Виолина Маринова: Очаквам в следващите 12 месеца нови придобивания на банковия пазар
" Банĸерите приказват " е нова поредност на Money.bg, в ĸоято еĸипът на редаĸцията среща читателите с ĸлючови банĸови мениджъри от България. В редица изявленията ще бъдат ĸоментирани аĸтуални въпроси от банĸовия сеĸтор с хората, ĸоито най-добре го познават.
Г-жо Маринова, какви са упованията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете? Смятате ли, че те ще доведат до спомагателни старания за нарастване на капитала и до угнетяване на апетитите за кредитен риск? Мислите ли, че това упражнение, което се организира този път от Европейската централна банка у нас, ще докара до осезателни промени в българския банков бранш и в каква посока очаквате да бъдат те?
Виолина Маринова е Главен изпълнителен шеф на Банка ДСК през последните 14 години. С 47-годишен професионален опит в Банка ДСК, тя въплъщава японския модел на кариерно развиване, започвайки от най-ниското ходило, като чиновник " Банково обслужване ", и достигайки през всички позиции до най-високия пост.
Не чакам изненади от прегледа на качеството на активите и стрес тестванията на ЕЦБ. Консервативното ръководство и контролиране на българската банкова система единствено по себе си значи, че насъбраните запаси и буфери ще обезпечат задоволителен задатък за посрещане на стресовите сюжети на ЕЦБ. Последната към този момент направи стрес проби на 50-те най-големи европейски банки, измежду които бе Банка ОТП, банката-майка на Група ОТП. Резултатите й са повече от положителни, като институцията се показва доста над равнищата, предписани от регулатора. Ликвидността и капитализацията на Група ОТП я слагат в челните редици на европейските банкови групи, като дават опция за постоянна работа и напредък при всевъзможни условия. Освен това кредитните политики на Банка ОТП и Банка ДСК се припокриват напълно.
Ако прегледът на качеството на активите завърши единствено с покана към страната ни да се причисли към банковия съюз на Европейски Съюз, само че не и към ERM II, добре ли е държавното управление да я одобри?
Към момента държавното управление и Българска народна банка изрично декларират своето желание и поддръжка за по едно и също време присъединение към ERM II и банковия съюз и демонстрират това с дейностите си образно. Важно е за потребителите да знаят, че от това произлизат позитиви както в макро, по този начин и в микро мащаб. Освен за развиването на българската стопанска система и имиджа на страната ни като привлекателна финансова и капиталова дестинация, изгодите за банковия бранш от едновременното кандидатстване в еврозоната и банковия съюз ще се свеждат до още по-ясна регулация, заимстване и одобряване на съвременни европейски банкови практики. Това ще рефлектира в положителна посока за потребителите и получаваните от тях услуги от комерсиалните банки.
Какви съгласно Вас са съответните изгоди за финансовия бранш и за стопанската система на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно съдействие?
Банковата система у нас следва регламентите и трендовете на развиване на еврозоната. Същевременно редица банкови институции в България към този момент са благосъстоятелност на огромни и мощни банкови групи в Европа, а към това можем да прибавим и прогресивните бизнес взаимоотношения в границите на европейската общественост. Присъединяването на България към ERM II и банковия съюз ще има позитивен резултат върху стопанската система и банковата система като цяло. Частният бранш също ще работи в по-добра финансова среда, която подсигурява сигурност и резистентност без валутен риск.
През последната година и половина има очевидно нарастване както на новоотпуснатите заеми, по този начин и кредитните портфейли като цяло. В същото време растежът на приходите от лихви, такси и комисиони доста изостава от този растеж. Какви са аргументите за това и дали тази относително ниска рентабилност на кредитния портфейл не се явява съществено предизвикателство за финансовата резистентност на банките?
