От Пощенска банка: От 1997 година сме готови за еврозоната
Банковата ни система е подготвена за еврозоната още от 1997 година, защото от валутния ръб ние на процедура сме в тази рамка, която към този момент публично с приемане на еврото като валута в България ще се материализира. Това уточни Асен Ягодин, заместител основен изпълнителен шеф с сектор “Корпоративно банкиране и финансови пазари ” и член на УС на Пощенска банка. Той взе участие в конференцията “Banking Today ”, проведена от Investor.bg, а към неговото мнение се сплотиха всички останали събеседници в панела, който беше отдаден на банковите политики в очакване на eврото.
По думите на Асен Ягодин доста по-интересен е въпросът дали сме подготвени за деня след влизане в еврозоната, тъй като “там отговорите са в две направления “. Вероятно сме задоволително подготвени, с цел да можем да посрещнем спомагателното търсене на кредитен запас, тъй като упованията са за един спомагателен подтик на българската стопанска система, в това число и по линия на външни вложители, които биха желали, както да разширят партньорството с български компании, по този начин и да открият посланичество в България и те ще имат потребност от локален банков сътрудник, който да поддържа тези вложения, уточни той.
Асен Ягодин добави, че ще има спомагателни вложения за съществуващи бизнеси в България, в това число, само че освен от хотелиерския бизнес, а и бизнесите, които са свързани главно с немската стопанска система по линия на автомобилното произвеждане, в случай че бързо в Германия се преустроят на база на протичащото се в света и да не изгубят едно от най-големите си конкурентни преимущества – ноу хау и позицията в автомобилната промишленост.
Той уточни още, че на другия полюс е визията до каква степен сме подготвени за посрещане на предизвикването на това, че други банкови играчи отвън България, за които досега по една или друга причина пазарът не е бил задоволително атрактивен, може да проявят интерес към нахлуване на българския пазар.
“В България, главно заради незадоволителна финансова просветеност, няма такова необятно портфолио от капиталови благоприятни условия и всичко се лимитира до главното, с дребни изключения – взаимни фондове и други вложения, само че те са прекомерно дребен % от спестяванията на популацията, които се насочват към общоприетите депозитни артикули или пазара на недвижими парцели “, изясни той на гостите в залата.
Ягодин добави, че в Западна Европа и в Съединени американски щати има “море “ от други финансови други възможности, които по думите му „ може би ще бъдат бързо привнесени от тези външни играчи, тъй че българските банки би трябвало бързо да се прегрупират и да могат да предложат съответни различни финансови решения за своите клиенти “.
Попитан от модератора на панела какво мисли за процесите по уедряване в българската банкова система, Асен Ягодин отговори, че консолидацията на банки е развой, който не би трябвало да се възприема отрицателно. “Консолидацията прави системата още по-стабилна, тъй като се усилва финансовата мощност на участниците на пазара, а по този начин те по-лесно могат да отговорят и на регулаторните условия “, безапелационен бе той.
“Европа продължава да повтаря някои свои неточности през тези години като едно от тях е придвижването на махалото от едната прекаленост до другата. Преди финансовата рецесия регулаторът беше много демократичен във връзка с вложението от страна на банките във всевъзможен жанр активи и не добра подплатеност в активите. Сега сме очевидци на хода му в противоположната прекаленост “, това сподели Асен Ягодин, запитан кой е най-големият урок, който финансовата промишленост в еврозоната не съумя да научи от рецесиите през последните 15 години.
В умозаключение Асен Ягодин насочи съвет към бизнеса, в очакване на еврото, да не стопира да влага във висококвалифицирани и стимулирани чиновници, както и в цифрови технологии, откакто са прегледали и подобрили своите вътрешни процеси.
