Нечистите лъжи за „мръсното Средновековие“ – 3
Баняджиите даже били обединени в гилдии, което ясно сочи, че са били много многочислени. За това четем в средновековния „ Регистър на занаятите и търговията в град Париж “:
„ Всеки, който желае да бъде баняджия в град Париж, свободно може да бъде подобен, стига да работи съгласно обичаите и методите на гилдията, открити от цялата колегия, които са следните: никой не може да отвори своя баня, преди да е готово всичко, поради бедствията, които могат да се случат на тези, които ще отидат следователно на баня; не бива да провежда в своята баня нито през деня, нито нощем, обществен дом и да държи в нея нощем прокажени, мъже или дами, скитници и други рискови хора; банята не трябва да работи в неделя или празници, когато целият град чества “.
Така виждаме, че баните били необятно публикувани и техният правилник бил избран с най-малки детайлности.
Баните и баняджиите се срещат в хрониките и летописите като всекидневно събитие. Тяхната активност, както и разпоредбите за държание в банята, са отразени в юридически документи. Нещо повече: особено се загатват наказванията за кражба и ликвидиране в баните – което също демонстрира тяхното необятно разпространяване.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)
Специално би трябвало да се спомене хигиената на средновековните монаси – които изключително пламенно биват обявявани за мръсни същества с неприятна хигиена. Още по време на Средновековието пропагандата на протестантите и атеистите представяла манастирите като средоточие на зловоние и нечистотия.
Но тук е задоволително да си напомним даже единствено един напълно работен факт от ежедневния обичай на католическите монаси: те се бръснели. Бръснели брадите, мустаците, даже главите си. Тези процедури изискват постоянен контакт с водата – всеки мъж знае, че четината пораства много бързо. И това несъмнено е ставало с топла вода, тъй като бръсненето със студена вода, меко казано, е много некомфортно.
Разбира се, монасите, както всички останали, също ходели на баня. Уставът на Ордена на августинците дори обяснява по какъв начин това би трябвало да се прави от неговите членове: „ Когато отивате в банята или на друго място, дано да сте най-малко двама-трима. Който има потребност да излезе от манастира, би трябвало да го направи с другиго, който дефинира игуменът “.
Внимание заслужава и уставът на Ордена на бенедиктинците: „ Гл. 36. За болните братя… Игуменът би трябвало да поставя всички грижи, с цел да не се допусне никаква немарливост по отношение на болните. За тях да се дефинира специфична килия и брат, който да ги обгрижва. Бани за болните да се приготвят, колкото е належащо, а в случай че би трябвало, да се пускат в банята преди здравите, изключително преди младите “.
От този текст излиза наяве, че в манастирите имало бани и лечебните им свойства се употребявали за лекуване на заболели монаси – а младите можело и да почакат.
Относно нуждата от физическа непорочност на монасите се споменава и в Устава на Францисканския медал от 1223 година:
„ Уставът и животът на братята са следните: да пазят святото благовестие на нашия Господ Исус Христос, като живеят в смирение, без благосъстоятелност, и да са в непорочност “.
Не е мъчно да се досетим, че тук става дума за чистотата на тялото, а не за душата – първо, загатва се материална благосъстоятелност, а чистотата на душата се прецизира другаде и по различен метод в същия Устав:
„ … само че дано си спомнят, че най-вече би трябвало да желаят да имат в себе си Духа на Господа и Неговото свято деяние, постоянно да Му се молят с чисто сърце и да бъдат изпълнени със смирение… “.
И по този начин, нищо не демонстрира, че монасите са се отличавали с физическа нечистоплътност и неприятна хигиена. Напротив, уставите на най-авторитетните отшелнически ордени през Средновековието сочат противоположното.
С оглед на всичко изложено, може да се направи извод, че упреците и клеветите по отношение на някаква ниска хигиена и физическа нечистотия в християнска Европа през Средновековието са просто пропагандни атеистични и антихристиянски легенди. Очевиден е опитът тези операции да се съчетаят с тези изказвания, които издигат хипотезите, че, за разлика от християните, представителите на други религии спазвали непорочност.
Какво да се отговори на това? Достатъчно е на такива манипулатори да се покажат фотоси, да вземем за пример, от река Ганг, в чиито води в днешно време плуват подути трупове на хора и животни. Също да им се напомни, да речем, индийския бит формалните посетители при посрещане да се окичват с гирлянди от цветя. Някои мисля, че това е за хубост – а, в действителност, се прави за ароматът на цветята да прикрие вонята на нечистотии в околната среда. И това е в нашата актуалност, през ХХІ-ви век!
Затова, би трябвало да се регистрира фактът, че клеветите и операциите, употребявани за оклеветяване на великото европейско Средновековие, са просто част от една пропагандна война, почнала преди много епохи.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 1-ва)
ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Нечистите неистини за „ мръсното “ Средновековие (ЧАСТ – 2-ра)