Възстановяването на растежа в кредитирането е натурален ход в изискванията на последователното възобновяване на позитивни трендове в макроикономическата конюнктура. Основен мотор на тези трендове е растежът на потреблението, което от своя страна дава подтик и на търсенето на кредитния пазар. Моментът е удобен и за предлагането, защото през годините на застоялост банките натрупаха солидни финансови и ликвидни буфери и са подготвени да посрещнат обрата на икономическия цикъл със постоянна основа. Съвсем естествено е в този интервал приходите от лихви и комисиони да изостават от растежа на самите портфейли. Не бива да забравяме, че в изискванията на свръхликвидност и негативни лихвени проценти на междубанковия пазар, чистите лихвени маржове се свиха доста, което през последните няколко години докара до забележителен спад в чистите лихвени приходи. Този развой е доста неподвижен, заради насъбраните портфейли и няма по какъв начин динамичността му да следва незабавно растежа от новоотпусканите заеми. В същото време модернизацията на банковия пазар в некредитните услуги и последователното увеличение на потребителите, ползващи услугите през електронните канали, усъвършенства успеваемостта и качеството на обслужване, заради което няма по какъв начин да забележим растежи в приходите от комисиони, съпоставими с тези на кредитния пазар, само че въпреки това банковият пазар резервира постоянни индикатори на успеваемост.
Също по този начин, не трябва по-умереният растеж в приходите от лихви и комисиони да ни тормози, че може да заплаши стабилността в финансовите позиции на банките. Като цяло възвръщаемостта на банковата система даже се усилва по отношение на предходните няколко години. През 2018 година банковата система бележи най-висока възвръщаемост от най-малко 7 години преди този момент. Печалбата също е доста по-висока. Това се дължи на обстоятелството, че след продължителната застоялост, качеството на кредитните портфейли стартира да се почиства и усъвършенства и банките могат да покрият кредитния риск с по-ниски стойности на годишни обезценки, за сметка на свиването на лихвените маржове. Въпреки това, даже и покритието на необслужваните заеми със заделени обезценки в банковата система остава на рационално високо равнище с присъщия за българската банкова система консерватизъм, което дава спомагателна непоклатимост на бранша.
Какви са упованията за придвижването на лихвените проценти през идната година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези придвижвания и какви са ограниченията за предварителна защита против тези опасности, които банките могат и считат да вземат?
В кратковременен проект, най-малко докъм края на тази календарна година, не чакаме да има повишение на лихвените равнища, само че това ще стартира да се случва и е напълно естествено, защото сега те са на рекордно ниски равнища. Съответно повишаването на лихвите по депозитите ще се отрази и на тези по заемите, което вълнува клиентите в най-голяма степен. Искам да подчертая, че повдигането на лихвените проценти ще бъде гладко, а не внезапно.
От 2020-а се чака сегашните интернационалните лихвени показатели LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас приготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му отвън България? Очаквате ли една такава смяна да повлияе на цената на заема или да сътвори други опасности за банките и техните клиенти?
Нямам терзания в това отношение. Дори и да се случи, не чакам неподходящи последствия нито за потребителите, нито за банките в България. От една страна българските банки към този момент сполучливо минаха един действителен тест в тази посока, когато през предходната 2018 година Българска народна банка прекрати публикуването на показателите Софибид и Софибор. Българските банки не един път са потвърдили, че имат способността да ръководят своите опасности и провокации независимо, без да разчитат на решения " извън ". От друга страна българският банков пазар действа в изискванията на свободна пазарна стопанска система и се подчинява на съответните естествени пазарни правила и закономерности. Цената на заема и в този момент и тогава неизбежно ще включва в себе си цената на ресурса, без значение дали това ще се показва като функционалност от тези показатели или други съответни параметри. Информацията, която се разгласява за банковата система и банките, е задоволително всеобхватна и детайлна, тъй че да има бистрота и проследимост във връзка с такива финансови индикатори като цената на ресурса. Не на последно място бих желала да напомня, че историята ни сподели, че показатели като EURIBOR не постоянно могат да бъдат справедлив и съответен индикатор за българския пазар.
От края на тази година в действие влиза европейски правилник за равнене на таксите за интернационалните и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще докара до едностранно внезапно понижение на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще провокира по едно и също време нарастване на вътрешните такси и понижение на външните, до момента в който се стигне до тяхното равнене?
Влизането в действие на този правилник на процедура щe облагодетелства жителите и бизнеса от страни отвън еврозоната, които към този момент ще имат достъп до по-евтини заплащания в евро в границите на съюза. Регулацията неизбежно ще докара до внезапно понижаване на банковите такси в страните отвън евро зоната за преводи в евро в границите на Европейски Съюз. Предвид на огромната конкуренция при преводите в локална валута надали може да се чака цените на преводите в лв. да се покачат вследствие на новата регулация.
