Банĸерите говорят е нова поредица на Money.bg, в ĸоято еĸипът

" Банĸерите приказват " е нова поредност на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица изявленията ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.

Г-н Добрев, каква е политиката на " Райфайзенбанк (България) " за развиването й на пазара у нас? Оглеждате ли се за придобиване на други банки?

Добромир Добрев е заместник-председател на УС на " Райфайзенбанк (България) " с сектор корпоративно банкиране и финансови пазари. Той е част на екипа на банката от 2003 година, като заема разнообразни длъжности. От 2013 година е член на УС на " Райфайзенбанк (България) ". Добрев е получил магистърска степен по финанси и банково дело от СУ " Св. Климент Охридски ".

- През последните няколко години ние растем органично, растем с темпове, които са по-високи от междинните за пазара и финансовите индикатори на банката са доста положителни. Нашият желан метод за напредък е този, тъй като си познаваме рисковете, които управляваме. Разбира се, това не изключва опцията за консолидация. И на въпроса дали се оглеждаме за придобиване на други банки, отговорът е по-скоро позитивен. Оглеждаме се, само че в това отношение сме на ранен стадий и не бихме вървели към такава консолидация непременно. Все още проект А е органичният напредък. Но не забравяйте, че след продажбата на банката си в Полша групата на " Райфайзенбанк " разполага с непотребен капитал. Не инцидентно на няколко пъти и основният финансов шеф и основният изпълнителен шеф на " Райфайзен Банк Интернешънъл " са казвали, че покупки са евентуални. България е един от основните пазари, на който се оглеждаме за придобиване, само че не е единственият. Въпрос на преценка е, и основна в това отношение е комбинацията сред цена, качество и стратегически актив, който групата би получила против една такава покупка.

Какви са упованията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете?

- Предстои напълно скоро да бъдат оповестени резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес-тестовете. Не желая да злоупотребявам на тази тематика преди да има публично известие по този въпрос. Знаете, че този път " Райфайзенбанк (България) " не е част от стрес-тестовете. Нашата настройка е, че не би трябвало да се чака някакъв систематичен проблем, суматоха или още по-малко рецесия или нещо друго, което по-сериозно да раздруса банковата система като цяло.

Смятате ли, че тази инспекция на качеството на активите води до угнетяване на апетитите за вдишване на кредитен риск?

- За момента изрично няма такива резултати. Вярно е, че преди началото на инспекцията имаше такива упования, само че аз персонално смятах, че като цяло тя няма да окаже въздействие върху кредитните политики на банките. И в случай че се погледнат резултатите от статистиката на Българска народна банка за това по какъв начин се развиват портфейлите на банките, включително и на тези, които вземат участие в прегледа на качеството на активите, не се вижда какъвто и да е спад. Напротив, растежите са забележими във всички сегменти - и в банкиране на дребно, и в корпоративно банкиране.

Ако прегледът на качеството на активите завърши единствено с покана към страната ни да се причисли към Банковия съюз на Европейски Съюз, само че не и към ERM II , добре ли е държавното управление да я одобри?

- Това е политическо решение, с цел да може един банков управител да дава отзиви по него. Нека да забележим първо каква покана финално бихме получили.

Вярно е, че ние сме първата страна, за която първо ще се изисква влизане в банковия съюз и по-късно вероятно да бъде поканена в ERM II. Знаете, че и Хърватия, която подаде поръчка за участие, също ще мине по този път. Така че очевидно този механизъм не е казус за България, а е новия метод за изграждане на процедурите за влизане в Еврозоната. И в това има логичност, тъй като, когато е основана Еврозоната, банков съюз не е имало. Затова с построяването на банковия съюз се постанова и този нов метод, като България е първата страна, по отношение на която той се ползва.

Но в случай че приказваме единствено за това дали влизането в банковия съюз е нещо позитивно за България, аз изрично считам, че това е по този начин.

Какви съгласно Вас какви са съответните изгоди за финансовия бранш и за стопанската система на страната ни от влизане в Банковия съюз по механизма за тясно съдействие?

- Влизането на страната ни в банковия съюз ще унифицира в още по-голяма степен надзорните механизми. От това ние можем единствено да спечелим. Отделно от това влизането в банковия съюз ще даде на страната ни достъп до механизмите на Европейски Съюз за ликвидна и финансова поддръжка, които са несравнимо по-големи и мощни от тези, с които ние като страна разполагаме. Поради всичко това не виждаме негативи от влизането ни в банковия съюз.

