Банши, бира и бинго - държавата с най-много клишета на квадратен метър
Банши, бира и бинго – с тях ли се слави зеленият остров на Европа? Това вероятно е страната с най-вече клишета на квадратен метър!
Експертът по Ирландия Ралф Зочек ще ни разкрие същинския темперамент на втората си татковина, чиято национална напитка не е нито Гинес, нито уиски. Ще узнаем какво значи гореща вълна в Ирландия и за какво постоянно би трябвало да отвръщаме на поканата за механа с покана на собствен ред. Ралф ще ни уточни кое място е послужило като ентусиазъм за „ Хрониките на Нарния “ и ще ни опише за процъфтяващите градове Дъблин и Белфаст, както и за най-старите игри с топка в света. Ще се срещнем добре с непоклатимия ирландски оптимизъм и способността да превърнеш даже един отегчителен полет в мотив за празнуване.
С дълбоките си знания и персонални усещания, както и занимателния си жанр на писане, Ралф ще ни потопи с лекост в ирландската атмосфера.
Ралф Зочек е роден в Берлин през 1954 година Женен е за ирландка от над четиресет години и живее в Дъблин от 1985 година Той е публицист, написа за огромни списания, работил е по документални филми за немската телевизия и е разгласил репортажна и сатирична литература.
Представяме ви фрагмент от " Ирландия - Смарагдовият остров " на Ралф Зочек, издателство " Ера ":
ТРИ ЛЪЖИ ЗА ИРЛАНДИЯ
В Ирландия има три огромни неистини – или най-малко по този начин настояват локалните, а те би трябвало да знаят. Първа неистина: „ Това в действителност е последната бира за през днешния ден “. Втора неистина: „ Чекът е към този момент на път “. И трета неистина: „ Ще се срещнем в осем и половина “. С присъщата им самоирония ирландците ни споделят, че са склонни да използват алкохолни питиета, обичат да послъгват и по принцип закъсняват. Знаейки това, може умерено да потеглите към Ирландия.
Както е ясно обаче, в клишетата нормално се крие единствено половината истина. Да, правилно е, „ Зеленият остров “ е претъпкан с кръчми, които образуват мрежа от места за обществени контакти, само че тази мрежа последователно изтънява: от 2005 година насам са затворили съвсем 2000 заведения. В Ирландия живеят четвърт милион въздържатели, което значи, че ирландците от дълго време към този момент не са отпред на Европа по консумация на алкохол. Да, истина е – ирландците се стремят да отсрочват заплащането на сметки до последната секунда, а от време на време и по-дълго, а след предизвестие по телефона успокояват кредитора, с цел да не му скапват деня – така и така скоро ще разбере, че чекът не е дошъл, а и при положение на потребност могат да обвинят пощата. Вярно е също, че ирландците рядко идват тъкмо в точния момент на уговорена среща, само че нормално хората се срещат в някой пъб и на чакащите не им е скучно. С което се връщаме към първата неистина.
Ако си помислите, че са ви вързали тенекиена кутия, прекомерно допустимо е да е станало неразбирателство. Когато ирландец каже half four, той има поради half past four – четири и половина. Очаквайте го да се появи към пет. Веднъж испански екскурзиант попитал ирландец дали в неговата страна съществува същото разтегливо разбиране за време като испанското mañana.
– За бога! – ужасил се ирландецът. – У нас няма такива незабавни периоди.
Навярно повода се крие в аграрната конструкция и късната индустриализация, тъй като ирландците постоянно имат време за чаша чай и прелестен диалог. В Дъблин и в огромните градове като Корк, Лимерик, Дън Лиъри, Голуей и Уотърфорд се е утвърдило средноевропейското разбиране за време, само че то по никакъв метод не вреди на сладките приказки в кръчмата. По света има задоволително хора, които обезпечават тематики за диалог. Представете си по какъв начин някой берлинчанин се среща с различен берлинчанин и взема решение да разбере дали двамата имат общи познати. Невъзможно, нали? В Република Ирландия е друго: там живеят пет милиона души, само че двама ирландци, срещнали се някъде по света, незабавно стартират да търсят допирни точки и съвсем постоянно реализират триумф. Единият се сеща, че познава съседа на водопроводчика, който оправил тръбите на лелята на другия... или май ѝ е спукал тръба? Ако пък не намерят общи познати, повеждат диалог за политици и други „ звезди “.
В Ирландия почитта към огромните имена е безусловно недоразвита. В последна сметка островът е толкоз дребен, че човек може да срещне финансовия министър в някой пъб, телевизионния представител – при фризьора, а рокзвездата – в супермаркета. Никой не намира това за неизмеримо и никой не си и помисля да прояви пресилено внимание към видна персона. Вероятно таман затова редица световноизвестни кино и рокзвезди са се заселили за непрекъснато в Ирландия: Джеръми Айрънс, Мариан Фейтфул, Мик Джагър, Стив Уинууд, Том Круз, Никол Кидман, Харисън Форд, Анжелика Хюстън, Джулия Робъртс, Кевин Костнър – с цел да споменем единствено няколко от многото.