Предложението за равнене на таксите на презгранични intra-EU преводи в евро с цените на вътрешните заплащания в национална валута следва да бъде оценено и по отношение на опцията двата типа преводи да се обработват от банките по подобен, изцяло автоматизиран метод. При презграничните преводи към сегашния миг, са налични регулаторни условия, които попречват цялостната автоматизация на процесите, което действително би намалило себестойността на тези интервенции.
Фокусирането върху цените на два типа услуги - преводи в локална валута и в евро, без да се преглеждат в целокупност цените на банковите услуги в съответните банкови системи, е погрешно, защото не дава визия за цялостната тежест на разноските за клиентите на банките в обособените страни и по какъв начин те се разпределят и поемат от тях. Така да вземем за пример преводите в евро и картовите разплащания е допустимо да бъдат по-скъпи в България, само че те се правят през разплащателни сметки, чиито месечни такси са доста по-ниски, спрямо другите страни от Европейски Съюз, което не се показва в прилаганите данни към предлагането на Европейска комисия.
Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи условия към банките за Оценка на платежоспособността на жителите, кандидатстващи за заем. Какви съответно съгласно Вас ще са тези условия и по какъв начин те ще се отразят на цената заема за популацията?
Измененията в Закона за кредитните институции, направени през месец декември 2018 година, дават опция на Българска народна банка, при практикуване на макропруденциалния контрол, да вкарва условия и в тази посока. Кога и какви условия ще вкара Българска народна банка, не бих могла да разясня. Доколкото такива ограничения са ориентирани към ограничението на проявата на макроикономически фактори и към съкращаване на систематични опасности, не би следвало да се чака да имат директен резултат върху цената на заема за популацията.
От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга непозната валута, които ще бъдат издадени от тук нататък, носят рисково тегло, което последователно се усилва. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас, вложенията в ДЦК, деноминирани в евро и друга непозната валута? Ще докара ли това рисково тегло до повишение на условията към доходността на тези ДЦК и до преструктуриране на банковите портфейли от ликвидни активи?
Доходността на българските ДЦК издадени в лв., евро и друга непозната валута се дефинира от търсенето и предлагането. Разумната фискална политика на България през последните години, докара до лимитирано или нулево предложение на бумаги на примитивен пазар (последно МФ емитира вътрешен дълг в края на 2017 г.), защото страната няма потребност от в допълнение финансиране за посрещане на плануваните разноски. Предлагането на ДЦК на второстепенен пазар също е лимитирано, като търсене има както от банковия бранш, по този начин и от небанкови финансови сдружения като пенсионни фондове, застрахователи и други.
Българските ДЦК, деноминирани в евро и сега се търгуват на по-висока рентабилност по отношение на сходни по матуритет бумаги в лв. като чакам тази наклонност да се резервира и да отразява по-високото рисково тегло по тези облигации.
Що се отнася до политиките за вложения и вероятността от преструктуриране на портфейли, би трябвало да се регистрира слабото предложение на бумаги на пазара, което прави мъчно изпълнима всяка една сходна тактика.
Очаквате ли през идващите 12 месеца да има нови покупко-продажби по придобиване и усвояване на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен и институционален напън в тази тенденция?
Да, целият бранш има упования и ясна настройка за развиване на консолидационните процеси на българския пазар. Пазарните условия са динамични и изискват все по-сериозна успеваемост и присъединяване на ангажираните страни, което от своя страна подтиква консолидационните процеси и повишаването на мащаба. По света регулаторните и надзорни органи насърчават покупко-продажбите по сливания на пазарна основа, тъй като се генерират директни вложения за ръководене на растежа посредством икономии, които се отразяват в последна сметка положително за ползвателите на банкови услуги.
Освен това банковият бранш компактно следва трендовете в Централна и Източна Европа и точно най-значимата от тях през последните години е консолидацията като натурален ход за развиване. По този метод се развиват бизнес процесите и банковите браншове стават атрактивни за мощни финансови групи и стратегически вложители, каквато да вземем за пример е Група ОТП, която осъществя няколко значими придобивания през последните месеци и към този момент участва в 12 страни от района.
