Петя Димитрова: Важна е не само скоростта на присъединяване към еврозоната, но и пътят, по който се върви
" Банĸерите приказват " е нова поредност на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица изявленията ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.
Петя Димитрова е основен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на Пощенска банка. От юни 2019 година е основен изпълнителен шеф и ръководител на Съвета на шефовете и на Банка Пиреос България, която до сливането си с Пощенска банка оперира като дъщерно сдружение.
Какви са упованията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете? Смятате ли, че те ще доведат до спомагателни старания за нарастване на капитала и до угнетяване на апетитите за кредитен риск? Мислите ли, че това упражнение, което се организира този път от Европейската централна банка у нас, ще докара до осезателни промени в българския банков бранш и в каква посока очаквате да бъдат те?
Българският банков бранш е мощно контролиран - в него действително се ползват общите европейски регулации в бранша на финансовите услуги. Прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете на част от банките у нас, което се прави от Европейската централна банка (ЕЦБ), е единствено една от плануваните стъпки в процеса на присъединение на страната ни към Единния контролен механизъм и ERM II. За огромна част от банките в България можем да определим тази процедура като общоприета, защото те са част от огромни интернационалните групи, които са под надзора на ЕЦБ и в този момент. Такъв е казусът и с Пощенска банка, която е част от Юробанк груп - районна банкова група с канадски и американски фондове като съществени акционери.
Ако прегледът на качеството на активите завърши единствено с покана към страната ни да се причисли към Банковия съюз на Европейски Съюз, само че не и към ERMII, добре ли е държавното управление да я одобри?
За България е значима освен скоростта на присъединение, а пътят, по който се върви - той е обвързван с позитивни промени, унифициране на разпоредбите и спомагателна бистрота. Очакванията са този път да докара до ускорение на действителната конвергенция на националната стопанска система към еврозоната, по-високо доверие на задграничните вложители и като цяло - по-висока икономическа интензивност. А това е плюс за цялото общество.
Когато преди година България съобщи публично желанието си за влизане в Банковия съюз на Европейски Съюз и в ERM II, двата процеса бяха обвързани. Дали ще има промени в метода е политически въпрос от компетенцията на държавното управление и неговите сътрудници - те разполагат с цялостната картина и имат експертен взор върху другите разновидности.
Какви съгласно Вас са съответните изгоди за финансовия бранш и за стопанската система на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно съдействие?
За финансовия бранш са значими позитивният имидж на страната, доверието и предвидимостта. Именно това са и най-големите позитиви за България от по-тясното съдействие с европейските институции и спазването на общите правила. Присъединяването е също и тласък за осъществяване на някои структурни промени, които ще доведат до по-висока конкурентоспособност на стопанската система. Това е значима причина за повишение на приходите и повече оптимизъм измежду бизнеса и потребителите.
Не на последно място, след влизането в еврозоната, българските банки ще имат достъп до финансиране от ЕЦБ като заемодател от последна инстанция и по-лесен достъп до финансовите пазари, което още веднъж ще е от изгода за всички.
Виолина Маринова: Очаквам в идващите 12 месеца нови придобивания на банковия пазар
Главният изпълнителен шеф на Банка ДСК пред money.bg
През последната година и половина има очевидно нарастване както на новоотпуснатите заеми, по този начин и кредитните портфейли като цяло. В същото време растежът на приходите от лихви такси и комисионни доста изостава от този растеж. Какви са аргументите за това и дали тази относително ниска рентабилност на кредитния портфейл не се явява съществено предизвикателство за финансовата резистентност на банките?
Статистиката регистрира по-висока кредитна интензивност, за която има две съществени предпоставки - високите равнища на ликвидност в банковата система и рекордно ниските лихви у нас.
Освен това, цената на заема е и функционалност на конкуренцията сред банките. Високите равнища на ликвидност и мощната конкуренция сред институциите води до позитивни резултати за потребителите. Банковият бранш в България като цяло е доста конкурентен и динамичен, само че в същото време е и доста прецизен в една от главните си функционалности - да пази ползите на своите депозанти. Така че банките непрекъснато търсят, при обективните пазарни условия, салдото сред дейното кредитиране и устрема да не поемат непотребен риск. Положителните резултати на бранша като цяло сочат, че те съумяват в това предизвикателство и резервират висока финансова резистентност.
Какви са упованията за придвижването на лихвените проценти през идната година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези придвижвания и какви са ограниченията за предварителна защита против тези опасности които банките могат и считат да вземат?
