Чекетин, за която се твърди, че е убита от някогашния си другар, който чака правосъден развой. На погребението й участваха хиляди хора и гибелта й провокира огромни митинги и апели за повече отбрана на дамите.
Кортелеси споделя, че нейният филм частично се пробва да изследва културен нрав, който съгласно нея „ продължава от хилядолетия “.
Така наречените „ закононарушения от пристрастеност “ бяха криминализирани в Италия едвам през 1981 година, а през юли 2023 година съдиите в Рим нашумяха по целия свят, когато надзирател в учебно заведение беше оневинен за опипване на 17-годишна ученичка, защото половото принуждение е траяло по-малко от 10 секунди. „ Краткото опипване “ се трансформира в наклонност в Instagram и TikTok в Италия, дружно с хаштага #10secondi.
„ Темата за убийството на дами е за жалост доста, доста настояща, изключително в Италия “, изяснява Кортелези.
„ Но убийството на дами постоянно е трагичният завършек на нещо, което не е почнало по този метод. Това, което не знаем, е историята, която приключва с отблъскващ акт на принуждение и гибел на жена на всеки 72 часа в Италия. Можем да създадем единствено извод за история на принуждение, която постоянно даже не се довежда до управляващите, преди да ескалира. "
Режисьорката споделя, че тематиката за насилието над дами е част от нейния сюжет от години, както и в нейната театрална и екранна работа като артист, макар че самата тя споделя, че не го е преживявала персонално.
„ Исках да направя актуален филм, чието деяние се развива в предишното, с цел да сравня какво се е трансформирало и какво е останало същото “, изяснява тя.
„ Може би в този момент, като дами, имаме избрани права и гаранции, само че това, което не се е трансформирало в обществото, е този нрав, който изкривява любовта и я трансформира в владеене. Ето за какво се нуждаем от по-добро обучение. “
„ Все още има на следващия ден “ може да се развива през 1946 година, сниман в черно и бяло (намигване към класическите италиански режисьори от периода) и да се занимава с тематика като домашното принуждение, само че ироничният комизъм към момента прониква в историята, нещо, което режисьорката споделя, че има вяра, че е помогнало на публиката се отнасят към него.
„ Когато съм писала сюжети в предишното, съм употребила същия тип език “, споделя тя. „ Това не е комедия сама по себе си, това е потреблението на езика на комедията, с цел да се приказва за някои доста съществени тематики. Чувствам, че благодарение на комизъм можете да поставите началото на тези тематики. Знаете, че хората ще се надяваме да съчувстват и да заемат страната на вашата героиня, без да бъда конфронтиран на моя кинематографичен език. "
Кортелези твърди, че 45% от демографската й публика в Италия са били мъже, което тя назовава „ огромна наслада “.
„ Това в никакъв случай не е било предопределено да бъде филм против италианските мъже, това е покана да споделяме и да вървим дружно по същия път в живота. Наистина не желаех да преотстъпвам мъжете от гледането на кино лентата и да мисля, че посочвам обвинително с пръст тях.
„ Мисля, че заради тона на кино лентата и метода, по който бяха изобразени всички разнообразни герои, мъжете в действителност се идентифицираха с женските герои, можех да го видя в метода, по който реагираха по време на кино лентата.
„ Много мъже се усещаха способни да приказват по време на сесиите за въпроси и отговори по-късно и да споделят личните си истории, които постоянно намирах за в действителност вълнуващи. “
В последна сметка обаче актрисата и режисьор назовава 11-годишната си щерка своя „ муза “ за кино лентата и споделя, че той може да бъде разказан като „ любовна история сред майка и щерка “.
„ Целият този план се случи, тъй като й четях книга за правата на дамите и щерка ми не можеше да повярва, че е имало време, когато правата ни не са били закрепени в закона. Така че ми хрумна, че би трябвало да приказваме с по-младите генерации че би трябвало да осъзнаят правата си не са даденост “, споделя тя.
" Само тъй като реализираме нещо, това не значи, че то ще бъде там вечно. Исках по някакъв метод да стартира да предавам щафетата на по-младото потомство. "
Все още има на следващия ден (C`è Ancora Domani), от 50-годишната актриса, писателка и певица Паола Кортелези, в този момент излиза в цяла Европа, в това число Обединеното кралство. Миналата година се трансформира във феномен в Италия, като взе повече пари и от Барби, и от Опенхаймер.
Към предишния месец той направи към £31,5 милиона в кината, беше най-големият филм в страната за 2023 година и най-успешният филм, режисиран в миналото от италианка. Кортелези разяснява за BBC News, че към момента не може да повярва на триумфа му.
„ Никой не би могъл да планува вълната от присъединяване и обвързаност на публиката към този филм “, споделя тя.