Петър Андронов: Лихвите минаха здравословното равнище на понижение
Главният изпълнителен шеф на ОББ пред money.bg
Г-жо Маринова, какви са упованията Ви за резултатите от прегледа на качеството на активите и от стрес-тестовете? Смятате ли, че те ще доведат до спомагателни старания за нарастване на капитала и до угнетяване на апетитите за кредитен риск? Мислите ли, че това упражнение, което се организира този път от Европейската централна банка у нас, ще докара до осезателни промени в българския банков бранш и в каква посока очаквате да бъдат те?
Виолина Маринова е Главен изпълнителен шеф на Банка ДСК през последните 14 години. С 47-годишен професионален опит в Банка ДСК, тя въплъщава японския модел на кариерно развиване, започвайки от най-ниското ходило, като чиновник " Банково обслужване ", и достигайки през всички позиции до най-високия пост.
Не чакам изненади от прегледа на качеството на активите и стрес тестванията на ЕЦБ. Консервативното ръководство и контролиране на българската банкова система единствено по себе си значи, че насъбраните запаси и буфери ще обезпечат задоволителен задатък за посрещане на стресовите сюжети на ЕЦБ. Последната към този момент направи стрес проби на 50-те най-големи европейски банки, измежду които бе Банка ОТП, банката-майка на Група ОТП. Резултатите й са повече от положителни, като институцията се показва доста над равнищата, предписани от регулатора. Ликвидността и капитализацията на Група ОТП я слагат в челните редици на европейските банкови групи, като дават опция за постоянна работа и напредък при всевъзможни условия. Освен това кредитните политики на Банка ОТП и Банка ДСК се припокриват напълно.
Ако прегледът на качеството на активите завърши единствено с покана към страната ни да се причисли към банковия съюз на Европейски Съюз, само че не и към ERM II, добре ли е държавното управление да я одобри?
Към момента държавното управление и Българска народна банка изрично декларират своето желание и поддръжка за по едно и също време присъединение към ERM II и банковия съюз и демонстрират това с дейностите си образно. Важно е за потребителите да знаят, че от това произлизат позитиви както в макро, по този начин и в микро мащаб. Освен за развиването на българската стопанска система и имиджа на страната ни като привлекателна финансова и капиталова дестинация, изгодите за банковия бранш от едновременното кандидатстване в еврозоната и банковия съюз ще се свеждат до още по-ясна регулация, заимстване и одобряване на съвременни европейски банкови практики. Това ще рефлектира в положителна посока за потребителите и получаваните от тях услуги от комерсиалните банки.
Какви съгласно Вас са съответните изгоди за финансовия бранш и за стопанската система на страната ни от влизане в банковия съюз по механизма за тясно съдействие?
Банковата система у нас следва регламентите и трендовете на развиване на еврозоната. Същевременно редица банкови институции в България към този момент са благосъстоятелност на огромни и мощни банкови групи в Европа, а към това можем да прибавим и прогресивните бизнес взаимоотношения в границите на европейската общественост. Присъединяването на България към ERM II и банковия съюз ще има позитивен резултат върху стопанската система и банковата система като цяло. Частният бранш също ще работи в по-добра финансова среда, която подсигурява сигурност и резистентност без валутен риск.
През последната година и половина има очевидно нарастване както на новоотпуснатите заеми, по този начин и кредитните портфейли като цяло. В същото време растежът на приходите от лихви, такси и комисиони доста изостава от този растеж. Какви са аргументите за това и дали тази относително ниска рентабилност на кредитния портфейл не се явява съществено предизвикателство за финансовата резистентност на банките?
Възстановяването на растежа в кредитирането е натурален ход в изискванията на последователното възобновяване на позитивни трендове в макроикономическата конюнктура. Основен мотор на тези трендове е растежът на потреблението, което от своя страна дава подтик и на търсенето на кредитния пазар. Моментът е удобен и за предлагането, защото през годините на застоялост банките натрупаха солидни финансови и ликвидни буфери и са подготвени да посрещнат обрата на икономическия цикъл със постоянна основа. Съвсем естествено е в този интервал приходите от лихви и комисиони да изостават от растежа на самите портфейли. Не бива да забравяме, че в изискванията на свръхликвидност и негативни лихвени проценти на междубанковия пазар, чистите лихвени маржове се свиха доста, което през последните няколко години докара до забележителен спад в чистите лихвени приходи. Този развой е доста неподвижен, заради насъбраните портфейли и няма по какъв начин динамичността му да следва незабавно растежа от новоотпусканите заеми. В същото време модернизацията на банковия пазар в некредитните услуги и последователното увеличение на потребителите, ползващи услугите през електронните канали, усъвършенства успеваемостта и качеството на обслужване, заради което няма по какъв начин да забележим растежи в приходите от комисиони, съпоставими с тези на кредитния пазар, само че въпреки това банковият пазар резервира постоянни индикатори на успеваемост.