Движението на лихвените проценти е въпрос, който вълнува всички и това е изцяло разбираемо. То е в директна взаимозависимост главно от решенията на ЕЦБ - и поради обвързаността на лв. с еврото, и поради тясната интеграция на стопанската система ни с европейската. Ръстът на стопанските системи на страните от еврозоната демонстрира признаци на закъснение, а и тази година изтича и мандата на Марио Драги, тъй че в кратковременен проект, в границите на идната година-година и половина, по-скоро не чакаме повишение на лихвите.
Прогнози в дълготраен проект обаче е мъчно да се вършат, защото в международната стопанска система има доста основни отворени въпроси - като например по кое време ще има Брекзит и какъв вид ще е, по какъв начин ще се развиват европейската и международна стопанска система, по какъв начин ще продължат да се развиват връзките сред водещите стопански играчи като Съединени американски щати и Китай и други
Именно тъй като процесите, които въздействат върху лихвените нива са сложни, постоянно съветваме клиентите си да не вземат заем единствено поради преференциалните условия, а да преценят опциите си по-дългосрочно и при другите сюжети. Затова предоставяме на клиентите си освен финансови артикули, които могат да получат от всяка една банка, а сложна професионална консултация в профилираните ни центрове и това ни оказва помощ да бъдем техен приближен сътрудник.
От 2020-а се чака сегашните интернационалните лихвени показатели LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас приготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му отвън България? Очаквате ли една такава смяна да повлияе на цената на заема или да сътвори други опасности за банките и техните клиенти?
Нашият опит демонстрира, че една такава смяна може да мине бързо и без земетресения и напрежение. Българските банки работеха с показателя SOFIBOR за формиране на лихвата по левови заеми, който от средата на 2018 година престана на съществува, само че бяха подхванати навременни ограничения и клиентите и банките не бяха наранени. Същото чакам да се случи и идната година.
Банките са предвидим сътрудник и се стремят да построяват дълготрайни връзки с клиентите си. Затова те търсят механизми за ясно и оптимално транспарантно обмисляне на уговорките на двете страни, като стъпват на пазарно определяни показатели.
Петър Андронов: Лихвите минаха здравословното равнище на понижение
Главният изпълнителен шеф на ОББ пред money.bg
От края на тази година в действие влиза европейски правилник за равнене на таксите за интернационалните и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще докара до едностранно внезапно понижение на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще провокира по едно и също време нарастване на вътрешните такси и понижение на външните, до момента в който се стигне до тяхното равнене?
Основната смяна, която се вкарва с регламента, е да изравни цената на преводите в евро към други банки в еврозоната с цените на преводите в национална валута, тъй че двете цени ще станат идентични. Друг е въпросът, че това е такса за услуга и бидейки такава е обвързвана с разноските, които банките вършат за осъществяването ѝ. Срещу това клиентите получават гаранция за качество, без значение дали става въпрос за преводи в лв. или евро. Всяка банка следва да направи разбор какви разноски прави за осъществяването на тази услуга и на база на това да дефинира нейната цена. Същевременно, ние насърчаваме клиентите да употребяват електронни канали за банкиране, които основават доста улеснение на клиентите и са по-изгодни в ценово отношение, в сравнение с банкирането в банковите клонове.
Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи условия към банките за Оценка на платежоспособността на жителите, кандидатстващи за заем. Какви съответно съгласно Вас ще са тези условия и по какъв начин те ще се отразят на цената заема за популацията?
Ние в Пощенска банка вършим доста прецизна оценка на платежоспособността на клиентите, тъй като по този метод пазиме себе си, като банка, само че в това време и нашите кредитополучатели да не поемат несъразмерни опасности. Това би трябвало да е и вярното държание за всяка една виновна финансова институция, заради което не чакам обилни промени в критериите за оценка на кредитоспособността на клиентите и цената на заемите.
В момента има нов напън за понижаване на законните права на кредиторите за бързо събиране на вземанията им, които те имат по силата на член 417 и други от Гражданско процесуалния кодекс. Как едно такова орязване на правата ще се отрази на рисковия профил на банките и на цената на заема. Може ли едни такива законови промени да доведат до преструктуриране на профила на кредитирането като клиенти, условия и артикули?
По тематиката за възможната смяна има огромна гласност, само че за жалост това не постоянно значи задоволителна осведоменост за хората, а това е важен за тях въпрос.
