Георги Питов, историк: 5 октомври 1912 г. е една от най-важните дати за България след освобождението от 1878 година
Банско. 5 октомври 1912 година е една от най-важните дати за България след освобождението от 1878 година, защото при започване на XX век страната ни се стреми към решаването на въпроса с националното ни обединяване. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Пирин Георги Питов, историк и организатор в Музеен комплекс – Банско. По думите му в този интервал България към този момент е с нараснало самочувствие и убеденост в личните си сили, тъй като политиката на ускорено стопанско развиване, наложена от Стефан Стамболов и Константин Стоилов, стартира да дава действителни резултати.
„ Несъмнено при започване на XX век, България е една от най-динамично разрастващите се страни на Балканите. Тя организира рационализация на българската войска, а също по този начин, знаете, сполучливо афишира Независимостта на България, което покачва интернационалния авторитет на Царство България. По това време страната ни била подготвена за реализирането на националния блян – обединяване на всички българи под една държавна стряха, само че добре осъзнавала, че сама няма по какъв начин да се изправи против вековния подтисник Османската империя. В същото време в Европа към този момент почнало оформянето на два военно–политически блока – Централните сили, които включват Германия, Австро-Унгария и Италия. Другия политически блок е Антанта, в която влизат Англия, Франция и Русия “, сподели още Георги Питов.
Тъй като Германия считала за собствен главен съдружник Турция, се наложило България да се насочи към Антантата и най-много - към Русия.
„ В случая тази самодейност била на цар Фердинанд. Русия обаче се тормозила от огромните, съгласно нея, териториални искания на България и близостта на страната ни до проливите, по тази причина предлага да се сближим със Сърбия. Формалния мотив за войната в действителност е, че през есента на 1911 година Турция влиза в спор с Италия, което подтиква Балканските страни да стартират по-активни дейности. На 29 февруари България подписва контракт със Сърбия, когато позволяваме първата си и огромна неточност, че страната ни се съгласява Македония да бъде разграничена на по този начин наречените противоречива и безспорна зона “, уточни Питов.
Дотогава България в действителност се е придържала към концепцията, че Македония е неделима и напълно би трябвало да се причисли към нас. „ Поради обстоятелството, че е трябвало да сключим контракт със Сърбия, вършим тази отстъпка, съгласно която безспорната зона се причислява към България, а за противоречивата по-късно ще се водят договаряния. След това благодарение на Русия, България подписва и по този начин наречения „ Отбранителен контракт “ с Гърция, в който обаче няма никаква териториални ангажименти във връзка с подялбата на Македония, защото Гърция смята, че договорът със Сърбия не е верен, по тази причина си оставя „ малка врата “ след войната да договаря какви територии ще получи. Оказва се, че България в действителност получава съдружници в битката с Турция, само че това е „ нож с две остриета “, защото след Първата Балканска война се стига и до Междусъюзническа, след която претърпяваме първата си национална злополука “, добави Георги Питов.
Ливия НИНОВА
„ Несъмнено при започване на XX век, България е една от най-динамично разрастващите се страни на Балканите. Тя организира рационализация на българската войска, а също по този начин, знаете, сполучливо афишира Независимостта на България, което покачва интернационалния авторитет на Царство България. По това време страната ни била подготвена за реализирането на националния блян – обединяване на всички българи под една държавна стряха, само че добре осъзнавала, че сама няма по какъв начин да се изправи против вековния подтисник Османската империя. В същото време в Европа към този момент почнало оформянето на два военно–политически блока – Централните сили, които включват Германия, Австро-Унгария и Италия. Другия политически блок е Антанта, в която влизат Англия, Франция и Русия “, сподели още Георги Питов.
Тъй като Германия считала за собствен главен съдружник Турция, се наложило България да се насочи към Антантата и най-много - към Русия.
„ В случая тази самодейност била на цар Фердинанд. Русия обаче се тормозила от огромните, съгласно нея, териториални искания на България и близостта на страната ни до проливите, по тази причина предлага да се сближим със Сърбия. Формалния мотив за войната в действителност е, че през есента на 1911 година Турция влиза в спор с Италия, което подтиква Балканските страни да стартират по-активни дейности. На 29 февруари България подписва контракт със Сърбия, когато позволяваме първата си и огромна неточност, че страната ни се съгласява Македония да бъде разграничена на по този начин наречените противоречива и безспорна зона “, уточни Питов.
Дотогава България в действителност се е придържала към концепцията, че Македония е неделима и напълно би трябвало да се причисли към нас. „ Поради обстоятелството, че е трябвало да сключим контракт със Сърбия, вършим тази отстъпка, съгласно която безспорната зона се причислява към България, а за противоречивата по-късно ще се водят договаряния. След това благодарение на Русия, България подписва и по този начин наречения „ Отбранителен контракт “ с Гърция, в който обаче няма никаква териториални ангажименти във връзка с подялбата на Македония, защото Гърция смята, че договорът със Сърбия не е верен, по тази причина си оставя „ малка врата “ след войната да договаря какви територии ще получи. Оказва се, че България в действителност получава съдружници в битката с Турция, само че това е „ нож с две остриета “, защото след Първата Балканска война се стига и до Междусъюзническа, след която претърпяваме първата си национална злополука “, добави Георги Питов.
Ливия НИНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




