Теодора Петкова: България трябва да се стреми към безусловен ангажимент за приемане в ERM II
" Банĸерите приказват " е нова поредност на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица изявленията ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.
- Г-жо Петкова, какви са упованията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете?
Теодора Петкова е ръководител на Управителния съвет и основен изпълнителен шеф на " УниКредит Булбанк ". Преди това тя е член на УС и основен риск шеф на банката, както и ръководител на Кредитния съвет на банката, на Комитета по провизиране и реструктуриране и член на Кредитния комитет. Теодора Петкова стартира кариерата си във финансовата институция като кредитен анализатор през 2002 година и става старши управител на екипа за корпоративно кредитиране през 2007 година.
- За нас в " УниКредит Булбанк " това е трето по ред сходно предизвикателство и сме нетърпеливи да завърши. Моите упования са оптимистични за резултатите от този обзор.
- Смятате ли, че резултатите от прегледа ще доведат до спомагателни старания за нарастване на капитала и до угнетяване на апетитите за кредитен риск?
- Тук на първо място би трябвало да направя едно генерално конкретизиране. Става дума за това, че методиката, по която тази година се организира инспекцията, е доста по-различна. Това е методика, която влезе през предходната година - юни 2018-а, и която се базира на нови счетоводни стандарти (бел. ред. - става дума за МСФО 9). Това значи, че тази методика не е тествана върху банки от страни, които са членки на Еврозоната. Моето персонално наблюдаване е, че при използването на новата методика на избрани места засякохме много строги условия във връзка с прекласификация на активи в обособените етапи, както и на едно характерно отрицателно отношение към метода, по който се правят оценка обезпеченията в България. Тук би трябвало да кажа, че ние бяхме похвалени от ЕЦБ, че сме прекомерно консервативни в тази оценка на обезпеченията. Но мисля, че генерално ще има наставления към банките, които вземат участие в прегледа на качеството на активите. Надявам се тези наставления да са изцяло изпълними и всички банки да се поздравим, че сполучливо сме минали теста на ЕЦБ и че сме почтени да се радваме на надзора ѝ в изискванията на тясно съдействие.
Източник:
- Ако прегледът на качеството на активите завърши единствено с покана към страната ни да се причисли към Банковия съюз на Европейски Съюз, само че не и към ERM II, добре ли е държавното управление да я одобри?
- Този въпрос ще изисква комплициран политически избор и по този начин подложен би бил една много отрицателна оценка за напредъка, който е осъществила страната ни. За да сме откровени, би трябвало да кажем, че България дава отговор на икономическите критерии за конвергенция. Също по този начин през последните години бяха положени обилни старания за хармонизиране на правната рамка с тази на Европейски Съюз и бяха сложени основи на структурни промени. Лично моята позиция по този въпрос е, че държавното управление би трябвало да се стреми към един категоричен ангажимент за влизане в ERM II до края на годината, тъй като едно по-голямо удължение би породило известна форма на съмнение.
- Какви съгласно Вас са съответните изгоди за финансовия бранш и за стопанската система на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно съдействие?
- Банките ръководят доверие. И заради това, когато те се озоват под контрола не на един, а на два регулатора, които ги надзирават, и единият от тях е строгия европейски регулатор, мисля че това би внесло една спомагателна форма на доверие. Влизането в Еврозоната, а това не може да стане без да влезем в банковия съюз, дава опция ЕЦБ да обезпечи ликвидни средства в изискванията на рецесия.
Отделно от това, емпирично е потвърдено, че за бизнеса и за хората влизането в Еврозоната обезпечава достъп до повече средства и благоприятни условия, както в условия на рецесия, по този начин и в условия на стопански растеж. Това се отразява добре на благосъстоянието на популацията. За бизнеса влизането в Еврозоната отстранява валутния риск, който въпреки сега да е чисто предполагаем,все отново е причина за ценови разлики при вноса и износа. Премахването на валутния курс ще способства до повече бистрота в цените при такива покупко-продажби.
И не на последно място, влизането на България в банковия съюз и в Еврозоната ще улесни достъпа ни до европейските финансови пазари.
- През последната година и половина има очевидно нарастване, както на новоотпуснатите заеми, по този начин и кредитните портфейли като цяло. В същото време растежът на приходите от лихви такси и комисионни доста. Какви са аргументите за това?