Всички изброени нагоре имат привилегията постоянно когато пожелаят да скочат в самолета и да избягат от ирландското време. Честите превалявания избавят острова от всеобщ туризъм и многоетажни хотели.
– Миналата година лятото се ограничи до един понеделник – изясни мой комшия на жаден за слънце екскурзиант.
Според една сентенция ирландците се любуват най-вече на два дни в годината: Коледа и лятото. Това, естествено, е фатализъм – генерации туристи са се прибирали от Ирландия със здрав безоблачен тен. Всичко е въпрос на шанс. Най-добре е още в този момент да отхвърлим и едно друго факсимиле: не всички произхождащи от Ирландия хора са червенокоси и луничави, както ни ги показват туристическите пътеводители. Само четири % от ирландците са с червени коси. За страдание нямам визия какъв брой % имат лунички по лицето.
Според туристическите реклами ирландците са най-щастливият народ в Европа, тъй като смисълът на съществуването им е да си обезпечат положително място за живот след гибелта. Но даже в Ирландия не всичко е обвързвано с религията: по време на икономическия подем, почнал през 90-те години на ХХ век и краткотрайно завършил през 2008 година, много ирландци станаха богати. Също толкоз доста обаче се озоваха на улицата. Ножицата сред небогати и богати се разтваря от ден на ден, а общественият климат, основно в огромните градове, е станал много по-суров.
Иска ми се в тази книга да поправям някои предубеждения във връзка с Зеления остров. Тя не съставлява обичаен справочник с обстоен лист и описания на забележителностите. Моята цел е да ви дам някои „ инструкции “, които да улеснят общуването ви с ирландците (то не е изключително комплицирано, признавам) и да ви оказват помощ да избягвате недоразумения.
Впрочем, правилно е, че ирландците са изключително отзивчиви. „ Чужденецът е другар, просто до момента не сме го срещали “ – гласи една ирландска сентенция. Якоб Венедей, водеща фигура в немската левица през ХIХ век, обикаля Ирландия през 1843 година и открива доказателства в поддръжка на това изказване. Възхищението му от острова може да послужи като съществена теза на книгата: „ Не имам вяра, че на света има различен толкоз гостолюбив народ като ирландците; нямам визия дали е допустимо да има по-сърдечни хора от тези, които срещнах тук. Много ми се желае да се кача на някой покрив и да извикам: Елате в Ирландия, всички вие, хора със здрави сърца, само че ударени от съдбата; елате, тук ще се излекувате и ще живеете добре. Има задоволително чисти, добродетелни и кротки дами, които не се стряскат от мъжките ръце; те ще се грижат за вас и ще ви оказват помощ да забравите претърпяното злощастие измежду положителни хора. “
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Експертът по Ирландия Ралф Зочек ще ни разкрие същинския темперамент на втората си татковина, чиято национална напитка не е нито Гинес, нито уиски. Ще узнаем какво значи гореща вълна в Ирландия и за какво постоянно би трябвало да отвръщаме на поканата за механа с покана на собствен ред. Ралф ще ни уточни кое място е послужило като ентусиазъм за „ Хрониките на Нарния “ и ще ни опише за процъфтяващите градове Дъблин и Белфаст, както и за най-старите игри с топка в света. Ще се срещнем добре с непоклатимия ирландски оптимизъм и способността да превърнеш даже един отегчителен полет в мотив за празнуване.
С дълбоките си знания и персонални усещания, както и занимателния си жанр на писане, Ралф ще ни потопи с лекост в ирландската атмосфера.
Ралф Зочек е роден в Берлин през 1954 година Женен е за ирландка от над четиресет години и живее в Дъблин от 1985 година Той е публицист, написа за огромни списания, работил е по документални филми за немската телевизия и е разгласил репортажна и сатирична литература.
Представяме ви фрагмент от " Ирландия - Смарагдовият остров " на Ралф Зочек, издателство " Ера ":
ТРИ ЛЪЖИ ЗА ИРЛАНДИЯ
В Ирландия има три огромни неистини – или най-малко по този начин настояват локалните, а те би трябвало да знаят. Първа неистина: „ Това в действителност е последната бира за през днешния ден “. Втора неистина: „ Чекът е към този момент на път “. И трета неистина: „ Ще се срещнем в осем и половина “. С присъщата им самоирония ирландците ни споделят, че са склонни да използват алкохолни питиета, обичат да послъгват и по принцип закъсняват. Знаейки това, може умерено да потеглите към Ирландия.
Както е ясно обаче, в клишетата нормално се крие единствено половината истина. Да, правилно е, „ Зеленият остров “ е претъпкан с кръчми, които образуват мрежа от места за обществени контакти, само че тази мрежа последователно изтънява: от 2005 година насам са затворили съвсем 2000 заведения. В Ирландия живеят четвърт милион въздържатели, което значи, че ирландците от дълго време към този момент не са отпред на Европа по консумация на алкохол. Да, истина е – ирландците се стремят да отсрочват заплащането на сметки до последната секунда, а от време на време и по-дълго, а след предизвестие по телефона успокояват кредитора, с цел да не му скапват деня – така и така скоро ще разбере, че чекът не е дошъл, а и при положение на потребност могат да обвинят пощата. Вярно е също, че ирландците рядко идват тъкмо в точния момент на уговорена среща, само че нормално хората се срещат в някой пъб и на чакащите не им е скучно. С което се връщаме към първата неистина.