Но влизането в Банковия съюз преди влизането в Еврозоната ни лимитира като страна единствено до достъп до Европейския механизъм за преструктуриране на банки. Ние не получаваме достъп до инструментите за ликвидна поддръжка на ЕЦБ преди да станем членки на Еврозоната.

- Достъпът до средствата на европейския механизъм за преструктуриране изобщо не е малко достижение...

Да, само че дали ще ни разрешават да го употребяваме? Защото нашата банкова система ще е длъжна постоянно да прави вноски в този механизъм, само че той по никакъв метод няма да е задължен да поддържа български банки, в случай че те имат потребност от това. Липсата на една по този начин взаимност не Ви ли тормози?

- Разбирам опасенията Ви. Но за страна, която с въвеждането на Валутния ръб непринудено се е отказала от паричната си политика, това да се откаже и от евентуалния достъп до средствата на европейския механизъм за преструктуриране, не ми се коства стопански целесъобразно решение.

Това, което в този момент е в основата на сегашната непоклатимост, е ниският дълг и положителният рейтинг на страната. Но представете си обстановка като през 2014-а, когато бе рецесията с Корпоративна комерсиална банка, в случай че България бе с различен рейтинг и с друго равнище на дълга, липса на парична политика и липса до фондовете за преструктуриране на Европейски Съюз. Ако попаднем в такава обстановка, резултатът може да е доста противен. Затова достъпът до европейския механизъм за преструктуриране в избрани обстановки може да се окаже сериозно значимо изискване за опазване на стабилността.

През последната година и половина има очевидно нарастване както на новоотпуснатите заеми, по този начин и кредитните портфейли като цяло. В същото време растежа на приходите от лихви такси и комисионни доста изостава от този растеж. Какви са аргументите за това и дали тази относително ниска рентабилност на кредитния портфейл не се явява съществено предизвикателство за финансовата резистентност на банките?

- Със сигурност доходността пораства доста по-малко от темповете, с които порастват кредитните портфейли. Причините за това са няколко. Основната е конкуренцията в България. На второ място българският банков пазар се асоциира с извънредно висока финансова адекватност. Банките имат пространство за уплътняване на капитала си с спомагателни рискови активи, с цел да са ефикасни. Това също способства за конкуренцията при кредитирането, което на собствен ред натиска лихвите надолу.

Разбира се, в един миг цялата тази наклонност ще се обърне, само че не толкоз поради лихвената политика на Европейската централна банка, колкото поради конкурентните настройки на нашия пазар.

Що се отнася до финансовата резистентност на банките, не мисля, че ниските лихви биха я увредили. В момента ние сме с една от най-високите финансови адекватности в Европа и в света като банков пазар, тъй че има прекомерно доста буфери, до момента в който стигнем до обстановка, в която ниските приходи от лихви ще се трансфорат в съществено терзание за банките.

Освен това не трябва да се не помни, че банките интензивно влагат в най-различни модели за ръководство на риска и за използваемостта на капитала, което ги прави по-ефективни. Ние да вземем за пример употребяваме вътрешни модели за ръководство на риска, които се утвърждават от Българска народна банка. Тези модели ни икономисват капитал, който при общоприетия модел би трябвало да заделяме за покриване на избрани рискови активи. И това ни прави по-ефективни.

Какви са упованията за придвижването на лихвените проценти през идната година и половина и какви ще са рисковете свързани с тези придвижвания?

- Отново ще разделя нещата на две елементи - политиката на ЕЦБ и конкуренцията на нашия пазар. Ако приказваме за лихвите на Европейската централна банка, които са базата за установяване на EURIBOR и на интернационалните лихвени нива в евро, не мисля, че ще има съществени растежи. Дори и да има покачване то ще е гладко и няма да е огромно. Но тук въпросът е не дали, а по кое време ще се вдигнат лихвите. Защото сегашната обстановка не е естествена.

По отношение на конкуренцията - даже на следващия ден лихвите на ЕЦБ да стартират да порастват, само че конкуренцията у нас продължава да е толкоз яростна, клиентите у нас няма да усетят цялостния резултат от лихвеното покачване в крайната цена на заема. В нашия случай е значимо да се следи по кое време лихвите по депозитите ще тръгнат нагоре, тъй като точно те имат най-голямо въздействие върху цената на ресурса, който банките употребяват в кредитирането. Ако продължаваме да се намираме в сегашната обстановка на свръхликвидност и лихвите по депозитите останат на сегашните равнища близо до нулата, шансът за бързо увеличение на лихвите по заемите на хората е съвсем никакъв.