- Причините са ясни. Банковата система работи към този момент дълго време в среда на ниски лихви. Наличието на свръхликвидност ги кара да вършат спомагателни разноски за огромния размер ликвидни средства които поддържат. Вследствие на тези и други фактори чистият лихвен приход пада.
Специално за банковата система от началото на 2017-а до края на първото тримесечие на 2019-а, лихвеният диференциал е намалял със 120 базисни точки. Това е значителен спад и без значение, че кредитирането пораства с този ритъм, не може да компенсира спада на чистия лихвен приход. А той е главен източник за облага на банките и за заделяне на финансови буфери.
В момента сме в удобна обстановка, тъй като можем да формираме по-малки разноски за риск и успяхме да осъществяваме разнообразни еднократни покупко-продажби, носещи висок приход. Но по този начин или другояче главният бизнес на банките е да събират депозити и да дават заеми и този бизнес модел към този момент дълго време е отвън зоната на комфорта.
Източник:
- Няма ли заплаха този дискомфорт да се трансформира в съществено предизвикателство за финансовата резистентност на банките?
- Всяка от банките има задоволително на брой риск знаци, които са регулативно избрани и се наблюдават, с цел да се подсигурява банковата непоклатимост. Надявам се, че няма да има банка, която да се впусне в прекомерно нападателно кредитиране, с цел да компенсира дефицита на лихвен приход и по този метод да поеме непростим риск и заплаши устойчивостта си.
- Като приказваме за лихви, какви са упованията за придвижването на лихвените проценти през идната година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези придвижвания?
- Не чакам съществени придвижвания в посока увеличение на лихвените нива, само че и не чакам да продължи наклонността на доста понижение на лихвените проценти.
- Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи условия към банките за оценка на платежоспособността на жителите, кандидатстващи за заем. Това няма ли да докара до угнетяване на кредитирането за жителите?
- През тази година Българска народна банка планува в Закона за кредитните институции да постанова избрани критерии, на които лицата, които желаят заем и допустимите за кредитиране транзакции, би трябвало да дават отговор. Това не е казус. В доста страни от Европейски Съюз такава процедура съществува и там има разнообразни оптимални прагове, отнасящи се до размера на задлъжнялостта на клиента, до размера на съотношението сред обезпечението и заема, и до размера на остатъчния приход на клиента. В този подтекст, а и в случай че се подтиква понижаване на осведомителната асиметрия, налагането на такива критерии не са неприятна концепция.
- Какво имате поради под осведомителна асиметрия?
- Имам поради, че достъпът до сегашните източници на информация не всеки път обезпечава цялостната картина за финансовото положение на клиента. Например, Националният статистически институт дава информация единствено за част от приходите на жителите. И банките са принудени да вършат спомагателни оценки и разбори, когато правят оценка финансовото положение на жителите.
- От 2020-а се чака сегашните интернационалните лихвени показатели LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас приготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му отвън България?
- Тъй като тези показатели са интернационалните, те не касаят толкоз готовността на обособените страни, колкото готовността на покупко-продажбите, които се подписват при в този момент настоящите лихвени показатели. Изключително значимо е тези нови показатели да бъдат признати от всички участници на пазара. Мащабът на покупко-продажбите, в които вземат участие сегашните показатели, е голям. Например общият размер на дълговите скъпи бумаги, обвързани с EURIBOR-а, е два квадрилиона евро. Това е две по 10 на петнадесета степен. Огромен по мярка размер от покупко-продажби, настрана от които имаме депозити и дериватни принадлежности, свързани както с EURIBOR, по този начин и с LIBOR. В момента се върви към разработване на хибридна методология за образуване на лихвени показатели въз основата на транспарантни действително подписани на пазарите покупко-продажби. Това,което не е ясно, е дали новите показатели ще заменят в този момент настоящите, без да е неотложно това да постанова спомагателни договорености сред лицата,сключили покупко-продажби на този пазар, или тези покупко-продажби от няколко квадрилиона ще би трябвало да бъдат преподписвани. Случи ли се второто, освен ще създадем компликации на участниците на пазара, само че има заплаха самата система на предоговаряне да породи спомагателни правни опасности. Аз се надявам до това да не се стигне. Освен това считам, че самата промяна няма да провокира повишение на лихвените равнища.
Източник:
- Последното въпреки всичко е значимо и за България, тъй като огромна част от заемите у нас са в евро и лихвите по тях са основани на EURIBOR. Нали по този начин?