„ Актриса съм от близо 30 години и съм писала сюжети през последните 10 години, в този момент направих първия си филм на 50 години. И да споделя екрана и боксофиса с голям филм като Барби, което също се занимава с опита на дамите, би трябвало да е нещо положително. "
Част от повода, заради която „ Все още има на следващия ден “ може да провокира подобен акомпанимент в Италия обаче, е, че героинята Делия (също изиграна от Кортелези) страда от грубо физическо и прочувствено принуждение от брачна половинка си. Във кино лентата Делия е стопанка и майка, живееща в беднотия в следвоенен Рим през 1946 година, годината, в която италианските дами за първи път могат да гласоподават.
Въпреки това, историята на кино лентата резонира със актуалната италианска аудитория . Според последните полицейски статистики 120 дами са били убити в Италия през 2023 година, към една на всеки три дни. В отчета се споделя, че малко над 50% от тях са били убити от сътрудници или някогашни сътрудници. Една четвърт от тях са били убити от децата си - в 89% от тези случаи синът им.
Темата за убийството на дами избухна в Италия през ноември 2023 година, няколко седмици след излизането на кино лентата „ Все още има на следващия ден “. Проведоха се всеобщи митинги поради убийството на 22-годишната студентка Джулия Чекетин, за която се твърди, че е убита от някогашния си другар, който чака правосъден развой. На погребението й участваха хиляди хора и гибелта й провокира огромни митинги и апели за повече отбрана на дамите.
Кортелеси споделя, че нейният филм частично се пробва да изследва културен нрав, който съгласно нея „ продължава от хилядолетия “.
Така наречените „ закононарушения от пристрастеност “ бяха криминализирани в Италия едвам през 1981 година, а през юли 2023 година съдиите в Рим нашумяха по целия свят, когато надзирател в учебно заведение беше оневинен за опипване на 17-годишна ученичка, защото половото принуждение е траяло по-малко от 10 секунди. „ Краткото опипване “ се трансформира в наклонност в Instagram и TikTok в Италия, дружно с хаштага #10secondi.
„ Темата за убийството на дами е за жалост доста, доста настояща, изключително в Италия “, изяснява Кортелези.
„ Но убийството на дами постоянно е трагичният завършек на нещо, което не е почнало по този метод. Това, което не знаем, е историята, която приключва с отблъскващ акт на принуждение и гибел на жена на всеки 72 часа в Италия. Можем да създадем единствено извод за история на принуждение, която постоянно даже не се довежда до управляващите, преди да ескалира. "
Режисьорката споделя, че тематиката за насилието над дами е част от нейния сюжет от години, както и в нейната театрална и екранна работа като артист, макар че самата тя споделя, че не го е преживявала персонално.
„ Исках да направя актуален филм, чието деяние се развива в предишното, с цел да сравня какво се е трансформирало и какво е останало същото “, изяснява тя.
„ Може би в този момент, като дами, имаме избрани права и гаранции, само че това, което не се е трансформирало в обществото, е този нрав, който изкривява любовта и я трансформира в владеене. Ето за какво се нуждаем от по-добро обучение. “
„ Все още има на следващия ден “ може да се развива през 1946 година, сниман в черно и бяло (намигване към класическите италиански режисьори от периода) и да се занимава с тематика като домашното принуждение, само че ироничният комизъм към момента прониква в историята, нещо, което режисьорката споделя, че има вяра, че е помогнало на публиката се отнасят към него.
„ Когато съм писала сюжети в предишното, съм употребила същия тип език “, споделя тя. „ Това не е комедия сама по себе си, това е потреблението на езика на комедията, с цел да се приказва за някои доста съществени тематики. Чувствам, че благодарение на комизъм можете да поставите началото на тези тематики. Знаете, че хората ще се надяваме да съчувстват и да заемат страната на вашата героиня, без да бъда конфронтиран на моя кинематографичен език. "
Кортелези твърди, че 45% от демографската й публика в Италия са били мъже, което тя назовава „ огромна наслада “.
„ Това в никакъв случай не е било предопределено да бъде филм против италианските мъже, това е покана да споделяме и да вървим дружно по същия път в живота. Наистина не желаех да преотстъпвам мъжете от гледането на кино лентата и да мисля, че посочвам обвинително с пръст тях.
„ Мисля, че заради тона на кино лентата и метода, по който бяха изобразени всички разнообразни герои, мъжете в действителност се идентифицираха с женските герои, можех да го видя в метода, по който реагираха по време на кино лентата.
„ Много мъже се усещаха способни да приказват по време на сесиите за въпроси и отговори по-късно и да споделят личните си истории, които постоянно намирах за в действителност вълнуващи. “
В последна сметка обаче актрисата и режисьор назовава 11-годишната си щерка своя „ муза “ за кино лентата и споделя, че той може да бъде разказан като „ любовна история сред майка и щерка “.
„ Целият този план се случи, тъй като й четях книга за правата на дамите и щерка ми не можеше да повярва, че е имало време, когато правата ни не са били закрепени в закона. Така че ми хрумна, че би трябвало да приказваме с по-младите генерации че би трябвало да осъзнаят правата си не са даденост “, споделя тя.
" Само тъй като реализираме нещо, това не значи, че то ще бъде там вечно. Исках по някакъв метод да стартира да предавам щафетата на по-младото потомство. "
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