За банките е извънредно значимо да пазят ползите на своите депозанти - хората, които са им доверили парите си. И по тази причина законът е планувал механизми за отбраната им, които е изцяло обикновено да съществуват, тъй като те са основни за икономическата интензивност и финансовата система на всяка страна. Банките нямат интерес да стигат до наложително събиране на своите вземания - това е краен вид, до който се стига откакто е направено всичко допустимо да бъде избегнат. Всяко деяние по закона предстои на правосъден надзор, тъй че правата на всички участници да са предпазени. Този развой работи сполучливо от години и не считам, че би трябвало да бъде променян, тъй като това може да внесе неустойчивост в системата и да задейства по-рестриктивни ограничения при разпределяне на заеми, което няма да е в полза на правилните консуматори.
От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга непозната валута, които ще бъдат издадени от тук нататък, носят рисково тегло, което последователно се усилва. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас вложенията в ДЦК деноминирани в евро и друга непозната валута? Ще докара ли това рисково тегло до повишение на условията към доходността на тези ДЦК и до преструктуриране на банковите портфейли от ликвидни активи?
Българските банки са доста добре капитализирани, и тази смяна няма да има забележителен резултат върху тяхната финансова адекватност. Нека не забравяме, че този резултат е краткотраен и ще изчезне сега на присъединението на България към еврозоната. По-скоро казусът е, че българската страна не емитира нови облигации, което кара банките да пренасочват свободната си ликвидност към нискорискови задгранични активи. А когато Министерството на финансите излезе на пазара, облигациите провокират огромен интерес, както за следващ път беше потвърдено с последната емисия.
Очаквате ли през идващите 12 месеца да има нови покупко-продажби по придобиване и усвояване на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен и институционален напън в тази тенденция?
Очаквам първо да приключат покупко-продажбите в бранша, които към този момент са стартирали. Тенденцията за консолидация на банките е международна и тя има разумни предпоставки - огромните институции са по-конкурентноспособни, по-сигурни, по-ефективни и разполагат с повече запаси за вложения в нововъведения, които непрекъснато да усъвършенстват потребителско преживяване и обслужване. Пазарът и регулациите изискват от банките по-голяма успеваемост и консолидацията дава опция тя да се реализира. Чрез нея се реализира спестовност от мащаба, която разрешава на банките да обезпечат на потребителите още по-изгодни условия, новаторски артикули и съвременни решения, освен това на оптимална цена.
Петя Димитрова е основен изпълнителен шеф и ръководител на Управителния съвет на Пощенска банка. От юни 2019 година е основен изпълнителен шеф и ръководител на Съвета на шефовете и на Банка Пиреос България, която до сливането си с Пощенска банка оперира като дъщерно сдружение.
Какви са упованията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете? Смятате ли, че те ще доведат до спомагателни старания за нарастване на капитала и до угнетяване на апетитите за кредитен риск? Мислите ли, че това упражнение, което се организира този път от Европейската централна банка у нас, ще докара до осезателни промени в българския банков бранш и в каква посока очаквате да бъдат те?
Българският банков бранш е мощно контролиран - в него действително се ползват общите европейски регулации в бранша на финансовите услуги. Прегледът на качеството на активите и стрес-тестовете на част от банките у нас, което се прави от Европейската централна банка (ЕЦБ), е единствено една от плануваните стъпки в процеса на присъединение на страната ни към Единния контролен механизъм и ERM II. За огромна част от банките в България можем да определим тази процедура като общоприета, защото те са част от огромни интернационалните групи, които са под надзора на ЕЦБ и в този момент. Такъв е казусът и с Пощенска банка, която е част от Юробанк груп - районна банкова група с канадски и американски фондове като съществени акционери.
Ако прегледът на качеството на активите завърши единствено с покана към страната ни да се причисли към Банковия съюз на Европейски Съюз, само че не и към ERMII, добре ли е държавното управление да я одобри?
За България е значима освен скоростта на присъединение, а пътят, по който се върви - той е обвързван с позитивни промени, унифициране на разпоредбите и спомагателна бистрота. Очакванията са този път да докара до ускорение на действителната конвергенция на националната стопанска система към еврозоната, по-високо доверие на задграничните вложители и като цяло - по-висока икономическа интензивност. А това е плюс за цялото общество.
Когато преди година България съобщи публично желанието си за влизане в Банковия съюз на Европейски Съюз и в ERM II, двата процеса бяха обвързани. Дали ще има промени в метода е политически въпрос от компетенцията на държавното управление и неговите сътрудници - те разполагат с цялостната картина и имат експертен взор върху другите разновидности.