- Голяма част от кредитирането е в евро. Предвид отсъствието на валутен риск постоянно еврото е желаната валута на заемите. Същевременно банките се стремим да предоставяме заеми в евро,когато има естествен хедж или с други думи - заемите в евро в множеството случаи се дават на клиенти, чиито приходи или по-голямата част от тях са в евро.
- Като си приказваме за европейски условия, от края на тази година в действие влиза европейски правилник за равнене на таксите за интернационалните и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще докара до едностранно внезапно понижение на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще провокира едно равнене на таксите за външни с тези за вътрешни преводи?
- Ако за вас равнене значи да увеличим цените на вътрешните прехвърляния, не чакам в кратковременен проект това да се случи. По-скоро чакам да има прочут спад в комисионните, които банките генерират от интернационалните заплащания, като те търсят различни благоприятни условия за компенсиране на приходите, които ще изгубят от този спад. Такива други възможности аз виждам в основаването на нови артикули и услуги в съдействие с финтех компании. Не изключвам също по този начин в даден миг банките да прибегнат и към смяна на цените на избрани артикули и услуги. Тук за " УниКредит Булбанк " е значимо, че резултатът от поевтиняване на интернационалните заплащания се отразява най-съществено на 10% корпоративните ни клиенти, които вършат тези заплащания.
- Не на жителите?
- На 10% от корпоративните клиенти. Те вършат 80% от размера на валутните заплащания в банката. Гражданите не биха усетили поевтиняването на тази услуга. По-интересното е по какъв начин ние банките ще препозиционираме предлагането си, тъй че да компенсираме загубата на приход, която ще акумулираме от изравняването на таксите.
- Наскоро се появиха едни насоки на Европейския банков орган, които вкарват доста високи условия за всички банки, чиито необслужвани заеми надвишават 4% от общият им кредитен портфейл. Как тези условия се отразяват на вашата банка?
- Ние, като част от " УниКредит Груп ", започнахме да работим по хармонизиране на интервенциите си по отношение на тези условия още през 2016-а. Така че към днешна дата нашите интервенции и методът, по който третираме и докладваме необслужваните експозиции, са изцяло в сходство с тези рекомендации. Те са наложителни за всички банки като правенето на съответни тактики за необслужваните експозиции по обособени портфейли е наложително, когато те надвишават 5%. Такива тактики ние създаваме през миналите три години. Те се съблюдават съответно и постоянно преизпълняваме заложените в тях цели.
- Продавате ли необслужвани заеми?
- Продаваме такива портфейли. Извършихме първата в България портфейлна продажба. Направихме и най-голямата сходна продажба и използвахме момента на пазара, с цел да разчистим наследството по старите портфейли. По тази причина в този момент не ни се постанова да вършим сходни тактики, тъй като сме под заложения предел за необслужвани експозиции.
- Изпълнението на тези условия не допуска ли основаването на специфични административни структури, което е обвързвано с немалки спомагателни разноски?
- Още през 2017-а извършихме цялостна промяна на нашето ръководство за необслужвани заеми точно, с цел да отговорим на тези условия. Създадохме отдел, който се занимава с интервенциите и със тактиките за необслужвани експозиции. И тези структури дават доста позитивни резултати.
- Искам да обсъдим един огромен проблем за банковия бранш, който съществува от близо десетилетие. От време на време той се изостря, като сега още веднъж се повдига. Става дума за натиска за лишаване на законовите права на банките за бързо осъществяване против нередовните длъжници. Ако въпреки всичко това стане, какво отражение ще има върху цялото банково дело?
- Много полемичен въпрос. Като човек, прекарал по-голямата част от кариерния си път в риск дирекцията на банката, знам че привилегиите, които ни дава този член 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс, не ни разрешават да възвръщаме в цялостен размер всичките си необслужвани експозиции. Знам какъв брой доста загуби сме понесли, с какъв брой доста необслужвани заеми е трябвало да се оправяме.
Ако има сериозна социална воля за смяна, за нас е значимо тя да се случи заслужено. Защото сега има няколко разновидността за промени, както на член 417 от Граждански процесуален кодекс, по този начин и на член 418 и за метода, по който да се стопира това произвеждане, и по какъв начин да се обезпечава, и по какъв начин да се апелира. И всякога, когато този въпрос се разисква, би трябвало да знаем, че позицията на банките цели да обезпечи стабилността на банковата система. Много е значимо да разберем, че постоянно всеки от нас е освен кредитополучател, само че и инвеститор в банка. И нейната задача е както да резервира капитала на акционерите, по този начин и да резервира капитала на вложителите. Затова е значимо нашите привилегии като кредитори да бъдат предпазени.
