Печалбата на банките ударно расте
Банките у нас не престават да усилват облагата си с двуцифрен темп въпреки невиждано ниските лихви по заемите през последните три години. За първото тримесечие на 2019 година позитивният им финансов резултат е в размер на 309 млн. лева, което е с 15.7% повече от облагата от 267 млн. лева, регистрирана за същия интервал на предходната година. Нарастването е още по-впечатляващо, като се има поради, че през 2018 година банките в България реализираха облага от 1.67 милиарда лева с ръст от 40% по отношение на миналата година - връх от финансовата рецесия отпреди 10 години насам.
Последните данни на Българска народна банка демонстрират, че банките на първо място увеличават приходите си от главната си активност - отпущането на заеми и поддържането на депозити. Нетният лихвен приход за първото тримесечие е 685.3 млн. лева при 645 млн. година преди този момент, което е нарастване от 6.4%. Обяснението е в ниските лихви по заемите, което докара до засилено търсене и разпределяне на заеми. В същото време лихвите по депозитите не престават да бъдат рекордно ниски.
По-бързо от приходите от лихви обаче порастват чистите доходи от такси и комисиони. За тримесечието те възлизат на 264.6 млн. лева, което е с близо 10% повече по отношение на първото тримесечие на предходната година.
В същото време разноските за амортизация на неприятните заеми понижават - от 106 млн. лева през първото тримесечие на 2018 година на 86 млн. лева тази година. За това допринася както изчистването на пакети от необслужвани заеми през последните две години, по този начин и растежът на приходите и удобното икономическо развиване, което разрешава постоянното погасяване на заемите от страна на семействата и бизнеса.
В момента Европейската централна банка прави обзор на активите на шест банки у нас по отношение на кандидатурата ни за влизане в чакалнята на еврозоната. Проверяват се трите най-големи банки: Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, както и три банки с преобладаващо българско присъединяване: Първа капиталова банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. Експерти предвиждат, че в такава конюнктура банките ще бъдат изключително деликатни и това може да докара до намаление на кредитирането, изключително корпоративното.
Засега данните на Българска народна банка демонстрират, че към края на март 2019 година брутният кредитен портфейл е в размер на 61.8 милиарда лева, което е с 856 млн. лева (1.4%) повече от края на 2018 година Увеличение има както в кредитирането на бизнеса с 505 млн. лева (1.4%), по този начин и на семейства с 346 млн. лева (1.6%) и на бранш държавно ръководство с 30 млн. лева (4.1%).
Кредитният взрив е на фона на невиждано ниски лихви. Средната рента по ипотечните заеми в левове например приближава 3% - толкоз ниски лихви реално не е имало в никакъв случай в България. По потребителските заеми в левове лихвата се задържа към 8%.
Лихвите по депозитите също не престават да са на исторически ниски равнища. За семействата доходността върху срочните влогове в края на март е 0.26%. Въпреки това депозитите в банковата система устойчиво нарастват - за първото тримесечие те се увеличават с 1.8 милиарда лева (2%) и достигат 91.5 милиарда лева Увеличение има при депозитите от всички браншове: семейства - с 899 млн. лева (1.7%), кредитни институции - с 443 млн. лева (8.6%), други финансови предприятия - с 361 млн. лева (11.2%), държавно ръководство - със 77 млн. лева (2.8%), и нефинансови предприятия - с 14 млн. лева (0.1%).
Последните данни на Българска народна банка демонстрират, че банките на първо място увеличават приходите си от главната си активност - отпущането на заеми и поддържането на депозити. Нетният лихвен приход за първото тримесечие е 685.3 млн. лева при 645 млн. година преди този момент, което е нарастване от 6.4%. Обяснението е в ниските лихви по заемите, което докара до засилено търсене и разпределяне на заеми. В същото време лихвите по депозитите не престават да бъдат рекордно ниски.
По-бързо от приходите от лихви обаче порастват чистите доходи от такси и комисиони. За тримесечието те възлизат на 264.6 млн. лева, което е с близо 10% повече по отношение на първото тримесечие на предходната година.
В същото време разноските за амортизация на неприятните заеми понижават - от 106 млн. лева през първото тримесечие на 2018 година на 86 млн. лева тази година. За това допринася както изчистването на пакети от необслужвани заеми през последните две години, по този начин и растежът на приходите и удобното икономическо развиване, което разрешава постоянното погасяване на заемите от страна на семействата и бизнеса.
В момента Европейската централна банка прави обзор на активите на шест банки у нас по отношение на кандидатурата ни за влизане в чакалнята на еврозоната. Проверяват се трите най-големи банки: Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, както и три банки с преобладаващо българско присъединяване: Първа капиталова банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. Експерти предвиждат, че в такава конюнктура банките ще бъдат изключително деликатни и това може да докара до намаление на кредитирането, изключително корпоративното.
Засега данните на Българска народна банка демонстрират, че към края на март 2019 година брутният кредитен портфейл е в размер на 61.8 милиарда лева, което е с 856 млн. лева (1.4%) повече от края на 2018 година Увеличение има както в кредитирането на бизнеса с 505 млн. лева (1.4%), по този начин и на семейства с 346 млн. лева (1.6%) и на бранш държавно ръководство с 30 млн. лева (4.1%).
Кредитният взрив е на фона на невиждано ниски лихви. Средната рента по ипотечните заеми в левове например приближава 3% - толкоз ниски лихви реално не е имало в никакъв случай в България. По потребителските заеми в левове лихвата се задържа към 8%.
Лихвите по депозитите също не престават да са на исторически ниски равнища. За семействата доходността върху срочните влогове в края на март е 0.26%. Въпреки това депозитите в банковата система устойчиво нарастват - за първото тримесечие те се увеличават с 1.8 милиарда лева (2%) и достигат 91.5 милиарда лева Увеличение има при депозитите от всички браншове: семейства - с 899 млн. лева (1.7%), кредитни институции - с 443 млн. лева (8.6%), други финансови предприятия - с 361 млн. лева (11.2%), държавно ръководство - със 77 млн. лева (2.8%), и нефинансови предприятия - с 14 млн. лева (0.1%).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