Ако си помислите, че са ви вързали тенекиена кутия, прекомерно допустимо е да е станало неразбирателство. Когато ирландец каже half four, той има поради half past four – четири и половина. Очаквайте го да се появи към пет. Веднъж испански екскурзиант попитал ирландец дали в неговата страна съществува същото разтегливо разбиране за време като испанското mañana.
– За бога! – ужасил се ирландецът. – У нас няма такива незабавни периоди.
Навярно повода се крие в аграрната конструкция и късната индустриализация, тъй като ирландците постоянно имат време за чаша чай и прелестен диалог. В Дъблин и в огромните градове като Корк, Лимерик, Дън Лиъри, Голуей и Уотърфорд се е утвърдило средноевропейското разбиране за време, само че то по никакъв метод не вреди на сладките приказки в кръчмата. По света има задоволително хора, които обезпечават тематики за диалог. Представете си по какъв начин някой берлинчанин се среща с различен берлинчанин и взема решение да разбере дали двамата имат общи познати. Невъзможно, нали? В Република Ирландия е друго: там живеят пет милиона души, само че двама ирландци, срещнали се някъде по света, незабавно стартират да търсят допирни точки и съвсем постоянно реализират триумф. Единият се сеща, че познава съседа на водопроводчика, който оправил тръбите на лелята на другия... или май ѝ е спукал тръба? Ако пък не намерят общи познати, повеждат диалог за политици и други „ звезди “.
В Ирландия почитта към огромните имена е безусловно недоразвита. В последна сметка островът е толкоз дребен, че човек може да срещне финансовия министър в някой пъб, телевизионния представител – при фризьора, а рокзвездата – в супермаркета. Никой не намира това за неизмеримо и никой не си и помисля да прояви пресилено внимание към видна персона. Вероятно таман затова редица световноизвестни кино и рокзвезди са се заселили за непрекъснато в Ирландия: Джеръми Айрънс, Мариан Фейтфул, Мик Джагър, Стив Уинууд, Том Круз, Никол Кидман, Харисън Форд, Анжелика Хюстън, Джулия Робъртс, Кевин Костнър – с цел да споменем единствено няколко от многото.
Всички изброени нагоре имат привилегията постоянно когато пожелаят да скочат в самолета и да избягат от ирландското време. Честите превалявания избавят острова от всеобщ туризъм и многоетажни хотели.
– Миналата година лятото се ограничи до един понеделник – изясни мой комшия на жаден за слънце екскурзиант.
Според една сентенция ирландците се любуват най-вече на два дни в годината: Коледа и лятото. Това, естествено, е фатализъм – генерации туристи са се прибирали от Ирландия със здрав безоблачен тен. Всичко е въпрос на шанс. Най-добре е още в този момент да отхвърлим и едно друго факсимиле: не всички произхождащи от Ирландия хора са червенокоси и луничави, както ни ги показват туристическите пътеводители. Само четири % от ирландците са с червени коси. За страдание нямам визия какъв брой % имат лунички по лицето.
Според туристическите реклами ирландците са най-щастливият народ в Европа, тъй като смисълът на съществуването им е да си обезпечат положително място за живот след гибелта. Но даже в Ирландия не всичко е обвързвано с религията: по време на икономическия подем, почнал през 90-те години на ХХ век и краткотрайно завършил през 2008 година, много ирландци станаха богати. Също толкоз доста обаче се озоваха на улицата. Ножицата сред небогати и богати се разтваря от ден на ден, а общественият климат, основно в огромните градове, е станал много по-суров.
Иска ми се в тази книга да поправям някои предубеждения във връзка с Зеления остров. Тя не съставлява обичаен справочник с обстоен лист и описания на забележителностите. Моята цел е да ви дам някои „ инструкции “, които да улеснят общуването ви с ирландците (то не е изключително комплицирано, признавам) и да ви оказват помощ да избягвате недоразумения.
Впрочем, правилно е, че ирландците са изключително отзивчиви. „ Чужденецът е другар, просто до момента не сме го срещали “ – гласи една ирландска сентенция. Якоб Венедей, водеща фигура в немската левица през ХIХ век, обикаля Ирландия през 1843 година и открива доказателства в поддръжка на това изказване. Възхищението му от острова може да послужи като съществена теза на книгата: „ Не имам вяра, че на света има различен толкоз гостолюбив народ като ирландците; нямам визия дали е допустимо да има по-сърдечни хора от тези, които срещнах тук. Много ми се желае да се кача на някой покрив и да извикам: Елате в Ирландия, всички вие, хора със здрави сърца, само че ударени от съдбата; елате, тук ще се излекувате и ще живеете добре. Има задоволително чисти, добродетелни и кротки дами, които не се стряскат от мъжките ръце; те ще се грижат за вас и ще ви оказват помощ да забравите претърпяното злощастие измежду положителни хора. “
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