- От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга непозната валута, които ще бъдат издадени от тук нататък, носят рисково тегло, което последователно се усилва. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас вложенията в ДЦК деноминирани в евро и друга непозната валута?
- Въвеждането на рискови тегла за евроденоминираните държавни скъпи бумаги към този момент повлия върху доходността на левовите ДЦК. Тя понижа. Съответно левовото предложение на дългови принадлежности е доста лимитирано и мисля, че в кратковременен проект тактиката на нашата, както и на други банки да купуват евроденоминирани ДЦК, няма да се промени. Не изключвам опцията през 2021-а банките да стартират да мислят в посока на оптимизация на рисково претеглените активи. Това ще стане и по отношение на влизането в действие на нови условия за най-малък дял на личните средства и допустимите пасиви в осъществяване на проекти по преструктуриране и гарантиране на опция банките да устоят на загуби (MREL requirements). За всички банки количественият резултат от въвеждането на рисково тегло върху ДЦК е доста значително. Например за нас - " УниКредит Булбанк ", без смяна на наличието на портфейла ни от дългови скъпи бумаги, този резултат е 1.2 милиарда лв. спомагателни рисково претеглени активи. За да завърша отговора положително - защото рискът се дефинира от рейтинга на емитинта, то в случай че рейтингът на страната ни се увеличи, рисковото тегло на ДЦК може да падне до 20%, а за какво не и до нула.
-Очаквате ли през идващите 12 месеца да има нови покупко-продажби по придобиване и усвояване на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен напън в тази тенденция?
- От известно време банковият пазар върви в посока консолидация. Това води до повишение на успеваемостта на банките и до нови синергии. Очаквам този развой да продължи. Не изключвам да станем очевидци и на процеси по преструктурирания и финансови усъвършенствания на банките. Сигурна съм, че всеки един развой на консолидация или преструктуриране на банки, който води до позитивен стопански резултат, ще бъде подсилен регулативно и институционално.
- Г-жо Петкова, какви са упованията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете?
Теодора Петкова е ръководител на Управителния съвет и основен изпълнителен шеф на " УниКредит Булбанк ". Преди това тя е член на УС и основен риск шеф на банката, както и ръководител на Кредитния съвет на банката, на Комитета по провизиране и реструктуриране и член на Кредитния комитет. Теодора Петкова стартира кариерата си във финансовата институция като кредитен анализатор през 2002 година и става старши управител на екипа за корпоративно кредитиране през 2007 година.
- За нас в " УниКредит Булбанк " това е трето по ред сходно предизвикателство и сме нетърпеливи да завърши. Моите упования са оптимистични за резултатите от този обзор.
- Смятате ли, че резултатите от прегледа ще доведат до спомагателни старания за нарастване на капитала и до угнетяване на апетитите за кредитен риск?
- Тук на първо място би трябвало да направя едно генерално конкретизиране. Става дума за това, че методиката, по която тази година се организира инспекцията, е доста по-различна. Това е методика, която влезе през предходната година - юни 2018-а, и която се базира на нови счетоводни стандарти (бел. ред. - става дума за МСФО 9). Това значи, че тази методика не е тествана върху банки от страни, които са членки на Еврозоната. Моето персонално наблюдаване е, че при използването на новата методика на избрани места засякохме много строги условия във връзка с прекласификация на активи в обособените етапи, както и на едно характерно отрицателно отношение към метода, по който се правят оценка обезпеченията в България. Тук би трябвало да кажа, че ние бяхме похвалени от ЕЦБ, че сме прекомерно консервативни в тази оценка на обезпеченията. Но мисля, че генерално ще има наставления към банките, които вземат участие в прегледа на качеството на активите. Надявам се тези наставления да са изцяло изпълними и всички банки да се поздравим, че сполучливо сме минали теста на ЕЦБ и че сме почтени да се радваме на надзора ѝ в изискванията на тясно съдействие.
Източник:
- Ако прегледът на качеството на активите завърши единствено с покана към страната ни да се причисли към Банковия съюз на Европейски Съюз, само че не и към ERM II, добре ли е държавното управление да я одобри?