Може ли обаче да твърдите с убедеността на експерт, че рискът на един българин адресат на ипотечен заем е 3 %?

- Рискът е толкоз огромен, на колкото го прави оценка пазарът. Ако ние сме дейни участници на него, явно считаме, че при сегашните лихви нещата не са излезли от естествените граници. Разбира се има някаква минимална цена, под която банките не би трябвало да си разрешават да кредитират. Ние сякаш към този момент сме я достигнали или сме доста покрай нея, само че персонално аз не мисля, че сме прекрачили рационалната граница.

Като приказваме за риска неотдавна Българска народна банка разгласи, че ще следва следващата Насока на Европейския банков орган, която този път визира ограниченията за понижаване на необслужваните заеми. Там има специфични условия за банки, при които тези необлужвани заеми надвишават 5% от общия размер на предоставените заеми. Вие попадате ли в тази група?

- Ние персонално не се тормозим от тези нови условия. Дори ги приветстваме, тъй като считаме, че чистотата на портфейлите на банковия пазар като цяло е от витално значение за неговата резистентност. Що се отнася до " Райфайзенбанк (България) ", нашето съответствие на необслужваните заеми към всички отпуснати заеми е 2% и е едно от най-ниските на пазара. Това е доста даже под прага на ЕЦБ от 3% за по този начин наречената зелена (безрискова) зона.

Причината за положителните ни резултати са първо релативно консервативната рискова политика. На последващо място, през последните няколко години ние водехме дейна политика за решение на казуса с неприятните заеми. Ние интензивно преструктурирахме, продавахме, събирахме с всички законови начини нашите проблематични вземания, вместо да отлагаме във времето този проблем като ги прехвърляме в дъщерни сдружения или на свързани лица. Тази наша политика ни оказа помощ да почистим казуса съвсем на 100%, а положителната среда ни даде опция да натрупаме нов портфейл от положителни заеми, което в допълнение понижи каузи на останалите остарели проблематични вземания в общия ни кредитен портфейл. При това останалите неприятни заеми са съвсем изцяло провизирани. Дори в случай че считаме и портфейлните хранителни запаси, равнището на покритие надвишава 100 %.

Важен фактор за триумфа ни в тази сфера е, че преди години ние бяхме една от първите банки които сътвориха профилирани структури за решение на казуса с необслужваните заеми. Въведохме специфична изцяло автоматизирана система за ранно предизвестие, която по разнообразни индикатори ни демонстрира, че има заплаха избран клиент да се сблъска с проблеми при обслужването на своето обвързване. И ние в точния момент можем да вземем съответните ограничения.

Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи условия към банките за оценка на платежоспособността на жителите, кандидатстващи за заем. Какви съответно съгласно Вас ще са тези условия и по какъв начин те ще се отразят на цената заема за популацията?

- Ако приказваме за пазара като цяло, тези ограничения сигурно ще му повлияят. Всъщност те и за това са въведени и в случай че нямат резултат, би трябвало да се запитаме за какво изобщо са направени. Специално за " Райфайзенбанк (България) " обаче тези ограничения ще имат най-малък резултат, тъй като като цяло ние се стремим към междинния и над него сегмент от клиенти. Това допуска една по-консервативна политика с вдишване на по-малко опасности..

От края на тази година в действие влиза европейски правилник за равнене на таксите за интернационалните и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще докара до едностранно внезапно понижение на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще провокира по едно и също време нарастване на вътрешните такси и понижение на външните, до момента в който се стигне до тяхното равнене?

- Директивата влиза в действие на 15 декември. При всички случаи тогава таксите на външните и на вътрешните преводи ще се изравнят. Не мисля, че ще има внезапно понижение, тъй като банките започнаха да се приготвят и цените на интернационалните преводи да понижават и към този момент се приближават до условията които ще влязат от 15 декември. Така че резултатът стартира да се изконсумира, няколко месеца по-рано. Може би част от таксите по левовите заплащания има вид да се усилят. Това зависи от политиките на огромните банки на пазара, само че резултатът в тази посока съгласно мен ще е дребен. Заради конкуренцията на пазара не мисля, че банките ще съумеят по подобен метод да компенсират загубата на приход, която ще претърпят от разпоредбите на тази инструкция. Банките обаче, включително и ние, подхващаме ограничения, с цел да подобрим успеваемостта и себестойността на заплащанията като услуга, която оферират. Това е метода за компенсиране на загуба на приход. Във всеки случай при всички положения клиентите печелят от тези разпореждания.