Какви съгласно Вас са съответните изгоди за финансовия бранш и за стопанската система на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно съдействие?
За финансовия бранш са значими позитивният имидж на страната, доверието и предвидимостта. Именно това са и най-големите позитиви за България от по-тясното съдействие с европейските институции и спазването на общите правила. Присъединяването е също и тласък за осъществяване на някои структурни промени, които ще доведат до по-висока конкурентоспособност на стопанската система. Това е значима причина за повишение на приходите и повече оптимизъм измежду бизнеса и потребителите.
Не на последно място, след влизането в еврозоната, българските банки ще имат достъп до финансиране от ЕЦБ като заемодател от последна инстанция и по-лесен достъп до финансовите пазари, което още веднъж ще е от изгода за всички.
Виолина Маринова: Очаквам в идващите 12 месеца нови придобивания на банковия пазар
Главният изпълнителен шеф на Банка ДСК пред money.bg
През последната година и половина има очевидно нарастване както на новоотпуснатите заеми, по този начин и кредитните портфейли като цяло. В същото време растежът на приходите от лихви такси и комисионни доста изостава от този растеж. Какви са аргументите за това и дали тази относително ниска рентабилност на кредитния портфейл не се явява съществено предизвикателство за финансовата резистентност на банките?
Статистиката регистрира по-висока кредитна интензивност, за която има две съществени предпоставки - високите равнища на ликвидност в банковата система и рекордно ниските лихви у нас.
Освен това, цената на заема е и функционалност на конкуренцията сред банките. Високите равнища на ликвидност и мощната конкуренция сред институциите води до позитивни резултати за потребителите. Банковият бранш в България като цяло е доста конкурентен и динамичен, само че в същото време е и доста прецизен в една от главните си функционалности - да пази ползите на своите депозанти. Така че банките непрекъснато търсят, при обективните пазарни условия, салдото сред дейното кредитиране и устрема да не поемат непотребен риск. Положителните резултати на бранша като цяло сочат, че те съумяват в това предизвикателство и резервират висока финансова резистентност.
Какви са упованията за придвижването на лихвените проценти през идната година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези придвижвания и какви са ограниченията за предварителна защита против тези опасности които банките могат и считат да вземат?
Движението на лихвените проценти е въпрос, който вълнува всички и това е изцяло разбираемо. То е в директна взаимозависимост главно от решенията на ЕЦБ - и поради обвързаността на лв. с еврото, и поради тясната интеграция на стопанската система ни с европейската. Ръстът на стопанските системи на страните от еврозоната демонстрира признаци на закъснение, а и тази година изтича и мандата на Марио Драги, тъй че в кратковременен проект, в границите на идната година-година и половина, по-скоро не чакаме повишение на лихвите.
Прогнози в дълготраен проект обаче е мъчно да се вършат, защото в международната стопанска система има доста основни отворени въпроси - като например по кое време ще има Брекзит и какъв вид ще е, по какъв начин ще се развиват европейската и международна стопанска система, по какъв начин ще продължат да се развиват връзките сред водещите стопански играчи като Съединени американски щати и Китай и други
Именно тъй като процесите, които въздействат върху лихвените нива са сложни, постоянно съветваме клиентите си да не вземат заем единствено поради преференциалните условия, а да преценят опциите си по-дългосрочно и при другите сюжети. Затова предоставяме на клиентите си освен финансови артикули, които могат да получат от всяка една банка, а сложна професионална консултация в профилираните ни центрове и това ни оказва помощ да бъдем техен приближен сътрудник.
От 2020-а се чака сегашните интернационалните лихвени показатели LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас приготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му отвън България? Очаквате ли една такава смяна да повлияе на цената на заема или да сътвори други опасности за банките и техните клиенти?
Нашият опит демонстрира, че една такава смяна може да мине бързо и без земетресения и напрежение. Българските банки работеха с показателя SOFIBOR за формиране на лихвата по левови заеми, който от средата на 2018 година престана на съществува, само че бяха подхванати навременни ограничения и клиентите и банките не бяха наранени. Същото чакам да се случи и идната година.
Банките са предвидим сътрудник и се стремят да построяват дълготрайни връзки с клиентите си. Затова те търсят механизми за ясно и оптимално транспарантно обмисляне на уговорките на двете страни, като стъпват на пазарно определяни показатели.