- Този въпрос ще изисква комплициран политически избор и по този начин подложен би бил една много отрицателна оценка за напредъка, който е осъществила страната ни. За да сме откровени, би трябвало да кажем, че България дава отговор на икономическите критерии за конвергенция. Също по този начин през последните години бяха положени обилни старания за хармонизиране на правната рамка с тази на Европейски Съюз и бяха сложени основи на структурни промени. Лично моята позиция по този въпрос е, че държавното управление би трябвало да се стреми към един категоричен ангажимент за влизане в ERM II до края на годината, тъй като едно по-голямо удължение би породило известна форма на съмнение.
- Какви съгласно Вас са съответните изгоди за финансовия бранш и за стопанската система на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно съдействие?
- Банките ръководят доверие. И заради това, когато те се озоват под контрола не на един, а на два регулатора, които ги надзирават, и единият от тях е строгия европейски регулатор, мисля че това би внесло една спомагателна форма на доверие. Влизането в Еврозоната, а това не може да стане без да влезем в банковия съюз, дава опция ЕЦБ да обезпечи ликвидни средства в изискванията на рецесия.
Отделно от това, емпирично е потвърдено, че за бизнеса и за хората влизането в Еврозоната обезпечава достъп до повече средства и благоприятни условия, както в условия на рецесия, по този начин и в условия на стопански растеж. Това се отразява добре на благосъстоянието на популацията. За бизнеса влизането в Еврозоната отстранява валутния риск, който въпреки сега да е чисто предполагаем,все отново е причина за ценови разлики при вноса и износа. Премахването на валутния курс ще способства до повече бистрота в цените при такива покупко-продажби.
И не на последно място, влизането на България в банковия съюз и в Еврозоната ще улесни достъпа ни до европейските финансови пазари.
- През последната година и половина има очевидно нарастване, както на новоотпуснатите заеми, по този начин и кредитните портфейли като цяло. В същото време растежът на приходите от лихви такси и комисионни доста. Какви са аргументите за това?
- Причините са ясни. Банковата система работи към този момент дълго време в среда на ниски лихви. Наличието на свръхликвидност ги кара да вършат спомагателни разноски за огромния размер ликвидни средства които поддържат. Вследствие на тези и други фактори чистият лихвен приход пада.
Специално за банковата система от началото на 2017-а до края на първото тримесечие на 2019-а, лихвеният диференциал е намалял със 120 базисни точки. Това е значителен спад и без значение, че кредитирането пораства с този ритъм, не може да компенсира спада на чистия лихвен приход. А той е главен източник за облага на банките и за заделяне на финансови буфери.
В момента сме в удобна обстановка, тъй като можем да формираме по-малки разноски за риск и успяхме да осъществяваме разнообразни еднократни покупко-продажби, носещи висок приход. Но по този начин или другояче главният бизнес на банките е да събират депозити и да дават заеми и този бизнес модел към този момент дълго време е отвън зоната на комфорта.
Източник:
- Няма ли заплаха този дискомфорт да се трансформира в съществено предизвикателство за финансовата резистентност на банките?
- Всяка от банките има задоволително на брой риск знаци, които са регулативно избрани и се наблюдават, с цел да се подсигурява банковата непоклатимост. Надявам се, че няма да има банка, която да се впусне в прекомерно нападателно кредитиране, с цел да компенсира дефицита на лихвен приход и по този метод да поеме непростим риск и заплаши устойчивостта си.
- Като приказваме за лихви, какви са упованията за придвижването на лихвените проценти през идната година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези придвижвания?
- Не чакам съществени придвижвания в посока увеличение на лихвените нива, само че и не чакам да продължи наклонността на доста понижение на лихвените проценти.
- Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи условия към банките за оценка на платежоспособността на жителите, кандидатстващи за заем. Това няма ли да докара до угнетяване на кредитирането за жителите?
- През тази година Българска народна банка планува в Закона за кредитните институции да постанова избрани критерии, на които лицата, които желаят заем и допустимите за кредитиране транзакции, би трябвало да дават отговор. Това не е казус. В доста страни от Европейски Съюз такава процедура съществува и там има разнообразни оптимални прагове, отнасящи се до размера на задлъжнялостта на клиента, до размера на съотношението сред обезпечението и заема, и до размера на остатъчния приход на клиента. В този подтекст, а и в случай че се подтиква понижаване на осведомителната асиметрия, налагането на такива критерии не са неприятна концепция.