Притеснява ли ви, че след 2020-а сегашните интернационалните лихвени показатели LIBOR и EURIBOR ще изчезнат?

- Не, тъй като те няма да изчезнат без правоприемник. Какъв ще е той към този момент не е ясно. Първите опити за основаването му бяха несполучливи. Но при всички случаи никой няма да остави вакуум на пазар за няколко стотин трилиона.

С други думи няма да се случи като в България когато СОФИБОР изчезна без правоприемник?

- В България имаше алтернатива за правоприемник на СОФИБОР и по нея се работеше доста дълго. В един миг регулаторът и пазарът решиха, че основаването на нов общ левов лихвен показател не е най-хубавото решение. Затова банките сътвориха свои показатели, които обаче доста по-точно дефинират цената на ресурса, който те употребяват. От тази позиция решението за отвод от общ лихвен показател бе вярно. Освен това клиентите на банките не усетиха някакъв отрицателен резултат от тази смяна, тъй като тя не докара до увеличение на общата цена на заемите. Така клиентите получиха нова ценова база, само че без това да усили цената на продукта който употребяват, а банките получиха по-точен измерител на цената, която оферират. И двете страни останаха удовлетворени от това упражнение.

Тук обаче е значимо да се каже че мащабите на пазарите, на които оперират EURIBOR и LIBOR са извънредно по-големи от пазара, на които се ползваше СОФИБОР. Затова си мисля, че никой няма да разреши след EURIBOR и LIBOR да остане вакуум. Още повече, че никой не желае да убие тези показатели. Желанието е да има повече бистрота при определянето им.

В момента има нов напън за понижаване на законните права на кредиторите за бързо събиране на вземанията им, които те имат по силата на член 417 и други от Гражданско процесуалния кодекс. Как едно такова орязване на правата ще се отрази на рисковия профил на банките и на цената на заема?

- Това е един въпрос, който се повдига през избран интервал от време към този момент дълги години. До момента не се стигнало до смяна или анулация на този член. И отговора за това е обикновен и логически. Ако вие сте един притежател и в един миг ви кажат, че по една или друга причина от на следващия ден опцията да си събирате вземанията са затруднени, дали това няма да се отрази върху желанието ви да инвестирате в тази страна? Или върху степента на риска, който вие ще прецените, че поемате и респективно върху цената, която ще определите, че би трябвало да получите? Ясно я, че отговорът на тези въпроси изрично ще е позитивен.

По-интересното е обаче за какво въобще се води този спор. Дали тъй като банките в действителност злоупотребяват с този член? Наскоро ми попадна една информация, съгласно която грешките при определянето на дължимите към банките суми са под 0.1% от общата сума, която банките са претендирали по извадени от тях изпълнителни листа. И в случай че това е по този начин, недоволствата против корист с член 417 от страна на банките са незначителен размер за целия този развой.

Ако задачата на тези офанзиви е да се забавят самите производства по събиране на вземанията, аз отново не разбирам логиката. При тази догадка се оказва, че поради някакъв дребен % длъжници, се подхващат дейности, които водят до увеличение на административната цена на събирането на заемите, която ще бъде платена от всички клиенти. И тогава въпросът е дали обществото е готово да заплати по-висока цена на банковите услуги поради една дребна група неизрядни кредитополучатели? За мен този въпрос е риторичен.

От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга непозната валута, които ще бъдат издадени от тук нататък, носят рисково тегло, което последователно се усилва. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас вложенията в ДЦК деноминирани в евро и друга непозната валута? Ще докара ли това рисково тегло до повишение на условията към доходността на тези ДЦК?

- Факт е че рисковите тегла за българските държавни скъпи книги в непозната валута се усилват и от идната година ще носят 100% риск. Но при изчисляването на крайното рисково тегло на тези бумаги се взема поради и рейтинга на страната. И защото за момента той е добър с позитивна вероятност и в случай че България бъде поканена да влезе в ERM II, той в допълнение ще се увеличи, всичко това понижава рисковото тегло на тези ДЦК.

Освен това към този момент казахме, че банките имат насъбрани огромни финансови запаси и този риск от ДЦК не би трябвало да им се отрази значително. Банките у нас имат прекомерно висока ликвидност и казуса е не в по-високите рискови тегла, а в неналичието на предложение на такива ДЦК. Затова не чакам риска по тях да се отрази значително на цената им.