Петър Андронов: Лихвите минаха здравословното равнище на понижение
Главният изпълнителен шеф на ОББ пред money.bg
От края на тази година в действие влиза европейски правилник за равнене на таксите за интернационалните и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще докара до едностранно внезапно понижение на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще провокира по едно и също време нарастване на вътрешните такси и понижение на външните, до момента в който се стигне до тяхното равнене?
Основната смяна, която се вкарва с регламента, е да изравни цената на преводите в евро към други банки в еврозоната с цените на преводите в национална валута, тъй че двете цени ще станат идентични. Друг е въпросът, че това е такса за услуга и бидейки такава е обвързвана с разноските, които банките вършат за осъществяването ѝ. Срещу това клиентите получават гаранция за качество, без значение дали става въпрос за преводи в лв. или евро. Всяка банка следва да направи разбор какви разноски прави за осъществяването на тази услуга и на база на това да дефинира нейната цена. Същевременно, ние насърчаваме клиентите да употребяват електронни канали за банкиране, които основават доста улеснение на клиентите и са по-изгодни в ценово отношение, в сравнение с банкирането в банковите клонове.
Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи условия към банките за Оценка на платежоспособността на жителите, кандидатстващи за заем. Какви съответно съгласно Вас ще са тези условия и по какъв начин те ще се отразят на цената заема за популацията?
Ние в Пощенска банка вършим доста прецизна оценка на платежоспособността на клиентите, тъй като по този метод пазиме себе си, като банка, само че в това време и нашите кредитополучатели да не поемат несъразмерни опасности. Това би трябвало да е и вярното държание за всяка една виновна финансова институция, заради което не чакам обилни промени в критериите за оценка на кредитоспособността на клиентите и цената на заемите.
В момента има нов напън за понижаване на законните права на кредиторите за бързо събиране на вземанията им, които те имат по силата на член 417 и други от Гражданско процесуалния кодекс. Как едно такова орязване на правата ще се отрази на рисковия профил на банките и на цената на заема. Може ли едни такива законови промени да доведат до преструктуриране на профила на кредитирането като клиенти, условия и артикули?
По тематиката за възможната смяна има огромна гласност, само че за жалост това не постоянно значи задоволителна осведоменост за хората, а това е важен за тях въпрос.
За банките е извънредно значимо да пазят ползите на своите депозанти - хората, които са им доверили парите си. И по тази причина законът е планувал механизми за отбраната им, които е изцяло обикновено да съществуват, тъй като те са основни за икономическата интензивност и финансовата система на всяка страна. Банките нямат интерес да стигат до наложително събиране на своите вземания - това е краен вид, до който се стига откакто е направено всичко допустимо да бъде избегнат. Всяко деяние по закона предстои на правосъден надзор, тъй че правата на всички участници да са предпазени. Този развой работи сполучливо от години и не считам, че би трябвало да бъде променян, тъй като това може да внесе неустойчивост в системата и да задейства по-рестриктивни ограничения при разпределяне на заеми, което няма да е в полза на правилните консуматори.
От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга непозната валута, които ще бъдат издадени от тук нататък, носят рисково тегло, което последователно се усилва. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас вложенията в ДЦК деноминирани в евро и друга непозната валута? Ще докара ли това рисково тегло до повишение на условията към доходността на тези ДЦК и до преструктуриране на банковите портфейли от ликвидни активи?
Българските банки са доста добре капитализирани, и тази смяна няма да има забележителен резултат върху тяхната финансова адекватност. Нека не забравяме, че този резултат е краткотраен и ще изчезне сега на присъединението на България към еврозоната. По-скоро казусът е, че българската страна не емитира нови облигации, което кара банките да пренасочват свободната си ликвидност към нискорискови задгранични активи. А когато Министерството на финансите излезе на пазара, облигациите провокират огромен интерес, както за следващ път беше потвърдено с последната емисия.
Очаквате ли през идващите 12 месеца да има нови покупко-продажби по придобиване и усвояване на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен и институционален напън в тази тенденция?
Очаквам първо да приключат покупко-продажбите в бранша, които към този момент са стартирали. Тенденцията за консолидация на банките е международна и тя има разумни предпоставки - огромните институции са по-конкурентноспособни, по-сигурни, по-ефективни и разполагат с повече запаси за вложения в нововъведения, които непрекъснато да усъвършенстват потребителско преживяване и обслужване. Пазарът и регулациите изискват от банките по-голяма успеваемост и консолидацията дава опция тя да се реализира. Чрез нея се реализира спестовност от мащаба, която разрешава на банките да обезпечат на потребителите още по-изгодни условия, новаторски артикули и съвременни решения, освен това на оптимална цена.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