- Какво имате поради под осведомителна асиметрия?
- Имам поради, че достъпът до сегашните източници на информация не всеки път обезпечава цялостната картина за финансовото положение на клиента. Например, Националният статистически институт дава информация единствено за част от приходите на жителите. И банките са принудени да вършат спомагателни оценки и разбори, когато правят оценка финансовото положение на жителите.
- От 2020-а се чака сегашните интернационалните лихвени показатели LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас приготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му отвън България?
- Тъй като тези показатели са интернационалните, те не касаят толкоз готовността на обособените страни, колкото готовността на покупко-продажбите, които се подписват при в този момент настоящите лихвени показатели. Изключително значимо е тези нови показатели да бъдат признати от всички участници на пазара. Мащабът на покупко-продажбите, в които вземат участие сегашните показатели, е голям. Например общият размер на дълговите скъпи бумаги, обвързани с EURIBOR-а, е два квадрилиона евро. Това е две по 10 на петнадесета степен. Огромен по мярка размер от покупко-продажби, настрана от които имаме депозити и дериватни принадлежности, свързани както с EURIBOR, по този начин и с LIBOR. В момента се върви към разработване на хибридна методология за образуване на лихвени показатели въз основата на транспарантни действително подписани на пазарите покупко-продажби. Това,което не е ясно, е дали новите показатели ще заменят в този момент настоящите, без да е неотложно това да постанова спомагателни договорености сред лицата,сключили покупко-продажби на този пазар, или тези покупко-продажби от няколко квадрилиона ще би трябвало да бъдат преподписвани. Случи ли се второто, освен ще създадем компликации на участниците на пазара, само че има заплаха самата система на предоговаряне да породи спомагателни правни опасности. Аз се надявам до това да не се стигне. Освен това считам, че самата промяна няма да провокира повишение на лихвените равнища.
Източник:
- Последното въпреки всичко е значимо и за България, тъй като огромна част от заемите у нас са в евро и лихвите по тях са основани на EURIBOR. Нали по този начин?
- Голяма част от кредитирането е в евро. Предвид отсъствието на валутен риск постоянно еврото е желаната валута на заемите. Същевременно банките се стремим да предоставяме заеми в евро,когато има естествен хедж или с други думи - заемите в евро в множеството случаи се дават на клиенти, чиито приходи или по-голямата част от тях са в евро.
- Като си приказваме за европейски условия, от края на тази година в действие влиза европейски правилник за равнене на таксите за интернационалните и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще докара до едностранно внезапно понижение на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще провокира едно равнене на таксите за външни с тези за вътрешни преводи?
- Ако за вас равнене значи да увеличим цените на вътрешните прехвърляния, не чакам в кратковременен проект това да се случи. По-скоро чакам да има прочут спад в комисионните, които банките генерират от интернационалните заплащания, като те търсят различни благоприятни условия за компенсиране на приходите, които ще изгубят от този спад. Такива други възможности аз виждам в основаването на нови артикули и услуги в съдействие с финтех компании. Не изключвам също по този начин в даден миг банките да прибегнат и към смяна на цените на избрани артикули и услуги. Тук за " УниКредит Булбанк " е значимо, че резултатът от поевтиняване на интернационалните заплащания се отразява най-съществено на 10% корпоративните ни клиенти, които вършат тези заплащания.
- Не на жителите?
- На 10% от корпоративните клиенти. Те вършат 80% от размера на валутните заплащания в банката. Гражданите не биха усетили поевтиняването на тази услуга. По-интересното е по какъв начин ние банките ще препозиционираме предлагането си, тъй че да компенсираме загубата на приход, която ще акумулираме от изравняването на таксите.
- Наскоро се появиха едни насоки на Европейския банков орган, които вкарват доста високи условия за всички банки, чиито необслужвани заеми надвишават 4% от общият им кредитен портфейл. Как тези условия се отразяват на вашата банка?
- Ние, като част от " УниКредит Груп ", започнахме да работим по хармонизиране на интервенциите си по отношение на тези условия още през 2016-а. Така че към днешна дата нашите интервенции и методът, по който третираме и докладваме необслужваните експозиции, са изцяло в сходство с тези рекомендации. Те са наложителни за всички банки като правенето на съответни тактики за необслужваните експозиции по обособени портфейли е наложително, когато те надвишават 5%. Такива тактики ние създаваме през миналите три години. Те се съблюдават съответно и постоянно преизпълняваме заложените в тях цели.
- Продавате ли необслужвани заеми?
- Продаваме такива портфейли. Извършихме първата в България портфейлна продажба. Направихме и най-голямата сходна продажба и използвахме момента на пазара, с цел да разчистим наследството по старите портфейли. По тази причина в този момент не ни се постанова да вършим сходни тактики, тъй като сме под заложения предел за необслужвани експозиции.
- Изпълнението на тези условия не допуска ли основаването на специфични административни структури, което е обвързвано с немалки спомагателни разноски?
- Още през 2017-а извършихме цялостна промяна на нашето ръководство за необслужвани заеми точно, с цел да отговорим на тези условия. Създадохме отдел, който се занимава с интервенциите и със тактиките за необслужвани експозиции. И тези структури дават доста позитивни резултати.
- Искам да обсъдим един огромен проблем за банковия бранш, който съществува от близо десетилетие. От време на време той се изостря, като сега още веднъж се повдига. Става дума за натиска за лишаване на законовите права на банките за бързо осъществяване против нередовните длъжници. Ако въпреки всичко това стане, какво отражение ще има върху цялото банково дело?
- Много полемичен въпрос. Като човек, прекарал по-голямата част от кариерния си път в риск дирекцията на банката, знам че привилегиите, които ни дава този член 417 от Гражданскопроцесуалния кодекс, не ни разрешават да възвръщаме в цялостен размер всичките си необслужвани експозиции. Знам какъв брой доста загуби сме понесли, с какъв брой доста необслужвани заеми е трябвало да се оправяме.
Ако има сериозна социална воля за смяна, за нас е значимо тя да се случи заслужено. Защото сега има няколко разновидността за промени, както на член 417 от Граждански процесуален кодекс, по този начин и на член 418 и за метода, по който да се стопира това произвеждане, и по какъв начин да се обезпечава, и по какъв начин да се апелира. И всякога, когато този въпрос се разисква, би трябвало да знаем, че позицията на банките цели да обезпечи стабилността на банковата система. Много е значимо да разберем, че постоянно всеки от нас е освен кредитополучател, само че и инвеститор в банка. И нейната задача е както да резервира капитала на акционерите, по този начин и да резервира капитала на вложителите. Затова е значимо нашите привилегии като кредитори да бъдат предпазени.
- От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга непозната валута, които ще бъдат издадени от тук нататък, носят рисково тегло, което последователно се усилва. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас вложенията в ДЦК деноминирани в евро и друга непозната валута?
- Въвеждането на рискови тегла за евроденоминираните държавни скъпи бумаги към този момент повлия върху доходността на левовите ДЦК. Тя понижа. Съответно левовото предложение на дългови принадлежности е доста лимитирано и мисля, че в кратковременен проект тактиката на нашата, както и на други банки да купуват евроденоминирани ДЦК, няма да се промени. Не изключвам опцията през 2021-а банките да стартират да мислят в посока на оптимизация на рисково претеглените активи. Това ще стане и по отношение на влизането в действие на нови условия за най-малък дял на личните средства и допустимите пасиви в осъществяване на проекти по преструктуриране и гарантиране на опция банките да устоят на загуби (MREL requirements). За всички банки количественият резултат от въвеждането на рисково тегло върху ДЦК е доста значително. Например за нас - " УниКредит Булбанк ", без смяна на наличието на портфейла ни от дългови скъпи бумаги, този резултат е 1.2 милиарда лв. спомагателни рисково претеглени активи. За да завърша отговора положително - защото рискът се дефинира от рейтинга на емитинта, то в случай че рейтингът на страната ни се увеличи, рисковото тегло на ДЦК може да падне до 20%, а за какво не и до нула.
-Очаквате ли през идващите 12 месеца да има нови покупко-продажби по придобиване и усвояване на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен напън в тази тенденция?
- От известно време банковият пазар върви в посока консолидация. Това води до повишение на успеваемостта на банките и до нови синергии. Очаквам този развой да продължи. Не изключвам да станем очевидци и на процеси по преструктурирания и финансови усъвършенствания на банките. Сигурна съм, че всеки един развой на консолидация или преструктуриране на банки, който води до позитивен стопански резултат, ще бъде подсилен регулативно и институционално.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