Също по този начин, не трябва по-умереният растеж в приходите от лихви и комисиони да ни тормози, че може да заплаши стабилността в финансовите позиции на банките. Като цяло възвръщаемостта на банковата система даже се усилва по отношение на предходните няколко години. През 2018 година банковата система бележи най-висока възвръщаемост от най-малко 7 години преди този момент. Печалбата също е доста по-висока. Това се дължи на обстоятелството, че след продължителната застоялост, качеството на кредитните портфейли стартира да се почиства и усъвършенства и банките могат да покрият кредитния риск с по-ниски стойности на годишни обезценки, за сметка на свиването на лихвените маржове. Въпреки това, даже и покритието на необслужваните заеми със заделени обезценки в банковата система остава на рационално високо равнище с присъщия за българската банкова система консерватизъм, което дава спомагателна непоклатимост на бранша.
Какви са упованията за придвижването на лихвените проценти през идната година и половина, какви ще са рисковете свързани с тези придвижвания и какви са ограниченията за предварителна защита против тези опасности, които банките могат и считат да вземат?
В кратковременен проект, най-малко докъм края на тази календарна година, не чакаме да има повишение на лихвените равнища, само че това ще стартира да се случва и е напълно естествено, защото сега те са на рекордно ниски равнища. Съответно повишаването на лихвите по депозитите ще се отрази и на тези по заемите, което вълнува клиентите в най-голяма степен. Искам да подчертая, че повдигането на лихвените проценти ще бъде гладко, а не внезапно.
От 2020-а се чака сегашните интернационалните лихвени показатели LIBOR и EURIBOR да изчезнат. Според Вас приготвят ли се банките у нас за това ново предизвикателство или по-скоро разчитат на решенията му отвън България? Очаквате ли една такава смяна да повлияе на цената на заема или да сътвори други опасности за банките и техните клиенти?
Нямам терзания в това отношение. Дори и да се случи, не чакам неподходящи последствия нито за потребителите, нито за банките в България. От една страна българските банки към този момент сполучливо минаха един действителен тест в тази посока, когато през предходната 2018 година Българска народна банка прекрати публикуването на показателите Софибид и Софибор. Българските банки не един път са потвърдили, че имат способността да ръководят своите опасности и провокации независимо, без да разчитат на решения " извън ". От друга страна българският банков пазар действа в изискванията на свободна пазарна стопанска система и се подчинява на съответните естествени пазарни правила и закономерности. Цената на заема и в този момент и тогава неизбежно ще включва в себе си цената на ресурса, без значение дали това ще се показва като функционалност от тези показатели или други съответни параметри. Информацията, която се разгласява за банковата система и банките, е задоволително всеобхватна и детайлна, тъй че да има бистрота и проследимост във връзка с такива финансови индикатори като цената на ресурса. Не на последно място бих желала да напомня, че историята ни сподели, че показатели като EURIBOR не постоянно могат да бъдат справедлив и съответен индикатор за българския пазар.
От края на тази година в действие влиза европейски правилник за равнене на таксите за интернационалните и вътрешни транзакции. Според Вас дали това ще докара до едностранно внезапно понижение на таксите за преводи към чужбина или по-скоро ще провокира по едно и също време нарастване на вътрешните такси и понижение на външните, до момента в който се стигне до тяхното равнене?
Влизането в действие на този правилник на процедура щe облагодетелства жителите и бизнеса от страни отвън еврозоната, които към този момент ще имат достъп до по-евтини заплащания в евро в границите на съюза. Регулацията неизбежно ще докара до внезапно понижаване на банковите такси в страните отвън евро зоната за преводи в евро в границите на Европейски Съюз. Предвид на огромната конкуренция при преводите в локална валута надали може да се чака цените на преводите в лв. да се покачат вследствие на новата регулация.
Предложението за равнене на таксите на презгранични intra-EU преводи в евро с цените на вътрешните заплащания в национална валута следва да бъде оценено и по отношение на опцията двата типа преводи да се обработват от банките по подобен, изцяло автоматизиран метод. При презграничните преводи към сегашния миг, са налични регулаторни условия, които попречват цялостната автоматизация на процесите, което действително би намалило себестойността на тези интервенции.
Фокусирането върху цените на два типа услуги - преводи в локална валута и в евро, без да се преглеждат в целокупност цените на банковите услуги в съответните банкови системи, е погрешно, защото не дава визия за цялостната тежест на разноските за клиентите на банките в обособените страни и по какъв начин те се разпределят и поемат от тях. Така да вземем за пример преводите в евро и картовите разплащания е допустимо да бъдат по-скъпи в България, само че те се правят през разплащателни сметки, чиито месечни такси са доста по-ниски, спрямо другите страни от Европейски Съюз, което не се показва в прилаганите данни към предлагането на Европейска комисия.
Очаква се през тази година да бъдат въведени нови, по-високи условия към банките за Оценка на платежоспособността на жителите, кандидатстващи за заем. Какви съответно съгласно Вас ще са тези условия и по какъв начин те ще се отразят на цената заема за популацията?
Измененията в Закона за кредитните институции, направени през месец декември 2018 година, дават опция на Българска народна банка, при практикуване на макропруденциалния контрол, да вкарва условия и в тази посока. Кога и какви условия ще вкара Българска народна банка, не бих могла да разясня. Доколкото такива ограничения са ориентирани към ограничението на проявата на макроикономически фактори и към съкращаване на систематични опасности, не би следвало да се чака да имат директен резултат върху цената на заема за популацията.
От 2018-а българските държавни облигации деноминирани в евро и друга непозната валута, които ще бъдат издадени от тук нататък, носят рисково тегло, което последователно се усилва. Как това ще се отрази на политиките на банките у нас, вложенията в ДЦК, деноминирани в евро и друга непозната валута? Ще докара ли това рисково тегло до повишение на условията към доходността на тези ДЦК и до преструктуриране на банковите портфейли от ликвидни активи?
Доходността на българските ДЦК издадени в лв., евро и друга непозната валута се дефинира от търсенето и предлагането. Разумната фискална политика на България през последните години, докара до лимитирано или нулево предложение на бумаги на примитивен пазар (последно МФ емитира вътрешен дълг в края на 2017 г.), защото страната няма потребност от в допълнение финансиране за посрещане на плануваните разноски. Предлагането на ДЦК на второстепенен пазар също е лимитирано, като търсене има както от банковия бранш, по този начин и от небанкови финансови сдружения като пенсионни фондове, застрахователи и други.
Българските ДЦК, деноминирани в евро и сега се търгуват на по-висока рентабилност по отношение на сходни по матуритет бумаги в лв. като чакам тази наклонност да се резервира и да отразява по-високото рисково тегло по тези облигации.
Що се отнася до политиките за вложения и вероятността от преструктуриране на портфейли, би трябвало да се регистрира слабото предложение на бумаги на пазара, което прави мъчно изпълнима всяка една сходна тактика.
Очаквате ли през идващите 12 месеца да има нови покупко-продажби по придобиване и усвояване на банки. Смятате ли, че ще има регулаторен и институционален напън в тази тенденция?
Да, целият бранш има упования и ясна настройка за развиване на консолидационните процеси на българския пазар. Пазарните условия са динамични и изискват все по-сериозна успеваемост и присъединяване на ангажираните страни, което от своя страна подтиква консолидационните процеси и повишаването на мащаба. По света регулаторните и надзорни органи насърчават покупко-продажбите по сливания на пазарна основа, тъй като се генерират директни вложения за ръководене на растежа посредством икономии, които се отразяват в последна сметка положително за ползвателите на банкови услуги.
Освен това банковият бранш компактно следва трендовете в Централна и Източна Европа и точно най-значимата от тях през последните години е консолидацията като натурален ход за развиване. По този метод се развиват бизнес процесите и банковите браншове стават атрактивни за мощни финансови групи и стратегически вложители, каквато да вземем за пример е Група ОТП, която осъществя няколко значими придобивания през последните месеци и към този момент участва в 12 страни от района.
Петър Андронов: Лихвите минаха здравословното равнище на понижение
Главният изпълнителен шеф на ОББ пред money.bg
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